Решение № 4558 от 01.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4558 гр. София, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20251100506296 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от „Минолби“ ЕООД срещу Решение № 5341/26.03.2025 г. постановено по гр.д. № 68363/2024 г. по описа на СРС, 177-и състав, с което е отхвърлен предявения от „Минолби“ ЕООД срещу „А1 България” ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 1,98 лева , представляваща сума получена от ответника без основание.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания, че решението е неправилно поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния и процесуалния закон, поддържайки че СРС е пренебрегнал кредитното известие като първичен счетоводен документ, тъй като то обективирало признание от страна на ответника, че сумата е дължима на ищеца и установявало датата, основанието и получателя на сумата. Счита, че издавайки кредитно известие, А1 намалявал данъчните си задължения пред НАП, като декларира, че сумата принадлежи на абоната, но фактически я задържал в „симулирана депозитна сметка“.

Поддържа, че съгласно чл. 73 ЗЗД, задължението може да бъде изпълнено от всеки, като дори трето лице да е платило дължимата от ищеца сума, то „Минолби“ ЕООД се счита за обеднено, тъй като то дължи същата сума на платеца. Поддържа, че ответника извършил извънсъдебни прихващания със суми от кредитните известния срещу задължения на „Минолби“, което било косвено признание, че счита сумите за собственост на дружеството.

1

По изложените съображения моли съдът да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения иск.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивна жалба в който се излага становище за нейната неоснователност. Твърди се, че ищецът не доказал, че фактически е платил процесната сума със свои средства, което било задължително условие за уважаване на иск по чл. 55 от ЗЗД, тъй като по официални данни от Търговския регистър и НАП, „Минолби“ ЕООД нямало дейност и разходи от 2020 г., което правело невъзможно извършването на плащането от него. Поддържа, че активно легитимиран да иска връщане на пари е само този, който реално е обеднял, а не просто посоченият във фактурата длъжник.

Счита, че кредитното известие е единствено счетоводен документ, който не доказвал кой е действителният платец на процесната сумата. По изложените съображения моли решението на СРС да бъде потвърдено

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице – страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за основателна по следните съображения.

За да постанови така обжалваното решение първата инстанция е приела, предявеният иск е недоказан, тъй като ищецът не е успял да установи при условията на пълно и главно доказване основния елемент от фактическия състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД – ефективното заплащане на сумата от неговия собствен патримониум.

В първоинстанционното и настоящото въззивно производство страните не спорят, че между „А1 България“ ЕАД в качеството му на оператор и „Минолби“ ЕООД в качеството му на абонат е сключен договор за доставка на електронно съобщителни услуги № 503554975, към което е сключено Приложение № 1 от 03.12.2021г. В приложението са уговорени тарифните планове за мобилни услуги № 0882004600, №0******** и №********. Същото се установява и от приетите от СРС писмени доказателства. Не е налице спор и от фактура с № 442403379 г./10.01.2022 г., издадена за периода от 28.11.2021 - 27.12.2021 г. се установява, че „А1 България“ ЕАД е издало на „Минолби“ ЕООД фактура за сумата в общ размер на 34.16 лева без ДДС с краен срок на плащане 09.02.2022 г.

От приетото от СРС извлечение от счетоводната система на ответника се установява, че поради промяна в тарифния план, „А1 България“ ЕАД е издал на „Минолби“ ЕООД кредитно известие 652959329 г. към фактура № 442403379 г./10.01.2022 г. за сумата от 1,65 2 лева без ДДС, респективно 1,98 лева с включен ДДС. Въззиваемата страна по делото не твърди, нито ангажира доказателства сумата по кредитното известие от 1,98 лева да е била възстановена на „Минолби“ ЕООД, нито да е била възстановена чрез прихващане или по друг начин.

За да бъде уважен иска по чл.55,ал.1, предложение първо ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че е платил процесната сума, а в тежест на ответника е да установи основанието на което да я задържи. Вземането по чл.55,ал.1, предложение първо ЗЗД се поражда, както при пълна липса на основание за плащането /липса на каквото и да било правоотношение между страните/, така и при невалидно основание /нищожно правоотношение/, а също така и при грешка на кредитора относно размера на дължимото плащане по дадено правоотношение, каквато е налице в случая.

Във всички тези хипотези правото на връщане възниква за лицето, което е извършило недължимото плащане, а не за лицето, което е било задължено да го извърши по силата на правоотношението между страните- в този смисъл Решение № 1131 от 22.12.2006 г. на ВКС по т.д. 717/2006 г., I т.о., ТК. Фактът на плащане от трето лице, обаче, не може да се предполага. Той подлежи на доказване от страните по делото, като доказателствената тежест в тази насока зависи от конкретните техни възражения и ангажираните от тях доказателства.По иска с правно основание чл.55,ал.1, предложение първо в тежест на ищеца е да установи, че той е направил плащането, като при успешно провеждане на това доказване, ответника следва да установи твърденията си, че трето лице в действителност е направило плащането.

От представените по делото косвени доказателства ценени в тяхната съвкупност съдът намира, че ищецът успя да установи, че той е направил процесното плащане, като съображения за това са следните:

Установява се, че фактура № 442403379 г./10.01.2022 г за сумата в общ размер на 34.16 лева без ДДС, респ. 40.99 лева. с ДДС е издадена от „А1 България“ ЕАД на „Минолби“ ЕООД по съществуващото между страните правоотношение. На второ място липсва спор между страните по въпроса, че сумата по фактурата е погасена чрез плащане. На трето място по делото се установява, че 652959329 г. към фактура № 442403379 г./10.01.2022 г.г за сумата от 1,98 лева с включен ДДС, с което е намалена на основание чл. 115, ал. 1 ЗДДС данъчната основа по платената фактура, също е издадено от „А1 България“ ЕАД в полза на „Минолби“ ЕООД. Издаването на кредитно известие към платена фактура е свързано по силата на закона със задължение за възстановяване на сумата по кредитното известие в полза на лицето, на което е издадено /чл. 115, ал. 2 ЗДДС/. Съвкупността от тези изходящи от ответника частни свидетелстващи документи относно неизгодни за него факти сочи недвусмислено, че процесното плащане е извършено именно от жалбоподателя „Минолби“ ЕООД.

Ответникът обаче не успя да установи, че трето лице е заплатило процесната сума. Видно от отговора на исковата молба и отговора на въззивната жалба, това възражение се основава 3 на предположението, че след като ответникът няма толкова служители, колкото са използваните от него мобилни номера, то мобилните услуги са били ползвани от трети лица.

Това от своя страна е породило и следващото предположение, че след като трети лица са ползвали мобилните услуги, то те са и заплащали задълженията за тях вместо „Минолби“ ЕООД. Тези житейски предположения, обаче, не намират опора в доказателствената съвкупност по делото. Без значение е и въпросът, дали дружеството е изпълнявало задължението си за обявяване на годишни финансови отчети, тъй като от него не може да се направи извод, че процесното плащане е извършено от трето лице. Ето защо въззивният съд намира, че по делото са установени всички елементи от фактическия състав на неоснователното обогатяване – издаването на фактура за недължима сума, плащането й от жалбоподателя-ищец и липсата на възстановяване на недължимо платената сума по какъвто и да било начин. Поради несъвпадение в крайните изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено, а предявеният иск за сумата от 1,98 лева с ДДС следва да бъде уважен изцяло. С оглед въвеждането на еврото в Република България от 01.01.2026 г. и разпоредбата на чл.14 от Регламент № 974/98 ответникът следва да бъде осъден да заплати равностойността на 1,98 лева или 1,01 евро.

При този изход от спора, право на разноски има единствено въззивникът „Минолби“ ЕООД, като в първоинстанционното производство страната е сторила разноски за държавна такса в размер на 50 лева (25,56 евро). По делото липсват данни въззивникът да е бил представляват от адвокат или юрисконсулт в производството пред СРС, поради което и такива разноски не му се дължат. Във въззивното производство жалбоподателят е сторил разноски за държавна такса в размер на 25 лева (12,78 евро) и за адвокатско възнаграждение в размер на 50 лева (25,56 евро) , платено изцяло в брой, което не се явява прекомерно.

По аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК и с оглед на цената на иска по процесното търговско дело, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран Софийският градски съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 5341/26.03.2025 г. постановено по гр.д. № 68363/2024 г. по описа на СРС, 177-и състав, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА , на основание чл.55,ал.1, предложение първо ЗЗД, „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 да заплати на „ Минолби“ ЕООД, ЕИК 201995159 сумата от 1,01 евро с ДДС, платена без правно основание по фактура с № 442403379 г./10.01.2022 г.. за периода 28.11.2021 - 27.12.2021 г. за мобилни услуги № 0882004600, №0******** и №********, издадена на основание Договор № 503554975.

ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 да заплати на „ Минолби“ ЕООД, 4

ЕИК 201995159 на основание чл.78,ал.1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата от 25,56 евро, представляваща разноски в производството пред СРС и сумата от 38,34 евро, представляваща разноски в производството пред СГС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5