Решение № 2341 от 23.09.2026, Административен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 2341

Кърджали, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - IV състав, в съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

МАРИЯ БОЖКОВА

При секретар АНЕЛИЯ ЯНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ БОЖКОВА административно дело № 20267120700398 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс, във връзка с чл. 171, т.1, б.“з“, „гг“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Делото е образувано по жалба на С. Е. А., чрез пълномощник, срещу ЗППАМ № 26-1947-000325/ 22.06.2026 г., издадена от [длъжност] в РУ-Кърджали, с която на основание чл.171, т.1, б.з, „гг“ от ЗДвП на лицето е наложена ПАМ „Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“.

Изложени са доводи за незаконосъобразност на заповедта, поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и неговата цел.

Твърди се, че към момента на проверката жалбоподателя не е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила на основание чл.18б, ал.2 вр. ал.1, т.8 от Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. Обстоятелството, че уведомяването на собственика на автомобила за прекратената регистрация, не е изрично предвидено като елемент от фактическия състав на нарушението по чл.140, ал.1 вр. с чл.143, ал.10 от ЗДвП, не означавало, че деянието е съставомерно, независимо от знанието на собственика на автомобила за служебно издадения акт за дерегистрация. Обективно невъзможно било собственикът на ППС да има знание за факта и датата на дерегистрация на МПС, ако изрично не е бил уведомен за това обстоятелство.

Според жалбоподателя, като собственик на процесното МПС, същия не е бил нарочно уведомен, съответно не е научил за факта на прекратената регистрация, включително по друг начин, поради което недоказан оставал субективният елемент от състава на административното нарушение. В този смисъл счита, че деянието му, което се субсумира под състава на административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, не е извършено виновно.

Изразява се становище, че доколкото в случая се касае за формално нарушение, т.е. такова лишено от общественоопасни последици, по дефиниция вината е възможна само под формата на умисъл. Незнанието на част от обективните елементи от състава на нарушението, а именно - прекратяването на регистрацията по служебен път, налагало извод за липса на виновно поведение, доколкото нарушителят е действал в условията на фактическа грешка по смисъла на чл. 14 от НК, във вр. чл. 11 от ЗАНН, която всякога изключва умисъла.

Искането е да се отмени обжалваната заповед и се присъдят деловодни разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител.

Ответникът – [длъжност] в РУ-Кърджали М. П. Я., не се явява и не се представлява. От пълномощник е постъпило становище с подробни доводи за неоснователност на жалбата, искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, приема за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК, във връзка с чл.172, ал.5 от ЗДвП и от лице, за което оспорения АА създава неблагоприятни последици.

За да се произнесе по същество на жалбата съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

С оспорената ЗППАМ № GPAM-1810351/ 14.06.2026 г., издадена от [длъжност] в РУ-Кърджали М. П. Я., на основание чл.171, т.1, б.з, „гг“ от ЗДвП, на С. Е. А. е наложена ПАМ „Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“. Мярката е приложена за нарушение на чл.140, ал.1, предл. 1-во от ЗДвП затова, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, за което е съставен АУАН, [серия] № [номер]/[дата]. Съгласно описанието на административно нарушение в АУАН, на 22.06.2026 г., около [час] в [община] на [път] [№] С. Е. А. управлява собствения си лек автомобил [марка] [модел] с регистрационен номер [рег. номер], който не е регистриран по надлежния ред. Прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от 27.05.2026 г., без задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите към момента на проверката.

От приложено с жалбата и прието като доказателство по делото заверено копие на застрахователна полица № [номер] се установява, че за ППС с регистрационен № [рег. номер] има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с начална дата на покритие 23.06.2026 г., 10,00 ч. и крайна дата на покритие – 23.06.2027 г., 23:59 ч.

При така установена фактическа обстановка жалбата е основателна поради следните съображения:

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква "а", т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, надлежно упълномощен със Заповед №292з-109/15.01.2025 г. на „За“ директор ОДМВР-Кърджали, съгласно Заповед №292з-39/08.01.2025 г., издадена на основание Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Спазена е и установената форма за издаване на акта.

Обжалваната заповед е издадена в противоречие с приложимите материалноправни норми и целта на закона.

Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ, в случая в чл. 171, ал. 1 от ЗДвП. Принудителните административни мерки, предвидени в ЗДвП, се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което са от вида на преустановяващите ПАМ. ПАМ се прилага без оглед на вината и не съставлява административнонаказателна санкция, като не се подчинява на режима в ЗАНН и в НК. Принудителната административна мярка се налага при обективно извършване на нарушение, тя не е насочена към личността на дееца – да санкционира неправомерното му поведение, а към правните последици от неправомерното поведение – да се предотврати и преустанови административното нарушение (чл. 22 от ЗАНН).

Материалноправното основание за издаване на процесната ЗППАМ е управление на МПС със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, установено след направена проверка от полицейски служител с техническо средство – работна станция за отдалечен достъп (РСОД).

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти и доколко същите се обхващат от нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно – следват ли се разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН). В случая обжалваната ЗППАМ е издадена на основание чл. 171, т. 1, б. з)гг) от ЗДвП, съгласно която норма, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.

От значение за приложението на чл. 171, т. 1, б. з)гг) от ЗДвП във вр. с чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е допуснато административно нарушение – управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, който факт следва да е налице към датата на прилагане на ПАМ, да е безспорно установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя.

Безспорно в случая е, че на 22.06.2026 г. жалбоподателят е управлявал собственото си МПС със служебно прекратена регистрация от 27.05.2026 г. по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Безспорно е, че на 23.06.2026 г. застраховката „Гражданска отговорност“ е заплатена от собственика на автомобила и на тази дата, в 10,00 часа, е служебно възстановена регистрацията на МПС.

Нормата на чл.171 от ЗДвП предвижда налагане на ПАМ за преустановяване на нарушенията. След като нарушението е отстранено веднага и е представена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, то отсъства основанието за прилагане на оспорената принудителна административна мярка.

Съдът намира, че в конкретния случай оспорената заповед е и непропорционална и несъответна на целта на закона, с оглед настъпилото веднага, след констатиране на нарушението, служебно възстановяване на регистрацията на управляваното от оспорващия МПС. Разпоредбите на чл.6, ал.1 и ал.5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. Наложената ПАМ не се основава на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел. Процесното нарушение е отстранено веднага и регистрацията на автомобила е възстановена, съгласно нормата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, поради сключената валидна застраховка „Гражданска отговорност“. При това положение безпредметно е отнемането на СУМПС на водача за срок до решаване на въпроса за отговорността, но не за повече от 6 месеца, тъй като целите на ПАМ са постигнати. Издаването на ПАМ от вида на процесната спрямо водача придобива санкционен характер, какъвто характер мярката не би следвало да има.

Поради изложените съображения жалбата е основателна и следва да се уважи като се отмени ЗППАМ.

При този изход на спора в полза на жалбоподателя се дължат деловодни разноски в размер на 305, 11 евро, представляваща внесена ДТ – 5.11 евро и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро съгласно ДПЗС, [сер] с дата 23.06.2026 г. Разноските следва да се възложат в тежест на ОДМВР-Кърджали на основание чл.143, ал.1 от АПК.

Съдът приема, че е неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, защото договорения и изплатен размер на възнаграждението съответства на осъществената правна помощ – изготвяне на жалба, в която е направено особено искане за спиране изпълнението на оспорената ЗППАМ, явяване в съдебно заседание, представяне на писмено становище и посочване на доводи за незаконосъобразност на оспорената ЗППАМ.

Ето защо и на основание чл.172, ал.2, предл.2-ро от АПК, Административен съд – Кърджали

Р Е Ш И:

Отменя ЗППАМ № 26-1947-000325/ 22.06.2026 г., издадена от [длъжност] в РУ-Кърджали М. П. Я..

Осъжда ОДМВР-Кърджали да заплати на С. Е. А. с [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица], деловодни разноски в размер на 305,11 евро (триста и пет евро и единадесет евроцента).

Решението, на основание чл. 172, ал.5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните на основание чл.138, ал.3 от АПК.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�