Определение № 27973 от 03.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27973 гр. София, 03.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20261110112534 по описа за 2026 година

ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр. София, 03.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 12534/2026 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК, във вр. чл. 312 ГПК.

Подадена е искова молба от С. М. К. срещу Изпълнителна агенция по горите и Регионална дирекция по горите – Берковица, като се твърди, че по силата на конкурс и сключен трудов договор изпълнявал длъжността „Д.“. Поддържа, че със Заповед № К630/16.04.2026 г., трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, считано от 17.04.2026 г. Навежда доводи, че към момента на получаването на уволнителната заповед бил хоспитализиран в МБАЛ – гр. Берковица, за което бил издаден и болничен лист. Излага съображения, че с оглед чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ се ползвал от предварителна закрила, което обосновава. Твърди, че в случая не били налице материалните предпоставки на уволнителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, като липсвали мотиви в заповедта за липсата на конкретни качества във връзка с възложената работа. Поддържа, че в заповедта за уволнение, вместо мотиви за липсата на качества се сочели такива за нарушения на трудовата дисциплина, за което се сочела и правна квалификация. Инвокира доводи, че ползването на безвиновно уволнително основание не можело да мотивира ползването дисциплинарна отговорност за уволнението, съответно да преодолее липсата на твърдения за това какви знания и умения липсвали при ищеца, респ. че се касаело за трайно състояние. Развива аргументи, че не бил ясен и периода на установяване на нарушенията.

Твърди, че двукратно работодателят е проверявал професионалните му качества, като и периодично бил извършвал проверка във връзка с извършваната работа. Поддържа, че с оглед стажа си на длъжността не можело да се приеме, че била налице хипотезата на липса 1 на качества, като уволнението не било извършено с оглед наличието на материалните предпоставки на посоченото уволнително основание, а персонално. Навежда доводи с оглед легитимацията на ответниците. Излага съображения, че с оглед незаконното уволнение му се дължало обезщетение в размер на 17829,06 евро за периода от 21.04.2026 г. до 21.10.2026 г.

Прави доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени средства, както и по реда на чл. 190 ГПК да бъде задължен ответника да представи писмени доказателствени средства, както и на основание чл. 186 ГПК да се изиска служебно от НАП информация за това дали за периода 17.04.2026 г. до настоящият момент ответника има сключени трудови договор. Иска уволнението да бъде признато за незаконно и да бъде отменено, както и да бъде възстановен на заеманата преди това длъжност, както и да бъде осъден ответника да заплати претендираната сума. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от Регионална дирекция по горите – Берковица, като претенциите се оспорват. Твърди, че процесната заповед е била предявена за връчване на ищеца още на 16.04.2026 г. в 15:50 ч., като последният бил отказал да я получи, поради което не бил започнал отпуска поради временна неработоспособност, съответно липсвали доказателства, че към този момент ищецът е уведомил работодателя за ползването на отпуск. Освен това се установявало, че към 16.04.2026 г. ищецът бил извършвал действия по електронната деловодна система на ответника, което обосновава и прави извод за липса на предварителна закрила. Поддържа, че уволнителната заповед е мотивирана, като не е ангажирана дисциплинарната отговорност на ищеца, а основанията изложени в заповедта като факти обуславяли извода на работодателя за приложението на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Навежда доводи, че в случая не се касаело за субективни преценки на работодателя, а изводите били направени след направени проверки и изводите и от тях. Сочи, че в случая били налице множество нарушения във връзка с дейността на РДГ – Берковица, като освен това, в случая нарушенията били констатирани от външна проверка, което само по себе си водело до извод, че ищецът не бил организирал подходящо системите за предварителен и текущ контрол, което било негово задължение.

Развива съображения, че предприетите от ищеца действия по ангажирането на дисциплинарна отговорност на работници и служители не били по негова инициатива, а последица от извършена проверка, като прави извод, че това само по себе си не освобождавало директора от отговорност. Твърди, че факта на дългогодишни трудови отношения не водело до извод за наличието на хипотезата на липса на качества. Прави доказателствени искания за допускане на писмени доказателствени средствеа, както и за допускане на СТЕ по поставени в отговора на исковата молба задачи, както и изискване на данни за трудовата реализация на ищеца, както и допускането събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели, при режим на довеждане за изясняване на факти свързани с фактическото присъствие на ищеца на работното му място и извършването на служебни действия, както и допускането събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели, при режим на призоваване за установяване на обстоятелства свързани с връчването на уволнителната заповед. Иска отхвърляне на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата молба от ответника Изпълнителна агенция по горите и не е изразено становище по предявените искове.

С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално, обективно кумулативно съединени конститутивни и осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и чл. 344, ал.

1, т. 3 КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

Съдът, като извърши служебна проверка на редовността и допустимостта на исковата молба съобразно чл. 129 ГПК и чл. 130 ГПК намира, че исковата молба срещу ответника 2

Изпълнителна агенция по горите е процесуално недопустима. В случая с оглед постановките на Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2010 г., ОСГК, трябва да се приеме, че независимо дали трудовото правоотношение в възникнало от трудов договор, конкурс или избор, то въпросът при претенцията по чл. 344 КТ е искът да насочен срещи действителен работодател. Тоест, пасивната процесуална легитимация в случая не се извлича само от твърденията на ищеца, но и от факта кое лице действително ще има качеството по § 1, т. 1 ДР на КТ, като настоящият съдебен състав отчита факта, че доколкото позицията, която твърди да е заемал ищеца изключва възможността да регламентира трудовите си отношения сам със себе си, то е нормално горестоящият орган да извършва действия в тази насока, което обаче не му придава работодателско качество. Нещо повече – в уточнителните молби в случая се твърди именно, че труда е полаган при ответника Изпълнителна агенция по горите и Регионална дирекция по горите – Берковица, т. е. другият ответник Изпълнителна агенция по горите дори по твърдения няма качеството на работодател, а вероятната причина за насочване на иска към него е, че страната не е сигурно към кого трябва да насочи иска си.

Тъй като по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта, т. е. процесуалното задължение за установяване законността на уволнението носи работодателят – в случая е на ответника, който се твърдим, че е работодател (арг. §1, т. 1 ДР КТ), е необходимо да се очертаят всички материални предпоставки, които трябва да бъдат налице при законното прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ – поради обективна липса на качества на ищеца за ефективно изпълнение на работата.

Законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото правно основание се обуславя от проявлението на следните обстоятелствата – 1) компетентен орган на работодателя да е издал уволнителната заповед; 2) ищецът да е бил в невъзможност да изпълнява своите трудови задължения поради липса на професионални или личностни качества, като това състояние следва да се дължи на неговото безвиновно поведение, на обективни по своя характер причини, стоящи извън неговата воля и 3) заповедта за уволнение да е мотивирана с очертаване на конкретните качества на служителя, липсата на които препятства изпълнението на трудовите функции.

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във връзка с чл.

225, ал. 1 КТ трябва да се установи, че в обективната действителност са настъпили три юридически факта: 1) да е налице противоправно поведение на работодателя, изразяващо се в незаконно упражняване на потестативното право да прекрати с едностранно волеизявление съществуващото с ищеца трудово правоотношение; 2) ищецът да е претърпял вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в невъзможността да полага труд по трудово правоотношение в продължение на шест месеца след уволнението и 3) причинно-следствена връзка между незаконното уволнение и оставането без работа.

Ищецът следва да установи пълно и главно, че за процесният период е останал без работа в следствие на незаконното уволнение, а работодателят следва да установи, че уволнението е законно или че е заплатил дължимото обезщетение.

Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор, предмет на делото.

3

По останалите доказателствени искания, съдът намира, че следва да се произнесе в първото о. с. з., след като изслуша становището на страните и отдели спорното от безспорното – арг. чл. 143 ГПК.

Така мотивиран, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 17.09.2026 г. от 11:30 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца - и от писмения отговор и доказателствата към него, като съдът им указва в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото.

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 ГПК производството по гр. д. № 1234/2026 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав в частта по отношение на ответника ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ПО ГОРИТЕ, БУЛСТАТ: 121486802, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Христо Ботев“ № 55.

ДОПУСКА на основание чл. 312, ал. 1, т. 4 ГПК приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор, предмет на делото!

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 140а, ал. 1, т. 9 ГПК ищеца и ответника да участват в информационна среща по медиация най-късно до първото открито съдебно заседание, за което да ангажират доказателства.

УКАЗВА, че в случай, че ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца на основание чл. 238, ал. 2 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, освен в прекратителната част в която може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщението до страните пред Софийският градски съд.

Препис от определението да се връчи на страните, включително на страната за която производството е прекратено!

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4