Решение № 52 от 21.04.2026, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Търговище, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. Н. И.А

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

СТЕЛА ИВ. И.А при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от М. Н. И.А Въззивно гражданско дело № 20263500500067 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл.от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на ищцата М. П., депозирана чрез пълномощник адв. П.П., АК-Х... (пълномощно л. 10) срещу решение № 562/20.11.2025 г. по гр.д. № 409/25 г. на РС – Търговище.

С обжалваното решение са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от М. С. П. с ЕГН ********** от гр.Търговище, съдебен адрес: гр. Х..., ул. М..., № 1, чрез адв. П. П., против „Микро Кредит“ АД, ЕИК:202073629 главен иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22, чл.

11, чл. 19 и чл. 33 от ЗПК и чл.143, ал.1 от ЗЗП за прогласяване нищожност на Договор за паричен заем № 9031-00028067, както и евентуален иск за прогласяване нищожност на „Договора за допълнителни услуги към договор за заем „Microcredit“ № 9031-00028067 на осн. чл.26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, като противоречащи на добрите нрави и поради неспазване на нормите на чл.143, ал. 1 и чл. 146, ал.1 от ЗЗП, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

В жалбата се излага становище, че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, с допуснати процесуални нарушения; съдът не е изяснил правилно и обективно фактическата обстановка в спора, „не е съобразил и обсъдил поотделно и в съвкупност всички представени по делото доказателства и в резултат е стигнал до грешни фактически изводи, което е довело до неправилното решаване на правния спор“. Не е спазил разпоредбите на чл. 7, ал. З и чл. 12 от ГПК да се произнесе по всички защитни доводи на ищеца, на чл. 235 , ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК да мотивира решението, не е изложил фактически и правни изводи по съществото на спора относно всеки твърдян от 1 ищцата относим юридически факт; не е приложил разпоредбата на чл. 161 ГПК, предвид неизпълнение от страна на ответника на указанията в протоколно определение от 01.10.2025 г. за представяне на договора за кредит и справка за извършени плащания по него от страна на ищцата; неправилно е отменил определението си за назначаване на ССЕ.

Исковете неправилно са отхвърлени, макар ответникът да е признал сключването на процесния договор и да са били налице основания съдът „да правораздава по реда на чл. 161 от ГПК“. По изложените доводи въззивницата моли за отмяна на решението и уважаване на предявените, претендира разноски. При преценка от въззивния съд, че делото не е изяснено от фактическа страна –моли делото да бъде върнато на районния съд „със задължителни указания за надлежно извършване на процесуални действия“ (каквато възможност предвиждаше ГПК, отм. 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.).

Доказателствени искания: Предвид релевираните процесуални нарушение, въззивницата счита, че са налице предпоставките на чл. 266, ал. 3 от ГПК за събиране на нови доказателства във въззивното производство и моли съдът да задължи ответника да представи по делото Договор за паричен заем № 9031-00028067, ведно с всички съпътстващи към него документи, както и счетоводна информация от счетоводните си записвания за извършените плащания от страна на ищцата. РСТ е вменил в задължение на ответника с протоколно определение от 29.09.2026 г. представянето на договора, поради което това искане е отхвърлено от въззивния съд. Искането за представяне на счетоводна информация е отхвърлено като неотносимо към предмета на спора.

В срока чл. 263 ГПК въззиваемият „Микро Кредит“ АД не е подал отговор.

В о.с.з. пред въззивната инстанция страните не изпращат представител. От пълномощниците им са постъпили писмени становища, депозирани непосредствено преди съдебното заседание на 06.04.2026 г.

След проверка по реда на чл. 269 – 272 от ГПК, въззивът констатира:

Решението е валидно и допустимо.

Въззивната жалба е редовна и допустима, по същество – ОСНОВАТЕЛНА.

Предявеният иск за обявяване недействителността на поцесния договор за потребителски кредит е обоснован с твърденията в исковата молба, че сключеният между страните Договор за паричен заем № 9031-00028067, по силата на който ответникът е предоставил на ищцата сума от 500 лв., при фиксиран лихвен % 40.47% и ГПР 48.90 %, която сума тя е поела задължение да погаси на 6-месечни вноски, в общ размер 558.12 лв., е недействителен, поради противоречието му със законовите разпоредби ЗПК, приложим предвид качеството й на потребител (§13,т.1 от ДР на ЗЗП) - чл. 11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 вр. с чл. 19, ал.1 и ал.2 , чл. 11, ал. 1,т. 20, чл. 21 и чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК): с договореният ГЛП 40.47% се нарушават добрите нрави, тъй като тази лихва надвишава трикратния размер на законната лихвна (цитирайки практика от 2004-2015г. на ВКС), уговорена неравноправно по смисъла на чл. 143 във вр. с чл. 147, ал. 1 от ЗЗП; кредиторът не изпълнил задължението си да разпише уславията за прилагане на възнаградителната лихва (чл. 11, ал.1, т.9 ЗПК); не били изпълнени условията на чл. 11, ал. 2 от ЗПК общите условия на договора да бъдат подписани от потребителя; разписаният в 2 договора ГПР е неточен и подвеждащ, т.к. в него „не е включена скритата под формата на допълнителни услуги договорна лихва“ и кредиторът не е посочил действителната обща сума за плащане; в съдържанието на договора не е вкл.размерът на лихвения % на ден (чл. , ал.1,т.20) и не са разписани правата му по чл. 29, ал. 4 и ал.6 от ЗПК; В заключение, ищецът се е позовал на рапредбата на чл. 22 вр. с чл. 21 ЗПК и приложимост на последиците, произтичащи от разпоредбата на чл. 23 от ЗПК. В искомвата молба са изложени и теоретични постановки , относно договора за предоставяне на пакет от допълнителни услуги – който бил нищожен на три отделни правни основания: 1.На осн.чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради нарушение на ицперативната норма на чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК (изискващи в договора ясно и точно да е посочено възнаграждението за всяка една допълнителна усруга“; 2.На осн.чл.

26, ал.1 ЗЗД, поради „противоречието му с добрите нрави и съгласно трайната практика на ВКС“ (цитирани решения от 2010-2015г.), еднозначно приемаща, че договорът противоречи на добрите нрави, когато е нарушен принципът на еквивалентност на насрещните престации (в случая, при кредит от 500 лв., 265,36 лв. – допълнителни услуги);

3.На осн. 26, ал.1 ЗЗД вр. с 21,ал.1 и чл. 19, ал. 5 от ЗПК – заобикаляне на закона, т.к. чрез уговореното заплащане на допълнителни услуги, независимо дали ще бъдат предоставени, на практика чрез Споразумението се заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК; Клаузата за доп.услуги е и неравноправна по смисъла на чл. 145, ал. 5 от ЗПК.

Въз основа на гореизложените твърдения в подробности, ищцата е предявила иск за прогласяване нищожността на договора за паричен заем. В условията на евентуалност – да бъде прогласена нищожността на Договора за допълнителни услуги към договор за заем Microcredit“ № 9031-00028067, на осн.чл. 26, ал.1, предл.3 от ЗЗД вр. с чл. 143, ал. 1 и чл.

146, ал. 1 от ЗЗП. Претендира развноски по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор, с който оспорва исковете изцяло, с доводи, че при сключване на договора за спазени всички изисквания на ЗПК и ЗЗП – ГПР е изрично посочен в договора за заем, където изрично са изброени и останалите задължителни елементи: общ размер на кредита, ГЛП, месечна вноска, обща сума за връщане. Посоченият ГПР не надвишава нормативно установения максимален размер. Дори и съдът да приеме, че ответникът не е включил определен компонент в ГПР (в случаявъзнаграждението за допълнителни услуги)и с това същият надхвърли максимално допустимият размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, по правната последица би била единствено (забел.:подчертано от отвотника) нищожност на договорната клауза на този параметър ГПР над нормативно установения максимум, но не и нищожност на целия договор на осн.чл. 22 от ЗПК.

За да се произнесе по същество, въззивът съобрази следното:

По фактите:

Въпреки липсата на представен по делото договор за заем (процесния), за което ищцата е твърдяла, че го е изгубила, а ответникът – че не го предоставя (въпреки указанията на съда), защото това би било в разрез с правилно разпределената доказателствена тежест, НЕ Е СПОРНО между страните, че същите са били в облигационна връзка по сключен договор за паричен заем № 9031-00028067 – това се установява както от справката от ЦКР 3 на БНБ (л.11-12 от гр.д. № 409/2025 г. по описа на РСТ), така и от самите подробни изложения относно параметрите на договора, в т.ч. и наличието на споразумение за допълнителни услуги, описани в исковата молба, така и от възраженията в отговора на ИМ, където ответникът не отрича нито един от посочените в ИМ параметри, а и двете страни излагат основно теоретични постановки или разрешения по спорните въпроси относно твърдяната нищожност, цитирайки съдебни решения както на ВКС, така и съд.практика други районни съдилища.

Гореизложеното, наред с неизпълнение задължението на ответника да предостави по делото екзепляр от сключения между страните договор, за който самият той е подал информация към Централния кредитен регистър на БНБ, предвид и указанията на съда в протоколно определение от 29.09.25 г. относно последиците от непредставянето на договора и на изисканата справка за извършените плащания по него, а именно: „при неизпълнение на указанията (забел.:подчертаното от РСТ) на съда, съдът ще приеме за доказани обстоятелствата, изложени от ищеца, касателно параметрите на сключения договор“, обуславя приложемост на чл. 161 от ГПК.

Видно от представената СПРАВКА от ЦКрР за кредитна задлъжнялост- Текущо състояние на кредитите на ищцата М. С. П. с ЕГН **********, от гр. Търговище, ул. „С...“, ответното дружество, в качеството му на кредитор („отчетна единица“) по договор „Microcredit“ № 9031-00028067 е подал до регистъра данни към дата 30.09.22 г., че по този договор ищцата има просрочие от 31 до 60 дни; просрочена главница – 251 лв.; просрочени лихви и др.просрочени вземания – 93.00 лв.; такси и други разходи – 252 лв.

Предвид тези данни, както и изложените в ИМ параметри, неоспорени от ответника, по силата на сключения процесен договор ответникът е предоставил на ищцата кредит в размер 500 лв., платим на 6 месечни вноски, с общ размер 558,12 лв., при договорен ГЛП 40.47%, ГПР 48.90%. Между страните е договорено и предоставянето на доп.услуги срещу цена от 265.36 лв., т.е. общо дължима сума 823.48 лв.(главница, лихви, доп.у,слуги). Ищцата е твърдяла и наличието на аналогичен погасителен план със същите падежи, като в процесния договор.

Пр така приетото за установено от фактическа страна, въззивът прави следните правни изводи:

По предявения главен иск:

Страните са били в облигационни отношения, възникнали по силата на процесния договор, спрямо който се прилагат разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК) и Закона за защита на потребителите (ЗЗП), с оглед качеството потребител на ищцата (§13,т.1 от ДР на ЗЗП).

Съдът намира, че представените писмени доказателства (Справката от ЦКрР на БНБ касателно задълженията на ищцата по процесния договор с кредитор ответното дружество), изложените в отговора на ИМ твърдения и доводи, при приложение и на разпоредбата на чл.

161 от ГПК, следва да се приеме, че процесният договор е с посочените в исковата молба параметри.

В тази връзка е неоснователно възражението на ответника за неприложимост на чл.

4

161 от ГПК – не става въпрос за разместване на докозателствената тежест, а до задължение на насрещната страна да представи писмен документ, намиращ се в нея, съгласно разпоредбата на чл. 190 от ГПК. Не са налице основанията за отказ от представяне (чл.191 ГПК). Съдът изрично е указал на страната последиците от непредставянето на документа (чл. 190, ал.2 във вр. с чл. 161 ГПК). Ответникът не отрича наличието на облигационна връзка между страните по този договор, в писмения си отговор коментира законосъобразността на параметрите по договора. В изпълнение на задълженията си по Наредба № 22 за Централния кредитен регистър (Наредбата) е подал данни за този договор цитирани по-горе). Съгласно чл. 17 от Наредбата БНБ не извършва корекции на подаваната от институциите по чл. 4, ал. 1 информация към ЦКР, като отговорност за верността и своевременното подаване на информацията носят тези институции (кредитодателятответник).