Решение № 110 от 21.02.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Русе, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Елка П. Цигуларова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20234520202175 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р. Т. Р., ЕГН: **********, с адрес ***, против Наказателно постановление № 23-0453-000253/16.10.2023 г. на началника на РУ – Сливо поле към ОД МВР – Русе, с което на жалбопо дателя са му наложени наказание „глоба“ в размер на 3 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

Жалбоподателят счита, че обжалваното наказателно постановление е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, както и издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон и при неправилно възприета фактическа обстановка. Не отрича, че на датата и часа, посочени в наказателното постановление, се е намирал в центъра на с. Бръшлен със свои приятели, като е бил и със своя собствен лек автомобил, посочен в обжалваното постановление. В него момент непознато за жалбоподателя, видимо употребило алкохол, лице започнало да ги псува и обижда, държал се грубо и се заканвал д а се саморазправи с жалбоподателя и се обадил на 1 полицията в гр. Сливо поле. Пред пристигналия автопатрул това лице посочило жалбоподателя като нарушител по ЗДвП, който правел дрифтове.

Отговарящият за с. Бръшлен полицейски инспектор заявил на жалбоподателя след случая, че щял д а провери на видеокамерите дали твърденията за дрифотве са били верни, но липсвало уведомяване дали такава проверка е била извършена. Такова нарушение жалбоподателят счита, че не бил извършвал, като това можело д а бъде установено от свидетели. Моли за отмяната на обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощения защитник адв. С. М., който поддържа жалбата и моли за нейното уважаване. налице били противоречиви доказателствени източници, от които не можело да се установи по безспорен начин дали жалбоподателят е извършил твърдяното в наказателното постановление деяние. От свидетелските показания и от дадените в ход а на административнонаказателното производство обяснения не можело д а се направи изводът, че описаното в НП деяние съставлява „дрифт“. Няма данни от доказателствата по делото автомобилът на Р. д а е поднасял наляво и надясно или д а е бил извеждан извън контрол. Свидетелите, които твърдели за извършения дрифт, се намирали на такава дистанция от соченото за място на извършване на нарушението, че не можели д а възприемат изцяло в действителност дали такова нарушение реално е било извършено от жалбоподателя Р., а ако имало извършено нарушение, то най-малкото щяло да бъде такова по чл. 5, ал. 2, т. 2 ЗДвП за неспазване на нормите на шум, форсирайки двигателя. Действително на соченото от св. И. Д. място е имало следи от гуми, но същият свидетел заявявал, че там редовно и други автомобили „дрифтели“. При описания от свидетелите механизъм на движения нямало как д а останат следи от автомобила на жалбопо дателя.

Наказателното постановление било издадено при сериозни процесуални нарушения и в драматично уронване на правата на определеното за нарушител лице, а показанията на св. Д., П., С. и А. били невъзможни поради невъзможността д а се установи точно какво е станало, поради което моли наказателното постановление да бъде отменено.

Упражнявайки правото си на лична защита жалбоподателят Р. отрича да е извършил нарушението.

2

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт Г. Д., която оспорва жалбата и моли наказателното постановление д а бъде потвърдено. По делото били събрани множество писмени и гласни доказателства, от които се установявало, че на 11.09.2023 г. жалбопо дателят Р., в качеството му на во дач на лек автомобил „Опел Вектра“, управлявал същия и нарушил правилата за движение, използвайки пътищата за различни цели от тяхното предназначение, извеждайки автомобила извън контрол и го поднесъл, завъртайки го няколко пъти вляво и вдясно по улицата. Множеството възприети силни звуци можело д а бъдат постигнати единствено посредством такова управление на лекия автомобил. Форсирането на място на двигателя не би довело до същите възприятия от страна на свидетелите, които категорично заявили, че са възприели подобно управление от страна на Р. в процесната вечер. Моли за потвърждаване на наказателното постановление като претендира разноски.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 30.10.2023 г. по пощата, при положение че Наказателното постановление е било връчено на нарушителя на 24.10.2023 г., поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Наказателно постановление № 23-0453-000253/16.10.2023 г. на началника на РУ – Сливо поле към ОД МВР – Русе е из дадено против Р. Т. Р. за това, че на 11.09.2023 г., около 22,30 ч, в с. Бръшлен, общ. Сливо поле, обл.

Русе, на ул. „България“, на кръстовище, образувано с ул. „България“ и ул.

„Отец Паисий“, управлявал лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № СС 9270 СА, собственост на Т. Р. СА., като извършил нарушение, изразяващо се в умишлено извеждане на автомобила извън контрол, поднасяйки и завъртайки го няколко пъти вляво и вдясно, като по този начин е използвал пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен за съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, осъществявайки нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

От разпита на актосъставителя, свидетелите и приложени по делото писмени доказателства, се установи следната фактическа обстановка:

3

На 11.09.2023 г., около 22,30 ч, жалбопо дателят Р. Т. Р. пристигнал в с.

Бръшлен с управлявания от него лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № СС 9270 СА, собственост на баща му Т. Р. СА., като с него в автомобила били св.

Е. И. А., св. К. Д. С. и св. А. И. А.. Времето било топло и сухо. Той спрял автомобила в центъра на селото, на ул. „България“, в близост до кръстовището с ул. „Отец Паисий“, като пътуващите с него лица слезли и се насочили към намиращата се в близост беседка, в която към него момент се намирала св. Е. Е. Г.. В това време дошли малки деца, които помолили жалбоподателя Р. да подаде газ на управлявания от него автомобил, при което жалбоподателят се качил в автомобила, форсирал двигателя, превъртял предните задвижващи колелета на управлявания в него автомобил, при което се чуло свистене на гуми, а управляваният от него автомобил потеглил напред, макар и не рязко. След това жалбоподателят завил към намиращия се наблизо паркинг, паркирал там управлявания от него лек автомобил и се върнал при останалите хора от компанията му на беседката. Тези негови действия и най-вече шумът от форсирането на двигателя и свистенето на гумите на автомобила били възприети от намиращите се на отсрещната страна на тротоара, срещуположен на този, на който се намирала беседката, лица – св. И. С. Д., св. М. В. П., св. С. Б. С. и св. М. А. Ф.. Извършеното от Р. подразнило св. И. Д., който бил употребил алкохол и на когото му омръзнало подобни прояви д а се извършват на това място, тъй като преди това наблюдавал как по тези улици били управлявани автомобили с висока скорост, които въртели гуми, поради което решил д а потърси обяснение за поведението на жалбоподателя Р.. Той отишъл при него, в резултат на което между двамата възникнал словесен конфликт и св. Д. подал сигнал на ЕЕН 112. На място бил изпратен автопатрул на РУ – Сливо поле в състав св. Д. С.

Д. и св. С. Т. Б.. Пред тях св. Д. заявил, че жалбопо дателят Р. дрифтел като той, св. П. и св. С. написали обяснения в тази насока. Св. Д. показал на полицаите мястото, където според него било извършено деянието, като там били установени следи от гуми. По данни на свидетелите Д., П. и С. св. Б. съставил на жалбоподателя Р. АУАН серия G A № 1052954/11.09.2023 г., по който жалбоподателят заявил, че имал възражения, отказал д а подпише, но все пак получил копие от акта, за което се подписал в разписката. Тъй като жалбоподателят Р. и св. И. Д. влизали в словесни пререкания в присъствието на полицейските служители, св. Д. Д. им съставил предупредителни 4 протоколи д а не си отправят закани едни на други и д а не извършват действия, изразяващи се в нанасянето на телесни повреди.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.

57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице протИ.речие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице. АУАН и НП са издадени от компетентни органи съобразно представените писмени доказателства в тази насока.

От доказателствата по делото не може да бъде направен категоричният извод, че жалбоподателят Р. е осъществил състава на административно нарушение по чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП, с което да е нарушил разпоредбата на чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

Фактическото описание на деянието, съдържащо се в АУАН и НП, посочва, че жалбоподателят е управлявал МПС, като умишлено е извел същото извън контрол и го е поднесъл и завъртял няколко пъти вляво и дясно, което се явява неизползване на пътя по предназначение.

Безспорно по делото се установи, че жалбопо дателят Р. е управлявал лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № СС 9270 СА и това обстоятелство не е спорно, поради което същият е имал качеството на „во дач“ по смисъла на § 6, т. 25 ДР на ЗДвП. По отношение механизма на извършване на деянието са налице противоречиви доказателствени източници.

В дадените от св.

Д. писмени обяснения в административнонаказателното производство същият е посочил, че жалбоподателят е шофирал „агресивно“, с превишена скорост и е „дрифтил“, без д а конкретизира какво има предвид използвайки този термин. Разпитан 5 като свидетел в съдебно заседание той е описал, че действията на жалбоподателя са се изразявА. във форсиране на двигателя и въртене на гуми.

Докато въртял гуми, автомобилът на жалбоподателя криволичел наляво и надясно и се движил бавно, като така оставил зигзагообразна следа.

Управляваният от жалбопо дателя автомобил бил с предно предаване, поради което предницата му криволичела и поднасяли предните колела на автомобила. От своя страна св. М. П. е написала в обясненията си, че е видяла как колата д а поднася в „дрифт“ и се чуло свистене на гуми. В съдебно заседание свидетелката не беше категорична дА. автомобилът на жалбоподателя Р. се е движил въобще, но въпреки това е посочила като форма на движението зигзагообразно такова, както и че е чула да се въртят гуми и да се вдига пушек от тях. В обясненията си св. С. С. е написал, че жалбоподателят е „въртял гуми“, но разпитан като свидетел в съдебно заседание и той не можа да заяви категорично дали автомобилът на Р. е бил в движение или е въртял гуми на място, заявява, че е видял само въртене на гуми. Въпреки че не можа д а посочи дА. автомобилът е бил в движение, докато е извършвал тези действия, този свидетел описва как в един момент, докато въртял гуми, автомобилът потеглил напред, изкривен на една страна, след което спрял и пак тръгнал. Другият свидетел от компанията на св. Д. – св. М. Ф., от своя страна пък не е видял нищо, но само чул свистене на гуми и макар д а твърди по-рано д а е видял автомобила на жалбоподате л я д а се движи, то според него свистенето на гуми се чуло в един по-късен момент, когато явно не го е наблюдавал щом също не успя д а посочи бил ли е в движение към момента, когато се е чул този звук.

Разпечатката съдържа 35 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/60fb1407-3980-4fb8-8ce6-5b155e42b65a