Решение № 408 от 14.04.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 403/2025
- Вид
- Решение № 408
- Подписан
- 14.04.2025
- В сила
- 28.07.2025
- Състав
- Мирела Огнянова Кацарска, Христо Руменов Митев, Весела Гълъбова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269, ал.1 изр.второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 2, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 108, ал. 3 · Закон за горите
- чл. 1, ал. 2, т. 1 · Закон за горите
- чл. 211, ал. 1 · Закон за горите
- чл. 187, т. 10 · Кодекс на труда
- чл. 189 · Кодекс на труда
- чл. 190, ал. 1, т.7 · Кодекс на труда
- чл. 193, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 195, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 225 · Кодекс на труда
- чл. 330, ал. 2, т. 6 · Кодекс на труда
- чл. 344 т.1, и т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344 т.1, и т. 3 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 408 гр. Варна, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мирела Огн. Кацарска
Членове:
Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско дело № 20253100500403 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 94233/21.11.2024г. Т. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: с. В., общ. А., обл. Варна, чрез адв. А. Н. против Решение № 3588 от 14.10.2024г. постановено по гражданско дело № 2854 по описа на Районен съд – гр. Варна, с което са отхвърляните от предявените от Т. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: с. В., общ. А., обл. Варна, срещу Североизточно държавно предприятие – ТП „Държавно горско стопанство“- Варна, БУЛСТАТ 2016174120038, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Радко Димитриев“ № 10, кумулативно обективно съединени искове за:
1/ Признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца от страна на ответника със Заповед № 23/22.01.2024 г., на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ;
2/ Възстановяване на ищеца на предишната работа на длъжност „техник горско стопанство“ в Североизточно държавно предприятие – ТП „Държавно горско стопанство“- Варна, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ;
3/ Осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, равняващо се на шест брутни трудови възнаграждения в размер на 1 870 лв. или общо сумата от 11 220 лв. /единадесет хиляди двеста двадесет и два лева/, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ.
В жалбата се излагат следните аргументи за неправилност на 1 обжалвания акт:
Ответникът не е доказал по безспорен начин твърдените нарушения на трудовата дисциплина. Не са поискани обяснения относно нарушението в подотдел 13Г – изразяващо се в неиздаването на контролни талони.
Представляващо едно от визираните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина, за които е санкциониран. Заповедта за уволнение не е мотивирана и ясна, което противоречи на чл. 195, ал. 1 от КТ. Не е ясно какво е имал предвид работодателят при налагането на санкцията, позовавайки се на протокола на комисията извършила проверката на обектите 13 Г и 25 Г.
Заповедта за уволнение се позова на проверка, в която не е взел участие. За същите обекти е извършена и друга проверка /първа по време/, която не е установила нарушения. Следва да се преценяват и двата протокола от двете проверки.
По отношение на първото нарушение за издаване на 17бр. превозни билети, не от временен склад, а извън границите на насъждението в подотдел 13Г1. Не е посочено която точно разпоредба от наредба № 1 от 30.01.2012г. е нарушена. В посочената наредба няма предвидени разпоредби, как следва да бъде издаден превозния билет при липса на интернет връзка, за регистрацията му в системата на ИАГ.
Второто нарушение за неиздаването на контролни талони, при липса на интернет покритие за подотдел 13 Г. Работодателят се позова на заповед, която не е свеждана до неговото знание и не е публикувана в интернет. Кочанът му за периода от 2021 г. до уволнението е върнат в цялост, при ежедневно експедиране на камиони, показва, че работодателят не следни и не приема издаването на контролен талон, като задължително действие. Издал е стотици превозни билети по начина за които се санкциониран и не е имало нито една забележка, нито едно наказание за това. От неиздаването на талон не настъпват вредни последици за предприятието.
Третото нарушение за неизпълнение на задълженията по чл. 108 ал. 3 вр ал. 2 ЗГ, изразяващо се в бездействие, като не е упражнил контрол за сечта, и е допуснал отсичането на 580 бр. дървета в повече, от маркираните 815бр дървета. Всички отсечени дръвчета са били маркирани. Не е участвал при маркиране на дърветата. Независимо, че е отговорен за това, практиката в предприятието е била такава, че които са по свободни маркират дърветата.
Става въпрос за прогнозно количество. Не може да се установи, кой служител кои точно дървета е маркирал.
Констатациите на комисията, че има допълнително маркиране, за което той е виновен, не се доказват по несъмнен начин. Изводите са направени на база на цвета на боята, установено е, че на част от дърветата боята е същата но по - прясна. Това може да се дължи на различни фактори и доколкото става въпрос за лична преценка, а не експертиза, че има допълнително маркиране, това обстоятелство не се е доказало. Не става ясно дали обвинението е за това, че е маркирал допълнително дърветата или за това, че е допуснал да се секат 2 повече от 815 бр. дървета. Не може всеки ден да брои дървета и да следи дали е достигната цифрата 815. Той при проверката следи дали дървото, което е отсечено е маркирано или не. Не може да ги брои поради естеството на мястото- гора.
Излага се, че тежестта на нарушението не съответства на тежестта на наказанието. Не е установено на работодателя да са причинени каквито и да е било щети от поведението му.
Моли да се отмени обжалваното решение и да се уважат така предявените искове като основателни и доказани и да се отмени обжалваната заповед, в едно с всички последици от това.
Моли да му бъде присъдено обезщетение за оставянето без работа за повече от шест месеца.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна - Североизточно държавно предприятие – ТП „Държавно горско стопанство“- Варна.
В съдебно заседание въззивникът Т. Б. Б., не се явява, не се представлява.
Въззимаемата страна ТП „Държавно горско стопанство“- Варна не се явява, не се представлява.
Производството пред ВРС е образувано по предявени искова с правна квалификация 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ от Т. Б. Б., срещу Североизточно държавно предприятие – ТП „Държавно горско стопанство“- Варна.
В исковата молба се излага следното:
Ищецът Т. Б. е заемал длъжността „техник горско стопанство“ по силата на трудов договор от 2008г. На 15.11.2023г. е извършена проверка в ТД „ДСГ“ Варна, за тази проверка не е бил информиран и не му е връчван доклада от ревизията. Преди тази проверка е извършена друга със същата задача, която не е открила нарушения.
В резултат на отразеното от комисията, извършила надзора над работата, със Заповед № 424 от 22.11.2023 г. му били поискани писмени обяснения от директора на ответното предприятие, досежно констатираните нарушения по подотдели 13 „Г“, 25 „Г“ и 35 „В“, а с Заповед № 13 от 15.01.2024 г., са му поискани обяснения, защо в подотдели 13 „Г“ е издал 17 бр. превозни билити извън рамките на насажденията. Дал е писмени обяснения.
Заповед № 424 е неясна и не е разбрал, по кои констатирани нарушения на комисията, е следвало да даде обяснения. От предоставения му протокол, не е видно какви нарушения на работата му е открила проверката. Оспорва констатациите, че са налице нарушения, дори да са налице такива те не са тежки.
Относно първото нарушение, че не са издадени 17 бр. превозни билити от временен склад, извън границите на подотдел 13 „Г-1“, което представлява нарушение Наредба № 1 от 30.01.2012 г. Не е посочено, коя разпоредба от 3 наредбата е нарушена. В същата не е посочено, как следва да се издаде превозният билет при липса на интернет връзка. В обекта е нямало интернет и за това са издадени превозни билети извън насажденията.
По отношение на второто нарушение, че превозните билети не са придружени от контролен талон. Действително билети са издадени извън мястото където се е извършила сечта, защото там няма интернет покритие и определен временен склад. Работодателят се е позовал на Заповед № ЗАП1010/17.11.2021 г. на ИД на ИАГ. Такава заповед на интернет страницата на ИАГ няма и не му е свеждана до знанието.
Трайно установената практика е да се издават билети по този начин, така се издават билети от всички служители и това е известно на работодателя.
За това, че няма издадени контролни талони, не са му искани обяснения.
Третото нарушение е, че е допуснал отсичане на 580 бр. дървета повече от маркираните 815 бр. Видно от протокола от проверката има отсечени 1395 бр. дървета, като всичките са маркирани, изрично е посочено, че няма отсечени немаркирани дървета. Изрично е посочено, че насаждението не е разстроено. Задължението му е да следи да не се отсичат немаркирани дървета. Не е извършил и нарушение при маркиране, като не е и ясно в какво се състои нарушението. Маркирането е извършено от трима служители, по съответния ред.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от ТП „Държавно горско стопанство“- Варна, в който се излага следното:
Не оспорва, че ищецът е заемал длъжността „техник горско стопанство“, при основно месечно трудово възнаграждение от 1 870 лв. Във връзка с извършена проверка, директорът е разпоредил ищецът да се запознае с резултатите от проверката, и да даде писмени обяснения. Неоснователни са оплакванията, че заповедта с която са поискани обяснения е неясна. Изводите за извършени дисциплинарни нарушения се базират на протокол от 15.11.2023г., касаещ подотдел 13 „Г- 1“. В него се сочи, че нито един превозен билет не е издаден от временен склад, което представлява нарушение на Наредба № 1 от 30.01.2012 г. От GPS – координатите, които автоматично се отразят при издаването на превозния билет, е видно че са издадени извън границите на горското насаждение – 17 случая. Във всички тези 17 случая, ищецът не е издал контролни талони в съответствие с т. 4 от Заповед № 1019/17.11.2021 г. на ИД на ИАГ. Липсата на издаване на контролни талони за случаите, когато превозния билет следва да бъде издаден при липса на интернет връзка, е установено след проверката на кочана с контролни талони, зачислен на Т. Б.. Видно от същия, че ищецът от получаване на кочана през 2021г, до предаването му през 2024 г, не е издал нито един контролен талон. С действията си ищецът е извършил дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 187, т. 10 от КТ.
Във връзка с дисциплинарните нарушения в подотдел 25 „Г“, оспорената заповед съдържа пълни, ясни и точни мотиви.
4
Съгласно ведомост на терена са маркирани 815 бр. дървета. След извършена проверка се е установено, че са налице 1395 бр. отсечени пънове, които са маркирани в основата, което представлява 580 бр. повече спрямо първичните документи за извършена маркирация в насъждението.
Позволението за сеч е на името на ищеца и следва той да носи отговорност за сечта. В случая Т. Б. не е осъществил нужния контрол, с което е нарушил чл.
108, ал.3, вр. с ал. 2 от Закона за готите, което представлява дисциплинарно нарушение на чл. 187, т. 10 от КТ.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилност на изводите на съда.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
От предоставените писмени доказателства, от гласните доказателства, след като съдът приложи процесуалните правила за доказване, прие за установена следната фактическа обстановка
Не е спорно между страните, че Т. Б. е бил назначен на длъжността „техник горско стопанство“ в ТП „ДГС“ Варна, на основание трудов договор от 15.12.2007 г. и допълнителни споразумения към него от 28.06.2021 г. и 09.09.2022 г., /л. 51-53/
Видно от приложената длъжностна характеристика/л. 54/ ищецът е имал задължение да приема и маркира добитата дървесина, и съставя транспортно позволително. Следва да е запознат със законите, правилниците, инструкции, указания във връзка с изпълнение на длъжността.
Бачев е бил запознат с Етичния кодекс за поведението на ръководителите и служителите в СДП-ДП-гр. Шумен /декларация от 26.09.2022г. л 56/.