Решение № 2214 от 05.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2214 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20241110158739 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от С. Г. С. срещу Е. К. К..

Ищецът твърди, че страните са били участници в онлайн реалити предаване „К****“. Твърди, че по време на една от елиминационните битки в предаването ищецът изразил позиция против насилието върху жени, заявявайки, че „дори и да си 130 килограмов мъж, това да посягаш на момиче не те прави мъжкар“. Посочва, че след като чул тази реплика, по време на излъчване на предаването на голям екран - на 27.06.2024 г., ответникът Е. нанесъл удар с отворена длан върху лявата/дясната буза на седящия до него С., което се случило пред всички участници, събрани към момента на излъчване на събитието. Навежда твърдения, че с действията си ответникът е посегнал на физическата неприкосновеност на ищеца и е накърнил честта и достойнството му.

Твърди, че след удара е преживял психически и емоционален стрес, изпитвал е чувство на страх и паника. Посочва, че след излизането му от предаването продължава да се чувства неуверен и разстроен от случилото се, поради което започнал да посещава психолог. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му сумата в размер на 20000 лева - предявена като частичен иск от цялото вземане в размер на 50000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания вследствие на описания в исковата молба деликт. Претендира разноски.

Ответникът Е. К. К. в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, с който оспорва по основание и размер предявения иск. Оспорва изложените в исковата молба твърдения както по отношение на датата и мястото, така и по отношение на всички детайли и обстоятелства около процесния случай. Сочи, че по време на предаването системно е бил провокиран от ищеца, както и че същият е проявявал неуважение към него. Посочва, че след случилото се ищецът е увеличил активността си в социалните мрежи – започнал е да публикува повече съдържание и да участва в различни формати, като целта му била да привлече последователи. Намира, че 1 твърдените от ищеца вреди не са в причинно-следствена връзка с извършеното от него. Моли за отхвърляне на иска, алтернативно – за намаляване размера на претенцията. Претендира направените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.

Нормата на чл. 45, ал.1 ЗЗД установява общото правило за поведение, което забранява да се вреди другиму, респ. задължението да се поправят вредите, които са причинени виновно. Целта на иска по чл. 45 ЗЗД е да се репарират в пълен обем виновно причинените от дадено лице вреди.

За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже в кумулативност следните факти: осъществен фактически състав по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, с необходимите елементи, а именно: 1. деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина;

2. наличие на причинна връзка между поведението на ответника и настъпилите за ищеца неимуществени вреди; 3. вида и размера на същите.

Субективният елемент от състава - вината, разбирана като конкретно психично отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Субективният елемент се приема за доказан при липсата на ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция от страна на ответника.

За изясняване на правния спор по делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на трима свидетели, допуснати на ищцовата страна, а именно - А**Пе**а Г**, Ц** С** С** и П***л Т*** К***, както и тези, допуснати на ответната страна –**** Разпитана св. А**Г** заявява пред съда, че познава ищеца, като същият е посещавал кабинета й по повод емоционалното му състояние след случилото се при неговото участие в процесния реалити формат. Свидетелства, че идвайки в кабинета й ищецът е бил изключително разтроен от случила се в реалити формата ситуация, в която е бил жертва на насилие от страна на Е. К.. Сочи, че по принцип имало ясно разграничение кога има травма и посттравматично стресово разтройство, защото веднага имало нерво-вегетативни реакции с тремор, със започване буквално да заеква, изпотяване, тежко дишане и всичко това било налично в хода на разказа на С., който разказал на свидетеля за тежка ситуация. С. споделил, че влязъл в предаването с идеята да се бори срещу насилието, да бъде пример за младото поколение как да общуват и как да има ненасилствена комуникация. Сочи, че първото посещение на С. при нея след излизането от предаването било септември, след което октомври се наложило спешно да види ищеца, защото цялата симптоматика следствие на събитията в Къщата много сериозно се била развила. С. се притеснявал дали ще може да продължава да бъде активен, да дава пример за това, с което се е захванал и поради тази причина имало несъответствие между това, което публикува и какво било неговото емоционално състояние и тогава на свидетеля се наложило да му обясни какво е дисоциация. Ищецът бил попаднал в дисоциация, която била свързана със защитен механизъм на психиката по отношение на това да се отделят емоциите, спомените от преживяванията и реалното състояние, за да може психиката да преработи това, което се случва.

Разпитан св. Ц****заявява пред съда, че познава ищеца от тяхна обща приятелка още преди влизането му в процесното реалити предаване, като впоследствие и двамата били участници в същото. Свидетелства, че е бил очевидец на процесния инцидент, 2 случил се между ищеца и ответника, като посочва, че тогава е седял непосредствено до тях, съответно от лявата страна на ищеца С.. Към момента на случката всички участници гледали запис, който се излъчва на екран, като в този момент излъчваният запис предавал изказване на ищеца, като го питали дали би казал на Емо (ответника), че поведението му не е првилно и С. казал, че би му го казал в очите. Когато записът спрял, Емо казал нещо от сорта – ще ми го кажеш ли, айде кажи ми го и С. казал – да, ето казвам ти, и тогава станала случката. Твърди, че бил леко обърнат към ищеца и ответника към този момент. Посочва, че след това ищецът се е почувствал унизен и не се е чувствал добре до края на престоя си в предаването. Говорел непрекъснато за тази ситуация. Докато били в къщата коментирали ситуацията, като сочи, че С. се чувствал унизен. След случката С. отишъл да говори с родителите си, а Е. решил сам да напусне предаването. Посочва, че знае за мисия, дадена на С., в която същият е трябвало да се пошегува приятелски с Е., поради това, докато последният спал, С. го е погъделичкал, от който момент, според свидетеля, взаимоотношенията между тях са се влошили.

Разпитан св. Д***** заявява пред съда, че познава страните по делото от процесното реалити предаване, като не е бил пряк очевидец на процесния инцидент между тях, а е видял какво се е случило едва след излизането си от предаването.

Свидетелства, че не знае случилото се да е било по сценарий, тоест да е възлагана мисия от продуцента на С. да дразни Е.. Към момента, за който е делото, сочи, че гледал към телевизора, защото там се излъчвал синхрон. С. говорел на екрана, когато свидетелят шум и видял С.. Сочи, че не е имал пряка видимост към С. и Е. към онзи момент, а разбрал какво се е случило след като изгледал предаването след излизането си от къщата. Сочи, че свидетелят, разпитан преди него, бил с гръб към тях (ищеца и ответника). Посочва, че след процесната случка С. се е разплакал. Продуцентите не реагирали окей. Сочи, че не знае те какво са видели, но те не реагирали окей и казали, че това не е правилно. Посочва, че след излизането си от предаването се е срещнал само веднъж с ищеца на премиерата на филма за Гунди, като същият е изглеждал ведър и усмихнат.

Разпитан св. П*****в посочва, че е продуцент на процесното предаване и познава ищеца, като отношенията им се свеждат единствено до работа по повод участието на същия в „*****“ 3-ти сезон. Заявява, че е запознат с процесния инцидент, който сочи, че се е случил в гр. Самоков, като свидетелят е участвал тогава като редактор. Разказва, че тогава са се събрали всичките участници в трапезарията на къщата, където се е снимало за една игра, в която се излъчват техни интервюта, които са снимани предишни дни и се търсят коментар на нещата, които са казали. Посочва, че най-често това са неща, които хората си спестяват да кажат на другите в очите, но пред камерата го казват. Свидетелства, че като е дошъл откъсът, в който С. говори за поведението на Емо, се обърнал към телевизора, за да види какъв е следващият откъс и чул някакъв звук. Обърнал се да види какво се е случило и погледите на всички участници били насочени към него. Попитал какво се е случило и разбрал (от Костадин), че Емо е шляпнал шамар на С., като същият се е обърнал към свидетеля и го е попитал: „Това нормално ли е?“. Заявява, че вследствие на случилото се С. се е разстроил, а Е. К. е бил изгонен от предаването. Свидетелства, че не е имало мисия, която да завършва с шамар, като посочва, че единствената мисия, насочена към Е., е била дадена именно от свидетеля, като същата е била С. да погъделичка Емо, което се е случило 3-4 дни преди процесната случка. Е. първо се бил ядосал на С. за това, но след като разбрал, че е мисия, се разбрали със С.. Потвърждава, че звукът, който е чул по време на случката, е такъв на шамар. Посочва, че Е. се е извинил на С., като му е подал ръка, но извинението не е било прието.

3

Разпитана свидетелката М***** заявява пред съда, че е била участник в процесното реалити предаване и пряк очевидец на процесната случка, която се случила втората половина на месец юни 2024 г. Определя същата като лека конфронтация между С. и Е., която според свидетелката е била провокирана от страна на С.. Свидетелства, че от страна на продуцентите е имало насочени мисии към С. за това той да провокира Е. по време на престоя му къщата. Заявява, че процесният инцидент се е случил на масата в хола на къщата, където свидетелката е седяла поназад, ищецът и ответникът се намирали от дясната й страна. Имала възможност да види реакцията и на двамата участници в него, като е видяла съприкосновение между тях, което определя като „леко шамарче“ от страна на Е. към С.. Посоченото било, според свидетеля, възпитателен опит от страна на г-н К., защото по време на целия престой в къщата се чуло и видяло, че те имат приятелски отношения извън предаването. Посочва, че не е чула звука, който се чувал на вече обработеното видео.

Сочи, че няколко минути след случилото се Е. К. е осъзнал, че поведението му не е редно и се е опитал да се извини на С. и на продуцентите. След случката продуцентът П***** се усамотил с ищеца в тоалетната, тъй като С. имал много буйна емоционална реакция – рев и т.н., като при излизането на продуцента от тоалетната Е. му казал „това може да не го излъчваме“ и той му отговорил „Как няма да го излъчваме, това е скандално“. Според свидетелката волята на участниците в процесното предаване не е била ограничавана и нищо не е било режисирано, включително и относно обстоятелствата по процесната случка.

Съдът намира, че в по-голямата си част свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели следва да бъдат кредитирани, доколкото същите са последователни и непротиворечиви. Не следва да бъдат кредитирани свидетелските показания на св. *** и св. О**** в частите, в които същите заявяват, че са възприели пряко извършеното от ответника действие спрямо ищеца, доколкото твърденията им за пряко наблюдение на ситуацията не кореспондират с останалите събрани по делото доказателства – изслушаната съдебно-компютърна експертиза и показанията на св.