Определение № 23403 от 26.06.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23403 гр. София, 26.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110142156 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII ГПК (Общ исков процес) Производството е образувано по искова молба с вх. № 261161/31.07.2025 г., уточнена с молба с вх. № 303801/17.09.2025 г., от А. З. Ч., ЕГН **********, гр. София, ж.к. „Я* срещу А. З. Ч., ЕГН **********, гр. София, ж.к. „С*, с която са предявени обективни кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация, както следва:

1. чл.31, ал.2 ЗС, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати ищеца следните суми, представляващо обезщетение за ползване на имот, от който ответникът е лишил ищеца като е ползвал лично съсобствения САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, представляващ апартамент № 41, с идентификатор *, с адрес: гр. София, ж.к. „С*, ведно със избено помещение № 14 ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба (31.07.2025 г.) до окончателното изплащане на вземането, както следва:

500.00 лева за периода от 01.04.2025 г. до 30.04.2025 г., 500.00 лева за периода от 01.05.2025 г. до 31.05.2025 г., 2. чл.31, ал.2 ЗС, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати ищеца следните суми, представляващо обезщетение за ползване на имот, от който ответникът е лишил ищеца като е ползвал лично съсобствения САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, представляващ апартамент № 24, с идентификатор *, с адрес: гр. София, ж.к. „Л*, ведно с избено помещение № 24, ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба (31.07.2025 г.) до окончателното изплащане на вземането, както следва:

750.00 лева за периода от 01.04.2025 г. до 30.04.2025 г., 750.00 лева за периода от 01.05.2025 г. до 31.05.2025 г., 1

3. чл.31, ал.2 ЗС, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати ищеца следните суми, представляващо обезщетение за ползване на имот, от който ответникът е лишил ищеца като е ползвал лично съсобствения САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, представляващ гараж № 10, с идентификатор *, с адрес: гр. София, ж.к. „Л*, ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба (31.07.2025 г.) до окончателното изплащане на вземането, както следва:

250.00 лева за периода от 01.04.2025 г. до 30.04.2025 г., 250.00 лева за периода от 01.05.2025 г. до 31.05.2025 г., 4. чл.86 ЗЗД, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати ищеца сумите, представляващи обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, както следва:

17.42 лева, начислена върху главница в размер на 500 лева, за периода от 01.05.2025 г. до 31.07.2025 г.

11.55 лева, начислена върху главница в размер на 500 лева, за периода от 01.06.2025 г. до 31.07.2025 г.

26.12 лева, начислена върху главница в размер на 750 лева, за периода от 01.05.2025 г. до 31.07.2025 г.

17.32 лева, начислена върху главница в размер на 750 лева, за периода от 01.06.2025 г. до 31.07.2025 г.

8.71 лева, начислена върху главница в размер на 250 лева, за периода от 01.05.2025 г. до 31.07.2025 г.

5.77 лева, начислена върху главница в размер на 250 лева, за периода от 01.06.2025 г. до 31.07.2025 г.

В исковата молба са изложени твърдения, че страните са собственици на по 1/2 /една втора/ идеална част от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, представляващ апартамент № 41, с идентификатор * , САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, представляващ апартамент № 24, с идентификатор *, САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, представляващ гараж № 10, с идентификатор *. Твърди се, че ответникът се намира във владение и държи ключовете на описаните имоти. Твърди се, че на 29.07.2024 г. е изпратена покана за заплащане на обезщетението по чл.31, ал.2 ЗС, както и нотариална покана до ответника по реда на чл.47 ГПК. Иска ответникът да му заплати обезщетението, тъй като е лишен от възможността да ползва своята част от имотите.

На основание чл.127, ал.4 ГПК, посочва следната банкова сметка: IBAN *, при банка: „Първа инвестиционна банка“ АД, с титуляр: А. З. Ч..

Моли съдът да уважи исковете. Претендира разноски.

Моли съдът да допусне съдебно-оценителна експертиза (СОЕ), по която вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите му справки, да даде отговор на следния въпрос: Какъв е размерът на пазарния наем за процесния имот за процесния период поотделно?

Представя и моли да бъдат приети следните писмени доказателства и 2 писмени доказателствени средства: 1. Удостоверение за наследници на З* Ч., С* Ч.а, Договор за продажба на държавен недвижим имот, съгласно за продажба и замяна на държавни жилища от 08.02.1988 г., Нотариален акт № 84, том LLLLIII, дело № 39832, 1997г., Договор за доброволна делба, Електронно писмо от представителя на ответника от 13.06.2024 г., Електронно писмо, изпратено да представителя на ответника на 07.09.2024 г., Покана по чл.31, ал.2 ЗС, подписана с електронен подпис, Уведомление за връчване на нотариална покана.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът, чрез особен представител, е подал отговор. Не оспорва качеството на страните на съсобственици по отношение на процесните недвижими имоти при заявените в исковата молба квоти.

Твърди, че в приложената от ищеца нотариална покана от 22.08.2024 г. по описа на нотариус И*, peг. № 40 в НК, ищецът е отправил покана за осигуряване достъп единствено до следните три имота, а именно: апартамент № 41, находящ се в гр. София, ул. „Х*, находящ се в гр. София, ул. „Х*, както и гараж, находящ се в гр. София, район Красно село, ул. „Х*. Поддържа, че покана по отношение на останалите имоти не е отправяна, с оглед на което намира иска за неоснователен в тази част, доколкото за ищеца е налице основание да претендира наем за минал период единствено за имотите, посочени в нотариалната покана. Оспорва ищецът да е бил лишен да упражнява правото си да ползва процесните имоти, като намира, че не са ангажирани доказателства, от които да се установяват обстоятелствата ищецът да е направил опит да упражни правото си на ползване върху процесните имоти и че достъп му е бил отказан от ответника. Ответникът оспорва и да е държал имотите изключително за себе си, да е предприемал действия по недопускане на ищеца, както и намира, че държането на ключове от имотите не представлява доказателство за лишаване на ищеца от ползване. При условията на евентуалност спрямо изложените доводи оспорва размера на претендираните обезщетения, поддържайки, че при определянето им следва да бъдат отчетени средните пазарни цени, характеристиките на имотите, местонахождението им и средните наемни цени за сходни на процесните имоти.

Моли съдът да отхвърли исковете.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в исковата молба, материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Ищецът се представлява от адв. Д. С. и адв. Х. С., със съдебен адрес: гр.

София, ул. „Г. С. Р*, която представителна власт важи за всички инстанции (л.32-33 от делото).

Ответникът се представлява от особен представител адв. К. Г., гр.

София, ул. „*, съгласно Определение № 17081/07.05.2026 г. (л.94 от делото).

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна 3 такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 50.00 лева ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 50.00 лева, интересът трябва да е 1250 лева.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 1250.00 лева, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 1250 лева, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 50 лева. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за минимална такса, т.е. общ интерес до 1250 лева. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай цената на исковете е над 1250 лева. Ето защо чл.72, ал.2 ГПК не е приложим. Следователно се събира държавна такса по чл.1 ТДТССГПК за всеки защитаван интерес. В случая един материален интерес е обезщетението за един имот. Лихвата върху това обезщетение представлява друг защитаван интерес.

В случая се защитават 6 интереса – обезщетение за всеки един апартамент, т.е. 3 главници и лихва върху всяка една главница.

При това положение, държавните такси се определят по следния начин:

№

Защитаван интерес

Вид иск

1

***

2

3

*

*

Материален интерес

Чл.1

ТДТССГПК

Чл.18, ал.1

ТДТССГПК

Чл.31, ал.2 ЗС

1000.00

Обезщетение за ползване

50.00

25.00

Чл.86 лихва

50.00

25.00

Чл.31, ал.2 ЗС