Решение № 108 от 11.03.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Пазарджик, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Мирослава Савова като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20235220201255 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. Г. Г., ЕГН- **********, с адрес ***********, против Наказателно постановление № 36-0001399 от 13.07.2023 г., издадено от Директор на РД „Автомобилна администрация“ гр. Пловдив, с което за нарушение на чл.8 §2 изр.2 от Регламент 561/06 във вр. с чл.4 бук.“ж“ предл.2 и във вр. с чл.78 ал.1 т.1 от Закон за автомобилните превози (ЗАвПр) на основание чл.93б ал.7 т.3 от ЗАвПр е наложена глоба в размер на 500 лева.

В бланкетната жалба се твърди, че НП е незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон при съставяне на АУАН и издаването на НП, с оглед на което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, като се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и пледира за отмяна на НП и присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, като в представени писмени бележки развива обосновани доводи в подкрепа на искането си.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или 1 процесуален представител. От същата няма депозирано становище по същество, а единствено в съпроводителното писмо, с което е изпратена административно-наказателната преписка е посочено, че НП е издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон и е направено възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Районният съд провери основателността на жалбата, като прецени жалбата и становището на страните, съблюдавайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

На 01.02.2023 г. в гр. Пазарджик, изхода за А1, стадион „Георги Бенковски“ св. С. С. и колегата му – А.И.- инспектори в РД „АА“- Пловдив, спрели за проверка автобус „*********** пътуващ от гр. Пазарджик за гр.

Панагюрище, управляван от жалбоподателя. При извършената му проверка, включваща и преглед на тахографските листове, било установено, че на 03.01.2023 г. за период от 24 часа, започващ от 13,00 часа на 03.01.2023 г. и завършващ в 13,00 часа на 04.01.2023 г., водачът не е ползвал дневна почивка от най-малко девет часа, като намалената дневна почивка с продължителност 6 часа е била намалена с 3 часа.

Така установеното представлявало нарушение на чл. §2 изр.2 от Регламент 561/2006 г. във вр. с чл.4 бук.“ж“ 2-ро тире от Регламента и във вр. с чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвПр. Освен това нарушение контролните органи констатирали и други нарушения и тъй като автобусът следвало да изпълни курс за превоз на пътници и за да не се получи забавяне, на водача бил съставен и връчен единствено Протокол от крайпътна техническа проверка № 12690/01.02.2023 г., касаещ единствено изправността на управляваното ППС.

По-късно инсп. А.И. съставил Доклад за същата и затова че били констатирани нарушения, което налагало водачът да бъде поканен за съставяне на АУАН.

С Покана от 28.02.2023 г. (л.14) жалбоподателят бил поканен да се яви в ОО „АА“- Пазарджик на 13.03.2023 г. в 10,00 часа за съставяне на АУАН с оглед констатираното нарушение. Поканата била връчена лично на жалбоподателя по пощата на 09.03.2023 г., видно от известие за доставяне (л.15). Г. Г. не се явил и АУАН с бл. № 327683 за констатираното, посочено по-горе нарушение, бил съставен в негово отсъствие. Впоследствие АУАН му 2 бил предявен и връчен екземпляр лично със съдействието на органите на МВР (л.8) на 07.06.2023 г., видно от отразеното в акта и разписката към него. В акта нарушителят вписал собственоръчно, че имал възражения срещу така отразеното като констатации в него.

Така Г. възразил писмено срещу съставения му АУАН (л.19), но възраженията му не били приети от АНО и на 13.07.2023 г. било издадено обжалваното НП, което било връчено на санкционираното лице на 17.08.2023 г., видно от разписката към НП. Жалбата против последното била подадена чрез АНО до съда на 24.08.2023 г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима като подадена в срок и от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП. Тук веднага следва да се каже, че от изложените по-горе факти не може да се установи къде е било извършено нарушението, независимо от посоченото в АУАН и НП място на извършване, което съдът не възприема и за което ще бъдат изложени мотиви по-долу. В случая въпреки положените от съда усилия за събиране на доказателства, от които да се установи къде е извършено нарушението, това обстоятелство не можа да се установи по един категоричен и несъмнен начин. Затова и в случая е приложима разпоредбата на чл.36 ал.3 от НПК във вр.с чл.84 от ЗАНН, а именно в случаите когато е невъзможно да се установи къде е извършено нарушението, компетентен е съдът в който е завършено административно-наказателното производство.

При това положение Районен съд- Пазарджик се явява компетентен съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителя- св. С. С.. Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

В хода на административнонаказателното производство съдът намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на обжалваното наказателно постановление, което е основание за отмяна на постановлението.

3

Вярно е, че АУАН и НП са съставени от компетентни органи в кръга на правомощията им и в преклузивните срокове по чл.34 от ЗАНН. Тези два акта обаче не са съобразени с нормите на разпоредбите на чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН, който императивно разписват задължителните реквизити на същите.

Съдът счита, че вмененото във вина на въззивника нарушение не е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво нарушение е обвинен и срещу кои съставомерни факти и обстоятелства следва да се защитава.

В АУАН, намерило отражение и в НП, на първо място не е посочено къде е извършено нарушението. Не може да се приеме, че това е станало в гр.

Пазарджик, изхода за А1, стадион „Георги Бенковски“, т.к. това е мястото, където управляваният от жалбоподателя автобус е бил спрян за проверка на 01.02.2023 г., имайки предвид посочените в описанието на нарушението факти- че не е спазена дневната почивка от водача на ППС за времето от 13,00 часа на 03.01.2023 г. до 13,00 часа на 04.01.2023 г., като е неясно къде точно се е намирало управлявания автобус в този период, когато водачът не е спазил законовото изискване за дневна почивка в размер на 9 часа, като е почивал само 6 часа.

На следващо място не е ясно, така както е посочено в АУАН и НП, коя е датата на извършване на нарушението- дали 01.02.2023 г. или на 03.01.2023 г., респ.- 04.01.2023 г. Неясно е кога точно в рамките на тези 24 часа от 13,00 часа на 03.01.2023 г. до 13,00 часа на 04.01.2023 г., е била ползвана дневната почивка от 6 часа, респ. кога е следвало да се ползват останалите 3 часа почивка до пълния й размер от 9 часа за период от 24 часа, в който автобусът е бил управляван.

На следващо място неясно и непълно е отразено изпълнителното деяние на нарушението, вменено на жалбоподателя. Записано е, че „на 01.02.2023 г….е управлявал автобус…, като на 03.01.2023 г. за период от 24 часа, започващ от 13,00 часа на 03.01.2023 г. до 13,00 часа на 04.01.2023 г. не е ползвал дневна почивка от най-малко 9 часа, като намалената дневна почивка е с продължителност от 6 часа и е намалена с 3 часа“. Това обаче са изводи, които следва да почиват на конкретни факти, които обаче не са посочени нито в в АУАН, нито в НП. От така направеното словесно описание на нарушението не става ясно в какъв времеви период е управлявал водачът 4 автобуса за посочения период и защо е било прието, че не е спазена регламентираната почивка на 03.01.2023 г., респективно от колко до колко часа е управлявал автобуса, след което е трябвало да направи почивка от минимум 9 часа. Не е посочено дори колко часа е управляван автобуса.

Не са посочени и доказателствата на базата, на които е установено нарушението- обстоятелства, които са от значение за преценка дали има извършено административно нарушение от страна на жалбоподателя.

Независимо, че контролният орган по време на проверката е имал задължението да изиска пътен лист за съответната дата било от водача, било от превозвача още преди съставянето на АУАН, то при съставянето на акта актосъставителят, а и АНО при преценка дали е извършено нарушение от водача и всички обстоятелства за време, място и начин на извършването му, са били длъжни да сторят това. Дори в съдебно заседание св. С. не успя да разчете до степен на точност и яснота тахографските листове и да обясни до кой момент автобусът е бил управляван и от кой момент до кога е следвало да продължи дневната почивка на водача.

Така допуснатите процесуални нарушения са съществени, тъй като засягат драстично правото на защита на наказаното лице, тъй като се отнасят до съставомерни факти и обстоятелства, за които липсва яснота, а именно време, място и начин на осъществяване на нарушението.

Съдът намира за необходимо да посочи и това, че административното нарушение не е доказано до необходимата степен на несъмненост. В съдебната фаза на процеса, а и в хода на АНП, не са събрани категорични доказателства към визирания период 03.-04.01.2023 г. кой е бил водач на процесния автобус, който е следвало да спази дневната почивка и в частност дали това е бил жалбоподателят. Неяснотата се поражда от обстоятелството, че от приобщените по делото тахографските листове се установява, че процесният автобус не е бил управляван единствено от жалбоподателя Г., а и от друго лице (виж тахографски лист на л.18 от делото) и при положение, че св. С. не можа да разчете точно и ясно данните от тези листове, авторството на нарушението остана недоказано. Остана недоказано и обстоятелството, че жалбоподателят не е спазил дневната почивка от минимум 9 часа и че е почивал само шест часа. Както се посочи св. С. не успя да разчете с точност тахографските листове. Видно от тахографски лист на л.16 от делото е, че на 5

03.01.2023 г. за времето от 00:00 часа до 24:00 часа е отбелязано, че МПС с рег. № РА 3102 КТ е управлявано по направление гр. Пазарджик- гр.

Панагюрище в двете посоки от водача Г. Г.. Пак от тахографския лист се установява, че за този 24-часов период водачът не е управлявал непрекъснато МПС, като е отчетено управление от 04:40 ч. до 07:05 часа с 15 минути почивка. След това от 13:05 ч. до 16,00 часа отново с почивка и от 21:30 ч. до 24,30 ч. отново с почивка и в този период. Казано с други думи установените часове управление на автобуса в 24-часовия период е общо приблизително около 8 часа, като през останалото време МПС не е било управлявано от водача Г.. В чл.4 от Регламента е посочен изрично календарен период за седмичната почивка- от 00 ч. понеделник до 24 ч. неделя, но не и за дневна, за която определението се свързва само с 24-часов период, отчитан след края на предходната дневна почивка или седмична почивка. Св. С. заяви, че 24часовия период започвал от 13,00 часа на 03.01.2023 г. и приключвал на 04.01.2023 г. в 13,00 часа, а видно от тахографския лист е че Г. е започнал работа на 03.01.2023 г. в 04,40 часа. Неясно е обаче дали преди да започне работа той не е ползвал междудневната си почивка от минимум 9 часа, тъй като св. С. не можа да посочи кога преди да започне управление на автобуса е почивал водача и колко време. В този смисъл е налице и СПН в АУАН и НП в описанието на нарушението тъй като в тях не се съдържа обстоятелството от кой до кой момент водачът е почивал в рамките на кой 24-часов период и съответно този период да бъде с начален момент започването на управлението на МПС от водача след като той е ползвал дневната си почивка. Такива обстоятелства в АУАН и НП не са изложени. А и от посоченото по-горе е видно, че не е доказано до степен на несъмненост, че жалбоподателят не е спазил дневна си почивка, така както разписва Регламента.