Решение № 4999 от 08.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4999 гр. Пловдив, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20235330108387 по описа за 2023 година

Производството е образувано е по искова молба на Е. Й. Г. против „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Файненшъл България“ ЕООД, с която са предявени субективно съединени осъдителни искове по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че с първия ответник „Изи Асет Мениджмънт“ АД, сключил договор за паричен заем. С втория ответник бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, съгласно който дружеството обезпечавало заема. Твърди, че платил сумата от 133.40 лева за лихва по договора за заем и 712.60 лева за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство. Счита, че двата договора са недействително, поради което иска връщането на платените суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Изи асет мениджмънт“ АД, е подал писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че договорът съдържа всички реквизити предвидени в ЗПК. В договора не следвало да бъдат изброявани всички разходи включени в ГПР, а да бъдат посочени допусканията при изчисляването му. В настоящия случай в ГПР била включена единствено фиксираната възнаградителна лихва, като разликата с ГПР се дължала на начина на изчисляването му. ГПР не надхвърлял размера предвиден в чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК. Твърди, че липсват нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Излага, че възнаграждението на другия ответник не било част от заемното правоотношение по договора за заем. Същото било дължимо не към заемодателя, а за предоставена услуга от „Файненшъл България“ ЕООД. Иска се отхвърлянето на исковете и присъждане на разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Файненшъл България“ ЕООД, е подал писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че с договора за предоставяне на поръчителство между страните било постигнато съгласие за плащане на определена сума в полза на трето за правоотношението лице. Договорът не нарушавал никакви правни принципи и бил сключен в съответствие с добросъвестността и справедливостта. Престациите по договора не били нееквивалентни, защото поръчителството се разпростирало върху всички последици от неизпълнението на договора за заем, като съществувала възможност дружеството да отговаря за сума значително по- голяма от уговореното възнаграждение. Твърди, че в договора ясно и разбираемо били определени задълженията на страните. Счита, че съображенията за нарушаване на разпоредби от ЗПК са неотносими, защото договорът за поръчителство не попадал в приложното му поле. Ясни били и икономическите последици от сключването на договора, които се равнявали на сумата, която потребителят трябвало да плати. Моли за отхвърляне на предявените искове, претендира разноски.

С определение от о.с.з. производството е прекратено в частта относно предявения от Е. Й. Г. срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД осъдителен иск в частта над сумата от 97.40 лева до 133.40 лева, поради оттегляне на исковата молба.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените с отговорите на исковата молба справки се установява, че ищецът е платил на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД сумата от 1000 лева за главница и 97.40 лева за лихва по договор за паричен заем, а на ответника „Файненшъл България“ ЕООД сумата от 712.60 лева по договор за предоставяне на поръчителство.

Плащанията се признават от ответниците, поради което са безспорни между страните.

При този предмет на исковете, получаването на сумите се явява установено, с което ищецът е изпълнил доказателствената си тежест. Други обстоятелства по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД той не е длъжен да доказва. По този иск в тежест на ответниците е да докажат основанието, на което са получили плащанията.

(Решение № 9 от 3.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2656/2016 г., IV г. о., ГК) На първо място следва да се отбележи, че страните не оспорват сключването на посочените от ищеца договори за заем и предоставяне на поръчителство, като дружествата се позовават на тях, за да обосноват получаването на процесните суми.

Предвид становищата на страните и представените писмени доказателства, по делото се установява, че на * г. с „Изи асет мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем, по който на ищеца е предоставена сумата от 1000 лева. Годишният лихвен процент е 35.00%, а годишният процент на разходите (ГПР) 40.71 %. В чл. 4 от договора за заем е предвидено, че потребителят следва да предостави обезпечение в 32 дневен срок от сключването, чрез две физически лица поръчители, които да отговарят на посочени изисквания, банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружествопоръчител, което предоставя гаранционни сделки.

Във връзка с договора за заем на същата дата и под същия номер е сключен договор за предоставяне на поръчителство с ответника „Файненшъл България“ ЕООД, с който дружеството се е съгласило да отговаря солидарно с ищеца по заема, като сключи с „Изи асет менидмънт“ АД договор за поръчителство, срещу възнаграждение от 712.60 лева. Уговорено е в чл. 2, че договорът влиза в сила при непредставяне на някое от другите обезпечения по договора за заем. В чл. 3, ал. 2 и ал. 3 е посочено, че плащанията се извършват на заемодателя „Изи асет мениджмънт“ АД, съгласно договора за заем.

Предвид позоваването на ответниците на тези договори като основания за получаване на извършените от ищеца плащания, следва да бъде разгледан въпросът за тяхната действителност, с оглед оспорванията на ищеца.

„Изи асет мениджмънт“ АД представлява финансова институция по ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл.

9, ал. 4 ЗПК. Въз основа изложеното се налага извод, че сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния Закон за потребителския кредит.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Предвид уговореното възнаграждение за поръчителство, се констатира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е установено за услуга в полза на заемодателя, която е задължително условие за отпускането на заема и съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да бъде включена в ГПР.

3

Становището, че дължимостта на сумата не е част от договора за заем и не е била известна към момента на сключването на договора не може да бъде споделено. В договора за заем изрично е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение, като една от предвидените възможности е с избрано от „Изи асет мениджмънт“ АД дружество поръчител. Ищецът се е възползвал от тази алтернативна възможност и е сключел договор за предоставяне на поръчителство с ответника. Договорите са сключени чрез едно и също лице, като представител на двете дружества, на една и съща дата, заведени са под един номер, предоставен е един погасителен план и е уговорено плащане само в полза на „Изи асет мениджмънт“ АД. Освен това заемодателят „Изи асет мениджмънт“ АД и поръчителят „Файненшъл България“ ЕООД имат качеството на свързани лица, защото при осъществена служебна справка в Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД е „Изи асет мениджмънт“ АД. При тези данни, заемодателят е бил наясно с избора на ищеца за предоставяне на обезпечение още към момента на сключването на договора за заем.

Тъй като се касае до възнаграждение за услуга в полза на заемодателя и поставена като изискване за предоставяне на заема- чл. 4, това допълнително плащане се отнася до разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер надхвърля законовото ограничение, предвид посочения в договора процент, размерът на възнаграждението и срока на заема- около 9 месеца. Ето защо посоченият в договора за заем годишен процент на разходите от 40.71% не отговаря на действителния такъв.

Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В този смисъл: Решение № 260123 от 25.09.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1214/2020 г.; Решение № 682 от 7.07.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение № 1375 от 22.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1983/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г.;

Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г. и Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г.

ГПР не се уговаря между страните. Той представлява стойност, която се изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените между кредитора и потребителя плащания. Посочването на стойност по-малка от действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, защото реално води до липса на необходима за потребителя информация.

4

Следователно договорът за заем е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК.

Съгласно чл. 1 от договора за предоставяне на поръчителство, потребителят възлага, а поръчителят се задължава да сключи с „Изи асет мениджмънт“ АД договор за поръчителство, по силата на който да отговаря солидарно за всички задължения възникнали по договора за заем, както и за последици от неизпълнението. Този договор е акцесорен, като единствено основание за сключването му е договорът за заем и предвиденото в него задължение за предоставяне на поръчителство. Предвид недействителността на договора за заем, липсва и основание за сключването на договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от заемодателя дружество.

Възраженията на ответника във връзка с относителна му самостоятелност не могат да бъдат споделени. От постигнатите между страните уговорки не може да се изведе друга причина за сключването на договора, различна от осигуряването на обезпечение чрез поръчителство по договора за заем.

Ето защо този договор е нищожен на основание чл. 26 ЗЗД.

Предвид недействителността на двата договора сумите платени над дадения заем и за възнаграждение за предоставяне на поръчителство се явяват получени без основание и подлежат на връщане.

Ето защо предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, в полза на а. М. следва да бъде присъдена сумата от 350.46 лева с ДДС за адв. възнаграждение за защита по отношение на „Изи асет мениджмънт“ АД, предвид частичното прекратяване на производството.