Определение № 58 от 05.02.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 58 гр. Пловдив, 05.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20245001000401 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

По в.т. дело № 401/2024 година по описа на Апелативен съд – Пловдив е постановено решение № 431/29.11.2024 година. С него, съобразно изхода на спора, съдът е осъдил ,,Д.З.И., със седалище и адрес на управление гр. С.“ № 89Б, да заплати на адвокат Р. М. от АК – С., с личен номер от единния адвокатски регистър при ВАС № ..... и с адрес на дейност град С., ул. „Ц.А.“ № 1, ет. 4, сумата от 18620 лева, представляваща дължимото на основание чл.

38, ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение за въззивното производство за осъществената безплатна правна помощ на В. С. В., ЕГН **********, Е. М. Ю., ЕГН ********** и Е. М. Ю.а - А., ЕГН **********, с включен ДДС.

След постановяване на решението на въззивната инстанция, по делото е подадена молба с вх. № 10522/30.12.2024 година от „Д.З.И.“ ЕАД за изменението му в частта за разноските, касаеща определеното адвокатско възнаграждение на адвокат М.. Изложени са доводи, че определеното адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА за тримата ищци от общо 18620 лева е значително завишено с оглед цената на иска и не съответства на фактическата и правна сложност на делото и на извършените 1 от процесуалния представител на ищците процесуални действия във въззивното производство. Посочено е, че производството е приключило в едно съдебно заседание, без да се събират нови доказателства и без да се извършват сложни правни и процесуални действия от адвоката. Изразено е несъгласие с определяне на адвокатско възнаграждение на всеки един от тримата ищци поотделно, като е посочено, че става дума за искове, разглеждани в едно производство и за осъществена обща защита. Поддържа се, че е налице основание за намаляване на възнаграждението до 6540 лева, колкото са присъдени от първоинстанционния съд. Искането е да се измени решението, като се намали адвокатското възнаграждение на адвокат М. до този размер.

Срещу молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК е подаден писмен отговор от адвокат Р. М., процесуален представител на ищците В. С. В., Е. М. Ю. и Е. М.

Ю.а – А., с изразено становище за нейната неоснователност. Оспорени са доводите за определяне на адвокатското възнаграждение в значително завишен размер.

Има позоваване на изявлението на процесуалния представител на застрахователното дружество в молбата от 28.11.2023 година, че претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено само в случай, че надвишава минималните размери по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Цитирана е съдебна практика, свързана с диспозитивното начало в гражданския процес и пределите, до които застрахователното дружество е заявило възражение за прекомерност на дължимото възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата. Поддържа се правилност на изводите на съда, че следва да бъде определено възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ на всеки един от ищците по трите субективно съединени иска и че определеният размер по всеки един от исковете е съобразен с минималните размери по Наредба № 1, съобразно обжалваемия интерес, с включен ДДС. По тези съображения се иска оставяне без уважение на молбата за изменение на решението в частта за разноските.

Апелативният съд намира, че молбата по чл. 248 от ГПК е процесуално допустима. Процесуалната възможност да се иска от съда, постановил съдебния акт, изменението или допълването му в частта за разноските, е изрично уредена в чл. 248, ал. 1 от ГПК. При подаването на молбата е спазен 2 срокът по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

По същество съдът намира за основателно искането за изменение на решението в частта за разноските.

Възнаграждението на адвокат М., осъществила безплатна правна помощ на тримата ответници по въззивната жалба, дължимо на основание чл. 38, ал.

2 от Закона за адвокатурата, е определено от въззивния съд в минималните размери по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с включен ДДС, съобразно обжалваемия интерес по всеки един от трите субективно съединени иска, каквото е искането в представения от адвокат М. списък по чл. 80 от ГПК / стр. 54 от въззивното производство/.

Становището на жалбоподателя „Д.З.И.“ ЕАД по това искане, съдържащо се в молба вх. № 8962 от 05.11.2024 година, е размерът на адвокатското възнаграждение да бъде определен съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Следва да се отбележи, че Наредба № 1 е неприложима при определяне размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата при оказана безплатна правна помощ и съдът не е обвързан от посочените в нея минимални размери, в какъвто смисъл е произнасянето на СЕС с решение от 25.01.2024 година по дело С-438/22, задължително за съдилищата съгласно чл. 633 от ГПК.

С това решение е прието, че определянето на минимални размери в Наредбата нарушава сериозно конкуренцията по смисъла на чл. 101, параграф 1 ДФЕС и съставлява пречка за прилагането на реални пазарни цени, поради което националният съд е длъжен да откаже да я приложи, включително когато предвидените в нея минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

При неприложимост на тази Наредба определянето на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, което се извършва служебно от съда, следва да стане след преценка на действителната фактическа и правна сложност на делото и на реално положения от адвоката труд. При служебно определяне на възнаграждението не е необходимо представяне на списък по чл. 80 от ГПК. Наличието или липсата на възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК също не е от значение при определянето му. Поради това съдът не споделя доводите на процесуалния представител на ищците, изложени в отговора на молбата по чл. 248 от ГПК, 3 за изразено съгласие от застрахователното дружество с присъждане на възнаграждение в минималните размери по Наредбата. На първо място, начинът по който е изразено становището в молбата от 05.11.2024 година, а именно възнаграждението да бъде определено съгласно Наредбата, без посочване на конкретен размер и без изразена воля за присъждане на отделно възнаграждение за всеки един от тримата ищци, не означава, че има съгласие за присъждане на три възнаграждения в размерите по Наредбата, с включен ДДС. В този мисъл не може да се приеме, че при намаляване на възнаграждението ще бъде нарушено едно от основните начала на гражданския процес – диспозитивното, уредено в чл. 6 от ГПК.

В молбата по чл. 248 от ГПК е фиксиран точен размер на адвокатското възнаграждение – 6540 лева, което застрахователното дружество счита, че се дължи. При изразеното съгласие за заплащане на тази сума, съдът намира, че следва да измени решението, като го отмени в частта, с която на адвокат М. е присъдено възнаграждение над размера от 6540 лева до 18620 лева. Във въззивното производство процесуалните действия, извършени от адвокат М., се свеждат до изготвяне на отговор на въззивната жалба и до подаване на молба с изразено становище за единственото насрочено и проведено открито съдебно заседание. По делото не са събирани нови доказателства, не са поддържани нови доводи и възражения, различни от тези в първоинстанционното производство. Освен това писменият отговор, подаден от адвокат М., е общ за тримата ищци по субективно съединените искове, не е осъществена самостоятелна, различна защита поотделно за всеки един от тях. С оглед на всичко това съдът намира, че сумата от 6540 лева, за заплащането на която застрахователното дружество е изразило съгласие, е напълно достатъчна като възнаграждение на адвокат М., с включен ДДС, за безплатната правна защита на тримата ищци във въззивното производство.

По изложените съображения Пловдивският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 431 от 29.11.2024 година, постановено по в.т. дело № 401/2024 година по описа на Апелативен съд – Пловдив, досежно 4 присъдените разноски, като го ОТМЕНЯ В ЧАСТТА, с която ,,Д.З.И., със седалище и адрес на управление гр. С.“ № 89Б, е осъдено да заплати на адвокат Р. М. от АК – С., с личен номер от единния адвокатски регистър при ВАС № ..... и с адрес на дейност град С., ул. „Ц.А.“ № 1, ет. 4, сума в размера над 6540 лева до 18620 лева, представляваща дължимото на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение за въззивното производство за осъществената безплатна правна помощ на В. С.

В., ЕГН **********, Е. М. Ю., ЕГН ********** и Е. М. Ю.а - А., ЕГН **********, с включен ДДС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5