Разпореждане № 2901 от 25.09.2026, Районен съд - Лом

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2901 гр. гр. Лом, 25.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ВТОРИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Миронова като разгледа докладваното от Албена Миронова Частно гражданско дело № 20261620102798 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е заповедно, образувано по заявление по чл. 410 ГПК от ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД, 175074752 Седалище / адрес на управление: ****************, чрез пълномощника Н. М. Л., юрисконсулт, срещу П. И. Д., ЕГН **********, с посочен настоящ адрес: ************, за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите:

1/ Главница 1.198.40 EUR за периода 10.02.2025 г. - 10.07.2026 г., представляваща неплатена падежирала главница, дължима до посочената погоре дата, на която е изтекъл погасителният план, ведно със законната лихва от 24.09.2026 г.

2/ Договорна лихва 510.68 EUR за периода 10.02.2025 г. - 10.07.2026 г., представляваща неплатено падежирало договорно възнаграждение, дължимо до посочената по-горе дата, на която е изтекъл погасителният план, ведно със законната лихва от 24.09.2026 г.

3/ Друго 386.40 EUR за периода 10.02.2025 г. - 10.07.2026 г., представляващи неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, дължимо до посочената по-горе дата, на която е изтекъл погасителният план, ведно със законната лихва от 24.09.2026 г.

4/ Друго 676.17 EUR за периода 10.02.2025 г. - 10.07.2026 г., представляващи неплатено падежирало възнаграждение за закупена допълнителна услуга Флекси, дължимо до посочената по-горе дата, на която е изтекъл погасителният план ведно със законната лихва от 24.09.2026 г.

5/ Такса 255.65 EUR начислена на 09.02.2025 г. – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при неплащане повече от 90 календарни дни на вноска по договора за кредит, начислени на посочената 1 дата

6/ Мораторна лихва 388.90 EUR за периода 11.02.2023 г. - 23.09.2026 г.

– неплатена лихва за забава, дължима от посочената дата на изпадане на длъжника в забава до датата, предхождаща подаването на заявлението в съда.

В заявлението /в т. 3.2. – обстоятелства, от които произтича вземането/ е посочено: Договор за потребителски кредит № 40014771355 от 13.01.2023 год.

Претендират се и съдебни разноски, състоящи се от държавната такса в заплатения размер, както и юрисконсултско възнаграждение.

Предвид ангажираните доказателства и заявеното искане, съдът в този си състав приема от фактическа и правна страна следното:

Заповедният съд е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението за издаване на заповед за изпълнение със закона и добрите нрави, а по силата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, искането не може да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или при наличие на обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно.

При тази преценка съдът съпоставя твърденията за обстоятелствата, от които произтичат субективните права, предмет на заявлението, със закона и добрите нрави, изследва и въпроса за наличие на неравноправни клаузи.

Между длъжника П. И. Д. и заявителят ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД е сключен Договор за потребителски кредит № 40014771355 от 13.01.2023 год., при следните условия и параметри: Сума на кредита: 4000.00 лева; Срок на кредита: 36 месеца; Размер на вноската по кредита: 193.28 лева, ГПР 49.29%, Годишен лихвен процент 41.00%; Лихвен процент на ден: 0.11% Дължима сума по кредита: 6958.12 лева.

Отделно кредитополучателят е задължен да заплаща в рамките на тези 36 месеца и месечна вноска от 122,22 лв. за закупени пакети от допълнителни услуги – „Фаст“ на стойност 1600,00 лв. и „Флекси“ – 2800,00 лв.

По този начин месечната вноска общо възлиза на 315,50 лева или общата сума, която е прието, че следва да върне кредитополучателят след като ползва в рамките на тези 36 месеца кредитен ресурс от 4000 лева е 11358,12 лева.

В чл. 5.2 – 5.2.2 от Общите условия на заемодателя е предвидено, че „при първоначалното изчисление на ГПР по ДПК КР отчита общите положения по Приложение 1 от ЗПК, като за начална дата приема датата, следваща сключването на ДПК. КР отчита и следните допълнителни допускания съгласно ЗПК: ДПК е валиден за срока, за който е сключен, и КР и КЛ са задължени да изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по него; Първоначалното изчисление на ГПР по ДПК се прави, като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичането на срока на ДПК“.

След служебно извършена справка на публично достъпната интернет2 страница на

БНБ с адрес: https://www.bnb.bg/Statistics/StHistoricalData/StBIRAndIndices/StBIBaseInterestRate/ind се установява, че към датата на сключване на договора, 13.01.2023 год., законната лихва е била 11,42 %, формирана по следния начин: на основание чл. 35 от Закона на БНБ, ОЛП е бил 1,42% + 10 % надбавка = 11,42%.

Сключеният договор между длъжника по заявлението и ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД представлява договор за потребителски кредит, по аргумент от чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, поради което са приложими разпоредбите на ЗПК, съответно на ЗЗП.

В случая кредитополучателят е сключил договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ за сумата от 4000 лева със срок за погасяване на задължението 36 месеца (три години), като месечното му задължение, заедно със стойността на "закупения" пакет допълнителни услуги е в размер на 315,50 лева или 11358,00 лева общо за периода на действие на договора – т.е. повече от два пъти над размера на предоставения кредит.

Ясно е, че по този начин ГПР реално не е 49,29%, а надхвърля значително законовия минимум.

В чл. 143 на ЗЗП е дадено определение на понятието “неравноправна клауза” в договор с потребител. Там изрично е посочено, че за такава се счита всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 19 точки на разпоредбата.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на този закон, е нищожна.

Разпоредбата на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК предвижда, че годишният процент на разходите не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с Постановление на МС на Република България, както и че клаузите в договора, надвишаващи определените прагове по чл. 19, ал. 4 от ЗПК се считат за нищожни.

В случая, тъй като допълнителните услуги не могат да съществуват самостоятелно и са обвързани по силата на пункт VI от сключения договор за потребителски кредит с параметрите на договора, е налице заобикаляне на изискванията на ЗПК и ЗЗП, и съответно клаузите в договора относно допълнителните услуги са неравноправни клаузи.

Дейностите по управлението и обслужването на кредита следва да се подчиняват на законовите изисквания по ЗПК, като за потребителя не става ясно по какъв начин разходите по този допълнителен пакет от услуги се отразява на ГПР по кредита с оглед преценката му за икономическите последици от сключването на договора.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

3

Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита.

В процесния договор при посочен размер на ГПР от 49.29% не е ясно какви точно допускания съдържа, не е налице изрично и изчерпателно изброяване на всички разходи, които са свързани с кредита. Грешното посочване на ГПР се приравнява на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и води до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Договорът е сключен при предварително определени от ответника клаузи и потребителят е бил лишен от възможността да повлияе върху съдържанието им. Задължението за заплащането на допълнително възнаграждение за посочените услуги Фаст и Флекси, макар и посочени като незадължителни услуги, на практика е условие за сключване на договора и по този начин кредиторът цели получаването на допълнително възнаграждение, извън дължимото му такова за предлаганата услуга под формата на договорна лихва.

В този смисъл ГПР от 49.29% не отговаря на действителните разходи по кредита, поради което вероятно е налице надвишаване на законовия допустим предел по смисъла на чл. 19, ал. 4 от ЗПК от пет пъти размера на законната лихва.

Потребителят като икономически по-слабата страна в правоотношението не може да бъде поставян в положение да не знае колко точно дължи поради неяснотата в начина на изчисляване на ГПР. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява нелоялна и заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Потребителят по този начин не може да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Именно затова процесният договор не отговаря на изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т.

10 води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК.

Липсата на ясно посочване на конкретните елементи, които формират ГПР от 49.29% е в пряко противоречие със закона, в частност с разпоредбата на чл. 19, ал. 2 вр. ал. 4 от ЗПК. Поради изложеното съдът намира, че Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и на основание чл. 22 от ЗПК същият е недействителен.

При обявен недействителен договор за потребителски кредит 4 длъжникът връща само чистата стойност по кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита в съответствие с разпоредбата на чл. 23 ЗПК.

В случая обаче, видно от заявлението по чл. 410 ГПК, при получен кредит от 4000 лева (2045.17 €), от длъжника се претендира главница в размер на 1198 €, като изрично се посочва, че длъжникът е изпаднал в забава на 10.02.2025 год. Това предполага, че до тази дата са били заплащани месечните вноски съгласно погасителния план. Т.е. възниква обосновано предположение, че са заплатени 24 вноски – т.е. общо 7572 лева / 3871.50 € - сума, надвишаваща главницата.

При това положение настоящият състав приема, че е налице висока степен на вероятност чистата сума на кредита да е била погасена, съответно претендираната като главница сума не може да се прецени като евентуално дължима се на заявителя в това едностранно производство и заявлението следва да се отхвърли изцяло, на осн. чл. 411, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.

С оглед на изложените съображения, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ ЗАЯВЛЕНИЕТО, подадено от ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД, 175074752 Седалище / адрес на управление: ******************, чрез пълномощника Н. М. Л., юрисконсулт, срещу П. И. Д., ЕГН **********, с посочен настоящ адрес: ************, за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите претендирани на основание Договор за потребителски кредит № 40014771355 от 13.01.2023 год.:

1/ Главница 1.198.40 EUR за периода 10.02.2025 г. - 10.07.2026 г., представляваща неплатена падежирала главница, дължима до посочената погоре дата, на която е изтекъл погасителният план, ведно със законната лихва от 24.09.2026 г.

2/ Договорна лихва 510.68 EUR за периода 10.02.2025 г. - 10.07.2026 г., представляваща неплатено падежирало договорно възнаграждение, дължимо до посочената по-горе дата, на която е изтекъл погасителният план, ведно със законната лихва от 24.09.2026 г.