Решение № 1280 от 06.11.2019, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1545/2019
- Вид
- Решение № 1280
- Подписан
- 06.11.2019
- Състав
- КРАСИМИР ТОДОРОВ ВАСИЛЕВ, НЕВИН РЕДЖЕБОВА ШАКИРОВА, СВЕТЛА ВЕЛИЧКОВА ПЕНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.11 · Закон за защита от дискриминация
- чл.4 · Закон за защита от дискриминация
- чл.4 ал.1 · Закон за защита от дискриминация
- чл. 4, ал. 2 · Закон за защита от дискриминация
- чл. 71, ал. 1, т. 1 · Закон за защита от дискриминация
- чл.71 ал.1 т.3 · Закон за защита от дискриминация
- чл.9 · Закон за защита от дискриминация
- чл.197 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.25 ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ гр.Варна,
06 октомври 2019 година.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД
– Гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕВИН ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
КРАСИМИР
ВАСИЛЕВ
СЕКРЕТАР:
ЦВЕТЕЛИНА ЦВЕТАНОВА
Разгледа докладваното от съдия Красимир Василев, в.гр.дело № 1545, по описа на ВОС за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно е и е образувано две въззивни жалби, както следва:
1.На К.С.Р., чрез адв.К. против Решение № 2776 от 20.06.2019 година, постановено по гр.дело № 2807/2019 година, по описа на ВРС, в частта, с която съдът е отхвърлил исковата претенция за разликата над сумата от 1 000 лева до размера на 100 001 /сто хиляди и един/ лева, представляваща обезщетение за търпените от Р. неимуществени вреди, изразяващи се в негативни изживявания и унизено човешко достойнство, в резултат на горното нарушение на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр от страна на ответника Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“, гр. София, търпени за периода от месец септември 2012 година до 07.07.2016 година, по иска с правно основание чл.71 ал.1 т.3 от ЗЗДискр.
В жалбата се сочи, че съдът не е отчел наличните по делото доказателства, досежно размера на претендираното обезщетение, което го прави неправедливо.Настоява се, съдът да отмени атакуваната част и да присъди обезщетението в пълен размер.
2. На Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, чрез ю.к. С. против Решение № 2776 от 20.06.2019 година, постановено по гр.дело № 2807/2019 година, по описа на ВРС в частите му, както следва:
1.С което е признато за установено по отношение на К.С.Р., ЕГН **********, пребиваващ понастоящем в затвора-Бургас, осъден с наказания „Доживотен затвор“, че за периода от м. 09.2012г. до 07.07.2016г. Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ е извършила нарушение на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр., изразяващо се в неравното му третиране по лично положение – липса на поставени преградни стени между спалното помещение и изградения в същото санитарен възел, на основание чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр.
2.В частта, с която е осъдена Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“, гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов“, № 21, да заплати на К.С.Р., ЕГН **********, пребиваващ понастоящем в затвора-Бургас, сумата от 1 000.00 лева /хиляда лева/, представляваща обезщетение за търпените от Р. неимуществени вреди, изразяващи се в негативни изживявания и унизено човешко достойнство, в резултат на горното нарушение на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. от страна на ответника Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“, гр. София, търпени за периода от месец септември 2012 година до 07.07.2016 година.
Излага се, че съдът превратно е тълкувал материалния закон, което прави извода му необоснован.Твърди се, че не е налице дискриминационен признак и че не е достатъчно да се установи само неблагоприятно третиране на лицето лишено от свобода.Сочи се, че липсата на преградна стена между санитарен възел и останалата част от помещението не се явява дискриминиране.По същество се иска отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на исковите претенции.
3.Третата жалба е Частна жалба, изхождаща от К.С.Р., чрез адв.К. против Определение № 8916 от 12.07.2019 година, постановено по гр.дело № 2807/2019 година на ВРС, с което е оставено без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските.Сочи се, че то е неправилно и че противоречи на закона.Иска се неговата отмяна.
Отговор по делото е постъпил само против Частната жалба и с него Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – град София, чрез ю.к.С. приема, че въззивника Р. не е бил освобождаван от разноски, така че същите му се следват.
В съдебно заседание, въззиваемия К.С.Р. е редовно призован, не се явява, представлява се от адв.К., която поддържа въззивната жалба и моли съдът да я уважи.
Въззиваемата страна – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – град София, чрез ю.к.С. приема, че жалбата у неоснователна, оспорва и поддържа своята въззивна жалба.
След проверка на обжалваното решение, предвид аргументите на страните и писмените доказателства по делото, ВОС установи следното:
Пред първата съдебна инстанция са били предявени искове с правно основание чл.71 ал.1 т.1 от ЗЗкр.Д от страна на К.С.Р. против Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“, а именно за установяване на дискриминационното му третиране на признак „лично положение“ – осъден на „Доживотен затвор“, изразяващо се в поставянето му в по-неблагоприятно положение в сравнение с другите лишени от свобода в затвора Варна, Ловеч, Плевен и София, поради липса на поставени плътни преградни стени и врати на изградения в спалното му помещение санитарен възел и иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 100 001 /сто хиляди и един/ лева, представляваща обезщетение за търпените от Р. неимуществени вреди, изразяващи се в търпени негативни изживявани, унизено човешко достойнство и емоционален стрес за периода от месец септември 2012 година до 07.07.2016 година, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 08.02.2017г. до окончателното изплащане на обезщетението.
В исковата молба молителя излага, че търпи присъда в Затвора – град Варна, като от август 2007 година е бил настанен в първи коридор, килия 23.Той сочи, че през есента на 2012 година, в целия първи коридор е бил осъществен ремонт, в резултат на които всички единадесет килиите били модернизирани - били поставени тоалетни чинии с казанчета с вода и чешми с течаща вода, и малки мивки. Ищеца твърди, че в две от килиите обаче - 15-та и 25-та, тоалетните чинии и мивките били отделени с преградни стени и врати, както и изпълнена и вентилация, така както са обособени санитарните възли в затворите София, Плевен и Ловеч в зоните за засилен надзор и охрана. Твърди, че килията, в която е настанен, е с малки размери и по този начин удовлетворява физиологичните си нужди пред погледа и в присъствието на други лишен от свобода, с когото обитават помещението, а в не редки случаи и пред служителите на затвора.Ищеца настоява, че не може да използва общите тоалетни помещения в коридора, поради изключително лоши хигиенни условия от една страна, а от друга – също е открита и не позволява уединение, а и може да се ползва само три пъти дневно, когато отключват килиите им за закуска, обяд и вечеря.Опитите на Р. да промени ситуацията, чрез намесата на затворническата администрация, която е сезирал, не довели до реални резултати.Ищеца твърди, че отношението към него изпълва нормата на чл.4, ал. 2, вр. ал. 1 ЗЗДискр. на лично положение, поради което и сезира съда с искане за установяване на това дискриминационно третиране и присъждане на обезщетение за търпените от него неимуществени вреди.
Не е спорно между страните, че ищеца К.С.Р. изтърпява наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора - Варна „Доживотен затвор“, приведено с начало 19.07.1989 година.Не е спорно между страните още, че той е бил настанен в спално помещение № 23, където са съществували санитарен възел, личен шкаф за дрехи на лишените от свобода, поставка и телевизор, легло, маса и стол.
Установен е още, и не се спори, че през 2016 година е извършен основен ремонт на корпус затвора – Варна, при който в горното спално помещение е изградена нова ВиК инсталация, подменена е старата ПВЦ дограма, стените са облицовани и боядисани, сменена е стара тоалетна чиния с нов метален моноблок с мивка.
По делото има данни, че Р. е изразил недоволството си, че в две нарочни декларации от 2016 година и 2017 година, т.к. в изградения през 2012г. санитарен възел в спално помещение № 23 няма преградни стени. В тази връзка ВРС е приобщил към доказателствения материал по делото са и молби К.С.Р., адресирани до началника на затвора – Варна. С молба от 29.04.2014г. /л. 68 от адм.д. № 359/2017г./ е отправил искане да бъде заградена тоалетната в килия № 23. Върху същата е поставено разпореждане „КД“ от същата дата.
Посочено в представената справка от
26.04.2017г. /л. 84-85 от адм.д. № 359/2017г./ е, че всички лишени от свобода се настаняват в спално помещение и преместват в друго след преценка на администрацията на затвора, като обединяващият принцип е лишените от свобода да бъдат третирани в стандартна, унифицирана среда, без дискриминационни признаци в това отношение. Посочено е, че няма установена практика лишените от свобода сами са посочват или определят спалното помещение, в което, като не е установена практика лишените от свобода сами да посочват или определят спалното помещение, в което да бъдат настанени, освен в случаите на несходство в характерите, което крие риск от конфликт, нарушаване на права свързани с етнос, религия и раса, медицински проблеми и други такива, свързани с пренаселеност, битови условия, режим на изисквания. Отразено в коментираната справка е, че за периода м. 09.2012г.-м.09.2016г., спални помещения 15 и 25 са били заети непрекъснато от лишени от свобода, с изключение на периода от 08.07.2016г. до м. 08.2016г., когато спално помещение № 25 е било освободено, с установяване на статута му в зона с повишена сигурност. Посочено в справката е, че за процесния период няма регистрирани молби от К.Р., в които последният да е изявявал желание за преместването му в спално помещение № 15 или № 25. Установява се от справката, че през м. 08.2016г., след предварително проведен разговор с ищеца и по преценка на ръководството, същият е настанен в спално помещение № 25.
От приложената на л. 94 от адм.д. №
359/2017г. справка от 25.05.2017г., изготвена от Началника на Затвора – град Варна, се установява, че всички спални помещения са обезпечени със санитарни възли и течаща вода. От общия брой санитарни възли само в 13 броя (два от които в наказателни килии) не са обособени с преградни стени. Посочено е, че цялостен ремонт в корпус затвора Варна е извършен в периода м. 09.2016г. до м. 02.2017г.
Приобщено към доказателствения материал по делото е и решение от 17.11.2015г. на Европейския съд по правата на човека, видно от което е, че на ищеца Р. е присъдено обезщетение в размер на 8000 евро за претърпени неимуществени вреди в резултат на изолация, в която е бил поставен и липсата на постоянен достъп до тоалетна за периода от 1999г. до 2004г. и от 2007г. до 2012г.
Събрани в хода на производството са и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Г.Н.– служител на затвора-Варна и М.Л.Ж., изтърпяващ наказание в затвора-Варна.
При тези данни ВРС е приел, че е налице дискриминационен признак и е закрепил извода си в обжалваното решение.
Виждането на настоящата инстанция е следното:
Закона за защита от дискриминацията е в сила от
01.01.2004 година и в него не се съдържа легална дефиниция на родовото понятие, но от законовите разпоредби следва извод, че законодателят разглежда като дискриминация несправедливото /по-неблагоприятното/ отношение към един или повече членове на определена група в сравнение с други хора по определени критерии. Съгласно чл.4 ал.1 от ЗЗДискр., дискриминацията е забранена, ако е извършена на базата на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, имуществено състояние или на други признаци, установени в закон или в международен договор. В ал.2 и ал.3 на цитираната разпоредба са дадени дефиниции на проявните форми на дискриминация - пряка и непряка. Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране въз основа на изброените по-горе защитени признаци, доколкото се третира и е било третирано друго лице при сходни обстоятелства. Предвид изложеното, съдът приема, че за да е налице нарушение по ЗЗДискр. следва да се установи не какво да е по-неблагоприятно третиране на лице или група от лица, а по-неблагоприятно третиране въз основа на критерий, изрично формулиран в Закона, друг закон или международен договор, по който държавата е страна. Съгласно § 7 ал.1 т.7 от ЗЗДискр., неблагоприятно третиране е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права и законни интереси.Освен горното обаче е редно да се посочи и друго - Закона за защита от дискриминация е специален закон по отношение на защитаваните с него права и законни интереси и предписания режим. ЗЗДискр. и ЗИНЗС не са в отношение на общ към специален, за да се приеме, че разпоредбите на ЗИНЗС дерогират спазването на общата забрана за дискриминация и задълженията на органите на държавна власт по чл.11 от ЗЗДискр. да предприемат специални мерки в полза на лица или групи лица в неравностойно положение на основата на признаците по чл.4 ал.1 от същия закон с цел изравняване на възможностите им, доколкото и докато тези мерки са необходими. Ето защо специалният режим на лишените от свобода, изтърпяващи наказанието „Доживотен затвор“, не може да бъде основание за неспазване на основните права на личността и човешкото достойнство.Касае се до паралелното действие на два специални законови режима – по ЗИНЗС и ЗЗДискр., всеки от които охранява различни правоотношение и законови интереси, поради което единият не може да е основание за неспазването на другия.
Разпечатката съдържа 47 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/60f8e1a2-763c-4f9b-ad61-179c06fdd0a8