Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1694 от 03.05.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 747/2022
Вид
Определение № 1694
Подписан
03.05.2022
В сила
03.05.2022
Състав
Диана Димитрова Митева, Пламен Атанасов Атанасов, Цвета Павлова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1694 гр. Варна, 03.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Д. Митева

Членове:

Цвета Павлова

Пламен Ат. Атанасов като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20223100500747 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на “Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Московска“ №19, действащо чрез юрисконсулт Д. И., против Определение №1130/31.01.2022г. по гр.д.№10916/2020г. по описа на РС Варна, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение, в частта за разноските, на постановеното по същото дело Решение №1703/16.11.2021г., с което той е осъден да заплати на ”Групама животозастраховане” ЕАД сумата от 105лв., представляващи сторени по делото разноски.

С частната жалба, се поддържа, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че съдът неправилно не е отчел факта, че жалбоподателят е конституиран служебно като съищец по предявения от Д. Ж. ИВ. иск за осъждане на ответното застрахователното дружество да заплати в полза на съищеца “Банка ДСК“ АД застрахователна сума, представляваща остатък от предоставен на ищеца-физическо лице банков кредит. Твърди се, че в случая банката има положение на необходим другар, поради естеството на правоотношенията с ищеца Д.И., което обстоятелство се явява и условие за допустимост на исковия процес, респективно съдът служебно е постановил съвместната процесуална легитимация. Сочи се, че ищецът Д.И. е водил исковото производство, използвайки всички способи, за да защити твърдяното от него право, но предявените от него искове са отхвърлени, поради което и следва да понесе тежестта на сторените от ответника в разноски производството. Поддържа се, че с поведението си, банката по никакъв начин не е предизвикала предявяването на иска и не е извършвала процесуални действия, поради което и не дължи разноски в полза на ответника, а същите следва да се поемат изцяло от ищеца Д. Ж. ИВ..

Ответникът по частната жалба, е подал отговор, с който поддържа 1 становище за неоснователност на същата. Поддържа се, че пасивността /процесуалното бездействие/ на банката, като ползващо се лице-бенефициер при настъпило застрахователното събитие, да претендира изпълнение на задълженията на кредитополучателя от застрахователя, е причина за предявяване на иска от страна на Д.И.. Сочи се, че по време на целия съдебен процес “Банка ДСК“ ЕАД е проявила пълно бездействие, поради което е недопустимо да черпи права от собственото си процесуално поведение.

Поддържа се още, че предявеният от Д.И. сурогационен иск за защита на чуждо материално право-това на “Банка ДСК“ ЕАД, е наложило служебното конституиране на банката, която е титуляр на вземането за част от застрахователна сума и задължително необходим другар на страната на ищеца. Сочи се, че конституирането на банката като съищец няма за последица предявяване на самостоятелен иск, доколкото тя встъпва в създаденото от първоначалния ищец процесуално правоотношение със съда, за да поддържа предявения иск в неин интерес. Ето защо се поддържа, че банката е страна по делото и като такава дължи разноски. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните във връзка с обжалвания т съдебен акт и прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество частната жалба е основателна, като съображенията за това са следните:

Производството по гр.д.№101916/2020г. на РС Варна има за предмет специалният иск за защита на чуждо материално право, които Д. Ж. ИВ. е предявил, с искане за осъждане на ”Групама животозастраховане” ЕАД да заплати на “Банка ДСК“ ЕАД застрахователна сума за погасяване на остатък от предоставен на първия ищец банков кредит. Безспорно е в този случай, че физическото лице и банката имат качеството на необходими задължителни другари по смисъла на чл.216, ал.2 от ГПК, според която извършените от някой от тях действия имат значение и за неявилите се или неизвършилите тези действия другари. Въпросната разпоредба обаче се отнася до процесуалните действия на съищците, които засягат съществото на спора, а не до правилата за присъждане на разноски. По отношение на отговорността за разноските, са приложими специалните правила предвидени в чл.78 от ГПК, които освен за резултата от спора държат сметка и за поведението на страните. Приложимото в случая по аналогия общо правило залегнало в чл.78, ал.2 от ГПК, е че страната която не е дала повод за иницииране на производство, макар то да е приключило с неблагоприятен за нея резултат, не дължи разноски.

В разглежданият казус, безспорната пасивност на служебно конституираният съищец “Банка ДСК“ ЕАД, е имено демонстрация на такова поведение. В израз на разбирането си, че липсва основание за плащане на застрахователно обезщетение, банката не е предприела действия за извънсъдебно предявяване на застрахователна претенция, а след въвличането 2 и в процеса иницииран от Д. Ж. ИВ., е проявила пълна пасивност. След като по-никакъв начин банката не е дала повод за образуване на дело, което е приключило с негативен за съищците резултат, то разноските следва да се понесат само от активната в процеса страна, а именно ищеца Д. Ж. ИВ..

По изложените съображения частна жалба, се явява основателна, съответно процесното определение, следва да се отмени, вместо което да се ревизира първоинстанционното решение и сторените от ответника ”Групама животозастраховане” ЕАД разноски се възложат изцяло в тежест на Д. Ж.

ИВ..

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №1130 от 31.01.2022г. постановено по гр.д.

№11916/2020г. по описа на РС Варна, с което е отказано изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение №1703 от 16.11.2021г. постановено по гр.д.

№10916/2020г. по описа на РС Варна, в частта за разноските като ОТМЕНЯ решението в частта, с която “Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК 121830616, е осъдена да заплати на ”Групама животозастраховане” ЕАД, с ЕИК 131272330, сумата от 105лв., представляваща сторени по делото разноски и ОСЪЖДА Д. Ж.

ИВ., с ЕГН **********, с адрес: гр.Б., ул.“Е. П.“ №**, да заплати на ”Групама животозастраховане” ЕАД , с ЕИК 131272330, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №47а, бл.В, ет.3, сумата от още 105лв. /или общо 210лв./, представляваща сторени по делото разноски.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3