Решение № 1354 от 18.09.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1354 гр. Плевен, 18.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря Валя Х. Стоянова като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20264430102196 по описа за 2026 година съобрази следното:

Иск с правно основание чл.150 от СК

Настоящото производство е образувано по искова молба от С. С. И., ЕГН **********, със съгласието на нейната майка и законен представител Д. М.

М., ЕГН **********, двете от ***, чрез адв.Е.М. от ПАК, против С. Л. И., ЕГН **********, от ***. В молбата се твърди, че с решение по гр.д.№4170/2023 г. на ПлРС бащата е осъден да заплаща издръжка на детето в размер на 400,00 лева, считано от 16,10,2023 г. Посочва се, че са променени нуждите на издържаното лице и социално-икономическите условия, значително е нараснала нуждата от парични средства за облекло, храна, учебни пособия, като се претендира увеличаване на издръжката на 400,00 евро месечно. В с.з. проц.предсатвител на ищцата моли съда да уважи иска, тъй като безспорно са увеличени нуждите на детето.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез адв.Д.Н. от ПАК, в който се оспорва предявеният иск. Твърди, че подпомага детето извън даваната на майката издръжка, като й дава джобни пари, купува и дрехи, всеки ден я кара на училище през учебно време. Твърди, че майката ограничавала детето от храна, като се е случвало детето да припада в училище от глад. Посочва, че детето получава стипендия. Сочи, че заетостта му на мисия в чужбина е със срок от 6 месеца. Твърди, че майката не полага достатъчно грижи за детето, което е със занижен успех в училище. Посочва, че претендирания размер е завишен и предлага размер на издръжката от 250,00 евро. В с.з. проц.представител на ответника посочва, че същият има 1 възможност да заплаща издръжка в размер на 250,00 евро.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, а и се установява от приложеното копие от удостоверение за раждане от 14,05,2010 г., че ответникът е баща на детето С..

От представената служебна бележка от 12,01,2026 г. от *** се установява, че С. И. е ученичка в девети клас през уч.2025/2026 г.

От представеното копие от решение по гр.д.№4170/2023 г. на ПлРС се установява, че на детето С. е определена издръжка в размер на 400,00 лева.

Решението е в сила от 18,10,2023 г.

От представеното удостоверение от 26,05,2026 г., издадено от ***, се установява, че за периода януари – април 2026 г., на майката на С. е изплатена сума за ТВ в размер на 5100,64 евро.

От представеното удостоверение от 10,02,2026 г., издадено от ***, се установява, че за периода април 2025 г. - януари 2026 г., на майката на С. е изплатена сума за ТВ в размер на 11 731,55 евро.

От писмо изх.№РД-20-787/14,07,2026 г. на *** се установява, че С. И. не получава стипендия, нито е посещавала извънкласни занимания, които се заплащат.

От представената справка от ТД на НАП се установява, че за периода януари – юни 2026 г., на ответника е начисляван месечен облагаем доход в размер на 2417,27 евро.

От изисканата и представена служебна бележка от ВФ 22160 се установява, че от м.февруар 2026 г. ответникът получава около 2100,00 евро чисто ТВ.

В изготвения по делото соц.доклад е ангажирано становище, че съдът следва да вземе решение в най-добър интерес на детето.

При изслушване на детето С. в с.з. същата посочва, че през зимните месеци баща й я кара с кола до училище, като и дава и дребни суми – по 5, по 10 евро. Посочва, че от даваната от бащата издръжка, майка й й дава по 50 евро на седмица, отделно и дава и тя пари. Посочва, че не е ходила на почивки с бащата, с майката е ходила на море два пъти тази година, както и на лагер.

В показанията си св.М. – дядо на детето, се сочи, че не знае бащата да е давал допълнителни суми извън издръжката, освен на рождения ден или други празници. Заявява, че знае за купени маратонки.

От показанията на св.Д. – съжителка на ответника, се установява, че е купувала козметика на детето, слънчеви очила за 400,00 лева, за всеки празник е купуван подарък. Свидетелката сочи, че зимата я карат на училище и всеки път й дават пари.

Съдът не обсъжда останалите събрани писмени доказателства, като 2 неотносими към правния спор.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Имайки предвид правната квалификация на иска за увеличение на присъдена издръжка на ненавършило пълнолетие дете, а именно нормата на чл.150 вр.чл.143, ал.2 от СК, и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, с оглед разпоредбата на чл.154 от ГПК, ищецът следва да докаже следните предпоставки на така претендирания иск - че ответникът е баща на детето, нуждата от получаване на издръжка в претендирания размер, материалната възможност на ответника да дава такъв размер издръжка и наличие на трайно изменение на обстоятелствата, при които е била определена първоначалната издръжка /изразяващо се в нарастване на нуждите на правоимащия от издръжка в претендирания размер или увеличаване на материалните възможности на задължения родител/. Не всяко изменение, обаче, дава основание за промяна на размера на присъдената издръжка, а само това, което има траен и продължителен характер и по което може да се съди, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства. За допускане изменение на размера на издръжката е достатъчно да е налице някоя от тези предпоставки, като изменението на материалните възможности на задължените родители следва да бъде преценявано с оглед на това дали поисканото увеличение ще бъде основателно за целия претендиран размер, респективно дали е възможно това увеличение да бъде поето от родителя, който полага непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на ненавършилото пълнолетие дете /когато са намалели материалните възможности на родителя, от когото се претендира увеличението на издръжката/.

От определянето на предходната издръжка на детето С. до момента са изминали почти три години. През изтеклия междувременно период от време социално-икономическите условия в страната са се променили особено много, като към настоящия момент МРЗ за страната е 620,20 евро /1213,00 лева/.

Съдът счита за необходимо да отбележи и нещо съществено в случая според официалните статистически данни, изнесени от НСИ, през четвъртото тримесечие на 2025 г. /тъй като те са последните публикувани от НСИ тримесечни данни за разходите на домакинствата и поради това представляват най-близката по време официална статистическа база за преценка на обичайните разходи към релевантния за спора период/ паричният разход средно на едно лице в домакинство е в размер на 1632,94 евро, от които, като се приспаднат средства за алкохолни и тютюневи изделия, съобщения, данъци, осигуровки, регулярни трансфери към други домакинства, общо в размер на 419,07 евро /които определено не са относими към издръжката на едно дете/, може да се направи извод, че реалната месечна издръжка на едно дете през един месец от това тримесечие, без значение на възрастта му, е в размер на 404,62 евро /1632,94 евро минус 419,07 евро = 1213,87 евро : 3 = 3

404,62 евро /. Тези разходи на месец включват основни потребности като храна, вода, облекло, обувки, жилища, електроенергия, отопление, транспорт, здравеопазване и разходи за свободно време и отдих.

Съобразявайки обичайните нужди за възрастта на детето С. потребностите му от здравословна храна, облекло според възрастта и сезона, развлечения, учебни пособия, съдът приема, че необходимата обща издръжка на детето С., което е на почти 16 години, следва да се определи на 400,00 евро.

От определената обща сума за издръжка на детето в размер на 400,00 евро, ответникът следва да заплаща ежемесечна издръжка за детето в размер на 250,00 евро, като останалата част от издръжката следва да се поеме от майката.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск е частично основателен и следва да бъде уважен до размера от 250,00 евро, а за разликата до претендираните 400,00 евро месечно искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

При този изход на делото ответникът следва да заплати по сметка на ПлРС сумата от 65,50 евро, представляваща държавна такса върху увеличения размер на издръжката.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 156,25 евро съразмерно с уважената част от иска.

Ищцата следва да заплати на ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 131,25 евро.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл.150 от СК определената с решението по гр.д.

№4170/2023 г. на ПлРС издръжка, както следва:

ОСЪЖДА С. Л. И., ЕГН **********, от ***, ДА ЗАПЛАЩА на детето С.

С. И., ЕГН **********, със съгласието на нейната майка и законен представител Д. М. М., ЕГН **********, двете от ***, месечна издръжка вместо по 400,00 лева, по 250,00 евро, считано от датата на завеждане на исковата молба – 10,06,2026 г., до настъпването на обстоятелства, водещи до изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня на падежа до окончателното й заплащане, платима до 25-то число на месеца, за който се отнася, като за разликата до претендирания месечен размер на издръжката от 400,00 евро ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК С. Л. И., ЕГН **********, от 4

***, да заплати по сметка на Плевенски районен съд сумата от 65,50 евро, представляваща държавна такса върху увеличения размер на издръжката.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С. Л. И., ЕГН **********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ на С. С. И., ЕГН **********, със съгласието на нейната майка и законен представител Д. М. М., ЕГН **********, двете от ***, сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 156,25 евро съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Д. М. М., ЕГН **********, от ***, като родител и законен представител на С. С. И., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на С. Л. И., ЕГН **********, от ***, сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 131,25 евро съразмерно с отхвърлената част от иска.

ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 18,09,2026 г., на основание чл.315, ал.2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5