Присъда № 18 от 12.09.2025, Районен съд - Разлог

МОТИВИ от дата: 18.09.2025 година към ПРИСЪДА № 18 от 12.09.2025 г. по НАК.Д. № 230 от 2025 г. по описа на РС-Разлог

Производството по делото е образувано въз основа на внесен ОА с/у подсъдимият Р.М.Р., с ЕГН*, роден в г.А., о.А., о.П., българин, с българско гражданство, притежаващ средно образование, разведен, работещ, неосъждан, с адрес: г.А., у.„В.“64, и адрес: г.Д., у.„О.“№50, с обвинение за извършено престъпление от общ хар-р, наказуемо по чл.183, ал.1 от НК.

В заключителната част на ОА е посочено, че обв. Р.М.Р., след като е бил осъден с решение №4258/26.10.2023 г. по описа на РС-П., влязло в сила на 26.10.2023 г., постановено по гр. дело №7201/2023 г. по описа на РС-П., да издържа свой низходящ, а именно сина си Б.Р.Р., роден на *, до навършване на пълнолетие, ч/з неговата майка и законен представител Е.М.М., съзнателно не е изпълнил това свое задължение, от две или повече месечни вноски, считано от м.10.2023 г. до м.03.2025 г. включително, а именно 18 месечни вноски по 200.00 лв., или общо 3`600.00 лв.

Подсъдимият Р.М.Р. се явява лично в производството и представя док-тва, от които се установява, че е заплатил дължимата издръжка, ведно с дължимата лихва.

В СЗ представителят на прокуратурата поддържа обвинението и предлага да бъде постановена осъдителна присъда, като на основание чл.183, ал.3 от НК, не се налага наказание на подсъдимия, с оглед представените док-ва за изплатената дължима издръжка.

След преценка на събраните по делото док-тва, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Р.Р., от г.А., имал сключен граждански брак със св. Е.М.М. от 09.09.2016 г. От брака си подсъдимия Р. и св. М. имали 1 дете - Б.Р.Р., роден на *. След сключване на брака, семейството заживяло в дома на родителите на Р. в г.А. Още в самото начало на съвместното си съжителство, двамата имали противоречия и неразбирателства пом/у си. Подсъдимият, периодично, заминавал да работи в чужбина /К.Н./. Същият не бил в Б. и когато се родило детето, като впоследствие не полагал никакви грижи за семейството си.

През 2023 г., след поредното си заминаване за К.Н., подс. Р. се прибрал в Б. По това време св. М., заедно със сина си, се намирала в с.С., о.Я., в дома на своите родители. Обвиняемият не потърсил контакт със семейството си, като св. М. получила информация, че същият съжителства с друга жена. Поради тези обстоятелства същата решила да подаде молба за развод.

С Решение №4258/26.10.2023 г., по гр. дело №7201/2023 г. по описа на РС-П., влязло в законна сила на 26.10.2023 г., гражданският брак м/у подс. Р. и св. М. бил прекратен.

Упражняването на родителски права, по отношение на детето Б.Р.Р. били предоставени на неговата майка - Е.М.М. Съдът определил местоживеенето на детето по адрес на майката.

Подсъдимият Р.Р. бил осъден да заплаща издръжка на свой низходящ - Б.Р.Р., сумата от 200.00 лв. месечно, от влизане в сила на бракоразводното решение до навършване на пълнолетие на детето, платими ч/з неговата майка и законен представител.

Подсъдимият Р. знаел за своето задължение, а именно да изплаща издръжка на свой низходящ, но въпреки това не го изпълнявал, като същият не е изпълнил задължението си да изплаща издръжка на сина си Б.Р.Р., за периода от м.10.2023 г. /от влизане в сила на съд. решение 26.10.2023 г./ до м.03. на 2025г. включително, като не е заплатил общо 18 месечни вноски, всяка по 200.00 лв., на обща стойност 3`600.00 лв. През този период подс. Р., освен че не е изплатил дължимата сума за издръжката на сина, не е полагал и никаква родителска грижа за него, както и по никакъв начин не е допринасял финансово за неговото отглеждане.

След развода с подс. Р., св. М., заедно със сина си – Б.Р., заживяла в дома на своите родители (Х.М. и М.М.), в с.С., о.Я.. С.Х.М. и св. М.М. помагали на своята дъщеря в отглеждането на Б.. Същите са разпитани в хода на съд. следствие и заявяват, че след разтрогване на брака 1 м/у дъщеря им и обв. Р.Р., последният не е полагал никакви родителски грижи за Б., не е помагал финансово, като не изплащал и присъдената издръжка.

В хода на съд. следствие бе представена от подсъдимия вносна бележка за сумата от общо 5`901.00 лева, от която е видно че на 11.09.2025 г., подсъдимият е заплатил дължимата от него издръжка.

Гореописаната фактическа обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин от събраните по делото док-ва, а именно обясненията на подсъдимият, свидетелските показания, свидетелство за съдимост, удостоверения за раждане на Б.Р.Р., Решение №4258/26.10.2023 г., по г.д. №7201/2023 г. по описа на РС-П., влязло в законна сила на 26.10.2023 г., вносна бележка издадена от ДСК, отразяваща заплатената дължима издръжка в полза на Е.М.М., за дете за периода от м.10.2023 г. до м.09.2025 г. както и други писмени док-тва, приобщени по реда на чл.283 от НПК.

Съдът след като прецени, че всички док-тва са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и очертават всички елементи на фактическия състав на обвинението и авторството, намери, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен в извършване на наказанието, за което е обвинен, но не следва да му се налага наказание и в този смисъл присъди, ПРИЗНАВА Р.М.Р., роден на *, в г.А., о.А., о.П., българин, с българско гражданство, със средно образование, разведен, работещ, неосъждан, с адрес: г.А., у.„В.“№64, о.А., о.П., с адрес: г.Д., у.„О.“№50, о.Д., о.С., притежаващ ЕГН*, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ в с.С., о.Я., о. Б., след като е осъден с решение №4258/26.10.2023 г. по описа на РС-П., влязло в сила на 26.10.2023 г., постановено по гражданско дело №7201/2023 г. по описа на РС-П., да издържа свой низходящ - а именно сина си Б.Р.Р., роден на *, до навършване на пълнолетие, ч/з неговата майка и законен представител - Е.М.М., съзнателно не е изпълнил задължението си, от две или повече месечни вноски, считано от м.10.2023 г. до м.03.2025 г. включително, а именно 18 месечни вноски по 200.00 лв., представляващи сумата общо от 3`600.00 лв. престъпление по чл.183, ал.1 от НК, като до постановяване на присъдата задължението е изпълнено изцяло.

На основание чл.183, ал.3 от НК, НЕ НАКАЗВА Р.М.Р., с ЕГН*, и установена по-горе самоличност за извършеното от него престъпление по чл.183, ал.1 от НК, за което е признат за виновен - поради изпълнение на задължението за издръжка преди края на съд. следствие и липсата на настъпили други вредни последици за пострадалото лице.

Горното решение, съдът взе по следните правни съображения:

По правната квалификация: Съобразявайки установената фактическа обстановка съдът счете, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК.

От обективна страна деянието е осъществено ч/з бездействие на подсъдимият относно едно свое алиементно задължение по отношение изплащане издръжка на свои низходящ, а именно неговият син – Б.Р.Р.

От субективна страна – деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл.

Подсъдимият е съзнавал, че бил осъден да изплаща месечна издръжка на детето си Б.Р.Р., но независимо от това не изпълнявал задълженията си.

Смекчаващи отгворността обстоятелства – добро процесуално поведение.

Отегчаващи отгворността обстоятелства – няма.

Причини за извършване на деянието – незачитане задължението за издържане на низходящ и на родителските задължения.

Предвид обстоятелството, че подсъдимият Р.М.Р. е изпълнил задълженията си и е заплатил дължимата издръжка в пълен размер преди постановяване на присъдата от първата инстанция и не са настъпили никакви други вредни последици, доколкото дори няма подобни твърдения, съдът на основание чл.183, ал.3 от НК, НЕ МУ НАЛОЖИ НАКАЗАНИЕ.

С изложените мотиви съдът счита, че по отношение на подсъдимият ще бъдат постигнати 2 целите, както на специалната, така и на генералната превенция.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: …................……….................

3

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 18 гр. Разлог, 12.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Давид Люб. Сукалински при участието на секретаря С. Д. В., и прокурора М. Й. П., разгледа докладваното от Давид Сукалински, Нак. дело от общ хар-р № 20251240200230 по описа за 2025 г.

ПРИЗНАВА Р.М.Р., роден на *, в г.А., о.А., о.П., българин, с българско гражданство, със средно образование, разведен, работещ, неосъждан, с адрес: г.А., у.„В.“№64, о.А., о.П., с адрес: г.Д., у.„О.“№50, о.Д., о.С., притежаващ ЕГН*, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че след като е осъден с решение №4258/26.10.2023 г. по описа на РС-П., влязло в сила на 26.10.2023 г., постановено по гр. дело №7201/2023 г. по описа на РС-П, да издържа свой низходящ - а именно сина си Б.Р.Р., роден на *, до навършване на пълнолетие, ч/з неговата майка и законен представител - Е.М.М., съзнателно не е изпълнил задължението си, от 2 или повече месечни вноски, считано от м.10. на 2023 г. до м.03.2025 г. включително, а именно 18 месечни вноски по 200.00 лв., или общо 3`600.00 лв. - престъпление по чл.183, ал.1 от НК, като до постановяване на присъдата задължението е изпълнено изцяло.

На основание чл.183, ал.3 от НК, НЕ НАКАЗВА Р.М.Р., с ЕГН* и установена по-горе самоличност за извършеното от него престъпление по чл.183, ал.1 от НК, за което е признат за виновен - поради изпълнение на задължението за издръжка преди края на съд. следствие и липсата на настъпили други вредни последици за пострадалото лице.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от обявяването и пред Бл.ОС.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

1