Решение № 962 от 12.12.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 962 гр. Казанлък, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕЛА В. Г. при участието на секретаря М.Т. М. като разгледа докладваното от СТЕЛА В. Г. Гражданско дело № 20245510103055 по описа за 2024 година

В исковата молба адв. М., в качеството му на пълномощник на ищеца, заявява, че на *** г. Д. М. М. сключил с ответното дружество Договор за потребителски кредит № ***, по силата на който получил в собственост сумата от 4000.00 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 23.33% и ГПР в размер на 49.66% при срок на кредита от 18 месечни вноски. Сочи, че съгласно чл. 5 от Договора следвало да сключи Договор за гаранция с дружеството „М. р.1.с“ с цел да бъде обезпечен сключеният договор като следва да заплати сумата от 4240.00 лева, подробно описана в чл.1.6 от договора за гаранция.

Счита, че съдът е длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези: 1/ при нарушение на добрите нрави; 2/ при неравноправни клаузи във вреда на потребителя; 3/ при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства.

Сочи съдебна практика.

Заявява, че ответникът е финансова институция по смисъла на чл. З, ал.

1, т. 3 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е ФЛ, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на потребител и кредитор по смисъла на чл. 9. ал. 3 и ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание 1 представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.

Счита, че процесният договор за потребителски кредит попада в полето на Закона за потребителски кредит /ЗКП/, от което следва, че трябва да отговаря на императивните му разпоредби.

Счита Договор № *** за предоставяне на потребителски кредит от *** г., сключен с „Ф." ЕООД за нищожен на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.

22 от 3ПK. вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.

Твърди, че в Договор № *** за предоставяне на потребителски кредит от *** г., сключен с „Ф." ЕООД е посочен годишен лихвен процент 23.33%, но липсват каквито и да е било условия за прилагането му. Погасителният план не отговаря на чл. 11. ал. 1, т.11 от ЗПК, в него липсва задължителната информация по ЗПК. Доколкото в Договор № *** за предоставяне на потребителски кредит от *** г. е предвидена дължимостта на главница, договорна лихва, такса гарант, същите е следвало да бъдат индивидуализирани, подробно посочени, с оглед тяхната периодичност.

Заявява, че процесният договор не отговаря на изискваният на чл. 11, ал.

1 т. 10 от ЗПК, т.к. договорът не съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Таксата за гарант е следвало да се включи в ГПР.

Сочи, че в договора като обща сума, която следва да бъде върната е посочена сумата 5400.00 лв., която включва отпуснатия кредит и 1400.00 лв. – лихва, при лихвен процент - 23.33%. Посочено е, че ГПР е 49.66%, но не е ясно същият от какво се формира. В общата сума не е включено допълнителното плащане по договор за гаранция в размер на 4240.00 лв.

Според чл. 5 от договора заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „М. р.|.е“ на кредитора, за което кредитополучателя заплаща вноски в горепосочения общ размер 4240.00 лв., като сумата, представляваща гаранция не е включена в ГПР. С включването й, ГПР ще се промени многократно. Тази сума несъмнено следва да бъде включена в ГПР, тъй като е разход във връзка с предоставяне на кредита по см. на чл.19, ал.1 ЗПК. Счита, че при сключването на процесния договор за потребителски кредит и чрез предвиждане на вноски за гаранция по договор за поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането й, е заобиколена императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. Предвид горното, посочените в договора размери на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на действително уговорените такива, налице е неяснота при определяне на ГПР. което води до недействителност на договора /чл.22 ЗПК/.

Сочи, че така посоченият чл. 5 от договора предвижда, че за да бъде отпуснат кредит на ищеца е необходимо да сключи договор за поръчителство.

Сключването на договор за поръчителство е въздигнат в условие за отпускането на кредита, което ако не бъде осъществено, няма да бъде отпуснат последния. Посочената клауза, води до нееквивалентност на 2 насрещните престации, накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Наред с това, клаузата на чл. 5 от Договор за кредит е нищожна като неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Същата е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните, посочената клауза неравноправна и не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП. Видно от самия Договор за кредит по безспорен начин се установява, че клаузата на чл. 5 от същия е част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия.

Отбелязва, че съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези - нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или че договорът за паричен заем би бил сключен и ако в него не е включена клаузата за ГПР, като се изходи и от характера на този договор, който е възмезден и включването на клауза за договаряне ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Предвид изложеното счита, че в случая не е приложима нормата на чл.

26, ал. 4 ЗЗД и нищожността на посочената клауза по договора обуславя недействителността на целия договор. Счита, че сключеният между страните Договор № *** за предоставяне на потребителски кредит от *** г. следва да бъде прогласен за нищожен, на осн. чл.26. ал.1 пр. 1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради противоречие със закона и всяко неточно посочване следва да бъде санкционирано по един-единствен начин, чрез прогласяване на общата недействителност на договора по смисъла на чл. 22 от ЗПК.

Моли съда да приеме за установено в отношенията между страните по предявения иск от Д. М. М., ЕГН **********, против „Ф.“ ЕООД, ЕИК ***, че сключеният между тях Договор № *** за предоставяне на потребителски кредит от *** г. е нищожен на основание чл. 26. ал. 1 uзp. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Моли съда да приеме за установено в отношенията между страните по предявения от Д. М. М., ЕГН ********** против „М. р.|.с“, че сключеният между тях Договор за предоставяне на гаранция е нищожен на основание чл.

26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК.

Прави възражение за прекомерност на юрисконсултско/адвокатско/ възнаграждение в исковото производство. Претендира присъждането на разноски. За съдебно заседание ищецът е редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от юриск. Г. Г., в качеството й на пълномощник на ответното дружество „Ф.“ ЕООД, с който моли съда да приеме предявения иск за неоснователен.

Моли съда да приеме за неоснователно твърдението на ищеца, че чл. 5 от Договорът за кредит е нищожен.

3

Счита за неоснователно твърдението, че поръчителството от М. (М.) е задължително условие за сключване на кредитен договор.

Кредитополучателят може да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора. Според сайта на „Ф.“, потребителят сам избира обезпечението.

Следователно сключването на договор за гаранция не е задължително.

Счита исковете за нищожност или унищожаване на Договора за гаранция за недопустими, тъй като не са насочени срещу правилната страна — М., а не „Ф.“ ЕООД.

Сочи, че М. е самостоятелно юридическо лице, банкова институция, лицензирана в М., която предоставя услуги на територията на Република Б. по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и е вписана под № 178 в нарочния регистър на БНБ.

Договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което Ф. не е страна. Прогласяването на Договора за гаранция за нищожен, съответно унищожаването му в рамките на настоящото съдебно производство няма да произведе сила на пресъдено нещо по отношение на М. и така няма да настъпи промяна в патримониума на ищеца.

С оглед гореизложеното, счита, че ищецът е завел исковете за прогласяването на нищожността, съответно унищожаването на Договора за гаранция срещу ненадлежна страна по делото, поради което същите следва да бъдат оставени без разглеждане като недопустими.

Заявява, че ищецът сам е избрал М. (М.) като поръчител в електронния формуляр и, след като е бил информиран за дължимите такси, е подал заявление за кредит. Получил е преддоговорна информация по e-mail, която изрично посочва, че за сключването на договора за кредит „Ф.“ изисква поръчителство. Ищецът е получил и документи от М., включително Договор за гаранция. След като е бил информиран, ищецът е потвърдил чрез SMS желанието си да сключи договора.

С оглед на това счита, че не може да се говори за заблуждаваща търговска практика по чл. 68е от ЗЗП. Ответникът не е въвел ищеца в заблуждение относно избора на поръчител или дължимите суми. На всеки етап ищецът е бил информиран за последствията от своя избор, включително за сумите, дължими на М., ако избере нея за поръчител.

Счита, че претенциите на ищеца не са подкрепени с убедителни доказателства. Исковата молба съдържа общи твърдения, неподкрепени с конкретни факти и документи, и не представя ясни доказателства за плащания, възникнали отношения или суми и твърденията за нарушение на чл. 143 от ЗЗП са неоснователни.

Заявява, че чл. 5 от договора ясно посочва избраната от ищеца опция за поръчител, без задължение за сключване. В СЕФ и договора за гаранция са подробно описани възможностите за обезпечение и дължимите суми към М., които ищецът е приел доброволно.

Заявява, че Договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включва в ГПР, тъй като е незадължителна. Счита 4 твърдението на ищеца за допълнителни разходи за неоснователно, тъй като обезпечението е резултат от оценка на кредитоспособността по закон. „Ф.“ е предоставила необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът е имал време да избере обезпечение и правото да се откаже в 14-дневен срок, но не е упражнил това си право.

С оглед на изложените обстоятелства и приложените към отговора на исковата молба писмени доказателства, моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен

Претендира присъждането на разноски.

Твърди, че „Ф.“ ЕООД и „М.“ ЕАД оперират като отделни икономически субекти. Те имат отделни банкови сметки (видни от погасителните планове към договора за кредит и договора за гаранция, приложени по делото).

Българското законодателство не забранява договорът за поръчителство между длъжник и поръчител да бъде възмезден. Счита, че при определянето на ГПР няма допуснати нарушения и ищецът е имал цялата необходима информация и време, за да вземе решение дали сключването на договор е подходящо за него.

Моли, ако са редовно призовани за първото заседание, но „Ф.“ не изпрати свой процесуален представител, делото да се гледа в тяхно отсъствие.

За съдебно заседание ответното дружество е редовно и своевременно призовано не изпраща процесуален представител.