Решение № 21 от 11.03.2022, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Козлодуй, 11.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галя В. Петрешкова Ставарова при участието на секретаря Галина Ст. Тимчева Дикова като разгледа докладваното от Галя В. Петрешкова Ставарова Административно наказателно дело № 20211440200361 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „А. строй-инвест“ ЕООД , гр.Козлодуй ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. Козлодуй*********** в качеството му на юридическо лице-работодател по смисъла на § 1,т.1от ДР на Кодекса на труда, представляван от АНТ. П. АЛ.-управител, против Наказателно постановление № 06-2100019/29.11.2021г. на Р.Г.М. - Директор на Дирекция "Инспекция по труда" – Враца, с което на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, на основание чл. 416, ал.5 вр. чл. 414, ал.1 от Кодекса на труда, за нарушение на чл.128, т.2 вр. чл.270, ал.2 и ал.3 от Кодекса на труда /КТ/.

В жалбата се излагат твърдения, че са изплатени сумите посочени в НП в срок 15.12.2021г., за което представят на съда 2бр. платежни нареждания и молят НП да бъде отменено.

В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от старши юрисконсулт М.К. при Д"ИТ" - гр. Враца, която оспорва жалбата и моли да се постанови решение, с което да бъде потвърдено НП № 06-2100019/29.11.2021 г., издадено от Директора на Д „ИТ" Враца в размера в който е наложена имуществената санкция, именно 1500.00 лв.

Претендира да и бъде присъдено възнаграждение, като юрисконсулт осъществил процесуално представителство по делото за ИА „ГИТ" в размер на 120.00лева.

Оспорва размера по договореното възнаграждение от страна на 1 процесуалния представител на жалбопадателя, ако същото е прекомерено и неотговаря на предвидения в чл.7, ал.2, от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 15.05.2020 г.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

При извършената проверка на "А. СТРОЙ - ИНВЕСТ" ЕООД, ЕИК ******** на 12.11.2021 г. в сградата на Д „ИТ“ Враца, от представените ведомости за заплати, за периода от м. ноември 2020г. до м. юли 2021г. включително, е установено, че на лицето А.Б.Х., ЕГН**********, нает в дружеството на длъжност юрисконсулт, с трудов договор № 002 от 25.11.2020г. и прекратен със заповед №002 от 02.08.2021 г., работодателят е начислил, но не е изплатил трудовото му възнаграждение за целия период на трудовия стаж в дружеството, както следва: за м. ноември 2020г. - 18.69 лева, за м. декември 2020г. - 130.86 лева, за м. януари 2021 г. - 130.86 лева, за м. февруари 2021 г. - 130.86 лева, за м. март 2021 г. - 130.86 лева, за м. април 2021 г. - 130.86 лева, за м. май 2021 г. - 130.86 лева, за м. юни 2021 г. - 130.86 лева, за м. юли 2021 г. - 130.86 лева, или общо дължима сума в размер на 1065.57 лв.

В трудовия договор на А.Б.Х. е била определена периодичност на изплащане на основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер: веднъж месечно до 25-то число на месеца, следващ предходния.

Нарушението е извършено на 26.08.2021г. - първият работен ден след изтичане на срока за изплащане на последното дължимо трудово възнаграждение за м. юли 2021г. в гр. Козлодуй.

На 15.11.2021г. св. К. Ив. П. на длъжност Главен инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" - Враца, в присъствието на свидетелите В.Г.

С, ЕГН **********, и Т. Д. ИВ., ЕГН **********, на основание чл. 416, ал. 1 от КТ съставила АУАН /акт за установяване на административно нарушение/ на "А. строй - инвест"ЕООД в качеството му на юридическо лице, ЕИК ********, представлявано от АНТ. П. АЛ. - управител, ЕГН **********, в качеството му на работодател. В съдържанието на акта било посочено неизпълнението на задължението за изплащане на уговореното трудово възнаграждение на лицето А.Б.Х., ЕГН **********, нает в дружеството на длъжност юрисконсулт. За дата на извършване на нарушението била определена датата на която следвало да се изплати дължимото възнаграждение – 26.08.2021г.

Актът за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на упълномощено от представляващия дружеството лице.

В графата за възражения не са отразени такива.

В законноустанения срок по чл. 44, ал.1 от ЗАНН, не са постъпили възражения срещу съставения акт.

На 29.11.2021г. административно наказващият орган издал обжалваното НП, с което възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и наложил административно наказание от вида имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

2

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, протокол за извършена проверка на Д „ИТ“ Враца № ПР2136318; копие от трудов договор № 002 от 25.11.2020 г.; копие от заповед за прекратяване на трудов договор № 002/02.08.2021 г.; справка от ИС на ИА .,ГИТ"; ведомости за заплати за периода от м. ноември 2020г. до м. юли 2021 г. включително, на А.Б.Х., обратни разписки, платежно нареждане, заповеди, пълномощни и други, които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като непротиворечиви, конкретни, логични и добросъвестни, съдът кредитира изцяло показанията на депозирани в с.з. от актосъставителя св. К.

Ив. П. и св. В.Г. С.

Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и тези събрани в с.з., не оспорени от страните и приобщени към доказателства по делото.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложените по делото заповеди, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика.

Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се издават от ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни лица, съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага административни наказания по КТ е ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице. В случая НП е било издадено от директора на Дирекция „ИТ” Враца, който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в 3 издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Нарушението е в достатъчна степен индивидуализирано позволяващо на наказания субект да разбере в какво е обвинен, а именно в това, че не е изплатил уговореното трудово възнаграждение за периода от м. ноември 2020г. до м. юли 2021 г. на лицето А.Б.Х., ЕГН **********, нает в дружеството на длъжност юрисконсулт с трудов договор № 002 от 25.11.2020 г. и прекратен със заповед №002 от 02.08.2021 г. работодателят е начислил, но не е изплатил трудовото му възнаграждение за целия период на трудовия стаж в дружеството, както следва: за м. ноември 2020г. - 18.69 лв., за м. декември 2020 г. - 130.86 лв за м. януари 2021 г. - 130.86 лв., за м. февруари 2021 г. - 130.86 лв., за м. март 2021 г. - 130.86 лв., за м. април 2021 г. - 130.86 лв., за м. май 2021 г. - 130.86 лв., за м. юни 2021 г. - 130.86 лв., за м. юли 2021 г. - 130.86 лв., или общо дължимата сума е в размер на 1065.57 лв.

Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на съществените и които да са ограничили правото на защита на наказаното лице.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира, че правилно наказващият орган е приложил материалния закон и е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната норма.

Съгласно цитираните разпоредби /чл.128, т.2 и чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ/ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя – на негови близки или чрез превеждането му на влог в посочената от него банка. От анализа на посочените правни норми се налага извод, че изпълнителното деяние на описаното в оспореното пред районния съд наказателно постановление административно нарушение се осъществява, чрез бездействие – неплащане на уговореното трудово възнаграждение в установения срок. Тоест с неизвършване на законово вмененото задължение за изплащане на трудовото възнаграждение и изтичането на срока за това, се осъществява съставът на визираното в чл. 128, т.2 от КТ административно нарушение.

В конкретният случай, в трудов договор № 002 от 25.11.2020 г. е вписан срок за изплащане на трудовото възнаграждение до 25-то число на месеца следващ месеца, за който се дължи. Следователно работодателят е следвало да изплаща трудовите възнаграждения на посоченото лице А.Б.Х. в АУАН и наказателното постановление в срок до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът. В процесното наказателно постановление АНО коректно е посочил, че нарушението се състои в неизплащане на уговореното трудово възнаграждение на лицето. Съдът намира, че щом работната заплата е следвало да се изплати до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът, то нарушението е довършено на следващия ден след тази дата.

Настоящата инстанция намира, че от представените по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че към посочената в НП дата, 4 е извършено нарушение на разпоредбите на чл.128, т.2 от КТ, във връзка с чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ, доколкото дружеството, като работодател не е изпълнил задължението си по чл.128, т.2 от КТ в установените срокове да изплати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа на лицето А.Б.Х., за положения от него труд, за периода от м. ноември 2020г. до м. юли 2021 г. по някой от способите, предвидени в чл.270, ал.3 от КТ.

Следва да се отбележи, че доказателства, опровергаващи тези констатации, не са събрани нито в хода на АНП, нито в производството пред районния съд.

Ангажираните доказателства сочат на изплатено възнаграждение едва четири месеца по-късно – 13.12.2021г. Затова и съдът намира, че правилно е определена и датата на нарушението - 26.08.2021г., тъй като към тази дата, със своето бездействие, въззивното дружество вече се е намирало в нарушение.

Неизпълнението на това задължение е установено по категоричен начин от приложените по делото разплащателна ведомост, съгласно която възнаграждението е начислено, но не е изплатено. Горните обстоятелства дори не се оспорват от въззивното дружество. От доказателствата по делото е видно, че работодателят е начислил, но не е изплатил трудовото възнаграждение на жалбоподателя за целия период на трудовия стаж в дружеството, както следва: за м. ноември 2020г. - 18.69 лв., за м. декември 2020 г. - 130.86 лв за м. януари 2021 г. - 130.86 лв., за м. февруари 2021 г. 130.86 лв., за м. март 2021 г. - 130.86 лв., за м. април 2021 г. - 130.86 лв., за м. май 2021 г. - 130.86 лв., за м. юни 2021 г. - 130.86 лв., за м. юли 2021 г. 130.86 лв., или общо дължимата сума е в размер на 1065.57 лв. в уговорения срок, а едва четири месеца по-късно – 13.12.2021г., съгласно приложеното копие от преводно нареждане.