Решение № 46 от 04.03.2022, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Шумен, 04.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Азадухи Ов. Карагьозян

Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20213600500515 по описа за 2021 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Н. Н. Ф. от с. Хърсово, обл. Шумен, действащ чрез пълномощника адв. В. К. от ШАК, срещу решение № 260120/17.08.2021 г. по гр.д. № 1178/2020 г. по описа на НПРС, в частта, в която е осъден да заплати на Г.Ш.М. обезщетение за неимуществени вреди в размер над 4 000.00 лева до присъдените 8 000.00 лева, ведно със законната лихва считано от 01.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

Жалбоподателят намира решението за неправилно и незаконосъобразно по съображения, подробно изложени в жалбата му, поради което моли въззивният съд да го отмени в обжалваната част и постанови друго, с което да отхвърли иска за неимуществени вреди за сумата над 4 000.00 лева и му присъди направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият Г.Ш.М., действащ чрез пълномощника адв. Н. И. от ШАК е депозирал отговор на жалбата, в който я оспорва като неоснователна и моли за оставянето й без уважение и присъждане на извършените във въззивното производство разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното:

Гр.д. № 1178/2020 г. е образувано по искова молба на въззиваемия срещу жалбоподателя, имаща за предмет иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1 от 12 000.00 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, резултат от престъпление по чл.129, ал.1 от НК, за което ответникът е бил признат за виновен и наказан, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от датата на увреждането – 01.01.2020 г. до окончателното й плащане, както и сумата от 1 196.56 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане, резултат от престъпление по чл.129, ал.1 от НК, за което ответникът е бил признат за виновен и наказан, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от датата на увреждането – 01.01.2020 г. до окончателното й плащане.

В отговора на исковата молба, ответникът е оспорил предявените искове изцяло.

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с искови претенции по чл.45 от ЗЗД, като с решението си е осъдил Н. Н. Ф. да заплати на Г.Ш.М. сумата от 8 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 01.01.2020 г. до окончателното й плащане, съставляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие нанесени телесни увреждания на 01.01.2020 г. в с. Хърсово, обл. Шумен, както и сумата от 1 136.91 лева, ведно със законната лихва, считано от 02.11.2020 г. до окончателното й плащане, съставляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие нанесени телесни увреждания на 01.01.2020 г. в с. Хърсово, обл. Шумен. Със същото решение, съдът е отхвърлил исковата претенция в останалата й част до пълния размер, а именно за сумата 4 000 лева – неимуществени вреди и за сумата от 59.65 лева – имуществени вреди, като неоснователна и недоказана, осъдил е ответника да заплати на ищеца деловодни разноски, в размер на 886.17 лева и държавна такса по сметка на съда върху присъдените на ищеца суми, в размер на 365.48 лева, както и ищеца да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 93 лева.

Решението се обжалва от ответника само в частта, в която искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата над 4 000 лева, ведно със законната лихва считано от 01.01.2020 г. до окончателното изплащане на задължението. В останалата част, решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

При проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че решението е валидно и допустимо.

По същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установява, че с определение № 34/11.06.2020 г. по НОХД № 168/2020 г. по описа на НПРС е било одобрено споразумение между РП и ответника, по силата на което е било прието за установено от фактическа и правна страна, че Н. Н. Ф. се признава за виновен в това, че на 01.01.2020 г. в с. Хърсово, обл. Шумен е причинил средна телесна повреда на Г.Ш.М., изразяваща се в трайно затруднение на движението на левия горен крайник за срок по-голям от един месец – престъпление по чл.129, ал.1 от НК, за което, на основание чл.129, ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК му е наложено наказание пробация, с пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 10 месеца.

Споразумението е влязло в сила на 11.06.2020 г..

2

На основание чл.300 от ГПК, вр. чл.383, ал.1 от НК, визираното споразумение има задължителна за съда и страните сила относно извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца, поради което следва да се приеме за безспорно установено, че на 01.01.2020 г. ответникът е причинил виновно на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на движението на левия горен крайник за срок по-голям от един месец, което противоправно деяние изпълва елементите от фактическия състав на непозволено увреждане.

От приложените съдебно медицинско удостоверение № 15/24.01.2020 г., 5 бр. амбулаторни листи, медицинско направление и заключенията по допуснатите две СМЕ, възприети като обективно и компетентно дадени и неоспорени от страните, се установява, че при инцидента на 01.01.2020 г. на ищеца са били причинени закрито многфрагментарно счупване на тялото / диафаза / на лъчевата кост на лява предмишница, което е наложило метална остеосинтеза; разкъсно контузни рани в лявата челна област, до линията на окосмяване с подлежащ хематом и в лявата надушна област, двете хирургично обработени; кръвонасядане в областта на лявото подочие и по гърба на лявата ръка в основата на ІІІ, ІV и V пръст; контузия на лява долночелюстна става. Счупването на тялото на лъчевата кост на лява ръка е причинило на пострадалия трайно затруднение в движението на левия горен крайник за срок повече от 1 месец, а разкъсно контузните рани - временно разстройство на здравето неопасно за живота. Останалите увреждания са причинили болка и страдания.

Имобилизацията на счупената лъчева кост на лявата предмишница се налага за срок от 10-12 месеца, като трудоспособността се възстановява, при липса на усложнения, след 3-4 месеца.

От приложените документи се установява, че веднага след инцидента ищецът бил откаран в болница, където била извършена оперативна обработка на разкъсно контузна рана на главата му с размери 4 см.. На следващия ден му била извършена операция, поради констатирано счупване на тялото / диафаза / на лъчевата кост на лявата ръка – закрито, изразяваща се в репозиция и МОС с два титаниеви ендера 2.5 и 2 мм.. Престоят му в болницата продължил от 01.01. до 04.01.2020 г., след което около месец и половина бил с гипс, поставяли му инжекции и приемал лекарства. След свалянето на гипса продължил да изпитва болки в ръката и имал подувания. При извършен му на 29.10.2020 г. преглед били констатирани първично зараснал постоперативен цикатрикс от дорзално на лява предмишница / долна трета /. Спонтанна палпаторна болка в зоната на импланта с лек оток.

Ограничена дорзо-флексия на лява гривнена става. При първичен амбулаторен преглед на 02.11.2020 г. му била поставена диагноза последици от травми в главата, с придружаващо заболяване рецидивиращо депресивно разстройство. При първичен амбулаторен преглед на 03.11.2020 г. му била поставена диагноза персбиопсия, с придружаващо заболяване хиперметропия. При първичен амбулаторен преглед на 09.11.2020 г. му била поставена диагноза разстройство на адаптацията. При преглед на ищеца, извършен на 04.06.2021 г. вещото лице по втората експертиза е установило зараснала оперативна рана 2 см. под дорзалната повърхност, в дисталната част на лява предмишница. В дълбочина на раната се опипва леко уплътнение на меките тъкани, а също дисталната част на ендеровите пирони, 3 които преминават над костта. Обемът на движение на лява лакетна става е нормален, няма болка при движение. Обемът на движение на лява гривнена става е нормален. Лицето съобщава за болка при максимална дорзифлексия на китката. Тази болка, най – вероятно се дължи на натиска и раздразването на меките тъкани от проминиращите над костта краища на ендеровите пирони. Освидетелстваният има ограничение на про-супинацията на лява предмишница R 90-0-25. Това означава, че ротацията на лява предмишница е от пронация 90 градуса през индиферентно положение до супинация от 25 градуса. Нормалният обем на движение е от индеферетно положение – 90 градуса супинация / външно ротиране на предмишницата / и 90 градуса пронация / вътрешно ротиране на предмишницата /. Няма болки при извършване на про-супинация на предмишницата. Извършените на посочената дата рентгенографии установяват, че счупването на лявата лъчева кост на проксималната част на диафазата е зараснало с много голям, екцесивен калус. Краищата на двата ендерови пирона проминират над костта в дисталната част на лъчевата кост, дорзално. Резултатът от образното изследване е заздравяла фрактура с абнормно развит калус. Артрозни промени на лява лакътна кост. Заключението на експерта е, че към момента ГЮРС. Ш. МЮСТ. не може да си служи в пълна степен с лявата ръка. Налице е ограничение на про-супинацията на лява предмишница. Лява гривнена става има пълен обем на движение. Ищецът съобщава за болка при пълна екстензия на лява гривнена става, но това е субективна информация. Съществува обаче обективна предпоставка, която би могла да обясни болката при пълна екстензия на лява китка и това са проминиращите над костта, в дисталната част на лява лъчева кост, краища на двата ендерови пирона. Те биха могли да предизвикат раздразване и възпаление на меките тъкани при екцесивни движения на лявата китка, а също така и при по-големи натоварвания на лява ръка. Този проблем може да бъде разрешен с екстракция на двата ендерови пирона.

На л.25 от въззивното дело е приложено заверено копие от епикриза от 06.01.2022 г., от която се установява, че на 04.01.2022 г. е била извършена, под пълна венозна упойка, екстракция на двата ендерови пирона, след което ищецът е изписан с подобрение на 06.01.2022 г., с предписание за смяна на поставената стерилна превръзка.

По делото са разпитани свидетелите Л.М.. / съпруга на ищеца /, Б.Ш. / кмет на с.

Хърсово и сестра на бащата на ответника /, Н.Ф.. / брат на ответника /, Н.М. / баща на ответника / и И.Ш. от показанията на които се установява, че непозволеното увреждане на ищеца е причинено по време на организиран от кмета на с. Хърсово новогодишен празник, в местния клуб / бивша сладкарница /, в присъствието на много хора, включая жени и деца.

Малко след полунощ, бащата на ответника станал причина за скандал, последван от масов бой. Докато ищецът стоял в изправено положение до камината ответникът го съборил на земята, след което започнал да го налага в областта на главата с бутилка, пълна с ракия и със стол, както и да го рита по тялото, като през цялото време ищецът се отбранявал с ръце, но не могъл да се изправи. Удари със стол върху ищеца докато лежал на земята били нанесени и от бащата на ответника. Що се отнася до това дали ищецът е предизвикал с поведението си нападението на ответника, твърденията на първите четирима свидетели – очевидци на 4 инцидента са противоречиви, като първите двама заявяват, че ищецът по никакъв начин не е провокирал ответника, а другите двама, че ответникът е нападнал ищеца, за да защити баща си, когото Г.М. удрял със стол. В тази връзка, съдът е склонен да кредитира показанията на първата група свидетели, тъй като се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателства, докато тези на втората група свидетели не се потвърждават от останалите гласни и писмени доказателства и са вътрешно противоречиви.