Решение № 435 от 29.11.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 435 гр. Пловдив, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20245001000376 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №164 от 09.05.2024 г.,постановено по т.д.№416/2023 г. по описа на Окръжен съд-С. З.,е осъден ответникът „П. - И.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: Област С. З., Община О., с.

Т., п.к. ****, да заплати на ищеца „С.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „О. м.“ № *, ет. *, ап. ** сумата от 77 783,10 лева с ДДС, представляваща стойността на продадения от „С.“ ООД на „П. И.“ ЕООД варовик фракция 10-60 мм., ведно със законната лихва от 29.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

Със същото решение ответното дружество “П. - И.”ЕООД е осъдено за заплати на ищеца „С.“ ООД и сумата от 10 781,32 лв.,представляваща направени разноски по делото.

Срещу горното решение е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство-“П. - И.”ЕООД с ЕИК *********,чрез пълномощника на дружеството-адв. С. М.,с която решението се обжалва изцяло и се поддържа становището,че то е неправилно.Описва се подробно приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направени в решението изводи,съдържа се анализ от страна на жалбоподателя на събрани 1 по делото доказателства и се твърди,че този анализ сочи на извод,различен от направения такъв от Окръжен съд-С. З..По-конкретно се поддържа довода,че дружеството-ответник не е ползвало данъчен кредит по процесната фактура,на която се основава процесния иск,че тази фактура от формална гледна точка не е достигнала до ответника,защото е изпратена нелегитимноне от контрагента му,а от трето неоторизирано за това лице,което въобще хвърля съмнение върху авторството на неподписан документ.Поддържа се и аргумента,че погрешното счетоводно отразяване на фактурата в счетоводството на ответника своевременно по реда на чл.126 от ЗЗД е коригирано с последваща декларация в месеца,когато е установена грешката,че няма реално ползване на данъчен кредит,не е отразен разход за придобиване на стоки.Твърди се,че първоинстанционният съд е смесил глаголно начисляване на данъчен кредит с ползване на данъчен кредит и е стигнал до напълно погрешен краен извод.

На база всички изложени в жалбата аргументи е поискано да се отмени първоинстанционното решение и да се отхвърли като неоснователен и недоказан предявения от “С.”ООД срещу “П. - И.”ЕООД осъдителен иск.Поискано е присъждането на разноски за двете инстанции с оглед изхода на делото.

В законния срок е подаден писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия “С.”ООД с ЕИК *********,чрез пълномощника му адв.П. Ч.,с който отговор жалбата е оспорена като неоснователна.Посочено е,че въведените в нея твърдения за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение са неоснователни,а самото това решение е правилно,законосъобразно и не страда от пороците,визирани в жалбата.Конкретни доводи в тази насока са развити в отговора.Поискано е присъждане в полза на въззиваемия на сторените от него пред настоящата инстанция разноски.

Доказателствени искания не са заявени от страните в настоящото производство пред въззивната инстанция.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице /в случая-юридическо лице/,имащо правен интерес да обжалва конкретното първоинстанционно решение с оглед постановения с него краен резултат и при подаването на жалбата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло 2 с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение, Пловдивският апелативен съд намира,че решението е процесуално допустимо и в частност-че с него съдът се е произнесъл по предявения по делото осъдителен иск,който също намира за допустим.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:

По т.д.№416/2023 г. по описа на Окръжен съд-С. З. /образувано след прекратяване и изпращане по подсъдност на т.д.№496/2023 г. по описа на Окръжен съд-В./ е предявен от “С.”ООД-гр.В. с ЕИК ********* против “П. И.”ЕООД-с.Т.,област С. З.,с ЕИК ********* осъдителен иск за заплащане от ответника на сумата от 77 783,10 лв. с ДДС,представляваща стойността на продадения от “С.”ООД на “П. - И.”ЕООД варовик фракция 10-60 мм,за което е издадена фактура №***/******** г.,ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Искът е основан на следните твърдения на ищеца:

В исковата молба се твърди,че за времето от 10.08.2022г. до 30.08.2022г.

„С.“ ООД е доставило на „П. - И.“ ЕООД 5185,5400 тона варовик фракция 1060 мм и предаването на стоката било извършено в база с. В., общ. Ч., обл. С.

З., като отделните количества варовик били натоварени на собствени и наети от „П. - И.“ ЕООД товарни автомобили.Твърди се,че с електронна автовезна на „С. К. ****“ ЕООД, собственик на базата в с. В., било извършено претегляне на предадените от „С.“ ООД на „П. - И.“ ЕООД и натоварени на товарните автомобили в база с. В. количества варовик. След претегляне на получените от „П. - И.“ ЕООД количества варовик, „С. К. ****“ ЕООД издало на ищеца подробен отчет от извършените тегления от автовезната, като общото количество на предадения материал по данни от нея бил 5356,180 тона.Количествата варовик били извозени директно от базата с. В. до „ТЕЦ М.

И. *“ ЕАД, на което „П. - И.“ ЕООД продало закупения от „С.“ ООД варовик.

Твърди се още,че след като „П. - И.“ ЕООД потвърдило, че е получило 5 185.5400 тона варовик фракция 10-60 мм., на ********г. „С.“ ООД издало фактура № ***/********г. за доставените на „П. - И.“ ЕООД 5185.5400 тона варовик фракция 10-60 мм. на стойност 77783,10 лева с ДДС. На 01.09.2022г. фактурата била връчена на „П. - И.“ ЕООД и ответното дружество следвало да плати продажната цена на доставената стока в едноседмичен срок от нейното получаване.

Въпреки многократно отправените покани, последната от които е била изпратена на 03.07.2023г. на електронния адрес на ответното дружество, до момента на депозиране на исковата молба „П. - И.“ ЕООД не било изпълнило задължението си, да плати на „С.“ ООД цената на продаденото му количество 3 варовик фракция 10-60 мм., по издадена от него фактура № ***/********г.

Поради виновното неизпълнение на задължението от страна на „П. - И.“ ЕООД, да плати на „С.“ ООД цената на продаденото му количество варовик фракция 10-60 мм., за което е издадена фактура № ***/********г., за „С.“ ООД ищецът твърди, че за него се поражда правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Посочва банкова сметка за заплащане на вземането,предмет на исковата претенция.

От ответника “П. - И.”ЕООД е подаден в законния срок писмен отговор на исковата молба,с който е оспорил изцяло предявения срещу него иск.Описва възникнали между него и “С. К. ****”ЕООД отношения,които били уредени със сключена помежду им спогодба така,че “С. К. ****”ЕООД да погаси задължение към “П. - И.”ЕООД,за което имало и издаден изпълнителен лист по влязло в сила съдебно решение,чрез безвъзмездното предаване на равностойно количество варовикова фракция от собствената си кариера на „П. И.“ ЕООД именно за нуждите на „ТЕЦ-М. и. *“ ЕАД до края на 2023 г.

В изпълнение на тази договорка и с оглед качеството на досега доставяния продукт, удовлетворяващ изискванията на ответника по договор с ТЕЦ- М. И. * ЕАД, ответникът се е съгласил на подобен ход. В тази връзка „С.

К. ****“ ЕООД било прехвърлило на ответника в собственост - 7900 тона фракция : Фракция 5-10мм по 10лв. на тон и Фракция 10-60 мм по 12,50лв. на тон. В това количество било включено и претендираното от 5180,54 т.

Оставало да добие още 21000 тона.

Посочва, че в приложената като доказателство извадка (електронни съобщения) от електронната поща на ответника било видно, че водената кореспонденция е за описаната по-горе сделка между „С. К. ****“ ЕООД и „П.

И.“ ЕООД досежно същата стока, в т.ч. и съдържаща оригинално изпращаната справка - Подробен отчет, който ищецът в преправен вид, представял като доказателство към исковата молба.

Твърди, че напълно изненадващо на ел.поща на счетоводството на ******** г., без да има дори някакъв разговор с представител на ищеца от „С.

К.“ ЕООД (а не от посочения доставчик) било получено изображение на фактура № *** без дори подпис на издател. Повторно била изпратена и на 07.09.2022 г. пак от електронната поща на „С. К. ****“ ЕООД,но най-отдолу на мейла, поздравът бил от „С.“ООД. Ответникът твърди, че по телефона е информирал представител на „С. К. **** “ЕООД, че няма да осчетоводи фактура от непозната за него фирма и че отношенията му са с ищцовото дружество.

Ответникът твърди, че в изпълнение на изискването за хронологичност на водене на счетоводната отчетност външният счетоводител на дружеството по погрешка на ******** г. е осчетоводил фактурата, след което, веднага след 4 като е докладвал му е било казано, че такава сделка не съществува и той анулирал счетоводните операции, като в следващият дневник на покупките отразил обстоятелството с дата 01.09.2023 г. Операцията не била заведена в други регистри, не била заведена и като задължения към доставчик.

Посочва, че от ел. поща на счетоводството на 03.10.2023 г. Била изпратена от “С. К. ****“ ЕООД нова фактура с доставчик „С.“ ООД, а после изпратили имейл ответникът да не я осчетоводява (като след това издали същата фактура, но с номер ****/******** г. вече от „С. К. ****“ ЕООД).

Посочва, че главният счетоводител е попитал ищцовото дружество как стоят нещата при ответника с фактура № ***/******** г., тъй като те били известени, че тази фактура не е осчетоводена при ответното дружество, но отговор не получил.

Твърди, че в електронна кореспонденция, хронологично към датата на събитието ответникът е уведомявал „С. К. ****“ ЕООД, че дружествотоответник няма договор и каквито и да е търговски взаимоотношения със „С.“ ЕООД и че тази фирма е непознато за него лице.

Твърди, че не отговаря на истината, че ответното дружество било потвърждавало на ищеца получаване от тях на фракция, защото фракцията бил получил от „С. К.“ ЕООД, ответникът си е осигурил собствения и външен транспорт и счита, че няма логика да потвърждава нещо на непознато за него дружество.

Посочва, че неизвестно по каква причина ищецът се е снабдил с документ с невярно съдържание или преправен такъв „Подробен отчет“, където към номерата на автомобилите и номерата на кантарните бележки за доставчик е добавен „С.“ ООД.

Ответникът твърди още, че не са му известни взаимоотношенията между „С. К. ****“ ЕООД и „С.“ ООД. Към момента на натоварването на материала, собственик на фракциите е „С. К. ****“ ЕООД и тези фракции били придобити от ответника, товарени от него са били в изпълнение на спогодбата му за прихващане по протоколно определение № 91/10.02.2022 г. по търговско дело № 20213100900829/2021 г. по описа на Окръжен съд - В..