Решение № 115 от 19.09.2022, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Р., 16.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С. Сирманов

Членове:

Милена Пейчева

Боян Войков при участието на секретаря Димана Стоянова в присъствието на прокурора Е. Д. Г. като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно административно наказателно дело № 20224500600536 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по жалба на адв. С. С. от АК – Р., с адрес гр. Р., ул. „Ц. н.“ **, офис 3, в качеството му на упълномощен защитник на обв. А. Д. Д., ЕГН:

**********, роден на ******** г. в гр. Р., с адрес гр. Р., ул. „В.“ ***, вх. 3, ет.

1, български гражданин, с висше образование, неженен, неосъждан, с месторабота „И.д.“ 46 – Р. на длъжност „к.“, против Решение № 470/03.06.2022 г. по АНД №371/2022 г. на РС – Р., с което обвиняемият е признат за виновен в това, че на 02.06.2020 г., в гр. Р., при управление на МПС – лек автомобил марка „Форд“, модел „Ескорт“, с рег. № Р **** АК, нарушил следните правила за движение по пътищата:

- чл. 6 ЗДвП - „Участниците в движението: съобразяват своето поведение със сигналите на … както и със светлинните сигнали …“, - като не съобразил поведението си със светлинните сигнали на светофарната уредба при преминаване през кръстовище;

- чл. 20, ал. 2 ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните 1 условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“ – като водач на МПС не намалил скоростта си на движение и не спрял при възникнала опасност за движението – движещият се с предимство мотоциклет с марка „Хонда“, модел „ВТ 1100 Ц“, рег. № Р **** В, управляван от П.В.П.

- чл. 47 ЗДвП – „Водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство“ – като не спрял и не пропуснал движещия се мотоциклет марка „Хонда“, модел „ВТ 1100 Ц“, рег. № Р **** В, управляван от П.В.П., в резултат на което по непредпазливост причинил на П.В.П., ЕГН:

**********, от гр. Р., средна телесна повреда, довела до трайно затрудняване движението на ляв долен крайник, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „Б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК и чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1 000 лв., както и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от ТРИ МЕСЕЦА.

Жалбоподателят счита решението за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК, поради което моли за отмяната на обжалваното решение и за постановяване на ново, с което обвиняемият да бъде оправдан.

Не сочи нови доказателства или други обстоятелства, които следва да бъдат изяснени и проверени от въззивния съд.

В проведеното съдебно заседание представителят на държавното обвинение изразява становище за неоснователност на жалбата, като заявява, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка е била правилно установена от районния съд, деянието е било доказано от обективна и субективна страна и първоинстанционният съд правилно е достигнал до извод да ангажира наказателната отговорност на обвиняемия за причиненото от него ПТП, от което за пострадалия е 2 настъпила средна телесна повреда. Правилно било прието от първата инстанция, че обвиняемият е навлязъл на червен сигнал на светофарната уредба, която е могъл да възприеме доста преди да достигне до нея. От своя страна пострадалият потеглил на зелен сигнал на светофара. Тези обстоятелства се доказвали по категоричен начин от доказателствата, приложените видеозаписи от инцидента и заключението на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза. Липсвали нарушения на процесуалните правила при провеждане на производството.

Обвиняемият А. Д. не се явява лично в съдебното заседание.

Упълномощеният от него защитник адв. С. С. моли за отмяната на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения. От видеозаписите било видно, че неговият подзащитен се е намирал почти на стоп-линията на кръстовището, когато светофарът за него бил жълт. Пропускането на ППС за придвижване през кръстовището ставало само в една посока, но не и едновременно. Така, когато на едната страна е подаван зелен сигнал, на участниците в платното, намиращи се перпендикулярно, сигналът бил червен, и обратно. Жълтият сигнал за двете страни бил обаче едновременен. При жълт сигнал, чакащите зелен сигнал можели да потеглят само при зелен такъв, а тези, на които към него момент сигналът е бил зелен, можели да навлязат в кръстовището, ако са толкова близо до светофара, че няма да имат възможност да спрат, без да създадат опасност за движението. Разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ЗДвП предвиждала също, че водачът не следвало да намалява рязко своята скорост, освен ако не е било необходимо за предотвратяване на ПТП. Поради тези съображения обв. Д. минал през кръстовището, като при навлизането на мотоциклетиста незабавно предприел спиране, за да избегне сблъсъка, поради което не било ясно какво нарушение по чл. 20, ал. 2 и по чл. 47 ЗДвП било извършено от обвиняемия. Самият пострадал потеглял направо, въпреки че виждал много добре завиващия автомобил на обв. Д. и не предприел никакви действия да спре или да го заобиколи. От вещественото доказателство – видеозапис, ставало ясно, че нямало друг участник в движението, който по това време да е взел решение да навлезе в кръстовището, освен пострадалия.

Останалите МПС откъм страната на пострадалия изчаквали дори на зелен сигнал, спазвайки разпоредбата на чл. 50а ЗДвП. Деянието се явявало несъставомерно, защото причинената телесна повреда не отговаряла на 3 критериите за средна такава, доколкото веднага след произшествието на 02.06.2020 г. на пострадалия била направена образна диагностика, която не установила такива увреждания и в този смисъл било издаденото на 03.06.2020 г. съдебно медицинско удостоверение. Едва след месец на 24.07.2020 г., след направен ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) се установило, че лицето имало трайно затруднение на ляв долен крайник. Вещото лице заявило, че не можело категорично да се твърди, че увреждането е получено точно на 02.06.2020 г. Не можело да бъде постановена осъдителна присъда въз основа на вероятно заключение, защото така обвинението не било доказано по категоричен начин. Липсвали доказателства пострадалият да е провеждал някакво лечение. Причиненото му увреждане се изразявало само в разместване на капачката, като не е възможно такова разместване да не е могло да бъде установено при образна диагностика. Моли за отмяната на обжалваното решение и за оправдаването на обвиняемия.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

По делото е установено, че обв. А. Д. на 02.06.2020 г., сутринта в периода 08,00-08,06 ч, се е движел в гр. Р. по бул. „Липник“ в посока от центъра на града към сектор „Пътна полиция“. Същият управлявал своя собствен лек автомобил „Форд“, модел „Ескорт 1,8 ТД“, с рег. № **** АК.

Пътната настилка била мокра, а скоростта му на движение била около 40,3 км/ч. Около 08,05 ч обв. Д. наближил кръстовището между бул. „Липник“ и ул. „Никола Петков“, известно в града като „Кръстовището на Олимп“.

Същото се регулирало със светофари. През това време в платното за движение за обратната посока – от сектор „Пътна полиция“ към центъра, се движел св. П.В.П., който управлявал мотоциклет „Хонда“, модел „ВТ 110 Ц“, с рег. № Р **** В. В момента, в който обв. Д. навлизал в кръстовището, св.

П.П. изчаквал в него, защото за него светела червена забранителна светлина.

В 08,05,25 ч лекият автомобил, управляван от обв. Д., се намирал в непосредствена близост до „Кръстовището на Олимп“, като заемал средната лента, от която било разрешено завиването наляво по ул. „Никола Петков“ в посока „Млечна кухня“. Обв. Д. имал намерение да извърши тази маневра, но в 08,25,06 ч светофарната уредба, монтирана над неговата лента, както и в монтирания на стълб, находящ се в разделителната ивица на срещуположния край на кръстовището, от разрешаващ зелен сигнал, преминала на жълт сигнал, който съобразно чл. 31, ал. 7, т. 4 ППЗДвП означава „Внимание, 4 спри!“. През това време светофарните уредби на платното за движение в обратната посока, където се намирал св. П.П., показали сигнал от едновременно светещи червена и жълта светлина, който съобразно чл. 31, ал.

7, т. 2 ЗДвП, означавал „преминаването е забранено“, но също така предупреждавал и водачите, че предстои подаване на разрешаващ зелен сигнал. В 08,05,28 ч светофарната уредба, регулираща посоката на движение, от която идва обв. Д., светва червен забраняващ сигнал, като обвиняемият е навлязъл и със задните колела на своя автомобил след стоп линията. В този момент, на срещуположната страна, където св. П.П. изчаквал върху своя мотоциклет, светнал зелен, разрешаващ сигнал, и последният потеглил напред със скорост около 16,6 км/ч, незабелязвайки, че управляваният от обв.

Д. лек автомобил „Форд“ е навлязъл в кръстовището и се движи към него, макар и обективно да е могъл да възприеме обстоятелството, че лекият автомобил завива към него. От своя страна обв. Д. продължил движението си, въпреки че е могъл обективно да забележи обстоятелството, тъй като е разполагал с достатъчно видимост, че мотоциклетът „Хонда“, управляван от св. П.П., вече е потеглил и е възникнала опасност за движението.

Траекториите на двете МПС се пресичали, но въпреки това техните водачи продължили движението си в съответните посоки, като вследствие на това настъпил удар между лекия автомобил „Форд“, управляван от обвиняемия, и мотоциклета „Хонда“, управляван от св. П.. Това съприкосновение за автомобила е челно странично от десен фар към ляв, а за мотоциклета – ляво страничен в областта на лявата степенка и в областта на лявото коляно на водача П.. В резултат на удара мотоциклетът се отклонил надясно преди да падне на лявата си страна, а П. се претъркулил през левия преден край на предния капак на лекия автомобил и паднал на пътното платно с ляво рамо.

ПТП било посетено от служители към Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Р. св. З.В. и св. Т.К.. Първоначално не били установени трайни наранявания по св. П., изпратеният екип на СПМ констатирал, че същият имал разкъсноконтузна рана в областта на лява коленна става. При удара св. П. бил контактен, като могъл да се изправи и без чужда помощ. Предвид обстоятелството, че болките в коляното му се усилвали през дните, появили се оток и ограничени възможности за движение, св. П. бил консултиран от медицински специалист ортопед-травматолог и насочен за рентгенови изследвания и ЯМР. След извършването на изследванията се установили 5 стара нелекувана травма на лява глезенна става, латерално изкълчване на ляво коленно капаче, с разкъсване на медиалния пателофеморален лигамент на лява коленна става, разкъсване на задния рог на медиалния мениск на лява коленна става. Това се потвърдило от назначената по делото съдебна медицинска експертиза, която освен тези наранявания установила, че ПТП причинило на св. П. и кръвонасядания на ляв лакът, колекция от кръв в лява коленна става, разкъсно-контузна рана, кръвонасядания и оток в областта на лява коленна става, кръвонасядания и охлузване на лява подбедрица и кръвонасядане на ляво ходило. Тези увреждания вещото лице преценило като затрудняващи трайно движенията на ляв долен крайник за срок повече от 30 дни.

Тази фактическа обстановка е установена и от районния съд, поради което се споделя от настоящата инстанция. Доказателствата в нейна подкрепа са еднопосочни, в същия смисъл са и дадените от обв. Д. обяснения пред районния съд в хода на първоинстанционното производство, макар и въззивният съд да не кредитира тези обяснения в частта им относно това, че обвиняемият е спрял, очаквайки да бъде заобиколен от св. П., тъй като от приобщените веществени доказателства – видеозаписи от камерите на кръстовището, както и от автотехническата експертиза се установява, че обв.