Решение № 87 от 13.07.2026, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Девин, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илияна Р. Ферева - Зелева при участието на секретаря Диана Ал. Стоева като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело № 20265410100097 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявен отрицателен установителен иск, на основание чл.124 ГПК, във връзка с чл.26, ал.1, предл. I, II и III ЗЗД, във връзка с чл.22, чл.11 и чл.19 ЗПК от Д. А. Б., с ЕГН **********, с адрес: с. Ц., общ. Доспат, обл. Смолян, ул. Р.**А, чрез пълномощник адв. Д. Г., със служебен адрес: гр. Т., ул. З. С., ет.*, офис № ** против „К.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 17**, р-н М., бул. Ц. ш. № ***Е, ет. *, представлявано от управителя Н. П. П., чрез Адвокатско дружество „Нестори, Угляров, М.“, чрез пълномощник адв. Х. М. Г., че не дължи на „К.“ ЕООД, с ЕИК: ********* сумата от 2 617.60 евро по Договор за паричен заем № 97*/01.12.2023г., поради недействителност на договора за заем и присъди сторените разноски за адвокатски хонорар, с ДДС, при условията на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата и държавна такса по списък.

В исковата молба ищецът поддържа, че на 01.12.2023г., е сключил с „К." ЕООД, с ЕИК ********* Договор за паричен заем № 97*/01.12.2023г. за сумата от 1 175.97 евро, платима на 12 вноски.

На 06.02.2026г., ищецът е упражнил правата си по чл.11, ал.1, т.12 ЗПК и е отправил искане към кредитора да му бъде предоставено извлечение за извършените и предстоящи плащания по процесния договор за заем.

В отговор, ответното дружество е изпратило извлечение, приложено към настоящата молба, от което са видни претендираните от ищеца суми, а именно 2 617.60 евро, за да се издължи изцяло към кредитора, а заплатената към настоящия момент сума е в общ размер на 1 209.13 евро, при заем с главница от 1 175.97 евро.

1

Твърди, че кредиторът е включил в договора за кредит клауза, с която ищецът се задължава да предостави в изключително кратък срок, практически невъзможно за предоставяне обезпечение от потребител, ползващ се от услугите на т. нар. „бързи кредити“, а именно - банкова гаранция или няколко поръчители при изключително завишени условия, в изключително кратък срок. При непредоставяне на това обезпечение на потребителя се начислява неустойка в огромни размери, която е по същество скрита договорна лихва. Тази конструкция за оскъпяване на потребителски кредит чрез скрити лихви, именувани като неустойки, за да не бъдат включени в ГПР е служебно известна на съда, както и фактът, че същата е нищожна поради противоречието й с добрите нрави, каквато е и константната съдебна практика.

Видно от извлечението се претендират 2 617.60 евро. Счита, че сумата е недължима предвид недействителността на договора и разпоредбата на чл.23 ЗПК.

Следва да се има предвид, че при отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване всички предпоставки на отричаното от ищеца вземане, като в този смисъл е практиката, изразена в Решение № 240 от 15.12.2012г. на ВКС по гр. д. № 1438/2011г., Ill г. о.; Решение № 173 от 12.01.2011г. на ВКС по т. д. № 901/2009г., I т. о., ТК и Решение № 22 от 27.05.2014г. на ВКС по гр. д. № 5260/2013 г., II г. о. ГК.

Моли, съда след доказване на изложените в исковата молба обстоятелства да постанови решение, с което да признае за установено, че Д.

А. Б., с ЕГН ********** не дължи на „К.“ ЕООД, с ЕИК: ********* сумата от 2 617.60 евро по Договор за паричен заем № 97*/01.12.2023г., предвид недействителността на договора за заем.

Моли да им бъде присъден адвокатски хонорар, с ДДС при условията на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, за който представя договор за правна защита и съдействие. Моли да присъди на ищеца сторените в настоящото производство деловодни разноски по представен списък.

В срока по чл.131 ГПК от ответника е постъпил отговор, с който оспорва иска. Твърди, че ДПК е сключен при спазване на всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 ЗПК.

Процесния договор е сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), за който прилага Лог файл по договор за паричен заем № 97*, който проследява в хронологичен ред всички настъпили събития в кредитното правоотношение. Заедно с лог файла прилага и попълненото от кредитополучателя Искане за сключване на договор за кредит, както и изпратения на посочения от него имейл адрес [email protected] Стандартен европейски формуляр (СЕФ).

ГПР е формиран, съгласно изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК. При нормативно определен лимит на ГПР, съгласно чл.19 ЗКИ към 2 датата на сключване на договора от 69.00%, в процесния договор е в размер на 58.23%.

Уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР.

Кредиторът е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. Съгласно чл.11, т.18 ЗПК предоставянето на обезпечения при потребителското кредитиране е съобразена със закона практика, която не води задължително до неравновесие в правата и задълженията на страните. Процесният договор за потребителски кредит е сключен изцяло по волята на ищеца, който е попълнил искане за сключване на договор за кредит, получил е подробна информация за желания от него кредитен продукт под формата на Стандартен европейски формуляр и е имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки. Кредитополучателят е разполагал със срок от 14 (четиринадесет) дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл.29 ЗПК, информация за което е получил още със Стандартния европейски формуляр, без да е обвързан по никакъв начин от оспорената в настоящото дело неустойка, както и без никакви други отрицателни последици – заплащане на обезщетения или такси. Преценката за нищожност на неустойката на това основание се прави за всеки конкретен случай, съгласно Тълкувателно решение № 1/2010г. по тълк. д. № 1/2009г на ОСТК на ВКС; Решение № 776 от 5.01.2011г. на ВКС по гр.д. № 969/2009г., IVг. о., ГК. При сключване на процесния договор кредитополучателят не е предоставил обезпечение, което да гарантира интереса на кредитора от връщането на предоставения заем, въпреки изискването за това, а от своя страна кредиторът е направил предварителна оценка на вредите от липсата на такова обезпечение в хипотезата на несъбираемост на вземането, калкулирайки я в договорната неустойка, като е дал възможност и допълнителен срок на клиента да предостави такова обезпечение и съответно да не плаща неустойката. Следва да се вземе предвид също, че в практиката на ВКС се приема, че кредиторът има право на неустойка, само ако е налице формата на неизпълнение на длъжника, за която същата е била уговорена. В този смисъл, когато договорената неустойка е компенсаторна, в единовластна преценка на кредитора в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗЗД е да иска или реално изпълнение, заедно с обезщетение за вредите по общия ред, или уговорената за неизпълнението на длъжника компенсаторна неустойка (Решение № 26 ОТ 26.04.2017г. ПО т.д. № 50246/2016г., III Г. О. на ВКС, Решение № 123 от 17.11.2010г. по гр.д. № 698/2009 г., II ГО. НА ВКС и др).

Предвид изложеното, потребителят се е задължил валидно да върне предоставената му главница при условията на договора, който представяме с настоящия отговор, а за кредиторът е налице правно основание да изисква плащания по същия.

Моли съда да отхвърли предявените от Д. А. Б., ЕГН **********, претенции като неоснователни. Моли да присъди извършените в хода настоящото производство разноски от ответното дружество по списък по 3 чл.80 ГПК.

В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Д. Г., в писмено становище поддържа иска. Твърди, че от приложения договор за кредит се установява, че има скрито оскъпяване под формата на неустойка при непредоставяне на обезпечение, която по същество е скрита възнаградителна лихва, невключена в ГПР. Доколкото ГПР е изначално неточно посочено, има за последица чл. 23 ЗПК.

Ответникът „Кредирект“ ЕООД, чрез адв. Х. М. оспорва иска.

Оспорва с нарочно възражение предпоставките за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по представения договор за безплатна правна помощ, като твърди, че ищецът не е материално затруднено лице. При условията на евентуалност поддържа възражение за тяхната прекомерност, като при определяне на размера, съдът да съобрази Решение на СЕС от 25 януари 2024 година по дело С-438/22, според което Наредба № 1/2004г. за адвокатските възнаграждения (ДВ, бр.14 от 2025 г.), нямат задължителен характер и обвързваща сила за клиента, адвоката и съда, а единствено могат да служат за ориентир. В Допълнителните разпоредби на „Наредба № 1/2004 г за адвокатските възнаграждения за адвокатска работа“ (ДВ, бр.14 от 2025 г.) са уредени и критериите, които следва да се съобразят във всеки конкретен случай при определяне на размера на адвокатското възнаграждение. От значение са вида на спора, интереса, вида и количеството извършена работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Съдът, прие от фактическа и правна страна следното:

Няма спор, а и от представения Договор за потребителски кредит № 97*/01.12.2023г. се установи, че ответното дружество „К.“ ЕООД като кредитор е предоставил потребителски кредит на ищеца, съгласно чл.3 в размер 2 300.00 лева; Размер на погасителна вноска: 3х90.08 лева и 9х308.16 лева; с месечни вноски; ГПР 58.23 %; 12 погасителни вноски; Фиксиран лихвен процент 47 %; Дата на първо плащане 01.01.2024г.; При обезпечение – поръчител или банкова гаранция по избор на кредитополучателя; Дата на последно плащане – 02.12.2024г.; Обща сума за плащане 3 043.68 лева; Срок на договора 12 месеца.

Съгласно погасителен план, кредитополучателят дължи 12 месечни вноски, с обща сума за плащане 5 946.00 лева, от които главница 2 300.00 лева; лихва 743.68 лева; вноски 3 043.68 лева; неустойка 2 956.32 лева. Вноска с неустойка 6 000.00 лева, отстъпка 54.00 лева или сума за плащане 5 946.00 лева, с дата на първа вноска 01.01.2024г. и последна вноска 02.12.2024г.

До ищеца е изпратено от ответника извлечение за извършените и предстоящи плащания по ДПЗ №97*/01.12.2023г., от което се установи, че до 06.02.2026г. е платена сума в размер 1209,13 евро. Остатък до края на срока на кредита 2617,60 евро.

4

Съгласно р. I I от приложения по делото Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити: т.2 срок на договора за кредит 12 месеца; 3. Размер на кредита 2 300.00 лева, със срок 12 месеца, при вноски в размер 3х90.08 лева и 9х308.16 лева, всяка от тях, платима от 01.01.2024г. Общата сума, която е следвало да заплати главница, заедно с лихвите и разходите, които могат да възникнат за главница 2 300.00 лева, лихва 743.68 лева или общо 3 043.68 лева; р.III. разходи по кредита - фиксиран годишен лихвен процент в размер 47 % и ГПР – 58.23 %.

При непредставяне на обезпечение, съгласно ОУ на кредитора за заеми, предоставени чрез интернет се начислява неустойка в размер на 2 902.32 лева.

При тези данни от фактическа страна, от правна съдът прие следното:

Предявеният иск е отрицателен установителен, на основание чл.26, ал.1, предл. I, II и III ЗЗД, във връзка с чл.22, чл.11 и чл.19 ЗПК, да се установи, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2617.60 евро по Договор за потребителски кредит № 97*/01.12.2023г., поради сключването му при нарушения на императивни разпоредби на Закон за потребителския кредит и Закон за защита на потребителите, на основание чл.26, ал.1, предл. 2 и предл. 3 ЗЗД, поради сключването му при заобикаляне на ЗПК ( чл.21, във връзка с чл.19, ал.4 ЗПК, чл.143, ал.2, т.19) и поради сключването му при нарушаване на добрите нрави и при неравноправни клаузи, по чл.143, ал.2, т.5, т.15 и т.19 ЗЗП.

В Решение №287/08.06.2010г. по гр.д. №4896/2008г. ВКС, III г.о., е прието, че при предявен отрицателен установителен иск за недължимост на определена сума кредиторът (ответникът по иска) трябва да докаже факта, от който вземането произтича, а длъжникът ищец по иска - възраженията си срещу вземането. Спорът може да бъде предмет на поло жителен и на отрицателен установителен иск, като разпределението на доказателствената тежест е в зависимост от твърдението дали съществува или се отрича съществуване на вземането. Ответникът по отрицателен установителен иск трябва да докаже, че вземането е възникнало и съществува, а ищецът, че същото е погасено.