Решение № 131 от 26.08.2026, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. В.П. 26.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В.П. I СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дияна Д. Петрова при участието на секретаря Женя С. Проданова като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Гражданско дело №

20253610100421 по описа за 2025 година

Предявен е установителени иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т.10 и т.20 от ЗПК, по който ищеца В. Д. М. с ЕГН **********, чрез пълномощник адв.А. Д. от САК, прави искане да бъде прогласена недействителността под формата на нищожност на сключения между него и ответника „М.К.“АД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“Ц.Ш.№137, ет.3, представлявано по закон от Т. К. Ц.-изпълнителен директор, Договор за потребителски кредит М. №****** от 12.12.2023 г. поради противоречие със закона и заобикаляне на закона.

В производството по делото е предявен кумулативно и осъдителен иск от В. Д. М. с ЕГН **********, чрез пълномощник адв.А. Д. от САК срещу „М.К.“АД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“Ц.Ш.№137, ет.3, представлявано по закон от Т. К. Ц.-изпълнителен директор, с правно основание чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД, по който ищецът претендира, ответника да му заплати сумата от 883.32 лв. или 451.63 евро, получена без основание, ведно със законната лихва от датата на предявяне на иска 17.06.2025 г. Претендират се и направените по делото разноски.

Ищецът, чрез адв.А. Д. от САК, извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 12.12.2023 г. между ищеца и ответното Дружество е сключен Договор за заем М.

№ ******/12.12.2023г., наричан за краткост „Договора“ или „Договора за потребителски кредит“.

Съгласно Договора общия размер на заема бил 1000.00 лв.; общата сума за погасяване е 1176.03 лв.; срока на договора е 9 месеца; Числото на изплащане е 25-то число; ГПР е 48.90%; Датата на първо плащане 20.08.2024 г.; Фиксирания лихвен процент е 40.47 %; Броят на погасителните вноски е 9;

Погасителна вноска е в размер на 130.67 лв.; Към договора като приложение е налице погасителен план. Начинът на усвояване: в брой в офис на М. АД. Към този договор бил налице и друг договор:

Договор за допълнителни услуги към сключен Договор за заем М. № ******/12.12.2023г, съгласно който ответното Дружество предоставя на ищеца пакет от допълнителни услуги „К.“, както следва:

Пакет „К.“; срок - 9 месеца; вноска: 95.90 лв.; число на изплащане: 25-то число; Описание: 1.

Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; 2. Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на Клиента по банковата сметка на М.К. АД; 3. Безплатно предоговаряне и 1 разсрочване на заема; 4. Разглеждане до минути; 5. Преференциално обслужване; 6. Право за участие в специални промоции.

В съдържанието на Договора за допълнителни услуги личала обвързаността на този Договор с Договора за кредит, описан по-горе, тъй като изрично е посочено, че договорът за допълнителни услуги се прекратява с прекратяването на Договора за кредит (чл.4 т.7), а също и от обстоятелството, че тези допълнителни услуги са свързани с обслужването на заема, предоставен по силата на Договора за кредит и като такива се явяват част от последния ( чл.4, т.1). Видно и от погасителния план към Договора за допълнителни услуги, в последния са включени не само разсрочените погасителни вноски на таксата за допълнителни услуги но също така и вноската по Договора за кредит, включваща главница и лихва. Съгласно Графика на плащанията към договори за заем и за допълнителни услуги М. № ******/12.12.2023г ищецът следвало да заплаща месечна вноска на стойност от 226.57 лева и следователно, общият размер на задълженията на моя доверител възлиза на 2039.13 лева. (при главница в размер на 1000.00 лв.) Към настоящия момент, според твърденията на ищцата процесният договор е изцяло погасен. Същият бил рефинансиран с договор М. №

9052-GO 192475/08.08.2024 г. Рефинансираната сума се равнявала на 296.68 лева. Остатъкът бил погасен чрез плащане.

По отношение на иска с правно основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 и 20 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1. предложение първо от ЗЗД, се излагат следните обстоятелства: ищецът има качеството потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, доколкото същата при сключването на договора за потребителски кредит е действала извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно, приложимият нормативен акт е Законът за потребителския кредит (ЗПК). Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, Договорът за потребителски кредит бил недействителен. Съгласно чл. 11, т. 10 от ЗПК Договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно nap. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Договор за заем Договор за заем М. № ******/12.12.2023г. бил недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл.11. ал.1. т.10 и т.11 от ЗПК, поради следните причини: В договора изобщо не е посочено какво се включва в ГПР. В съдебната практика се приема (Решение № 1638 от 19.12.2022 г. на ОС В. по в. гр. д. № 2218/2022 г.): „че за да отговаря на изискванията за яснота и разбираемост 2

(чл. 10, ал. 1 от ЗПК), договорът за кредит следва да включва освен величината на самия ГПР, получена след приложение на формулата по чл. 19, ал. 2 от ЗПК, но така също и разходите и допусканията, представляващи изходни данни за изчисляване. Не е достатъчно само разходите (възнаградителна лихва и такси и т. н) да са упоменати в договора, а е нужно споразумението да съдържа яснота кои точно разходи формират ГПР. В практиката на СЕС трайно е проведено разбирането, че изискването за посочване на ГПР е нарушено не само когато величината не е посочена в точен процент, но така също и когато не са посочени основните данни, които са послужили за неговото изчисляване (Решение от 20 септември 2018 г. по дело С-448/17 на СЕС и Решение от 21 март 2024 г. по дело С-714/22). Решение С-714/22 има следната мотивировка: „53 Предвид същественото значение, което посочването на ГПР в такъв договор има за потребителя, Съдът е постановил, че националният съд може служебно да прилага национална правна уредба, която предвижда, че при непосочване на ГПР предоставеният кредит се счита за освободен от лихви и разноски (вж. в този смисъл определение от 16 ноември 2010 г., Pohotovost', С-76/10, EU:C:2010:685, т. 77).

54. Съдът е постановил също, че когато в договор за кредит е посочен очакваният ГПР, като точният му размер подлежи на уточнение след отпускането на кредита. подобна санкция, изразяваща се в загуба от кредитодателя на правото му на лихви и разноски, трябва да се счита за пропорционална по смисъла на член 23 от Директива 2008/48 (вж. в този смисъл решение от 9 ноември 2016 г., H.K.S. С-42/15, EU:C:2016:842, т. 18 и 69—71).

55. В конкретния случай с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по съшия начин както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР. който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпираш и пропорционален характер.

56. С оглед на изложените съображения на втория и третия въпрос следва да се отговори, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. “

Решение С-448-17 има следната мотивировка: т. 64 „Съгласно член 4, параграфи 1 и 2 от Директива 87/102 договорът за кредит трябва да се изготви в писмена форма и в него трябва да се посочи ГПР, както и условията, при които последният може да бъде променян. В член 1а от тази директива се определят условията за изчисляване на ГПР, а в член 4, буква а) от нея се уточнява, че ГПР трябва да се изчисли „вмомента, в който кредитният договор е сключен “. Така това информиране на потребителите относно общия разход по кредита под формата на 3 процент, изчислен съгласно единна математическа формула, има съществено значение (вж. в този смисъл определение от 16 ноември 2010 г., Pohotovost’, С 76/10, EU:C:2010:685, т. 69 и 70). “ Т.66 „Следва да се добави, че на непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуация като тази по главното производство, в която договорът съдържа само математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни. “

По дело С-448-17 се използват следните аргументи: 68 Предвид гореизложените съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 4, параграф 2 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че обстоятелството, че договор за потребителски кредит, от една страна, не посочва ГПР, а съдържа само математическа формула за изчисляването му, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни, и от друга страна, не посочва лихвения процент, е решаващ фактор в рамките на анализа на съответната национална юрисдикция за това дали клаузата от този договор относно разходите по кредита е изразена на ясен и разбираем език по смисъла на посочената разпоредба.

Според заключението на генералния адвокат по дело ОР-С-453-10:

117. По отношение на възможността за причисляване към изброените в член 4, параграф 2 от Директива 93/13 предмети следва да се отбележи, че законодателят на Съюза счита посочването на годишния процент на разходите за важно, защото в крайна сметка то засяга основен предмет на договора за кредит. Всъщност то дава информация за разходите, които кредитополучателят трябва да възстанови на кредитодателя за отпуснатия кредит. Така в цялостната структура на правата и задълженията на страните по договора за кредит годишният процент на разходите представлява полагаща се на кредитодателя основна престация. Ето защо клауза, която съдържа невярна информация за разходите, например поради погрешно изчислен годишен процент, подлежи на контрол по член 4, параграф 2 от Директива 93/13, при условие че не е изразена на ясен и разбираем език.