Решение № 287 от 11.05.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. София, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело № 20231001000120 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 1198/31.10.2022 г. по т.д. № 1902/2021 г. на СГС, VI-8 състав са отхвърлени предявените от “МЛЯКО И МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ СОФИЯ” ЕООД (с предишно наименование “Си Ви Ес Омуртаг” ЕООД) против ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ “Държавен резерв и военно-временни запаси” иск с правно основание чл. 254, ал. 1, предл. първо вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за сумата от 60 000 лева (шестдесет хиляди лева) – частичен иск от иск в заявен пълен размер от 221 709,30 лева, представляващи извънредни разноски за опазване на продуктите краве сирене и кашкавал в периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2020 г., от които 15 000 лева по фактура № 2000000120/15.10.2020 г., цялата на стойност от 38 240,80 лева, 10 000 лева по фактура № 2000000121/30.11.2020 г., цялата на стойност от 13 000 лева и 35 000 лева по фактура № 2000000122/29.01.2021 г., цялата на стойност от 170 468,50 лева, при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 254, ал. 1, предл. второ от ЗЗД за сумата от 60 000 лева (шестдесет хиляди лева) - частичен иск от иск в заявен пълен размер от 221 709,30 лева, представляваща обикновени разноски по безвъзмездни договори за влог, породили се по твърдяното правоотношение след прекратяване на договорите от 19.12.2011 г. за влог на Държавен резерв и военновременни запаси, за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2020 г., и при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 250, ал. 2, предл. второ вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за сумата от 60 000 лева (шестдесет хиляди лева) – частичен иск от иск в заявен пълен размер от 221 709,30 лева, представляваща възнаграждение по договори за влог от 19.12.2011 г. за съхранение на държавен резерв краве сирене и на военновременни запаси – кашкавал, като неоснователни.

Ищецът “МЛЯКО И МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ СОФИЯ” ЕООД е депозирал въззивна жалба против първоинстанционното решение, с което го обжалва в частта, с 1 която е отхвърлен искът с правно основание чл. 254, ал. 1, предл. първо вр. с чл. 79, ал.

1, предл. първо от ЗЗД за сумата от 60 000 лева (шестдесет хиляди лева) – частичен иск от иск в заявен пълен размер от 221 709,30 лева. Жалбоподателят поддържа, че съдът неправилно е формирал фактически и правни изводи. На първо място се поддържа, че съдът дал неправилна квалификация на договорите между страните като такива по чл.

17 и съответно чл. 22 от Закона за държавния резерв и военно-временните запаси (ЗДРВВЗ), с които съхранение се възлага на конкурсен принцип. Договорите не били сключени след конкурс по чл. 12 от НУРОДДРВВЗ, поради което или били нищожни поради противоречие с императивна норма или се касаело за държавен резерв и военновременни запаси по остатък от заварени преди влизане в сила на новия закон ЗДРВВЗ (обн. ДВ бр. 9 от 31.01.2003 г.) разчети, като във втория случай следвало да се приеме на основание пар. 2 от ЗР на НУРОДДРВВЗ, че влоговите отношения се преуреждат. Действието на посочените договори било прекратено на 10.12.2017 г., като в писмо от м. 12.2017 г. ДА ДРВВЗ заявила готовност да организира освобождаването на резерва. Едва през 2020 г. и 2021 г. имало освобождаване на резерва, като било поставено изискване, че ще се приемат кашкавал и сирене по БДС 14:2010 и 15:2015 г., които стандарти били въведени едва през 2010 г., а отношенията предхождали тази дата. Ищецът за това имал само нормативното задължение по пар. 2 от НУРОДДРВВЗ да съхранява и пази вложеното до освобождаване на резерва по реда на § 1,т. 4 ЗДРВЗ, но не и да обновява и подменя кравето сирене на 12 м., а кашкавала на 10 месеца.

На следващо място се твърди, че съдът неправилно приел наличието на признание за липси. Съдът неправилно не зачел вписванията в счетоводните книги на дружеството, които имали материалната доказателствена сила на официални свидетелстващи документи. С писмо-уведомление от м. 11.2017 г. ДА ДРВВЗ била уведомена, че кравето сирене е преместено от МПП – Търговище поради изтичане на договора за наем и с цел запазване на млечните продукти, което се потвърждавало от представения договор за влог, приемо-предавателни протоколи и др. Въпреки, че било поискано от ДА да посочи място за преместване, това не било сторено. Вместо това всяка година се съставяли едни и същи констативни протоколи, че краве сирене ДР няма. Относно кашкавала се сочи,че винаги е имало 19 000 кг. кашкавал, но в четири констативни протокола проверяващите от ТД „ДР“ – Велико Търново вписвали неверни констатации за липси, които са неверни, защото са от компетентността на други органи – БАБХ.

Сочи се още, че след прекратяване на договорите ДА следвало да вдигне вложеното количество, а продължаващото съхранение от ищеца било основание да претендира обезщетение за разходите, които трупа за подмяна и обновяване на ДР и ВВЗ, а именно необходими и присъщи разноски.

Жалбоподателят поддържа, че неправилно съдът приел, че след като не са доказани плащания по издадените фактури за разходи, то тези фактури не доказват разходи. Същите били издадени на принципа на текущо начисление към момента на възникване на сделката. Те били и изпълнително основание и вече дружеството било осъдено по тях за плащане на разходи за изпълнение на подмяна и обновяване на млечни продукти, за което представя изпълнителен лист.

Жалбоподателят моли да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната част. Представят се две Заповеди – Заповед № ХЗ-16/12.02.2020 г. и Заповед № ХЗ-35/28.09.2021 г., както и изпълнителен лист от 07.11.2022 г.

Ответникът Държавна агенция Държавен резерв и военно-временни запаси” е депозирала отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност. Договорите между страните били от 2008 г., продължени с договор 2 от 2011 г.. В тази връзка, на основание § 2 от ЗР на НУРОДДРВВЗ създадените държавни резерви и военновременни запаси в съхранителите по годишни разчети остават на съхранение в тях до промяна на номенклатурата и нормативите и вземане на решение за освобождаване. Договорите следвало да се считат прекратени едва след издадена заповед от директора на агенцията за предаването им. Освободени и предадени били само 2 819.190 кг. и 3921.705 кг кашкавал от общо количество 19 000 кг. въпреки многократните призиви на агенцията за връщането им. Твърди се още, че абсолютно правилно СГС приел, че са признати липси, както и че липсват доказателства за извършени реални разноски от ищеца. Твърденията относно компетентността на БАБХ ответникът намира за напълно неотносими.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът “Мляко и млечни продукти София” ЕООД е твърдял в исковата си молба, уточнена с молба от 03.12.2021 г., че между него и ответника Държавна Агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ били сключени договори за съхранение на държавен резерв (ДР) и на военновременни запаси (ВВЗ). Твърдял е, че с Анекс № ДС-9/28.06.2017 г. към Договор за съхранение на държавен резерв № 5028/19.12.2011 г., с приложение № 1-2017 г., било уредено, че се съхранява от ищцовото дружество краве сирене, с количество 146 577 кг и с цена за издръжка за една година от 28 142,78 лева без ДДС. В Анекс № ДС-8/28.06.2017 г. към Договор за съхранение на военновременни запаси № 5027/19.12.2011 г., с приложение № 1-2017 г., било уредено, че се съхранява от ищцовото дружество кашкавал, с количество 19 000 кг и с цена за издръжка за една година от 4 042,44 лева без ДДС. Ищецът е посочил, че с предизвестие от 08.11.2017 г. прекратил двата договора, описани по-горе, на основание чл. 24, т. 2 от същите. След прекратяването ищцовото дружество многократно информирало ответника ДА “ДРВВЗ”, че има извънредно настъпили обстоятелства и няма възможност за продължи да съхранява продуктите на ДА “ДРВВЗ”, характеризиращи се с кратки срокове на годност, както и е искало да предаде същите на държавната агенция. Ответникът не предприел действия за получаване на продуктите. Ищецът е сочил, че имотът в гр. Омуртаг, където било мястото за влог на кашкавала, бил продаден на публична продан на 22.08.2016 г., имотът в гр. Търговище, където било мястото на влога на кравето сирене, бил продаден на публична продан на 01.11.2017 г. Поради това договорът за наем на ищцовото дружество бил прекратен, а дружеството нямало собствени хладилни помещения. Поради горното и за да опази продуктите (краве сирене и кашкавал) ищецът сключило договори за влог с трети за делото лица, както следва: “Млечен Дол” ЕООД – за 30 000 кг краве сирене, с “Дунавска млечна компания” ООД – за 54 000 кг краве сирене, с “Младост 2016” ЕООД – за 26 577 кг краве сирене, с “Витимекс” ЕООД – за 36 000 кг краве сирене. Първоначалното количество кашкавал в МПП- Омуртаг било 19 тона, но с Предавателно сведение № 01/1302.2020 г. от ДА ДРВВЗ били приети 2 819.190 кг., а с Предавателно сведение № 01/06.03.2020 г. от ДА ДРВВЗ били приети 3

3 921.705 кг., и преместени в „Маноя Трейд“ ООД. Към днешна дата в МПП- Омуртаг се съхранявали 12 259,105 кг кашкавал.

Ищецът е твърдял, че по този начин за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2020 г. ищцовото дружество имало задължения за разходи по договори за влог за 146 тона краве сирене и за периода от 01.01.2018 г. до 01.03.2020 г. за разходи за опресняване и наем на хладилни помещения за 19 тона кашкавал, а след 01.03.2020 г. до края на процесния период 31.12.2020 г. разходи за 12 тона кашкавал, направени във връзка с договорите, сключени с посочените юридически лица, като подробно са посочени разходите, направени към всяко от тях. Твърди, че за тези разходи били издадени три фактури с получател ДА „ДРВВЗ“ - № 2000000120/15.10.2020 г. за 38 240.80 лева, № 2000000121/30.11.2020 г. за 13 000 лева и № 200000122/29.01.2021 г. за 170 468.50 лева.

Тези разходи били направени за опазване и запазване на хранителните продукти в състояние и вид, годен за човешка употреба Тези разходи не били обичайните разходи за дейността на дружеството, а били извънредни разноски, направени по прекратени възмездни договори за влог с ответната агенция. Поддържал е, че ако се приеме, че възмездните договори за влог са се трансформирали в безвъзмездни договори за влог, то така направените разходи са обикновени разноски по опазване на продуктите краве сирене и кашкавал. Ако пък се приемело, че сключените между страните договори за влог не са прекратени, то ответната държавна агенция дължала на ищцовото дружество възнаграждение за съхранение по тези договори за процесния период от 01.01.2018 г. до 31.12.2020 г., които следвало да се изчисляват въз основа на годишна база, възлизаща общо на 32 185,22 лева без ДДС.

Въз основа на изложеното ищецът е искал да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 60 000 лева – частичен иск от иск в заявен пълен размер от 221 709,30 лева, представляващи извънредни разноски за опазване на продуктите краве сирене и кашкавал в периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2020 г., от които 15 000 лева по фактура № 2000000120/15.10.2020 г., цялата на стойност от 38 240,80 лева, 10 000 лева по фактура № 2000000121/30.11.2020 г., цялата на стойност от 13 000 лева и 35 000 лева по фактура № 2000000122/29.01.2021 г., цялата на стойност от 170 468,50 лева, при условията на евентуалност да бъде осъден ответникът да заплати на ищeца горепосочената сума от 60 000 лева по частичния иск, представляваща обикновени разноски по безвъзмездни договори за влог, породили се по твърдяното правоотношение след прекратяване на договорите от 19.12.2011 г. за влог на държавен резерв и военновременни запаси, за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2020 г., и при условията на евентуалност да бъде осъден ответникът да заплати на ищeца горепосочената сума от 60 000 лева по частичния иск, представляваща възнаграждение по договори за влог от 19.12.2011 г. за съхранение на държавен резерв краве сирене и на военновременни запаси – кашкавал за периода 01.01.2018 г. до 31.12.2020 г.