Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 196 от 12.04.2022, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Гражданско дело 2062/2021
Вид
Решение № 196
Подписан
12.04.2022
В сила
12.04.2022
Състав
ПЕТЪР НАЙДЕНОВ ВУНОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. гр. Хасково, 12.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР Н. ВУНОВ при участието на секретаря МИЛЕНА Д. БОРИСОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. ВУНОВ Гражданско дело № 20215640102062 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по искова молба от Н. Р. Ц., чрез адвокат В. Л. от АКХасково, срещу „Кареком" ЕООД.

Ищцата твърди, на 25.09.2019 г. тя като „възложител" и ответникът, като „изпълнител" сключили договор за поръчка, по силата на който той се задължил да произведе и да й достави бетонова ограда, съгласно Количествено-стойностна сметка за производство и доставка на бетонова ограда, неразделна част от договора с дължина 24 м., включваща: бетонни колове и панели с височина от 2.5 м., боядисване - двустранно - кв.м. - 120 кв.м., товарене и доставка от с. Клокотница, обл. Хасково до с. З., общ. П., обл. Плевен в срок до 21.12.2019 г., срещу цена в размер на 3 174,00 лева с ДДС. Страните договорили и авансово плащане, съгласно чл. 7 от договора, в размер на 960.00 лева, платими при подписване на договора, а останалата част от 2 214.00 лева следвало да се изплати при получаване на цялата продукция с 1 приемо-предавателен протокол. При многобройни разговори по телефона относно сключването на договора, авансовото плащане, доставката и издаването на съответните финансови документи, управителят на дружеството изпълнител К. А. уверявал ищцата, че ще получи именно оградата от снимките във „Фейсбук", рекламирана на страницата на фирмата му, обещал също и качествено изпълнение и коректни отношения. Въпреки това фактура за авансовото плащане на договореното не била изпратена на ищцата, а била получена единствено като снимка по мобилното приложение „Вайбър" на телефона й. На 21.10.2019 г. от клон на банка „Уникредит Булбанк" - гр. Плевен тя превела съгласно уговорките на договора паричен превод, представляващ авансова вноска в полза на „Кареком" ЕООД сумата от 978.00 лева от името на дъщеря си К. Н. М., тъй като оградата била предназначена за имота на дъщеря й в с. З., общ. П., обл. Плевен. На 29.12.2019 г. в с. З., общ. П. пристигнали поръчаните бетонови изделия, като ищцата поискала съпътстващите пратката документи - фактура, приемопредавателен протокол, товарителница и др., но шофьорът й представил единствено количествено-стойностна сметка. При получаване на бетоновите изделия и преглед, тя установила, че същите били некачествени, счупени, на места ударени, всички небоядисани, като видимите недостатъци били неотстраними за всички елементи на оградата и същите били негодни за тяхното договорно предназначение за - бетонна ограда, а и тя не била като тази, рекламирана на снимките във „Фейсбук" на страницата на фирмата изпълнител. Веднага ищцата разговаряла по мобилен телефон с управителя фирмата – ответник, като му заявила му, че отказва да приеме бетонните изделия и разваля договора, поради неизпълнение на задълженията му, и отправила искане да й върне авансово платената сума в размер на 978.00 лева.

След това бетонните изделия били отново натоварени на товарния автомобил марка „******" с рег. № ****** и върнати на ответника, но той отказал да възстанови процесната сума. На 29.12.2019 г., съгласно чл. 16, т. 4 от договора, ищцата изпратила Уведомление чрез „Български пощи", както и по имейла до управителя на дружеството „Кареком" ЕООД за прекратяване на договора им от 25.09.2019 г. поради пълното му неизпълнение и обективната невъзможност за отстраняване на недостатъците на поръчката, която била негодна за своето предназначение. Поддържа се, че с оглед развалянето на договора, било отпаднало основанието, на което ответникът получил сумата 2 от 978,00 лева с ДДС, представляваща аванс по същия, и той дължал връщането й. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответника да заплати на ищцата горепосочената сума, като се претендират и разноските по делото.

В съдебното заседание на 14.03.2022 г. ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск и прави искане да бъде постановено неприсъствено решение.

Ответникът, редовно уведомен, не е депозирал в срок писмен отговор, не се е явил и не е изпратил представител в първото по делото редовно с.з., като не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки изложеното по-горе, намира следното:

В настоящия случай са налице предпоставките на чл. 238 и чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото редовно заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие и ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, като с Определение № 189/03.02.2022 г. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. На следващо място, предявеният иск е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и събраните писмени доказателства.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки за постановяване на исканото неприсъствено решение против ответника, с което да бъде уважен предявеният иск, като на основание чл. 239, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви съобразно чл. 236, ал. 2 ГПК, а само указва, че решението се основава на наличието на такива предпоставки.

С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и своевременно искане за разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК единствено на същия следва да се присъдят такива, а именно сумата от 450,00 лева за внесена държавна такса и платено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

3

ОСЪЖДА „Кареком" ЕООД, ЕИК 202027681, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Георги Кирков" № 61-69, вх. А, ап. 18, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, да заплати на Н. Р. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. **************, съдебен адрес: гр. **************, сумата от 978,00 лева, представляваща авансово платена сума на отпаднало основание - развален договор за производство и доставка на ограда от бетонови панели, сключен между страните на 25.09.2019 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска 08.09.2021 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „Кареком" ЕООД, ЕИК 202027681, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Георги Кирков" № 61-69, вх. А, ап. 18, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Н. Р. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. **************, съдебен адрес: гр. **************, сумата от 450,00 лева, представляваща направени разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: М. С.

4