Решение № 468 от 28.11.2022, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 468 гр. Сливен, 28.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цанка Г. Неделчева при участието на секретаря Галина Едр. Пенева като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно наказателно дело № 20222230200759 по описа за 2022 година за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по повод жалба от „Л.У.” ЕООД – гр. Сливен, представлявано от Ф.М.Ш. - прокурист, подадена чрез процесуален представител, против НП № 20-2200108 от 17.06.2022 год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Сливен, с което е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 15 000,00 лева на основание чл. 414, ал. 4 от КТ за нарушение на чл. 143, ал. 2 вр. ал. 1 от КТ.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата, моли издаденото НП да бъде отменено като незаконосъобразно и претендира направените разноски.

В с.з. административнонаказващият орган, издал обжалваното наказателно постановление, редовно призован, изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата, моли издаденото НП да бъде потвърдено и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 31.05.2022 год. бил съставен АУАН № 20-2200108 от същата дата против жалбоподателя, в който било отразено, че на 14.05.2022 год. била извършена проверка по спазване изискванията на трудовото законодателство на място в Предприятие за производство и преработка на вълна и изделия от вълна, намиращо се на адрес Област 1

Сливен, общ. Сливен, гр. Сливен, *****. В акта било посочено, че при преглед на Правилника за вътрешния трудов ред (намиращ се на разположение на работници и контролни органи, на информационното табло, монтирано в коридора на сградата) се установило, че работодателят е установил сумирано изчисляване на работното време за част от работещите в обекта, съгласно Приложение 2, т. 2 (Списък на длъжностите, за които е установено сумирано изчисляване на работното време и работа на смени към Правилника за вътрешния трудов ред от 20.06.2020 год.) с период на отчитане от един месец. В акта било отразено, че във връзка с осъществявания контрол, на 20.05.2022 год. отново бил посетен обекта на контрол, като съгласно събраните в хода на административното производство данни било установено, че периода на отчитане на сумираното изчисляване е променен на два месеца (считано от 01.11.2021 год., или периодът е както следва: м. 11 – м. 12; м. 01 – м. 02 и т.н.), като на 25.05.2022 год. била предоставена по електронен път Заповед № 790-А/25.10.2021 год. и работното време било разпределено в две смени: дневна смяна (11 часа) от 07,00 до 19,00 часа и нощна смяна (12 часа) от 19,00 до 07,00 часа. В акта било посочено, че при преглед на представените при посещението на същата дата присъствени форми за явяване/неявяване на работа за м. януари 2022 год. и м. февруари 2022 год. и ведомости за заплати на дружеството било установено, че част от работещите в рамките на периода на отчитане на установеното сумирано изчисляване на работно време са положили извънреден труд. В акта било отразено, че съгласно Присъствени форми за м. януари 2022 год. и м. февруари 2022 год. 85 броя лица са положили извънреден труд, в т.ч. при установена норма за м. януари 2022 год. 160 часа и за м. февруари 2022 год. 160 часа или общо за периода 320 часа лицето В.А.Т. е отработило както следва – през месец януари 2022 год. седем дневни и осем нощни смени (с включени 7 часа нощен труд); през месец февруари 2022 год. осем дневни и девет нощни смени (с включени 7 часа нощен труд), или лицето е отработило общо 352 часа (383 след превръщане на нощните часове в дневни с коефициента по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата). В акта било посочено, че В.А.Т. е положил извънреден труд през периода м. 01.2022 год. – м. 02.2022 год. В акта било посочено, че дружеството, в качеството си на работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ е допуснал със свое знание и без противопоставяне полагането на извънреден труд през периода м. 01.2022 год. – м. 02.2022 год. (в т.ч. и от В.А.Т.), като последният не попада в хипотезата на чл. 144 от КТ. В акта било отразено, че нарушението било извършено на 28.02.2022 год. (до последния работен ден на отчетния период, а именно м. януари 2022 год. – м. февруари 2022 год.), а е установено на 20.05.2022 год. на място в обекта на контрол, а именно Предприятие за производство и преработка на вълна и изделия от вълна, намиращо се на адрес Област Сливен, общ. Сливен, гр.

Сливен, *****. В акта било отразено, че жалбоподателят бил поканен да се яви на 30.05.2022 год. за съставяне на АУАН, както и че бил уведомен, че при невъзможност 2 за лично явяване и/или осигуряване присъствието на лице, упълномощено по надлежния ред, АУАН ще бъде съставен в отсъствие на нарушителя; както и че не се е явил законен представител на жалбоподателя, поради което АУАН бил съставен на 31.05.2022 год. в отсъствие на нарушителя на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. В акта било посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 143, ал. 2 вр. ал. 1 от КТ. Актът бил връчен по ел.поща на прокуриста Ф.М.Ш. и подписан на същата дата (л. 10 – 11, 101 – 105 от делото).

Въз основа на съставения АУАН било издадено НП № 20-2200108 от 17.06.2022 год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Сливен, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 15 000,00 лева на основание чл. 414, ал. 4 от КТ, за нарушение на чл. 143, ал.

2 вр. ал. 1 от КТ. В НП административнонаказващият орган е посочил, че срещу АУАН е постъпило възражение, след разглеждане на което е преценил, че нарушението е правилно индивидуализирано и конкретизирано, санкционната норма е правилно определена и не са налице основания за прекратяване на административнонаказателната преписка. В НП било посочено, че нарушението се явява повторно за жалбоподателя, тъй като с НП № 20-003017/30.06.2021 год., влязло в сила на 12.07.2021 год. и НП № 20-002979/30.06.2021 год., влязло в сила на 12.07.2021 год. на дружеството са наложени имуществени санкции за нарушение на същото основание, т.е. нарушението се явява повторно, тъй като е извършено в рамките на едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид. В НП е отразено, че нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажно, както и че при определяне на имуществената санкция е взет предвид характера и степента на обществена опасност на извършеното нарушение, направена е преценка, че за постигане на специалната и генералната превенция и предвид, че нарушението се явява повторно, следва да наложи санкция в минимален размер от 15 000,00 лева на основание чл. 414, ал. 4 от КТ. НП било връчено на упълномощено лице на 17.06.2022 год. (л. 8 – 9 от делото).

От приложените по делото заверени копия от НП № 20-003017/30.06.2021 год., влязло в сила на 12.07.2021 год. и НП № 20-002979/30.06.2021 год., влязло в сила на 12.07.2021 год. се установява, че на жалбоподателя са били наложени административни наказания „Имуществена санкция” за извършени нарушения на чл. 143, ал. 2 от КТ (л.

95 - 98 от делото).

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е неоснователна.

3

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се установява, че работодателят „Л.У.” ЕООД – гр. Сливен е допуснал (при работа в условията на сумирано изчисляване на работното време, с период на отчитане – два месеца) полагане на извънреден труд през месец януари - февруари 2022 год. (без да е налице някое от основанията на чл. 144 от КТ) за работещите в Предприятие за производство и преработка на вълна и изделия от вълна, намиращ се на адрес гр.

Сливен, ***** както следва: при норма 160 часа за всеки месец - м. януари и за м. февруари 2022 год. или общо за периода 320 часа, работещият В.А.Т. е отработил през месец януари 2022 год. седем дневни и осем нощни смени (с включени 7 часа нощен труд); през месец февруари 2022 год. осем дневни и девет нощни смени (с включени 7 часа нощен труд), или лицето е отработило общо 352 часа (383 след превръщане на нощните часове в дневни с коефициента по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата). Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от КТ извънредният труд е забранен, като видно от представените по делото писмени доказателства не са били налице основанията на чл. 144 от КТ за допускане на извънреден труд. С оглед на което съдът намира, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 143, ал. 2 вр. ал. 1 от КТ, поради което същият следва да понесе предвидената в чл. 414, ал. 4 от КТ отговорност, тъй като е безспорно установено, че нарушението е извършено при условията на повторност. Жалбоподателят е извършил нарушението в едногодишния срок от наказването му по административен ред за същото нарушение по чл. 143, ал. 2 от КТ с НП № 20-003017/30.06.2021 год., влязло в сила на 12.07.2021 год. и НП № 20-002979/30.06.2021 год., влязло в сила на 12.07.2021 год.

Съдът не констатира нарушения на процедурата, както при съставяне на акта, така и при издаване на НП. И съставеният акт и издаденото въз основа на него НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН. В акта точно е описано извършеното от жалбоподателя нарушение и обстоятелствата, при което е извършено.

Размерът на наложеното на жалбоподателя наказание е в предвидения от закона минимален размер и отговаря в пълна степен на допуснатото нарушение. Ето защо съдът намира, че следва да потвърди атакуваното НП като законосъобразно и обосновано.

В настоящия случай своевременно се явява искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение и същите следва да се възложат в тежест на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.

58д, се присъжда и възнаграждение в размер на, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. В ал. 5 на чл. 63д от ЗАНН е посочено, че в случаите по ал. 3 и 4 размерът на присъденото 4 възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП предвижда, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП, а съгласно разпоредбата на чл. 27е от НЗПП възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80,00 до 150,00 лева. С оглед гореизложеното съдът намира, че следва да определи юрисконсултското възнаграждение в размер на 80,00 лева.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-2200108 от 17.06.2022 год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Сливен, с което на „Л.У.” ЕООД – гр. Сливен, представлявано от Ф.М.Ш. - прокурист е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 15 000,00 лева на основание чл. 414, ал. 4 от КТ за нарушение на чл. 143, ал. 2 вр. ал. 1 от КТ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА „Л.У.” ЕООД – гр. Сливен с ЕИК ***** , представлявано от Ф.М.Ш. - прокурист, да заплати в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.