Решение № 684 от 30.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 684 гр. Пловдив, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно гражданско дело № 20245300501041 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Д. П. Х., ЕГН **********, чрез адв. И. П., против решение № 665 от 14.02.2024 г., постановено по гражданско дело № 12354/2022 г. на РС - Пловдив, XII гр. състав, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК 123526430, иск за установяване недължимостта на сумата от 559,85 лв. за доставена ел. енергия и мрежови услуги до самостоятелен обект на кадастъра в гр. Пловдив - ателие на ет.1 на ул. ***, ИТН 4442683, за периода от 01.07.2022 г. до 31.07.2022 г., за която сума е издадена фактура №1274642031/11.08.2022 г. С решението Д. П. Х. е осъден да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД сумата от 678,20 лв. - разноски по делото за депозити за СТЕ и ССчЕ и за юрисконсултско възнаграждение.

Оплакването на въззивника е за неправилност на обжалваното решение поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост.

Въззивникът твърди, че решението е постановено при непълнота и превратно тълкуване на доказателствата. Сочи, че средството за търговско измерване е технически неизправно, както и че доставената ел. енергия е неправилно остойностена - не по действащите цени за битов потребител - какъвто жалбоподателят поддържа да е, а по цени за небитов потребител. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение, с което да се уважи предявеният отрицателен установителен иск. В съдебно заседание 1 процесуалният представител на жалбоподателя претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД гр. Пловдив, в който се излагат съображения, че същата е неоснователна и следва да се остави без уважение, а решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.

78, ал.8 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Настоящият съдебен състав на ОС - Пловдив, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При извършената служебна проверка на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо, поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбата, като се следи служебно и за спазването на императивните материалноправни норми – т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС.

Производството пред първата инстанция е образувано по предявен от Д.

П. Х., ЕГН **********, против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК 123526430, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 559,85 лв., представляваща цена на доставена електрическа енергия в обект на потребление с ИТН 4442683, представляващ ателие № 1, находящо се в гр. Пловдив, ул. ***, за която сума е издадена фактура №1274642031/11.08.2022 г. за отчетен период 01.07.2022 г. - 31.07.2022 г. В исковата молба се твърди, че процесното количество ел. енергия не е потребено в обекта за отчетния период, за който е начислено – месец юли 2022 г.; че средството за търговско измерване е технически неизправно и е било монтирано в нарушение на процедурата за монтаж; че доставената ел. енергия е неправилно остойностена - не по действащите цени за битов потребител - какъвто ищецът поддържа да е доколкото обектът /ателие/ се използва за жилищни нужди, а по цени за небитов потребител.

С отговора на исковата молба ответникът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, чрез юрк. И.К., е оспорил иска като неоснователен.

Твърди, че сумата е начислена правомерно и е дължима за изразходвана електроенергия за процесния обект на потребление на ищеца – небитов клиент за посочения във фактурата период. Монтираният на обекта на ищеца електромер, въз основа на чиито показания е начислена процесната сума, е изправно СТИ. Твърди, че не претендира горницата над 327,05 лв. до пълния предявен размер от 559,85 лв. доколкото е погасена чрез компенсация на небитовите потребители на ел. енергия по силата на постановление на Министерски съвет № 534/29.07.2022 г. Моли да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски.

2

Първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е допустим, включително за горницата над 327,05 лв. (погрешно посочена в решението като 327,59 лв.), тъй като плащането от трето лице не отрича интереса на длъжника да установи недължимост на цялото вземане на различно от плащането основание. ПдРС е отхвърлил предявения от жалбоподателя срещу „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД иск с правно основание чл. 124, ал.

1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника процесната сума, като е приел, че по делото няма данни за нуждите, за които обектът се използва. Тъй като обектът представлява ателие, ползването му за жилищни нужди не се презюмира, поради което съдът е приел, че ищецът няма качеството на битов потребител по смисъла на параграф 1, т.2а от ДР на Закона за енергетиката. Вещите лица по допуснатите съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза установили, че за периода 01.07.2022 г. 31.07.2022 г. до обекта е доставено количество от 609 kWh електрическа енергия, остойностено във фактурата по цени за небитови клиенти.

Електромерът е годно средство за техническо измерване. Стойността на доставеното електричество по цени за небитов клиент е 559,85 лв., а ако доставеното количество бъде оценено по цени за краен битов клиент, то ищецът ще дължи 142,11 лв. с ДДС, което е с 417,74 лв. с ДДС по-малко от фактурираната сума.

Правилни са изводите на първостепенния съд, че е сезиран с отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника процесната сума от 559,85 лева - главница, представляваща цена на доставена електрическа енергия и мрежови услуги, за периода от 01.07.2022 г. до 31.07.2022 г., до обект в гр.

Пловдив, ул. ***, с ИТН 4442683, за която сума е издадена фактура №1274642031 от 11.08.2022г.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, електроснабдителното предприятие - ответник, следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение по доставка и консумация на ел. енергия за процесния период; че начислената електрическа енергия, чиято стойност се претендира за заплащане, е реално доставена на ищеца в обекта за потребление; че СТИ, отчитащо електрическа енергия, е монтирано законосъобразно и отговаря на законовите изисквания за изправност, както и че в обекта се осъществява стопанска дейност, което е предпоставка за фактуриране на потребеното количество електрическа енергия по цени за небитови клиенти.

От фактическа страна по делото не се спори между страните, че ищецът е собственик на самостоятелен обект - ателие, находящо се в гр. Пловдив, ул.

***, както и че дружество „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, в качеството си на краен доставчик, доставя електрическа енергия до обекта на клиента с ИТН 4442683, поради което страните се намират в облигационна връзка помежду си. Видно от удостоверение № 32/24.11.2020 г. за въвеждане в експлоатация, издадено от главния архитект на Община Пловдив, район Централен, обектът се намира в жилищна сграда с 3 бр. апартаменти, 3 бр. ателиета за индивидуална творческа дейност и 1 бр. магазин за промишлени стоки. На 18.01.2021 г. ищецът е подал заявление до мрежовия оператор 3

„Електроразпределение Юг“ ЕАД за смяна на името на клиента в партидата за обекта на свободен пазар.

Спорът се свежда до въпроса дали монтираният в обекта електромер е изправно средство за техническо измерване и дали доставените електрическа енергия и мрежови услуги за периода 01.07.2022 г. - 31.07.2022 г. следва да бъдат остойностени по цени за небитови или битови клиенти.

В първоинстнционното производство са допуснати СТЕ и ССчЕ, от заключенията на които се установява, че в обекта е доставяна редовно електрическа енергия в размер на фактурираното количество от 609 kWh.

Предоставените мрежови услуги са пренос и достъп до електропреносната мрежа, пренос през електроразпределителната мрежа и достъп до електроразпределителната мрежа (в зависимост от предоставената мощност).

Фактурираните количества електрическа енергия са правилно отчетени съобразно одобрената от КЕВР Методика за определяне на електрическата енергия на доставчика от последна инстанция за обект на потребление с ИТН 4442683 за процесния период 01.07.2022 г. – 31.07.2022 г. Ел.енергията е фактурирана на стойност от 559,85 лв. с ДДС по цени съгласно приложимата методика за небитов клиент. Изчислено е, че стойността на потребената ел.енергия като битов клиент с ДДС би била 142,11 лв., т.е. разликата в двете стойности е 417,74 лв. От заключението на СТЕ е установено още, че монтираният в имота електромер с фабричен №012981191 е в изправност и съответства на изискванията на нормативните разпоредби, подлежи на метрологична проверка през 2024 г., спазени са сроковете по Заповед № А616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН относно извършваните проверки на електромера. Правилно първоинстанционният съд е кредитирал заключенията на изготвените експертизи и е приел за доказано, че начислената електрическа енергия, чиято стойност се претендира за заплащане, е реално доставена на ищеца в обекта за потребление, както и че електромерът, монтиран в обекта, е изправно средство за техническо измерване, поради което настоящият съдебен състав не възприема доводите в жалбата в обратна насока.

Практиката на ВАС е константна, че съгласно т. 2а на § 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за енергетиката (ЗЕ), битовият клиент се определя като клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди. Съгласно т.33в небитовият клиент е определен като клиент, който купува енергия за небитови нужди. Въведеното в ЗЕ разделение на клиентите е в съответствие и с целта на дефинитивните норми на Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО, а именно: чл. 2, т. 10, съгласно която „битов клиент“ означава клиент, купуващ електроенергия за собствена битова консумация, като се изключват търговски или професионални дейности, а съгласно чл. 2, т. 11 „небитов клиент“ означава физическо или юридическо лице, купуващо електроенергия, която не е за негови собствени битови нужди и включва производители и клиенти на едро.

Анализът на цитираните по-горе разпоредби несъмнено налага извода, че критерият за разделение между битов и небитов клиент е на плоскостта на различните нужди, които те ще задоволяват със закупената енергия, а не на 4 плоскостта на предназначението на обектите, в които ще я потребяват. В тази връзка е и съдебната практика на ВАС /решение № 3141 от 24.03.2023 г. постановено по адм. дело № 8042/2022 г., ІІІ отд. на ВАС; решение № 3113 от 04.04.2022 г. постановено по адм. дело № 9353/2021 г., ІІІ отд. на ВАС и др. /.

Следва да се посочи, че не следват и различни изводи от разпоредбите на ЗУТ. Съгласно т. 41 от § 5 от ДР на ЗУТ, промяна на предназначението на обект е промяната от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър и нормативните актове за неговото прилагане. В конкретния случай жилищна сграда с 3 бр. апартаменти, 3 бр. ателиета за ИТД и 1 бр. магазин за промишлени стоки, находяща се в гр. Пловдив, ул. ***, може да се ползва за различни цели и начинът на фактическото ползване ще определи вида на доставяната електрическа енергия и съответно - нейната цена. Както се посочи по-горе, реално водещ критерий за разделение между битов и небитов клиент са нуждите, за които се ползва електрическата енергия в обекта, а не предназначението на същия, поради което предназначението на използваната електрическа енергия не се обвързва с предназначението на обекта по реда и при условията на ЗУТ.