Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3520 от 06.01.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 1098/2024
Вид
Определение № 3520
Подписан
06.01.2025
В сила
06.01.2025
Състав
Тотка Калчева, Мадлена Желева, Вероника Николова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3520 гр. София, 30.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Вероника Н.

Мадлена Желева като разгледа докладваното от Мадлена Желева Касационно търговско дело № 20248002901098 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на „Нур пиле“ ЕООД /н./ и „Катар мениджмънт ейджънси“ ЕООД срещу решение № 301 от 1.11.2023 г. по в. т. д.

№ 357/2023 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 193 от 27.04.2023 г. по т. д. № 30/2022 г. на Варненски окръжен съд, с което по иска на синдика на „Нур пиле“ ЕООД /н./ е обявен за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Нур пиле“ ЕООД /н./ договор за особен залог от 02.09.2020 г., сключен между „Нур пиле“ ЕООД и „Катар мениджмънт ейджънси“ ЕООД, с нотариална заверка на подписа № 305/02.09.2020 г. и нотариална заверка на съдържанието № 50, том 1, изх. № 306/02.09.2020 г. на С. Велев, завеждащ Консулската служба при Доха, вписан в ЦРОЗ на 11.09.2020 г., на основание чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ. Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца „Канарини“ ЕООД.

В касационната жалба на „Нур пиле“ ЕООД /н./ се излагат доводи, че обжалваното въззивно решение е недопустимо, евентуално – неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост.

Касаторът обосновава недопустимостта на атакувания акт с произнасянето на 1 съда по иск, който не се поддържа от синдика на длъжника в несъстоятелност, като сочи, че синдикът на „Нур пиле“ ЕООД Ц. М. е изразил становище, че предявеният иск, основание за образуване на производството по делото, е недопустим. Твърди, че исковата молба е преждевременно подадена, доколкото срокът по чл. 649, ал. 1 ТЗ, според него, започва да тече от датата на влизане в сила решението за откриване на производството по несъстоятелност, в случая – от 13.10.2022 г. Изразява становище, че исковете по чл. 649, ал. 1 ТЗ предпоставят наличие на открито производство по несъстоятелност, доколкото с тях се цели попълване на масата на несъстоятелността, както и определена начална дата на неплатежоспособността. В този смисъл поддържа, че тъй като решението за откриване производството по несъстоятелност на длъжника не е било влязло в сила към датата на депозиране на исковата молба, основание за образуване на настоящия исков процес, в случая не е бил настъпил началният момент за предявяване на главния и евентуалните искове, поради което същите са недопустими. Моли обжалваното въззивно решение да бъде обезсилено, евентуално – отменено.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът „Нур пиле“ ЕООД /н./ поддържа, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Поставя следните въпроси: „1. Дали всички синдици са носители на еднакви правомощия, респективно дали временният синдик, назначен като обезпечителна мярка, има правомощията по чл. 658 ТЗ, включително да предявява посочените в хипотезата на чл. 649, ал. 1 ТЗ искове в това му качество?; 2. Правомощията на временния синдик, назначен като обезпечителна мярка, ограничени ли само до правата, предоставени му по чл.

635, ал. 1 ТЗ и привременните мерки по чл. 629а ТЗ смятат ли се отменени с постановяване на решение по молбата с правно основание чл. 625 ТЗ?; 3. Има ли право временният синдик да представлява несъстоятелното дружество занапред, в случай че с решението по чл. 630 ТЗ съдът не е продължил действието на наложените с определението по чл. 629а ТЗ обезпечителни мерки?; 4. Може ли да се приеме, че всички синдици в производството, включително, са носители на еднакви правомощия по отношение на предявяване на посочените в хипотезата на чл. 649 ТЗ искове и изключение ли е ли е временният синдик, назначен като обезпечителна мярка, и ако да – до кой момент от производството същият не може да предявява искове по чл. 649 2

ТЗ? Може ли в този случай порокът на иска като недопустим поради преждевременното му предявяване от временния синдик да се счете за преодолян в хода на производството по него, ако в хода на производството по него бъде открито производство по несъстоятелност с решение по чл. 710 ТЗ?;

5. Допустим ли е искът по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ, ако с него се оспорва само привилегия по вземане на кредитор, който към датата на подаване на иска не е бил включен в списъка на кредиторите с приети вземания?; 6. Допустими ли са искове по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ, с които се оспорва единствено привилегия на вземане на кредитор, относима към разпределяне на осребреното имущество, заведен преди решението на съда, с което се постановява обявяване на длъжника в несъстоятелност и започване осребряване на масата на несъстоятелността?; 7. Допустимо ли е съдът служебно и по свой почин да продължи производството по иск с правно основание чл. 649 ТЗ, образувано от временния синдик, ако постоянният синдик на дружеството длъжник в несъстоятелност не поддържа иска, заведен от временния синдик преди откриване на производството по несъстоятелност?“. Касаторът „Нур пиле“ ЕООД /н./ твърди, че първите два от въведените въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в определение № 287 от 17.04.2012 г. по ч. т. д. № 826/2011 г., I I т. о. Поддържа, че всички формулирани въпроси в изложението на основанията за достъп до касация са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Касаторът „Катар мениджмънт ейджънси“ ЕООД излага в подадената от него касационна жалба срещу акта на Варненски апелативен съд, че същият е недопустим и неправилен поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Поддържа, че искът по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ е предявен преди включването на вземането на касатора в списъка на приетите вземания към длъжника. Обосновава недопустимостта на разгледания от съдилищата иск с предявяването му преди да съществува „маса на несъстоятелността“ по смисъла на чл. 646 и сл. ТЗ като процесуална предпоставка за водене на исковете по чл. 646 ТЗ, както и с подаване на исковата молба от временния синдик, който не е овластен от закона за това и чиито правомощия са прекратени с постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност на длъжника. Излага и оплаквания, че съдът не се е съобразил със становището на синдика на „Нур пиле“ ЕООД Ц.

М., че не поддържа предявения иск, който е недопустим. Моли обжалваното 3 решение да бъде обезсилено, евентуално – отменено.

С изложението на касационния жалбоподател „Катар мениджмънт ейджънси“ ЕООД по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са въведени следните въпроси: „1.

Легитимиран ли е временният синдик, назначен по реда на чл. 629а ТЗ като обезпечителна мярка да предявява искове по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ за попълване на масата на несъстоятелността?; 2. Може ли да се счете, че всички синдици в производството, включително и такова, инициирано по молба на кредитор по чл. 625 ТЗ, са носители на еднакви правомощия по отношение на предявяване на посочените в хипотезата на чл. 649 ТЗ искове и изключение ли е временният синдик, назначен като обезпечителна мярка, и ако да – до кой момент от производството?; 3. Допустим ли е заведен от временен синдик иск по чл. 646 ТЗ преди решението на съда за откриване на производство по несъстоятелност, включително и с оглед систематичното място на глава 41, раздел I „Попълване на масата на несъстоятелността“ от ТЗ и целта на исковете по чл. 646 ТЗ?; 4. Допустимо ли е решението на съда по иск по чл.

646 ТЗ, постановено по иск, който е предсрочно предявен преди откриване на производството по несъстоятелност, но в хода на производството по иска е открито производство по несъстоятелност и счита ли се тази за хипотеза, в която съдът следва да вземе предвид новонастъпилото обстоятелство – откриване на производство по несъстоятелност, или недопустимостта на иска е изначална и не би могла да бъде санирана отпосле с настъпил юридически факт на открито отпосле производство по несъстоятелност?; 5. Допустим ли е искът по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ, заведен от временния синдик, ако вземането на кредитора, чиято привилегия на вземането се оспорва с иска, към датата на подаване на иска не е включено в списъците на кредиторите с приети вземания?; 6. Допустимо ли е съдът служебно и по свой почин да продължи производството по иск с правно основание чл. 649 ТЗ, образувано от временния синдик, ако постоянният синдик на дружеството длъжник в несъстоятелност не поддържа иска, заведен от временния синдик преди откриване на производството по несъстоятелност?; 7. Допустимо ли е съдът служебно и по свой почин да продължи производството по иск с правно основание чл. 649 ТЗ, образувано от временния синдик, ако постоянният синдик на дружеството длъжник в несъстоятелност не поддържа иска, заведен от временния синдик преди откриване на производството по несъстоятелност, ако в същия съд производството по такъв иск по чл. 649 ТЗ на кредитор срещу 4 длъжник е спряно по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на спора по същия иск, заведен от синдика? Следва ли съдът, разглеждащ иск на синдик, който не поддържа същия, да прекрати производството и да се приложат правилата на чл. 649, ал. 1 и сл. ТЗ, като се даде възможност кредитора да заведе иска по чл. 646 ТЗ при неподдържане на такъв, подаден от синдик?; 8. Подлежат ли на прекратяване исковете по чл. 646, чл. 647 ТЗ и чл.

135 ЗЗД във връзка с чл. 649 ТЗ, предявени от временен синдик при неподдържането им от назначен по-късно постоянен синдик?; 9. Откога тече едногодишният срок за предявяване на искове по чл. 646, ал. 2 във връзка с чл.

649 ТЗ от синдика за вземания на кредитора, които не са включени в списъците на кредиторите с приети вземания към датата на откриване на производството по несъстоятелност, но вземанията са включени отпосле в списъците на кредиторите с приети вземания?“ Касаторът е въвел основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 за достъп до касация във връзка с поставените въпроси, като поддържа, че въпросите по т. 1 – т. 7 от изложението са решени от въззивния съд в противоречие с определение № 287 от 17.04.2012 г. по ч. т. д. № 826/2011 г., I I т. о. Сочи, че формулираните въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В изложението на основанията за достъп до касация се твърди, че обжалвания акт на въззивния съд е вероятно недопустим и очевидно неправилен.

Синдикът на длъжника в несъстоятелност Ц. М. не е подал отговор на касационните жалби.

Трето лице помагач на страната на ищеца „Канарини“ ЕООД е депозирало отговор на касационната жалба, подадена от „Нур пиле“ ЕООД /н./, в който изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, респ. – за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, приема следното:

Касационните жалби са подадени от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими.

5

За да постанови въззивното решение, предмет на обжалване, Варненски апелативен съд е приел, че на 18.09.2020 г. е подадена молба за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника „Нур пиле“ ЕООД, въз основа на която е образувано т. д. № 1066/2020 г. на Варненски окръжен съд, по което е постановено решение № 38 от 22.02.2021 г. за обявяване неплатежоспособността на „Нур пиле“ ЕООД с начална дата 01.01.2020 г., открито е производство по несъстоятелност на търговеца на основание чл.

630, ал. 1 ТЗ, назначен е временен синдик и е наложена обща обезпечителна мярка възбрана и запор върху имуществото му.

Въз основа на представения по делото договор за особен залог съдът е установил, че в полза на ответника „Катар мениджмънт ейджънси“ ЕООД, в качеството му на залогоприемател е учреден залог върху съвкупност от движими вещи, машини и съоръжения от страна на „Нур пиле“ ЕООД, в качеството на залогодател. Посочил е, че договорът е сключен на 02.09.2020 г. и е вписван в ЦРОЗ на 11.09.2020 г. Приел е, че учреденият особен залог е послужил като обезпечение на вземането на „Катар мениджмънт ейджънси“ ЕООД по договор от 29.08.2018 г. за паричен заем, с който на „Нур пиле“ ЕООД е предоставена в заем сумата от 1 160 362 евро, която заемополучателят се е задължил да върне, като е договорено предаването да се извърши по банков път в срок не по-късно от един месец от сключването на договора.