Решение № 4784 от 09.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4784 гр. София, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Н. И.

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Георгиева като разгледа докладваното от Ваня Н. И. Въззивно гражданско дело № 20251100509249 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 10983 от 09.06.2025 г., постановено по гр. д. № 8776/2024 г. на Софийски районен съд, е признато за установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД против М. Л. И. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл.

86 от ЗЗД, че М. Л. И. дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата 2255,11 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.09.2020 г. до м.04.2022 г., сумата 427,36 лв. – лихва за забава за периода от 15.08.2021 г. до 09.10.2023 г., и дялово разпределение в размер на 27,95 лв. – главница за периода от м.10.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение от 19.10.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 09.11.2023 г. по ч.гр.д. № 57641/2023 г. на Софийски районен съд, като е отхвърлен иска за главницата за стойността топлинна енергия за горницата над сумата 2255,11 лв. до пълния предявен размер от 2412,92 лв. и за периода от м.05.2020 г. до м.08.2020 г., както и иска за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за горницата над сумата 427,36 лв. до пълния предявен размер от 457,27 лв., както и иска за обезщетение за забава върху сумата за дялово разпределение в размер на 6,67 лв. за периода от 15.11.2020 г. до 09.10.2023 г.

Решението е обжалвано от ответницата М. Л. И. в частта, с която е признато за установено, че дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата 427,36 лв. – мораторна лихва 1 за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2021 г. до 09.10.2023 г.

Излага се възражение, че неправилно районният съд е приел за дължимата посочената сума за мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за посочения период.

Поддържа се, че доколкото по делото се твърди и се претендира, че на ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.05.2016 г. на КЕВР. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал.

3 от ОУ за отоплителен сезон 2020-2021 г., издадена през м. юли 2021 г., респ. за отоплителен сезон 2021-2022 г., издадена през м. юли 2022, обаче, разпоредбата на чл. 33, ал.

4 от ОУ била неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ 45-дневен срок за плащане. С оглед на това въззивницата счита, че при липсата на възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, потребителят изпада в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправена.

С писмения си отговор въззиваемият „Топлофикация София” ЕАД оспорва въззивната жалба.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

В исковата молба ищецът ”Топлофикация – София” ЕАД твърди, че ответницата М.

Л. И. е била клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал.1 от ЗЕ за имот, находящ се в гр. София, ж.к. **** – в качеството й на собственик на имота. Твърди се, е ответницата е използвала доставяната от дружеството топлинна енергия в периода от м.05.2020 г. до м.

04.2022 г., но не е заплатила доставената топлинна енергия за посочения период, възлизаща на сумата 2412,92 лв., а дължимата от нея лихва за забава за периода от 15.08.2021 г. до 09.10.2023 г. възлизала на сумата 457,27 лв. Дължимата от ответницата сума за цената на услугата дялово разпределение била в размер на 27,95 лв. за периода от м.10.2020 г. до м.04.2022 г., а дължимата лихва за забава върху тази сума възлизала на 6,67 лв. за периода от 15.11.2020 г. до 07.01.2022 г. За посочените суми в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 57641/2023 г. на СРС, срещу която заповед било подадено възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Иска от съда да признае за установено, че ответницата дължи на ищеца сумите по издадената заповед за изпълнение.

С отговора на исковата молба ответницата оспорва исковете. Оспорва до имота да е била доставяна топлинна в процесния период. Заявява, че оспорва единствено дължимостта на претендираните суми, не и техния размер. Оспорва правното основание, въз основа на което се претендира лихвата върху главницата. Поддържа, че не е изпаднала в забава по отношение на претендираната главница за стойността на топлинна енергия. Излага възражение за погасяване по давност на вземанията за част от процесния период.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и с оглед предмета на обжалване, съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, 2 ал.1, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ – за признаване за установено, че ответницата М. Л. И. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 57641/2023 г. на СРС.

Решението е влязло в сила в частта, с която е признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата 2255,11 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от м. 09.2020 г. до м. 04.2022 г. в имот с адрес: гр. София, ж.к. ****, и сумата 27,95 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.

10.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците за топлинна енергия и за дялово разпределение от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /19.10.2023 г./ до изплащане на вземанията, както и в отхвърлителните му части.

Предмет на обжалване е решението в частта му, с която е уважена акцесорната претенция за установяване дължимостта на вземане за сумата 427,36 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия, дължимо за периода от 15.08.2021 г. до 09.10.2023 г.

По силата на общото правило на чл. 86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.

Обезщетението се дължи от момента, в който вземането е станало изискуемо, тъй като от този момент длъжникът е в забава. Съгласно чл. 84 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, без да е нужна покана за изпълнение.

В случая за процесния период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. са приложими Общите условия, одобрени с решение на КЕВР № ОУ-01/27.06.2016 г.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от тези Общи условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срок, следователно - клиентите на топлинна енергия не дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32, ал. 1.

Съгласно чл. 32, ал. 2 от ОУ след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят /чл. 33, ал. 2/.

Следователно 45-дневният срок тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от изтичането на периода. От посочените разпоредби следва, че връчването на общата фактура или уведомяването на клиента за издаването на тази фактура не е условие за 3 изпадането му в забава и съответно - за дължимостта на обезщетение за забава за заплащането на сумите по фактурата. Т.е. обявяването на фактурите и/или извършването по друг начин на изрично уведомяване на клиента за размера на задълженията за използваната топлинна енергия е без значение за изпадането на длъжника в забава, тъй като падежът на задължението е след изтичането на срока, посочен в ОУ на дружеството – чл. 84, ал. 1 ЗЗД.

В случая фактурата, обективираща задълженията за отчетен период 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. е издадена на 30.06.2021 г. /видно от представеното с исковата молба копие от съобщение към тази фактура/ и 45 дневния срок е изтекъл на 14.08.2021 г., следователно забавата е от 15.08.2021 г. Фактурата, обективираща задължението за периода 01.05.2021 г.

– 30.04.2022 г.. е издадена на 30.06.2022 г. и 45 -дневния срок е изтекъл на 14.08.2022 г., поради което ответницата е изпаднала в забава за задължението по тази фактура от 15.08.2022 г.

Съгласно приетото заключение на ССчЕ задължението за мораторна лихва върху дължимите суми за топлинна енергия за всеки от двата отчетни периода по двете общи фактури, изчислено съобразно падежа на всяка от тези две общи фактури /съответно от 15.08.2022 г. и от 15.08.2022 г. – до общия краен момент 09.10.2023 г./, възлиза на сумата 457,27 лв., която е в размер на исковата сума. Видно е, че ищецът не е начислявал и съответно не претендира мораторни лихви от падежа на месечните фактури по прогнозните сметки. Същият е начислявал мораторни лихви върху сумите по общите фактури за двата отчетни периода /след изравняването/, считано от изтичане на 45- дневния срок по чл. 33, ал. 2 от ОУ, т.е. в съответствие с разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ. Както бе посочено погоре, без значение за изпадането на потребителя в забава е оповестяването на фактурите, тъй като връчването на фактурите не е условие за изпадането на потребителя в забава.

Съобразявайки погасените по давност главни вземания за периода от м.09.2020 г. до м.04.2022 г., възлизащи на сумата 157,81 лв. /за които няма спор по делото/, първоинстанционният съд е приел, че погасени по давност са и част от лихвите за забава върху тези вземания, с оглед на което и съобразно експертното заключение правилно е приел, че акцесорният иск е основателен за сумата от 427,36 лв.

С оглед на горното първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.

С оглед изхода на делото и направеното от въззиваемия искане за разноски, жалбоподателката следва да бъде осъдена да му заплати на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на 40,90 евро /= 80 лв./ съобразно чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Воден от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА решение № 10983 от 09.06.2025 г., постановено по гр.д. № 8776/2024 г. на Софийски районен съд, в обжалваната част, с която е признато за установено на основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че М. Л. И. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 427,36 лв., представляваща мораторна лихва за забава от 15.08.2021 г. до 09.10.2023 г. върху главница от 2255,11 лв. - стойност на неизплатена топлинна енергия, доставена в периода от м.09.2020 г. до м.04.2022 в имот с адрес: гр. София, ж.к. ****, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 57641/2023 г. на Софийски районен съд.

ОСЪЖДА М. Л. И., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата 40.90 евро за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________