Решение № 12652 от 18.07.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12652 гр. София, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМИТРИНКА ИВ.

КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВАМЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20231110126491 по описа за 2023 година Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

Образувано е по молба, депозирана на 17.05.2023г. от П. Г. П., срещу В. Е. Г. с правна квалификация чл. 2, ал. 1, предл. 1 и 3, във вр. с чл. 3, т. 2, във вр. с чл. 5, ал. 1, във вр. с чл. 8, т. 1 от ЗЗДН. Молителят твърди, че с ответника са бивши съпрузи, сключили са брак през 2001г., през 2002г. се е родил синът им Жоро. Поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака са развели през 2005г.. След развода са правили многобройни опити за съвместно съжителство в собствения на молителката апартамент, по време на които на 20.05.2016г. се е родил и вторият им син Явор. Молителката твърди, че ответникът винаги се е държал цинично с нея като към жена и лекар, особено след като употребял алкохол. През последните години тези случаи били многобройни. По силата на влязло в сила на 26.06.2020г. решение № 125506/18.06.2020г. , постановено по гр. д. № 14067/2020г. по описа на СРС 117 състав е била издадена заповед за защита на молителката срещу ответника за упражнено от него психическо и физическо насилие. След изтичането на срока на действие на заповедта на защита ответникът подновил психическия си и тормоз по отношение на бившата си съпруга. Той я причаквал в квартала, дебнел я край входа, в който живеел, ходел на детските площадки, когато била с детето и вдигал скандали, с които едновременно я излагал и притеснявал. Не го възпирало и обстоятелството, че през месец май 2022г. молителката получила мозъчен кръвоизлив от кавирном на мозъчния ствол. От тогава до настоящия момент се опитвала да се възстанови, но не срещала съчувствие и съпричаснвост от ответника, а само обиди с просташки изрази –„тъпо и лъжливо същество”, „уличница”, „парцал”, „лоша майка”,, „неблагодарница”. Ответникът започнал да следи молителката и да я причаква пред градинката, в която се разхождала с малкия им син. Забелязвала го да стои с часове и да я дебне. Конкретен повод за депозиране на молбата е посешение на ответника на 03.04.2023г. в апартамента, в който живеела молителката. Той отишъл около 20.30ч. в нетрезво състояние и започнал да чука по вратата.

Искал да му отворят, но след като родителите на молителката не го пуснали вътре той седнал на стълбите пред вратата, пуснал си музика от телефона, пиел си бирата, която си носел и пушел. Периодично ставал и тропал по вратата, сипейки обиди и заплахи по адрес 1 на молителката, като това продължило до 23 часа. Тръгнал си едва след като големият им син Жоро се прибрал и го помолил да си ходи. Молителката твърди, че напоследък ответникът по –често стоял и обикалял около блока, в който живеела. На 23.04.2023г. при опит да излезе от входа той я пресрещнал с грубо отношение и тръгнал с нея, заплашвайки, че ще пребие човека, който дойде да я вземе. На 29.04.2023г. уж случайно се засекли в близост до една от градинките, които посещавали с детето. Ответникът не пожелал да си тръгне. Вървал след молителката и детето и отправял обиди и заплахи. Месторабота на молителката също станала място, което ответникът често посещавал. В нощта на 04.05. срещу 05.05.2023г. отишъл в Клиниката по ревматология, където работела молителката, за да я търси. Държал се нагло с охраната и настоял да извикат дежурния лекар, когото познавал от годините, в които страните живеели заедно. Позволил си да обижда както дежурния колега, така и останали колеги на молителката. Следващото подобно идване на местоработата й било на 10.05.2023. сутринта. Молителката П. твърди, че от поведението на ответника изпитва силен стрес и притеснение. Моли съда да наложи мерки за защита по ЗЗДН като забрани на ответника да го приближава както в дома на молителя така и на работното му място. Претендира разноски.

Ответникът В. Е. Г. се явява лично в съдебно заседание и завява, че написаното в молбата е вярно, но много красиво написано. Твърди, че страните имали две деца, като големият им син вече бил пълнолетен, а малкият живеел с молителката. Но същата под въздействие на майка си и сестра си не му давала възможност да го вижда. Ответникът твърди, че имал силни чувства към майката на децата му, които тя споделяла, но била под влияние на властната си майка. В същото време цялото й семейство правели всичко възможно да ограничат срещите му с децата. На посочената в молбата дата когато е ходил до жилището на молителката, тя не е била там, а в Италия, но въпреки това не са му дали възможност да види децата си. Срещал ги в квартала, защото живеели близо. При срещите му се радвали и децета и кучето им. Само роднините на молителката не го харесвали и му правели проблеми. Моли за оставяне на молбата за защита без уважение като неоснователна.

Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за установено следното:

Съдът е сезиран с молба от П. Г. П. от 17.05.2023. срещу В. Е. Г.. Ответинкът е нейн бивш съпруг и баща на двете им деца – Жоро В.ов Г., роден на 25.099.2002г. и Явор В. Г., роден на 20.05.2016г. Бракът им бил прекратен през 2005г. Страните са родители на две деца - пълнолетиният Жоро В.ов Г., роден на 25.09.2002г. и малолетният Явор В. Г., роден на 20.05.2023г.

Страните не спорят, че са разделени, но живеят в един квартал. Общине им деца живеят със своята майка – малителката П.. Тя работи като лекар в Клиника по ревматология в гр. София.

По изложените съображения съдът намира, че е надлежно сезиран с молба за защита по реда на ЗЗДН от лице, което е било във фактическо съпружеско съжителства с ответника и с което имат общи деца. Молбата, инициирала производството пред настоящия съд е подадена от лице, което твърди, че е пострадало от домашно насилие, извършено от лице в хипотезата на чл. 3, т. 2 ЗЗДН и в рамките на преклузивния срок, визиран в нормата на чл.

10, ал. 1 от ЗЗДН. Искането надлежно ангажира компетентността на сезирания съд, с оглед разпоредбата на чл. 7 ЗЗДН и удовлетворява изискванията за редовност и срочност на същата по смисъла на чл. 9 и чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН. Представена е изискуемата декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

Ето защо производството се явява допустимо и съдът дължи произнасяне по съществото на спора.

По делото са събрани гласни доказателства. От разпита на свидетелката Таня Г.

Желязкова сестра на молителката, се установава, че отношенията между страните са много обтегнати. Ответникът непрекъснато чукал на входната врата на жилището на молителката, 2 викал и ги обиждал без значение по кое време на денонощието. Свидетелката не е пряк очевидец на тези актове у извършени от ответника, а същите са й разказани от молителката и тяхната майка. Според свидетелката Желязкова когато ответникът е ходил вдигал скандал, чупил неща на етажната площадка, сестра й /молителката П./ не е била в жилището си. В него са били майка им и малкото им дете. Свидетелката е била пряк очевидец единствено на среща между страните на детска площадка, когато ответникът видимо в нетрезво състояние, навлизал в личното пространство на сестра й и й отправял обиди, че не е никаква майка, че не става за нищо, казал дай 50 лв. на големия ми син, защото се стискали да му дадат.

Според свидетелката ответникът започнал да настройва малкият им син срещу майка си. В тази част съдът не кредитира показанията и не ги взема предвид, защото съдържат лична оценка на свидетелката към поведението на ответника, а тя видимо е настроена негативно към него. Според свидетелката Желязкова когато сестра й била с кръвоизлив въпреки тежкото й състояние ответникът отишъл в болницата, но бил изгонен от свидетелката, защото се представил като нейн мъж, а такъв не бил отдавна. Не се посочиха други причини или агресивно поведение на ответника към болната му бивша съпруга, а само желание да се уведоми за здравословното й състояние. Съдът кредитира показанията на свидетелката Желязкова в частта, в която възпроизвежда лични възприятия, а те са само относно среща на страните на детска площадка. По отношение на твърденията й, че ответникът е ходел до родния им дом, чукал по вратата, заплашвал, скубел цветя по стълбищната площадка и пикаел в тях, съдът не ги взема предвид, защото се са преразказ на чужди възприятия, на които се е била пряк очевидец.

По делото е разпитан и свидетелят В. П., охранител в болница „Свети Шван Рилска” гр. София. Той разказва, че на четвърти срещу пети май 2023г. около 24 ч. ответникът отишъл до клиниката да търси д-р П.. Носел цветя за нея, видимо бил употребил алкохол. Тя не била на работа и той се срещнал с нейн колега д-р Копчев, към когото ответникът се държал агресивно и го нападал вербално. Докторът се прибрал в отделението, и понеже свидетелят не искал да злепоставя болницата и молителката не извикал полиция, въпреки че ответникът бил пиян се държал агресивно. В продължение на около час и половина си говорили. Основна по мъжки теми, а ответникът се оплаквал от прелюбодеяние на бившата си съпруга. По време на продължителния им диалог ответникът отправял обиди към различни колеги на молителката, които били свидетелствали срещу него в бракоразводния им процес. Според свидетеля П. ответникът не казал и една лоша дума за д-р П. в продължителния им разговор. Свидетелят успял да убеди ответникът да си тръгне към 2 ч. на пети май. Според свидетеля и друг път ответникът е ходил до работата на молителката, но той не е бил на смята и не са му известни подробности. Съдът кредитира напълно показанията на свидетеля П. като резултата на лични впечатления на лице, което не е нито в лично нито в служебно правоотношение с някоя от страните.

При така установените по делото факти съдът достигна до следните правни изводи:

В молбата за защита молителката П. П. търси такава срещу вербално системно психическо насилие отстрана на ответника Г.. Легалното определение на понятието "домашно насилие" е дадено в чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, съгласно който "домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН, за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. Производството по ЗЗДН е спорно и съдът се произнася с решение за налагане или отказ да бъдат наложени мерки на защита, с които се цели за се даде ефективна защита на пострадалите лица. Разяснено е в ТР № 6/2013г- на ОСГТК- т. 22, че налаганите по ЗЗДН мерки не са административни наказания и са предназначени да охранят пострадалото лице, а не да санкционират извършителя. От показанията на свидетеля П., непосредствен свидетел на едно от посещeнията на ответника на работното място на молителката, която по това време не е била там, се 3 установява, че ответникът не е изричал заплахи и обиди към бившата си съпруга. Обект на вербалната му агресия са били нейни колеги, които са свидетелствали по бракоразводното им дело. Съдът не креoитира показанията на свидетелката Желязкова, че ответникът е извършил актове, които са такива на домашно насили пред дома на молителката, защото от една страна свидетелката е сестра на молителката, съответно е заинтересована, и от друга не е пряк свидетел на тези актове, а те са й разказани от трети лица. Освен това остана недоказано твърдението на молителката , че на посочената дата е била в жилището и се е почувствала заплашена, защото това обстоятелство беше оспорено от ответника няколкократно. По отношение на разказа на свидетелката Желязкова, че на детска площадка в квартала ответникът е навлязъл в личното пространство на сестра й и се държал агресивно, съдът не намира, че тези актове, така описани от свидетелката са такива на домашно насилие. Безспорно по делото се установи, че страните са родители на общо малолетно дете. Липсва уреждане на отношенията им по повод упражняване на родителските права, а детето има право да контактува със своя баща.