Решение № 59 от 05.03.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. гр. Хасково, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Георгиев при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно наказателно дело № 20245640201057 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от „**************, чрез адв. К.Н. от АК Хасково срещу Наказателно постановление № 796890-F782398 от 14.11.2024 г. на Директора на офис /дирекция/ за обслужване - Хасково в ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл. 179, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева за нарушение на състава на чл. 125, ал. 5, вр.

125, ал. 1 от ЗДДС. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното наказателното постановление, тъй като при издаването му били допуснати съществени процесуални нарушения.

Твърди се от жалбоподателя, че такива били допуснати още с отпочване на административнонаказателното производство, като при съставяне на акта за установяване на административно нарушение били нарушени разпоредбите на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, чл. 42, т. 4 и т. 5, както и чл. 42, т. 10 от ЗАНН.

Посочените пороци били пренесени и в наказателното постановление, което 1 било издадено при допуснато нарушения по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, по чл. 53, ал. 1 и по чл. 54 ЗАНН, а санкционният акт не отговарял откъм необходимото съдържание на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, като всеки от тези пунктове се излагат конкретни съображения в подадената жалба.

Оспорват се от страна на жалбоподателя и фактическите констатации в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление, а от дружеството не било извършено описаното в тях административно нарушение. Счита, че при индивидуализация на санкцията не били спазени изискванията по чл. 27, ал. 1 от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление, а при условията на евентуалност санкционният акт да бъде отменен след приложение на нормата на чл. 28 ЗАНН. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, дружеството жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв. К.Н. от АК – Хасково, която заявява, че поддържа жалбата. В съдебно заседание, в което е даден ход по същество не се явява, за да пледира.

Административнонаказващият орган – Директорът на офис /дирекция/ за обслужване - Хасково в ТД на НАП - Пловдив, чрез упълномощения по делото представител – гл. юриск. М.К., оспорва жалбата и в хода по същество и в представени писмени бележки развива конкретни съображения за неоснователност на същата. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок от връчване на санкционния акт, срещу подлежащ на обжалване акт, след уточнението в съдебно заседание, направено по отношение на предмета на обжалване, от правен субект, надлежно легитимиран да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

2

При извършена към 17.06.2024 г. от свид. М. П. К. на длъжност към този момент „старши инспектор“ по приходите в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково проверка, въз основа на приложена разпечатка на данъчно – осигурителна сметка в частта на данъчни вземания и задължения по ЗДДС на „М. ИНВЕСТМЪНТ” ЕООД, ЕИК: 203798676, със седалище и адрес управление: град Димитровград, обл. Хасково, ул. „Иван Вазов“ № 9, ет. 4, ап.

10, представлявано от управителя Г. М. Г. било установено, че като регистрирано по ЗЗДС лице, в това си качество към 14.06.2024 г., респ. към датата на проверката – 17.06.2024 г., не било подало, чрез съответните физически лица за данъчен период от 01.05.2024 г. до 31.05.2024 г., справка декларация по чл. 125, ал. 1 и отчетни регистри по чл. 124 от Закона за данък върху добавената стойност. Това обстоятелство било констатирано на 17.06.2024 г. В резултат на така установените обстоятелства и след достигнат извод за осъществено нарушение по ЗДДС, срешу дружеството жалбоподател - „************** е съставен Акт за установяване на административно нарушение F782398 от 12.08.2024 г.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен от свид. М. П. К. в отсъствие на законния представител на „**************, тъй като въпреки изпратените до дружеството покани за съставяне на акта, не е изпратен представител. Съставянето на акта за установяване на административно нарушение при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН било удостоверено с подписа на свидетелите П. С. С. и Е. С. И., двете на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково.

Екземпляр от съставения АУАН е връчен на 25.10.2024 г. чрез представляващия по закон дружеството – жалбоподател, а фактът на връчване на свой ред е удостоверен с подписа на това лице в приложената към процесния АУАН разписка.

Срещу така съставения акт за установяване на административно нарушение е постъпило възражение от страна на дружеството – жалбоподател в установения срок за това, след връчване на екземпляр от него, в което се излагат твърдения за причините за неизпълнение на задължението по чл. 125 ЗДДС, навеждайки доводи за маловажност на случая, доколкото липсвала дейност на фирмата и бюджетът на държавата не бил ощетен.

Изискан от ТД на НАП – Пловдив и представен, съответно приет по 3 делото, като писмено доказателства е Акт за дерегистрация по ЗДДС № 260992403903605 от 05.09.2024 г., видно от който „************** било дерегистрирано на 31.10.2024 г. по ЗДДС лице, когато цитираният акт е бил връчен.

При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение, като на основание чл. 179, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева за нарушение на състава на чл. 125, ал. 5, вр. 125, ал. 3 от ЗДДС по отношение „**************.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля М. П. К. относно обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с извършената проверка и констатациите, до които е достигнала и фактите около неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Поради това, съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи. Следва да се даде вяра и на показанията на свидетелите Е. С. И. и П.

С. С. за изнесените от тях обстоятелства около съставяне н АУАН при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и наличието на предпоставките за това, чиито показания са вътрешно безпротиворечиви и последователни, поради което се кредитират с доверие, а тяхното коментиране по същество ще бъде направено в изложението на правните изводи.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност, данъчен период по смисъла на този закон е периодът от време, след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация с резултата за този данъчен период, а по силата на ал. 2 данъчният период е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец освен в случаите по глава осемнадесета. В чл. 87, ал. 4 от ЗДДС е предвидено, че последният данъчен период обхваща времето от 4 началото на данъчния период до датата на дерегистрацията включително.

Според чл. 125, ал. 1 ЗДДС За всеки данъчен период регистрираното по чл. 96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, а в ал. 3 е вписано, че заедно със справка-декларацията по ал. 1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл. 124 за съответния данъчен период. В ал. 5 на същата разпоредба е предвидено, че декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. По силата на чл. 179, ал. 1 ЗДДС, в редакцията й относима към датата на извършване на деянието, регистрирано по този закон лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124, декларацията по чл. 157, ал. 2 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.

Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкция на дружеството – жалбоподател е обявено от закона за наказуемо с административна санкция.

При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето му в отсъствие на законния представител на юридическото лице, сочено като нарушител, след като се констатира от съда наличието на предпоставките за това. В конкретната хипотеза е изпратена до дружеството покани за съставяне на акта е върната с отбелязване, за тяхното връчване и условията, при които е станало това, но въпреки това не е изпратен представител, което е достатъчно основание да се приеме, че са налице условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Фактът на съставяне на АУАН при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН е удостоверен с подписа на нарочни свидетели, а изпълнението на последващото действие със самостоятелно правно значение – връчване на екземпляр от съставения АУАН е довело до предоставяне на възможност за реализиране правото на защита в съответния обем към този момент на развитие на административнонаказателното 5 производство /явяващо се критерият за преценка дали дадено процесуално нарушение е съществено/. А именно да се подаде възражение, от която възможност привлеченият към административнонаказателна отговорност субект се е възползвал. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазени са формата и редът за издаването му, а по съдържанието си формално отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити. Поради тези съображения, възраженията на жалбоподателя в обратна насока – за липса на компетентност и на реквизити – мотиви, обосноваващи нищожност и за допуснати процесуални нарушения са изцяло несъстоятелни.

От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е че „**************, в качеството на регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност лице, не е подало, чрез съответните, ангажиращи го с действията си физически лица, за данъчния период от 01.05.2024 г. до 31.05.2024 г. справка – декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, ведно с отчетни регистри, въз основа на които е следвало да бъде съставена към 14.06.2024 г., доколкото е бил неприсъствен ден, на която дата именно изтича законоустановеният срок за предприемане на това действие.