Решение № 197 от 25.11.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Бургас, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно гражданско дело № 20252000500303 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 3 от 03.01.2023 година, постановено по гражд. дело № 878/2022 година по описа на Бургаския окръжен съд е осъдено ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: град София, бул.„Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на В. И. Г., ЕГН **********, с адрес за призоваване: град София, ул.„Христо Белчев“ № 2, полуетаж 4, офис 4 обезщетение в размер на 140 000 лева за претърпените неимуществени вреди, вследствие причиняване смъртта на нейния съпруг Ст. В. Г., ведно със законната лихва, считано от 16.02.2022 година до окончателното изплащане, като иска за обезщетение за неимуществени вреди в размера му над присъдения до претендирания от ищцата Г. и за присъждане на лихва за времето от 18.02.2022 година /датата на отказа на застрахователя/ до окончателното изплащане е отхвърлен като неоснователен. Със същото решение ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ********, е осъдено да заплати на И. С. Г., ЕГН **********, чрез законния му представител и негова майка В. И. Г., ЕГН **********, с адрес за призоваване: град София, ул. „Христо Белчев“ № 2, полуетаж 4, офис 4 обезщетение в размер на 175 000 лева за претърпените неимуществени вреди, вследствие причиняване смъртта на неговия баща Ст. В. Г., ведно със законната лихва, считано от 16.02.2022 година до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска за обезщетение за неимуществени вреди в размера му над присъдения до претендирания от ищеца Г. и за присъждане на лихва за времето от 18.02.2022 година /датата на отказа на застрахователя/ до окончателното изплащане, като неоснователен. Присъдени са разноски на страните и в тежест на застрахователя е възложената дължимата държавна такса върху уважените размери главници.

1

Делото се разглежда за втори път от настоящия съд след обезсилване на решение № 136/11.10.2023 година по в. гр. д. № 136/2023 година по описа на Апелативен съд - Бургас с решение № 102/09.04.2025 година, постановено по к.т.д. № 849/ 2024 година по описа на Върховен касационен съд, I отделение, IV състав.

При новото разглеждане на делото ищците В. И. Г., ЕГН ********** и И. С. Г., ЕГН ********** чрез своята майка - В. Г. като наследници на Ст. Г. поддържат депозираната от тях против решение №3 от 03.01.2023 година, постановено по гражд. дело № 878/2022 година по описа на Окръжен съд - Бургас въззивна жалба в частта, в която са отхвърлени претенциите на двамата за разликата над уважения размер от 140 000 лева за В. Г. до предявения такъв от 250 000 лева и в частта над уважения размер от 175 000 лева за ищеца И. Г. до претендирания такъв от 300 000 лева.

Решението се оспорва като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Изтъква се, че присъдения размер обезщетение в полза на детето И. е несъобразен с принципа за справедливост, като не е взета предвид ролята на бащата в семейството, тежката психическа травма за детето от загубата на баща си, а също и отражението на този деликт върху неговото психично и емоционално състояние. Не е съобразен и присъдения размер обезщетение на ищцата В. - съпруга на починалия, като не е отчетена напълно ролята на съпруга Ст. в нейния живот и състоянието й след загубата му. При определянето на тези размери съдът не е съобразил всички фактори, които са от значение в тази насока: икономическа обстановка, ценови индекси, инфлация и т. н. Оспорва се приетото съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан от страна на Ст. Г. като водач на МПС. Поддържа се, че непоставянето на колан обективно следва да допринесе за вредоносния резултат, а в случая е налице експертно становище в смисъл, че независимо от поставянето на колана, уврежданията пак щяха да бъдат получени.

С оглед на това, приетото съпричиняване от 30% е прекомерно и не съответства на доказателствата по делото. Необходимо е да бъдат ангажирани категорични доказателства за това, че настъпилите вреди не биха се появили или биха били в по-малка степен, ако пострадалият е имал поставен предпазен колан, а такива по делото липсват. Моли се за отмяна в отхвърлителните части и постановяване на решение, с което изцяло да се присъдят претендираните обезщетения - 300 000 лева за детето И. и 250 000 лева - за съпругата В., ведно с лихвата начиная от 16.02.2022 година до окончателното изплащане на сумите.

Претендира се адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Депозиран е отговор на въззивната жалба от страна на ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК ********. С него същата се оспорва като неоснователна. Според въззиваемата страна, за ищците не са настъпили нематериални вреди, които да обуславят присъждането на обезщетения. Присъдените суми, според застрахователя, са прекомерни. По делото не са събрани доказателства, които да подкрепят твърденията в исковата молба. Същевременно, от мотивите на съдебния акт не става ясно кои факти са обусловили определянето на размерите за обезвреда - липсват правни изводи, от които да става ясно спрямо кои доказателства и в какво възприетото от съда тяхно съдържание са отнесени критериите за приложението на 2 принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Според страната, постановеният съдебен акт е в противоречие със съдебната практика. Оспорва се като неоснователно възражението на ответника досежно приетото съпричиняване на вредоносния резултат. Съобразно доказателствата по делото, водачът на товарния автомобил „ДАФ“ Ст. Г. е бил без предпазен колан. Експертизите сочат, че в този случай се получават специфични наранявания - удар на гърдите и горната част на корема с волана, каквито в случая не са налице. Съдът е съобразил съдебната практика и е формирал извод , че се установява конкретно поведение на пострадалия водач , обективно допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Моли се за оставянето без уважение на въззивната жалба.

Претендира се присъждане на разноски.

Ответникът „Лев инс“АД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление - град София също поддържа депозираната от него въззвина жалба против посоченото по-горе решение в частта му, в която са уважени претенциите на ищците за сумите от 140 000 лева, съответно 175 000 лева.

С нея се оспорва се причинно-следствената връзка между процесното ПТП и смъртта на наследодателя на ищците, настъпила на 08.02.2022 година. Според страната, белодробната тромбемболия е резултат на неправилна диагностика и лечение в УМБАЛ и неправилното предприемане на оперативната интервенция в ООТ. Оспорват се компетенциите на вещото лице-съдебен медик за изготвяне на СМЕ пред първоинстанционния съд. Според страната, неправилно е прекъснато лечението с антикоагуланти на 04.02.2022 година и не е била извършена правилна предоперативна подготовка. Поддържа се, също така, че неправилно е определена степента на съпричиняване поради непоставяне на обезопасителен колан, което твърдение е обосновано с това, че пострадалият е професионален водач. Намира, че степента на съпричиняване следва да е 50%, тъй като именно непоставянето на колана в случая е обуславящо високата степен на причинени вреди. Изтъква в тази връзка, че поради това съдът е постановил неправилен, немотивиран и незаконосъобразен съдебен акт. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове.

Претендират се разноски.

В законоустановения срок по въззивната жалба на ответника е постъпил отговор на същата от ищците В. Г. и И. Г. чрез неговата майка и законен представител, с който сочи неоснователност на същата. Твърди се, че възражението за липса на причинно-следствена връзка между ПТП и причинената смърт е преклудирано по смисъла на чл. 266, ал. 1, предл.

1-во от ГПК. Страната се позовава на показанията на вещото лице по СМЕ, дадени пред съда на 30.11.2022 година, че липсата на поставени антикоагуланти не би повлияла на изводите й за наличието на пряка връзка между ПТП и леталния изход. Оспорват се възраженията на ответника за завишеност на присъдените обезщетения, а също и тези относно начина на определяне на обезщетението съобразно фактори като възрастта на пострадалия, здравословното му състояние. Сочи се, че дори и при съобразяване на 3 доказателствата по делото, съдът не е присъдил адекватно обезщетение и същото следва да бъде завишено, като се съобрази и актуализацията на минималната застрахователна сума за всяко събитие - 10 420 000 лева. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната му от ответника част.

Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА защита срещу въззивната жалба извън това по депозираната въззивна жалба от самата страна.

Въззивните жалби са подадени в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговарят на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същите са допустими за разглеждане по същество. При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл. 269 от ГПК, Апелативен съд-Бургас констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По отношение на наведените в жалбите съображения за неговата неправилност, Бургаският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поединично и в тяхната съвкупност и съобрази и разпоредбите на закона, намира следното:

От доказателствения материал се установява, че на 01.02.2022 година, на второкласен път II-73, град Шумен - град Карнобат, при км. 57+480, е настъпило пътно-транспортно произшествие /ПТП/, при което товарен автомобил с влекач „Волво ФХ 4*2 с рег. № ******* и прикачено полуремарке „Спитцер СФ 2737“ с рег. № *********, управляван от П. Ст. П. се е движел към град Карнобат. Около 12.20 часа той е преминал покрай пътни знаци А1 и В26 с В24 със скорост 70-80 км/ч., като се е намирал пред десен завой на Ришки проход. По това време е В.л дъжд, видимостта е била намалена, а пътната настилка - мокра. Скоростта на този автомобил след пътните знаци се е променяла в интервала от 60 до 80 км/ч. Когато се е намирал на около 59 метра от началото на завоя, той е навлязъл в насрещната лента.

Последвал е силен, челен - кос удар с насрещно движещият се към град Шумен товарен автомобил с влекач „Даф ХФ“ с рег. № *******, управляван от Ст. В. Г., който преди произшествието се е движел със скорост около 48.6 км/ч. Ударът е станал с предните леви части на кабините и е бил насочен по диагонал през мястото на водача Ст. Г.. След него влекачите са се завъртели наляво около седловите захващащи устройства. При така настъпилото ПТП е пострадал наследодателя на ищците - техен съпруг и баща - Ст. Г..

Описаният по-горе механизъм на произшествието се установява от приобщения по делото доказателствен материал и по-специално протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него, както и заключението на вещото лице по допуснатата и извършена съдебно-автотехническа експертиза. Преценката на горното сочи, че водачът на товарния автомобил марка „Волво ФХ 4*2“ с прикачено полуремарке П. Ст. П. е допуснал ПТП, като е управлявал същото с несъобразена за движение в завоя с мокра асфалтова настилка скорост - нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП във връзка с чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП, в резултат на което съставът от пътни превозни средства е занесъл и е навлязъл в насрещната пътна лента и по непредпазливост е причинил смъртта на Ст. Г., настъпила на 08.02.2022 година.

Извършеното от него съставлява престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ във връзка с чл. 342, 4 ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от четири години. Това обстоятелство се установява от изисканата в изпълнение на дадените от касационната инстанция указания и постъпила по делото влязла в сила присъда № 23 от 08.04.2024 година, постановена по нохд № 1562/2023 година по описа на Бургаския окръжен съд.