Присъда № 2 от 29.01.2024, Районен съд - Ихтиман

МОТИВИ по присъда № 2/29.01.2024 година, постановена по НОХД

№ 247/2023 година по описа на И.ския районен съд

Районна прокуратура – Самоков, ТО-И. е повдигнала обвинение срещу К. Б. М. от с.

Ж.о, общ. И. за това, че на 03.05.2022г. около 23:00 часа в село Ж.о, общ. И., област Софийска, в двора на имот, съставляващ УПИ (парцел) VIII-369 (осми отреден за имот с планоснимачен номер триста шестдесет и девети) в квартал 15 (петнадесети) по дворищнорегулационния план на с. Ж.о, се заканил с убийство на И. Ж. С. с думите " Сега ще те убия" и с конклудентни действия /насочил гладкоцевно огнестрелно оръжие- пушка срещу С./ и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му – престъпление по по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК, както и за това, че на 03.05.2022г. около 23:00 часа в село Ж.о, общ. И., област Софийска, в двора на имот, съставляващ УПИ (парцел) VIII-369 (осми отреден за имот с планоснимачен номер триста шестдесет и девети) в квартал 15 (петнадесети) по дворищно-регулационния план на с. Ж.о, като проявил жестокост към гръбначно жИ.тно –куче каракачанска порода, с име К., на възраст около 4 години, мъжко, собственост на К. И. А., изразяваща се в прострелване на кучето посредством опасно за жИ.та на хора и жИ.тни средство, а именно – гладкоцевно огнестрелно оръжие- пушка и му причинил протИ.законно смърт по особено мъчителен начин за кучето – престъпление по чл. 325б, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 1 НК

В съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на прокуратурата като безспорно доказано от събраните доказателства. Сочи се, че показанията на св. С. и И., дадени в хода на съдебното следствие не следва да бъдат кредитирани, а съдът следва да даде вяра на показанията им в хода на досъдебното производство. Твърди, че от огледа на местопроизшествие, записът на подадения на тел. 112 сигнал и фоноскопска експертиза, както и от съдебно-психологичната експертиза може да се направи извод за това, че в действителност М. е отправил закана с убийство спрямо свидетеля *. Твърди, че подсъдимият е бил мотивиран за извършване на двете престъпления от съществуващият му конфликт с К. А. Пледира на подс. М. за всяко едно от престъпленията да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, като на основание чл. 23 НК бъде определено общо наказание за срок от една година лишаване от свобода, като му бъде определен и тригодишен изпитателен срок..

Подсъдимият М. съдебно заседание, в присъствието на защитника си отрича вината си и моли за оправдателна присъда.

Защитникът на подсъдимия адв. В. пледира за оправдателна присъда, тъй като в хода на производството са събрани доказателства за извършването на престъпленията. Твърди, че не следва да се кредитират показанията на св. С., тъй като същите в хода на досъдебното производство са били компрометирани. Сочи, че се събрани убедителни гласни доказателства за това, че на 03.05.2022 г. М. не е посещавал фермата на К. А., т.е., че не е извършил твърдяните престъпления.

Съдът след преценка на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, както и доказателствата по досъдебно производство № 77/2022 г. на РУ на МВР-И. поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Св. К. А. стопанисвал жИ.тновъдна ферма в с. Ж.о. Често отглежданите от него жИ.тни били пускани свободно из землището на селото, като причинявали вреди на засетите култури. Подсъдимият К. М. бил земеделски производител и на неговите посеви също били причинявани щети.

1

Свидетелите И. Ж. С. и Д. А. И. работели в жИ.тновъдната ферма на А., като помагали в отглеждането на жИ.тни във фермата и живеели там.

Вечерта на 03.05.2022г. свидетелите С. и И. били във фермата, когато чули силен шум от форсиране на автомобилен двигател пред оградата. С. и излязъл навън и видял лек автомобил тип „джип“, който бил паркиран пред вратата на фермата, управляван от подс. К.

М.. М. попитал С. къде е К. А.. След като С. му обяснил собственикът на фермата го няма, М. потеглил с джипа. Малко по-късно С. отново чул шум от автомобилен двигател и излязъл навън. Видял подс. М., който ударил с джипа портите на фермата, след което отново попитал свидетеля къде е К. А.. В двора излязъл и св. И.. След като С. казал на М., че собственикът го няма във фермата подсъдимият се ядосал и извадил огнестрелно оръжие пушка, след което възпроизвел изстрел срещу намиращото се пред оградата куче каракачанска порода, на име К., собственост на К. И. А.. Свидетелите С. и И. се уплашили от изстрела и се скрили. В резултат на произведения изстрел на кучето била причинена огнестрелна рана в областта на ребрата от дясно, което нараняване довело до смъртта му.

Подс. М. си тръгнал, а свидетелите С. и И. отишли до дома на свидетеля Г. А., който е брат на К. А.. Споделили с него за случилото се, след което Г. А. подал сигнал на телефон 112 и се обадил на брат си К. А..

На място във фермата бил изпратен полицейски екип в състав В. В., Д. Ц. и И. Д., които след беседа с присъстващите лица отишли до дома на подс. М., където го задържали.

Бил извършен и оглед на местопроизшествие, за което е съставен надлежен протокол.

Описаната фактическа обстановка съдът изведе от показанията на пострадалия И. С., Д. И., Г. А., К. А. и писмените доказателства – протоколи за оглед на местопроизшествие, ветеринарно-медицинска експертиза, балистична експертиза и фоноскопска експертиза.

Най-значимият доказателствен източник са показанията свидетеля-очевидец И. С., който потвърждава, че К. А. е имал проблеми с К. М., защото жИ.тните на А. превели „бели“ на земеделските производители, и въпросната вечер М. е потърсил А. във фермата. С. последователно разказва как М. е търсил А. двукратно вечерта и след като не го намерил, ударил с джипа си портите на фермата, след което извадил пушката и застрелял едно от кучетата на А..

Показанията на св. С. следва да бъдат ценени в контекста на съдебно психологичната експертиза на свидетелската му годност, съгласно заключението на която свидетелят не страда от същинско психично заболяване, като има лека умствена изостаналост и е неграмотен – не може да чете и пише. Според вещото лице – психолог, той има лек когнитивен дефицит с по-отчетливи проблеми в краткосрочната памет, без да са намалени психичните му годности и е в състояние са възстанови в хронологична последователност случилото се. Посочено е, че към момента но случилото се у С. се е развила уплаха, силен страх и паника в отговор на силен психичен стрес.

В съдебно заседание вещото лице потвърждава, че интелектуалният капацитет на св.

С. отговаря на лека умствена изостаналост, като колкото по-нисък е интелектът, толкова са по-високи стойностите на страх.

При съпоставка на показанията на св. С., дадени в хода на съдебното следствие и тези, дадени в хода на досъдебното производство (и прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК), съдът приема за достоверни показанията му пред настоящия състав.

Макар и първоначалните показания да са дадени непосредствено след случилото се, според съда очевидно възприятията на С. са били повлияни от уплахата от възпроизведения изстрел от страна на М. и под въздействието на работодателя му К. А., което е довело до възприемане на поведението на М. като насочено срещу неговата личност. В този смисъл съдът приема за достоверни твърденията на С. за това, че М. не е насочвал оръжието си срещу него и че не е изричал заканата че ще го убие.

2

Твърденията на св. С. са отчасти потвърдени и от показанията на св. Д. И., който също се е уплашил от произведения изстрел.

Обстоятелството, че К. М. се е намирал пред фермата на К. А. се установява освен от показанията на И. С., но и косвено от показанията на св. Г. А., на когото С. и И. първи са съобщили за случилото се и който факт свидетелят е съобщил на полицията при позвъняването си на телефон 112.

В тази връзка според настоящия състав в хода на производството не се събраха други доказателства, които да доведат съда до извода, че М. е оправил закана с убийство против личността на св. С.. Такива данни не се съдържат нито в първоначалния сигнал, подаден от св. Г. А., нито пък са споделени от полицейските служители (св. И. Л., който е приел сигнала и св. В. В., И. Д. и Д. Ц., които първи са се отзовали на мястото на произшествието).

От друга страна обаче, от показанията на полицейските служители, които макар и производни, имат доказателствена стойност, се установява, че С. им е споделил, че именно М. е застрелял кучето на А..

От заключението на съдебно-балистичната експертиза се установява, че намерените у убитото куче сачми нямат устойчиви трасологични следи, наподобяващи нарезите от цев на оръжие, като с приблизителен диаметър 4,75-5,00 мм. Според вещите лица с подобен вид сачми с тегло около 0,645 гр. се снарадяват патрони за гладкоцевно оръжие 12-и и 16-и калибър, като могат да бъдат изстреляни и през цевта на всяко едно гладкоцевно самоделно или атипично оръжие с диаметър на цевта над 5 мм. Посочено е, че броят на сачмите, попаднали в тялото на кучето е 33-38 броя, което сравнено с относителния брой сачми, с които се снарадяват патроните е от 43 до 50 броя – т.е. в тялото на кучето са попаднали почти всички сачми, от което е направен извод, че вероятната дистанция на произвеждане на изстрела е от 20 до 30 м.

От заключението на ветеринарно-медицинската експертиза се установява, че кучето е починало в резултат от свмртоносно увреждане, причинено от огнестрелна рана в областта на горна част на ребрата, която е довела до разкъсване и кръвоизлив на десен и ляв бял дроб, сърце и гръдна аорта. При аутопсията са изолирани три проектила, като според вещото лице смъртта на жИ.тното е била изключително мъчителна и в непрестанна агония.

При разпита си в съдебно заседание вещото лице пояснява, че изстрелът спрямо кучето е бил отзад под ъгъл от 45 градуса, като сачмите са пронизали десния дроб, сърцето, аортата, левият дроб и са заседнали под мишницата. Смъртта е настъпила бързо, защото са поразени жизненоважни органи, като е стреляно отблизо със ситни сачми.

Съдът приема, че показанията на св. К. Д., А. *, А. К., В. Б. и Н. З. не са в състояние да наведат съмнение в обвинението досежно обстоятелството, че М. двукратно е посетил фермата на А., за да го търси, след което е застрелял негово куче. От показанията на св. К.

Д., А. К. и А. * се установява, единствено, че по-рано вечерта М. е посетил местната кръчма, а от показанията на св. В. Б. и Н. З. - че около 22,30-23,00 часа М. е бил в дома си. Дори да се приеме, че показанията на св. Б. и З. са достоверни, няма пречка в промеждутъците от време /между посещенията в кръчмата и прибирането си у дома, а и по-късно вечерта/ М. да е отишъл до фермата на А. и да е произвел изстрела, в резултат на който е умъртвено кучето.

Обстоятелството, че при осъщественото претърсване и изземване около шест месеца след извършване на деянието у М. не е намерено огнестрелно оръжие не изключва възможността към 03.05.2022 г. подсъдимият да е държал подобно оръжие.

Съдът не кредитира показанията на св. Т. К., според която цялата вечер е била заедно с М., доколкото тя е заинтересувана от изхода на делото след като съжителства на съпружески начала с подсъдимия и очевидно се стреми да подкрепи неговата защитна версия. Нещо повече – от показанията й се установява, че тя се е оплаквала от К. А. във връзка с щети по посевите в землището на с. Ж.о.

3

При наличие на подобна доказателствена съвкупност настоящият състав приема, че не може да бъде направен еднозначен извод за това, че М. е извършил престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, за което му е било повдигнато обвинение. От друга страна обаче, събраните доказателствени източници са достатъчни да може да се направи заключението, че именно М. е възпроизвел изстрела, довел до смъртта на кучето.

Подсъдимият К. Б. М., е роден на **.**.****г. в гр. И., ЕГН **********, адрес: село Ж.о, община И., област Софийска, българин, българско гражданство, средно образование, неженен,.

Според справката му за съдимост макар и М. да е осъждан, той е реабилитиран, , а съгласно справката му са криминална проявеност – не е регистриран в масивите на МВР за извършени престъпления от общ характер.