Решение № 660 от 02.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 660 гр. Пловдив, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20255300501015 по описа за 2025 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Г. И. Д., ЕГН:********** чрез адв. С. П. против решение № 779/24.2.2025 г., постановено по гр.д. № 1352/2024 г. на ПРС-15 гр.с., с което са отхвърлени предявените от Г. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** против Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ на МВР на РБ, ЕИК *****, с адрес: гр. *****, обективно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от ***** лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 209 часа в периода 22.01.2021 г. - 31.12.2023 г., получени в резултат на преизчисляване на положени нощни часове труд в дневни с коефициент 1.143, сумата от ***** лв. – обезщетение за забава за периода 26.04.2021 г. – 24.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба – 24.01.2024 г. до окончателното плащане. Счита се решението за неправилно и необосновано, постановено при неправилни фактически и правни изводи и неправилно приложение на материалния закон. Съдът, за да отхвърли иска, се е позовал на тълк.д. № 1/2020 г., постановено на 15.3.2023 г. от ОСГК на ВКС, с което е прието, че при отчитане и заплащане на положен нощен труд не са приложими разпоредбите на КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и следвало да се прилагат разпоредбите на ЗМВР и подзаконовите актове и че неблагоприятните последици от полагането на нощен труд се компенсират с допълнително възнаграждение за прослужено време – по-голям платен годишен отпуск и обезщетение за прекратяване на служебното 1 правоотношение и др. и че тълкувателното решение е съобразено с образуваното от Съда на ЕС дело № С-262/2020 г. Счита, че изводите на РС са неправилни, тъй като в действалите за процесния период наредби по чл. 187, ал. 9 и 10 от ЗМВР, липсва изрична норма, съответстваща на с чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.8.2014 г. за преобразуване на часовете положен труд с коефициент 1,143. При липса на законова регламентация следва да се приложи субсидиарно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, което следва от принципа, че размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. В този смисъл е и Решение 4, № 311 от 8.11.2019 г. по гр.д. № 1144/2018 г. на ВКС. Счита, че нито в закона, нито в наредбите след тази от 2014 г. е предвиден компенсаторен механизъм, която не е съществувала при действието на наредбата от 2014 г. и която да е въведена именно с цел да компенсира полагащите нощен труд полицаи и пожарникари за отпадането на допълнителното възнаграждение за този труд, получавано чрез прилагане на методиката на чл. 31, ал. 1 от наредбата от 2014 г. С определение от 29.7.2024 по дело С-435/2024 г. на СЕС е казано, че Директива 2003/88 и чл. 20 и чл. 31 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допуска прилагане на задължителна национална съдебна практика, ако прилагането й води до резултат, несъвместим с тези разпоредби от правото на съюза. Липсата на изрично правило за по-малка продължителност на нощния спрямо дневния труд в предходната редакция на чл. 187 ЗМВР, както и промяната в чл. 187, ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР от 11.7.2020 г. и в съответствие с наредби от 2020 г. и в сега действащата наредба от 2022 г., всъщност са наложени за да се спестят значителни финансови средства, които не могат да бъдат аргумент за различно третиране и видимо не отразяват допустима от закона цел. Ето защо се иска отмяна на постановеното решение и постановяване на друго такова, с което да се уважи предявения иск. Претендират се разноските, направени в две съдебни инстанции.

Постъпил е писмен отговор от ответника по иска, с който се оспорва въззивната жалба, иска се потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Счита се, че изложените оплаквания във въззивната жалба са неоснователни, тъй като съдът правилно се е позовал на Тълкувателно решение от 15.3.2023 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ВКС, ОСГК, което е прието в съответвие с правото на съюза, където в разпоредбата на чл. 8 от Директива 2023/88 на ЕП и на Съвета от 4.11.2003 г. е казано, че трябва да бъде гарантирана нормалната продължителност на работното време на работниците, полагащи нощен труд да не надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период; да не се работи повече от 8 часа за всеки период от 24 часа, през който се полага нощен труд. Съгласно чл. 187, ал. 1, предл. 2 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24часов период и съответства на директивата на ЕС. Съдът е направил разграничение между чл. 176 и чл. 179 от ЗМВР, за да се счита за извънреден, труда следва да бъде положен от служителя по разпореждане или без такова, но със знанието и без противопоставянето на работодателя и който труд попада извън установеното за служителя работно време по график. Член. 187, ал. 7 от ЗМВР ограничава извънредния труд, който не може да надвишава 70 часа на 3-месечен период и 280 часа годишно, а в разпоредбите на ал. 5 и 6 се указва как 2 трябва да бъде възмезден извънредния труд. Правото на изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл. 179 ЗМВР, според който размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със Заповед на Министъра на вътрешните работи, докато размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд е определен в самия закон – за служителите, работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 % увеличение върху основното месечно възнаграждение – чл. 187, ал. 7, изр. 2 от ЗМВР. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

ПОС, ХІV гр.с., като анализира фактите и доказателствата по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 20388/2021,г. на ПдРС,І гр.с. е образувано по искова молба от Г. И. Д. против „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ на МВР на РБ гр.*****, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3, чл.187, ал.3 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата***** лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 209 часа в периода 22.01.2021 г. - 31.12.2023 г., получени в резултат на преизчисляване на положени нощни часове труд в дневни с коефициент 1.143, сумата от ***** лв. – обезщетение за забава за периода 26.04.2021 г. – 24.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба – 24.01.2024 г. до окончателното плащане.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва исковете като неоснователни.

Между страните не е спорно, че ищецът работи по служебно правоотношение в системата на МВР на длъжност „****“ в в сектор „Охрана на обществения ред“ при Зонално жандармерийско управление – **** към Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ и полага нощен труд за времето от 22:00 часа до 06:00 часа по утвърдени графици, на 12-часови смени, като отработеното от него работно време е изчислявано съгласно чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, без часовете положен нощен труд да са преобразувани в дневен труд.

Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза от 17.01.2025 г. на ВЛ Д. С., неоспорено от страните и според съда компетентно изготвено, през исковия период ищецът е положил общо 209 часа извънреден труд, получен като разлика в часовете отработен нощен труд след приравняването им по наредбата с коефициент 1,143, от които – за 2021 г – 75 часа, за 2022 г. – 81 часа, за 2023 г. – 53 часа. При прилагане на НСОРЗ ищецът би получил брутна работна заплата в размер на ***** лева., в т.ч.: за 2021 г. – ***** лв.; за 2022 г. – ***** лв.; за 2023 г. – ***** лв. Лихвата за забава е в размер на *****лева.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но по същество неправилно.

Предмет на делото са кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 187, ал. 3 във връзка с ал. 1 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД за 3 заплащане на трудово възнаграждение за положен нощен труд от служител на МВР, преобразуван в дневен труд с коефициент 0,143, както и на лихва за забава.

По фактите страните не спорят.

Спорен по делото с оглед оплакванията във въззивната жалба е въпросът за приложимостта на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ по отношение на положените часове нощен труд от служители на МВР.

По този въпрос е постановено ТР № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, според което при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и на НСОРЗ (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В мотивите на тълкувателното решение е отчетено, че в ЗМВР има редица механизми, които компенсират нощния труд на лице в служебно правоотношение с органите в системата на МВР – допълнително възнаграждение за прослужено време (чл. 178, ал. 1, т. 1 от ЗМВР), размер на основния платен годишен отпуск (чл. 189 от ЗМВР), обезщетения за неизползван платен годишен отпуск (чл. 234, ал. 1 от ЗМВР), обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение (чл. 234, ал. 1 от ЗМВР), по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд според неговата продължителност (чл. 187, ал. 5, 6 и 7 от ЗМВР) и други. Поради това е прието, че правният режим на лицата в служебно правоотношение с МВР е специален и изключва предпоставките по чл. 46, ал. 2 от ЗНА, т.е. възможността по аналогия да се приложат КТ и в частност чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ.

Тълкувателното решение е съобразено с Решение от 24.02.2022 г. по дело С-262/2020 на СЕС, според което чл. 8 и чл. 12, б. а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд – т.

55. Прието е, че чл. 20 и чл. 31 от ХОПЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава-членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците в публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. свързана е с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерно на тази цел – т. 80.

В същия смисъл е и Определение от 29.07.2024 г. по дело С-435/2023 на СЕС, в което се приема, че чл. 12, б. а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време и чл. 20 и чл. 31 4 от ХОПЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която по въпроса за нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането на група работници от публичния сектор, натоварени със съществените задачи по охрана на обществения ред и защита на населението, спрямо друга група работници от публичния сектор, натоварени със същите задачи, или спрямо работници от частния сектор, освен ако тази разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на това законодателство и е съразмерна на тази цел, както и че чл.