Решение № 399 от 10.11.2023, Районен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 399 гр. Смолян, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20235440100260 по описа за 2023 година

Постъпила е искова молба от Н. К. К. от гр. *** срещу ДФ *** – ***. Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 439 ГПК, с които се иска да бъде установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи като погасени по давност сумите по Изпълнителен лист от 23.07.2001 г., издаден по гр.д. № 03629/2001 г. по описа на Софийски районен съд: главница в размер на 17 850 лева; законна лихва върху главницата в размер на 44 879,22 лева за периода 10.05.2001 г. – 15.03.2023 и законната лихва върху главницата, считано от 15.03.2023 г. до окончателното плащане и 565 лева – лихва за забава.

Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до следното:

С изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 3629/2001г. от 21.07.2001 г. на Районен съд - *** е осъден да заплати на Държавен Фонд - *** 17 850 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.05.2001 г. до окончателното плащане на сумата и 565 лв. лихва за забава Срещу него било образувано изпълнително дело № 101/2002 при ДСИ към Районен съд Смолян, прекратено с постановление от 06.07.2018 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК поради неизвършване на изпълнителни действия в периода от 12.06.2012 г. до прекратяването на делото - 06.07.2018 г.

През месец февруари 2023 г. е образувано ново изпълнително дело под № 12/2023 г. по описа на ЧСИ *** като изпълнителният титул е върнатият и описан по-горе изпълнителен лист. Взискател по делото е ЦУ на НАП, тъй като е за частно държавно вземане.

Твърди, че не дължи сумите по изпълнителния лист като погасени по давност както към момента на прекратяването на изпълнителното дело при СИС на СмРС, така и към 1 момента на образуване на новото изпълнително производство при ЧСИ ***. В периода от датата на образуване на делото пред СИС на СмРС са извършвани изпълнителни действия, като последното такова е от 12.06.2012 г., когато е постъпило последно плащане от наложения запор на трудовото възнаграждение. След това до прекратяването на делото на 06.07.2018 г. не са извършвани никакви изпълнителни действия.

С разрешението дадено в т. 10 от Тълкувателно Решение № 2/2015 година на ОСГТК на ВКС прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител с постановлението си може само да прогласи вече настъпилото прекратяването, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Неговият акт има констативен, но не и конститутивен ефект.

Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност за вземането започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. В настоящия случай по изпълнително дело изп.дело № 102/2002 г. по описа на ДСИ към Районен съд Смолян последното изпълнително действие е извършено на 12.06.2012 г., с което е налице прекъсване на давността по отношение на вземането на ответника и новата 5 годишна погасителна давност за вземането на ответника е започнала да тече оттогава /датата на последното изпълнително действие/ и е изтекла през 2017 г..

Новото изпълнително дело №12/2023 година по описа на ЧСИ *** с рег.№ 881, което е образувано въз основа на изпълнителния лист, издаден по гр.д. №3629/2001г. от 23.07.2001 г. на Районен съд – Смолян, е за вземане, което е погасено по давност.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор, с който оспорва исковете като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на деловодните разноски. Излага съображения за неоснователност на исковете, свеждащи се до следното: В хода на изпълнителното производство погасителната давност е прекъсвана многократно с предприемането на всяко отделно принудително изпълнително действие. По изпълнителното дело са наложени запор на пенсията и запор на МПС на ищеца и всяко отделно действие по запора е прекъсвало давността.

В съдебно заседание ищецът не се явява, същият се представлява от адв. ***, който поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени по съображенията изложени в пледоарията. Адв. *** моли да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. по представения списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът не се представлява.

Съдът след преценка на изложеното в исковата молба и след като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

По повод депозирана на 10.05.2001 г. молба от Държавен фонд *** по реда на чл.

237 ГПК отм., във вр. с чл. 242-247 ГПК отм. е образувано гр.д. № 03629/2001 по описа на Районен съд – ***, 64 състав, по което съдът е осъдил Н. К. К. да заплати на Държавен фонд *** сумата от 17 850 лв. главница и 565 лв. лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.05.2001 г. до окончателното плащане.

2

Въз основа на постановения и влязъл в сила съдебен акт е издаден изпълнителен лист от 23.07.2001 г. в полза на Държавен фонд *** срещу Н. К. К. за присъдените суми.

По молба на ДФ *** от 27.02.2002 г. въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.д. № 101/2002 г. на СИС при РС – Смолян срещу длъжника Н. К. К. за събиране на вземането. Като изпълнителен способ в молбата е посочено опис и продажба на движими вещи, собственостна длъжника, запор на банковите му сметки и възбрана върху недвижимите му имоти.

С молба от 22.05.2003 г. Агенция за държавни вземания е поискала да бъде конситуирана като взискател по образуваното дело, тъй като по чл. 87, ал. 1, т. 5 ЗСДВ задълженията към ДФ *** се събират принудително от Агенцията и по нейни сметки. /л. 16 от изп.д./. По тази молба липсва произнасяне от ДСИ, но видно от последаващите действия – съобщения и призовки, същите са адресирани до ДФ ***.

От страна на ДСИ са предприети действия да бъдат изискани необходимите справки за налично недвижимо и движимо имущество - МПС и банкови сметки на длъжника, респ. за трудови договори. За постъпилите справки и информации, взискателят е бил надлежно уведомен.

С резолюция на ДСИ от 11.03.2004 г. е насрочен опис на автомобилите на длъжника на 31.03.2004 г. от 10,30 часа.

С призовка за доброволно изпълнение от 11.03.2004 г. Н. К. е уведомен за образуваното изп.д. и е поканен в седмодневен срок да изпълни доброволно задължението си. Призовката е връчена на длъжника чрез неговата майка *** К.ска на 18.03.2004 г.

Видно от протокола на л. 27 от изп.д. на 31.03.2004 г. опис на автомобили не е извършен поради неявяване на длъжника и неоткриване на адреса му на автомобили негова собственост.

С молба от 20.09.2007 г. /л. 28 от изп.д./ АДВ е поискала от ДСИ цялостно проучване на имуществото на длъжника и налагане на запори върху движими вещи, банкови сметки, вземания, акции, дялове в търг.дружества и възбрани върху недвижими имоти. Съдияизпълнителят е изискал нужните справки.

С резолюция от 15.10.2007 г. ДСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в ОДПЗС – ***.

На 15.10.2007 г. е изпратено запорно съобщение до ОДПЗС - ***, с което е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Н. К. за присъдените по делото на СфРС суми и ДТ по изп.дело. С писмо от 24.10.2007 г. е отговорено, че ще бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на К. от м.октомври 2007 г.

С уведомление от 21.11.2007 г. АДВ е уведомила ДСИ, че събраните суми по изп.д. следва да се превеждат по сметка на агенцията.

С молба от 28.08.2008 г. АДВ е поискала да бъдат наложени възбрани върху недвижимите имоти и да бъдат наложени запори върху МПС, собственост на длъжника. С 3 резолюция от 08.09.2008 г. ДСИ е дал указания на молителя да представи актуални скици на имотите и същите да бъдат индивидуализирани.

С молба от 23.02.2010 г. /л. 126 от изп.д./ НАП е поискала от ДСИ да бъде конституирана като взискател като правоприемник на АДВ и сумите, постъпващи по изп.д. да бъдат превеждани по посочената банкова сметка. С резолюция от 23.02.2010 г. ДСИ е конституирал НАП като взискател и е разпоредил превеждането на сумите да бъде извършвана на посочената сметка. Уведомени са страните по делото.

В периода 30.10.2007 – 12.06.2012 г. са превеждани 56 месечни запори в размер на 30 лв. от работодателя на длъжника по сметка на ДСИ и от ДСИ по сметка на АДВ, респ. НАП /л. 54-72, 84, 87-103, 110-125, л. 132, 136-182, 186-191/ или общо платени са 1 680 лева.

С постановление от 06.07.2018 г. ДСИ е прекратил изп.д. № 101/2002 по описа на СИС при СмРС на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

По молба на НАП от 07.12.2022 г. /л. 203/ е изискан и изпратен оригиналът на изпълнителния лист на взискателя с писмо от 21.12.2022 г.

По молба от 06.01.2023 г. на НАП въз основа на изпълнителния лист е образувано изп.д. № 12/2023 г. по описа на ЧСИ с рег. № 881 по РКЧСИ ***.

С разпореждане от 28.02.2023 г. на ЧСИ е образувано изпълнителното производство по изп.д. № 12/2023 г. с взискател ЦУ на НАП и длъжник Н. К. К. за събиране на сумите: главница в размер на 17 850 лв.; законна лихва, считано от 10.05.2001 г.; 230 лв. разноски по изп.производство; 243,41 лв. дължими такси по изп.производство и 4 508,72 лв. дължима такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ. Разпоредено е да се извършат необходимите справки, да се уведоми длъжника за образуваното изп.дело; наложен е запор по сметката на длъжника в „Общинска банка“ АД до размера на дължимите суми; наложена е възбрана върху притежавани от длъжника поземлени имоти с идентификатори *** и *** по КККР на с. ***.

Възбраната е вписана на 02.03.2023 г. в СВ - Смолян.

На 08.03.2023 г. е постъпило плащане по сметката на ЧСИ *** в размер на 1 302,59 лв. от запор на сметката на длъжника в Общинска банка АД

С възлагателно писмо от 28.02.2023 г. на ЧСИ *** е възложено да връчи на длъжника съобщението за образуване на изп.д. № 12/2023 г. на ЧСИ ***. Съобщението е връчено на длъжника на 05.03.2023 г.

С влязло в сила определение № 229/15.03.2023 г. по настоящото дело съдът спря изпълнителното производство като обезпечение на предявените искове. Въз основа на издадената обезпечителна заповед № 2/15.03.2023 г. ЧСИ *** е постановил разпореждане за спиране на изпълнителното производство от 22.03.2023 г.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявени са отрицателни установителни искове по чл. 439 от ГПК, с които се 4 оспорват вземанията по изпълнителното основание-изпълнителен лист от 02.02.2011 г., издаден по ч.гр.д.№ 97/2011 г. по описа на Районен съд –Смолян, за събирането на които е предприето принудително изпълнение срещу ищцата и солидарния длъжник *** по изп.д.

№ 154/2011 г. по описа на ДСИ.

Искът по чл. 439 от ГПК е средство за защита на длъжника срещу принудително изпълнение, но при конкретно посочени от закона предпоставки. Оспорването на изпълняемото право от длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая с предявените искове ищцата-длъжник по изпълнителното дело оспорва съществуването на правото на принудително изпълнение в полза на взискателя поради изтекла погасителна давност.

По делото безспорно се установява, че срещу ищеца е издаден по реда на чл. 237, 242-249 и 308 и сл. ГПК отм. изпълнителен лист от 23.07.2001 г. в полза на кредитора Държавен фонд ***. Въз основа на изпълнителния лист е образувано изп.д. № 101/2002 г. по описа на СИС при РС - Смолян.

Съгласно чл. 116, б.„в“ от ЗЗД погасителната давност се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение, а съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност.

В настоящия случай ищцата се позовава на изтекла в нейна полза погасителна давност. Спорният въпрос по делото е дали вземането по процесния изпълнителен лист е погасено по давност.

Погасителната давност представлява период от време, с изтичането на който се погасява възможността за събиране на едно вземане по принудителен ред. Погасителната давност е юридически факт, който възниква след изтичане на определен в закона срок, който поражда за задълженото лице потестативното право да се позове на давността и да откаже изпълнение.