Решение № 5375 от 21.08.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 12451/2024
- Вид
- Решение № 5375
- Подписан
- 21.08.2025
- В сила
- 21.08.2025
- Състав
- Станимира Иванова, Слави Георгиев Славов, Райна Мартинова
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 140, ал. 5 · Закон за енергетиката
- чл.142, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл. 145, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл.150 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал.5 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал.6 · Закон за енергетиката
- чл. 154 · Закон за енергетиката
- чл. 155 · Закон за енергетиката
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 5375 гр. София, 21.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Станимира Иванова
Членове:
Райна Мартинова
Слави Г. Славов при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Слави Г. Славов Въззивно гражданско дело № 20241100512451 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 11740/14.06.2024г. по гр.д. № 57504 по описа за 2023г. на Софийски районен съд, 29 -ти състав, е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 153 от Закона за енергетиката вр. с чл.
79 и чл. 86 от ЗЗД , че А. Б. Л. с ЕГН: ********** и В. И. Л. с ЕГН:
**********, дължат на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б заплащане на следните суми за всеки от длъжниците:
По отношение на А. Б. Л.; сумата от 280, 10 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.01.2023г., до изплащането й, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот, а именно апартамент № 99, намиращ се в гр. София, ж.к. „ ******** III “, бл. ********, вх. „ ********, с абонатен номер № ********, за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г.; сумата от 15, 70 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 1
15.09.2021г. до 13.01.2023г.; сумата от 14,14лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 27.01.2023г., до изплащането й , представляваща главница за цена на услуга дялово разпределение на потребена топлинна енергия в апартамент № 99, намиращ се в гр.
София, ж.к. „ ******** III “, бл. ********, вх. „ ********, с абонатен номер № ********, за периода от 01.01.2020г. до 30.04.2022г; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 29.03.2023г. по заповедно дело № 4234/2023г., като А. Б. Л. с ЕГН: **********, е осъдена да заплати на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 съдебни разноски от 24.81 лв. по заповедното дело и 49.61 лв. . по исковото дело, съразмерно с уважената част от исковете, а като неоснователни са отхвърлени следните искове в следните части: искът за главница за топлинна енергия за горницата над 280,10 лв. до предявения предявен размер от 560, 19лв.; искът за мораторна лихва върху нея за сумата над 15,70 лв. до пълния предявен размер от 47, 10 лв.
/ за която част отхвърлителен диспозитив в решението липсва/; искът за главница за услуга дялово разпределение за горницата над 14.14 лв. до пълния предявен размер от 28,29лв.; искът за мораторна лихва за забава на плащането на цената на дяловото разпределение в размер на 4,81 лв, за които суми е издадена горепосочената заповед за изпълнение.
По отношение на В. И. Л.; сумата от 280, 10 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.01.2023г., до изплащането й, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот, а именно апартамент № 99, намиращ се в гр. София, ж.к. „ ******** III “, бл. ********, вх. „ ********, с абонатен номер № ********, за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г.; сумата от 15, 70 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 13.01.2023г.; сумата от 14,14лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 27.01.2023г., до изплащането й , представляваща главница за цена на услуга дялово разпределение на потребена топлинна енергия в апартамент № 99, намиращ се в гр.
София, ж.к. „ ******** III “, бл. ********, вх. „ ********, с абонатен номер № ********, за периода от 01.01.2020г. до 30.04.2022г; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 29.03.2023г. по заповедно дело № 4234/2023г., като В. И. Л. с ЕГН: **********, е осъдена да заплати на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 съдебни разноски от 24.81 лв. по заповедното дело и 74.42 лв. . по исковото дело, съразмерно с уважената част от исковете, а като неоснователен е отхвърлен искът за мораторна лихва за забава на плащането на цената на дяловото разпределение в размер на 2,40 лв, за които суми е издадена горепосочената заповед за изпълнение.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 2
232895 от 16.07.2024г., по описа на СРС от един от двамата ответника по исковете – А. Б. Л., ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. С. К., с която то се оспорва в частта, в която искове срещу него са уважени. Изложени са съображения, че решението в тази част е неправилно и незаконосъобразно.
Наведени са твърдения, че след като е установено в хода на първоинстанционното производство, че другият ответник по делото, а именно В. И. Л., притежава учредено ограничено вещно право на ползване върху процесния недвижим имот, то реалният собственик не е в облигационна връзка с дружеството – ищец. Направено е възражение и по отношение на частично уважения иск по чл. 86 от ЗЗД за обезщетение за забава на заплащане на главница за топлинна енергия, като се сочи, че СРС не е установил изпадането в забава на жалбоподателя. В подкрепа за цитирани Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ищцовото дружество от 2014г. Направена е и претенция за присъждане на разноски.
Въззиваемият-ищец– Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 , с отговора на въззивната жалба я е оспорил като е направено искане за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендирал е и разноски.
Третото лице помагач на страната на въззиваемия - ищец „ Техем Сървисис “ ЕООД с ЕИК 130036512 не е изразило становище по жалбата.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.
292412/19.10.2023г. на „ Топлофикация София ” ЕАД, ЕИК 831609046, срещу А. Б. Л. с ЕГН: ********** и В. И. Л. с ЕГН: **********, с която е поискало от съда да признае за установено на основание на чл. 422 вр. с чл.
415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и чл. 154 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че ответниците дължат на Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, в условията на разделна отговорност, а именно 4/6 за А. Л. и 2/6 за В. Л., от следните суми: сумата от 840,29 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 27.01.2023г., до изплащането й, представляваща стойност на доставена топлинна енергия в апартамент № 99, намиращ се в гр. София, ж.к. „ ******** III “, бл. ********, вх. „******, с абонатен номер № ********, за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г.; сумата от 47, 10 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 13.01.2023г.; сумата от 42,43лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 27.01.2023г., до изплащането й, представляваща главница за цена на услуга дялово разпределение на потребена топлинна енергия в апартамент № 99, намиращ се в гр. София, ж.к. „ ******** III “, бл. ********, вх. „ ********, с абонатен номер № ********, за периода от 01.01.2020г. до 30.04.2022г; сумата от 07, 21 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за услуга дялово 3 разпределение за периода от 02.03.2020г. до 13.01.2023г., както и за съдебноделоводните разноски по делото, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 29.03.2023г. по заповедно дело № 4234/2023г. Наведени са твърдения, че ответникът А. Л. е собственик на имота, а нейната майка – В. Л. – ползвател, и като такива са клиенти на топлинна енергия в апартамента, потребилили са енергия в имота за процесния период, дължат и цена на дяловото й разпределение, изпаднали са в забава на плащането им, а като страни били обвързани от договор за проджаба на ТЕ при Общи условия.
Ответникът А. Л., ЕГН: **********, чрез пълномщиника адв. К., е оспорил исковете. Посочил е, същите са допустими, но неоснователни. Не е оспорил техния размер, респективно е поискал доказателствените искания на ищеца за назначаване на експертизи да бъдат оставени без уважение.
Допълнено е, че видно от представения от ищцовата страна препис на нотариален акт, вещен ползвател на имота е другият ответник – В. Л., поради което единствено той следва да бъде осъден да заплати стойността на потребената услуга, а не собственикът. По отношение исковете с правно основание чл. 86 от ЗЗД счита, че не е доказано от „ Топлофикация София „ ЕАД изпадането в забава на ответниците, поради което те следва да бъдат отхвърлени. Претендирал е разноски и е представил списък.
Третото лице помагач на страната на ищеца „ Техем Сървисис “ ЕООД с ЕИК 130036512 не е изразило становище
По делото е приложено заповедно дело № 4234/2023г. по описа на СРС, ГО, 29-ти състав, съгласно което по заявление по чл. 410 от ГПК вх. № 22462/27.01.2023г. е издадена заповед, с която е разпоредено ответникът А. Л. да заплати на ищеца суми, за които са предявени исковете, за така издадената заповед длъжникът е подал възражение на 11.05.2023г., заявителят на 20.09.2023г. е уведомен за необходимост да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 19.10.2023г.
По делото са приети и неоспорени от ответниците два броя нотариални актове: № 145/19.12.2019г., том втори, рег. № 4822, по дело № 295 от 2019г., издаден от нотариус А.Н. с рег. № 2, район на действие Софийски районен съд, съгласно който на 19.12.2019г. В. И. Л. / ответник по делото и майка на А.
Л./ и И. Б. В. / сестра на А. Л. / са продали А. Л. недвижим имот, а именно апартамент № 99, намиращ се в гр. София, ж.к. „ ******** “, ********, ет. 3, в следните идеални части:
4/6 идеални части за В. Л.
1/6 идеална част за И. В.
В точка № 2 на акта е постановено, че В. Л. си запазва пожизнено вещно право на ползване върху имота.
Приет е и още един нотариален акт, № 10 от 11.05.1981г., том дванадесети, 4 рег. № 6405, по дело № 1855/81г., нотариус Л. З., район на действие Софийски районен съд. С него на 11.05.1981г. И.М. прехвърля на дъщеря си В. Л. апартамент № 99, намиращ се в гр. София, ж.к. „ ********“, блок „ *“, ет. № *, срещу задължение за гледане и издръжка.
По делото е приет протокол от ОС на ЕС от 02.08.2002г. съгласно които ОС на ЕС на сграда в гр. София, ж.к. „ ******** “ трета част, ********, е избрало „ Техем Сървисис “ ЕООД да извършва дяловото разпределение на топлинната енергия. Приобщен по делото е и договор от 29.08.2002г. в изпълнение на решението на ОС, сключен с ЕС и третото – лице помагач на страната на ищеца „ Техем Сървисис “ ЕООД с предмет услуга „ топлинно счетоводство“.
Приети са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди одобрени от ДКЕВР с Решение от 27.06.2016г., сочещи , че месечните задължения се заплащат в срок от 45 дни от края на месеца за който се отнасят, но в забава на плащането се изпада 5 дни след изравнителните сметки.
Приети са три броя общи фактури, издадени от ищцовото дружество.
Приета е справка на Топлофикация, съгласно която за дялово разпределение са начислени суми.
В хода на първоинстанционното производство е поискано от „ Топлофикация София “ ЕАД, предоставено от Столична община – район „ ******** “ и прието по делото удостоверение за родствени връзки за А. Л. от 15.02.2024г., видно от което нейният баща Б.З.Л. е починал на 23.11.1982г, а нейни живи роднини са майка - В. И. Л., сестра – И. Б. В. и син – Б.А.Л..
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на потребена топлинна енергия за битови нужди и на цена за дяловото й разпределение на топлинна енергия, за обезщетение за забава на плащането на главницата за топлинна енергия и за обезщетение за забава на плащане на главницата за дялово разпределение, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.