Решение № 17081 от 20.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17081 гр. ..........., 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело №

20221110163627 по описа за 2022 година и взе предвид следното:

Производството е по предявени по реда на чл. 415, ал.1 ГПК от „............” ЕАД срещу В. И.

М. и Н. В. М. обективно съединени искове за установяване, че ответниците дължат разделно на ищеца следните суми – 213,26 лв., представляваща потребена без правно основание топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021г., с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законна лихва от 05.08.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 40,18 лв. за периода от 31.10.2019 г. до 28.07.2022 г., сумата от 14,50 лв., представляваща стойност на потребена без правно основание услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 31.08.2020г., с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законна лихва от 05.08.2022г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение в размер на 3,24 лв. за периода от 31.10.2019г. до 28.07.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 42660/2022г. на СРС, 71 състав, при квоти, както следва:

- В. И. М. – ½ част, а именно: 106,63 лв., представляваща потребена без правно основание топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021г., с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законна лихва от 05.08.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 20,09 лв. за периода от 31.10.2019 г. до 28.07.2022 г., сумата от 7,25 лв., представляваща стойност на потребена без правно основание услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 31.08.2020г., с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законна лихва от 05.08.2022г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение в размер на 1,67 лв. за периода от 31.10.2019г. до 28.07.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 42660/2022г. на СРС, 71 състав;

1

- Н. В. М. - ½ част, а именно: 106,63 лв., представляваща потребена без правно основание топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021г., с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законна лихва от 05.08.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 20,09 лв. за периода от 31.10.2019 г. до 28.07.2022 г., сумата от 7,25 лв., представляваща стойност на потребена без правно основание услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 31.08.2020г., с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законна лихва от 05.08.2022г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение в размер на 1,67 лв. за периода от 31.10.2019г. до 28.07.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 42660/2022г. на СРС, 71 състав;

Ищецът твърди, че ответниците са потребители на ТЕ за стопански нужди. Поддържа, че не е подписан договор за продажба на топлинна енергия, поради което ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца. Предвид това претендира горепосочените суми, както и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците. Оспорват иска като неоснователен. Твърдят, че не е налице неоснователно обогатяване. Молят съда да отхвърли исковете.

„.....“ ЕООД, конституирано в производството като трето лице помагач на страната на ищеца, не взема становище по предявените искове.

Съдът, като взе предвид изразените от страните становища и обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

В депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК , както и в обстоятелствената част на исковата молба ищецът обосновава задължението на ответниците с неоснователното обогатяване на същите с доставената и използвана от тях топлинна енергия, доколкото за исковия период страните не са подписали писмен договор. Ищецът поддържа, че като собственици на процесния имот ответниците са ползвали топлинна енергия, доставена от ищцовото дружество, без да я заплащат, поради което е налице неоснователно обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, като имущественото разместване е осъществено при липса на валидно правно основание за това.

Съгласно константната практика на ВКС, споделяна и от настоящия съдебен състав, имуществените облаги имат материално естество и те са оценими в пари. Изразяват се в увеличаване на актИ. на имуществото на обогатения, в намаляване на неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане. (Така решение № 587/01.11.2010 г. по гр. д. № 941/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО).

В тежест на дружеството-ищец е да докаже, че ответниците са спестили разходи за доставената и ползвана от тях топлинна енергия през исковия период за процесния имот.

Съгласно § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция до 17.07.2012 г.), респективно § 1, т.

2

33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.), потребител на енергия или природен газ за стопански нужди, респ. „небитов клиент“, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя – чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ .

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира процесния имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Безспорно е между страните, а и от съвкупната преценка на събраните писмени доказателства по делото се установява, че ответниците са собственици при равни квоти – по ½ ид.ч., на процесния недвижим имот – магазин № 1, находящ се в гр. ..............., разположен на партерен етаж. Нито се твърди, нито се установява по делото, че между страните е бил сключен писмен договор за доставка на топлинна енергия за стопански (небитови) нужди.

В мотивите на Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2017 г., ОСГК, е прието, че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградени сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 – 36 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергиая по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.

Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 от ЗЕ ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ , отпреди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.

В разпоредбата на чл. 125, ал. 1 от ЗЕ е установено, че топлоснабдяването е процес на производство, пренос, доставка, разпределение и потребление на топлинна енергия с топлоносител водна пара и гореща вода за битови и небитови нужди. Дефиниции на понятията "битов клиент" и "небитов клиент" се съдържат в § 1 от ДР на ЗЕ , като съгласно чл. 2а "битов клиент" е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди, а съгласно чл. 33а "небитов клиент" е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за небитови нужди. Въведеното в ЗЕ разделение на клиентите е в съответствие и с целта на нормите на ДиректИ. 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на ДиректИ. 2003/54/ЕО, съгласно която "битов клиент" означава клиент, купуващ електроенергия за собствена битова консумация, като се изключват търговски 3 или професионални дейности (чл. 2, т. 10), а "небитов клиент" означава физическо или юридическо лице, купуващо електроенергия, която не е за негови собствени битови нужди, и включва производители и клиенти на едро (чл. 2, т. 11).

Следователно водещ критерий за разделението между битов и небитов клиент са нуждите, за които се ползва топлинна енергия в обекта, а не предназначението на последния. В този смисъл решаващият съд приема, че нуждите, за които се ползва топлинна енергия в конкретен обект, обуславят и вида на правоотношението, което може да възникне с топлопреносното предприятие по повод доставката на топлинна енергия, респ. не е възможно по отношение на този имот да възникне както правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди, така и правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди. Доколкото в частност доставяната в процесния имот топлинна енергия е била ползвана от ответниците във връзка с осъществявана търговска/професионална дейност – като противното нито се твърди, нито се установява по делото, в т.ч., че през исковия период имотът е бил ползван от друг правен субект, то следва изводът, че между страните не е налице договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди.

При това положение, доколкото ответниците като собственици на по ½ ид.ч. от процесния магазин са ползвали доставената в него ТЕ, отададена от сградната инсталация, и ТЕ за БГВ, то следва да се приеме, че същите са се обогатили, спестявайки разходите, които е трябвало да направят за заплащане на стойността на тази енергия и на услугата дялово разпределение, а съответно ищецът е обеднял, тъй като не е получил цената на доставките, като обогатяването на ответниците и обедняването на ищеца произтичат от един и същ факт.

Количеството доставена топлинна енергия през исковия период и нейното разпределение – извършването на услугата дялово разпределение, както и техните стойности са установени въз основа на писмените доказателства по делото и от заключението на назначената по делото съдебна техническа експертиза (СТЕ), неоспорено от страните, което съдът намира за обективно, компететнтно, изготвено с необходимите знания и умения. Според СТЕ, за процесния период няма начислена ТЕ за отопление на имот. ТЕ отдадена от сградната инсталация е определена като разлика между общото количество ТЕ за отопление минус сумата от показанията на индивидуалните топломери в отделните имоти и ТЕ за БГВ, като същата се разпределя пропорционално на отопляемите обеми по проект. В процесния имот е монтиран един брой водомер за топла вода, отчитан при отчет на уредите в сградата. Вещото лице е констатирало още, че технологичните разходи са приспаднати за сметка на ищеца и е заключило, че третото лицепомагач е извършило дялово разпределение за имота в съответствие с нормативните изисквания, противно на твърденията във въззивната жалба, а измервателните уреди са преминали дължимата метрологична проверка.