Решение № 4136 от 17.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4136 гр. София, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело № 20261100504394 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано по жалба на длъжника М. О. Г., чрез пълномощника му адвокат Ц. Д., срещу действията на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) В.М., рег. № 860 на КЧСИ, с район на действие СГС, по изп. дело № 20258600402661, обективирани в Покана за доброволно изпълнение от 11.12.2025 г. срещу определените такси и разноски.

Жалбоподателят поддържа, че претендираните разноски са незаконосъобразно определени. Твърди, че от съдържанието на поканата за доброволно изпълнение не може да се установи по какъв начин и на какво основание са формирани претендираните суми, поради което е възпрепятствана възможността за ефективен съдебен контрол върху тяхната законосъобразност. Навежда доводи, че предприетите изпълнителни действия не са били необходими, тъй като по банковите сметки на длъжника са били налични достатъчно средства за удовлетворяване на вземането, поради което начислените разноски не съответстват на извършените действия и са непропорционални на предмета на изпълнението. Поддържа още, че част от таксите не са доказани като реално извършени, както и че не са били надлежно авансово внесени от взискателя. Оспорва и размера на приетото за събиране юрисконсултско възнаграждение като прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на изпълнителното производство. Моли за отмяна на постановлението за разноски, евентуално - намаляване на приетите за събиране разноски до законоустановения размер.

1

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя „Топлофикация София“ ЕАД, с което жалбата се оспорва като неоснователна, а в частта относно намаляване на юрисконсултското възнаграждение - като недопустима. Поддържа се, че всички такси и разноски са надлежно начислени за реално извършени изпълнителни действия, съответстват на Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ и правилно са възложени в тежест на длъжника, съгласно чл. 79 ГПК. Счита за правилно и определянето на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Твърди се, че предприетите изпълнителни действия са били необходими за обезпечаване и събиране на вземането, а приетото за събиране юрисконсултско възнаграждение е определено в съответствие със законовите изисквания и не е прекомерно. Моли жалбата да бъде оставена без разглеждане в недопустимата част и без уважение, като неоснователна, в допустимата част. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за един юрисконсулт.

В писмените мотиви, депозирани по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, ЧСИ В.М., е изразила становище за неоснователност на подадената жалба, като излага подробни съображения.

С ъ д ъ т , като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на съдебен контрол по чл. 435, ал. 2 ГПК валиден акт и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

От приложеното копие на изпълнително дело № 20258600402661 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 на КЧСИ, се установява, че същото е образувано по молба от 10.12.2025 г. на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 15.10.2025 г., издаден по гр. дело № 51705/2020 г. по описа на СРС, 145-ти състав.

С изпълнителния лист длъжникът М. О. Г. е осъден да заплати на взискателя сумата 3471,34 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия, сумата 25,98 лева – такса за дялово разпределение, сумата от 531,62 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия, както и сумата 487,64 лева - разноски по исковото производство.

По изпълнителното дело е изпратена покана за доброволно изпълнение, с изх. № 227541 от 11.12.2025 г., в която е посочено общо задължение в размер на 7 723.56 лева, от които 1 019.26 лева - неолихвяема сума, 3 497.32 лева - главница, 2 117.25 лева - лихви, 259,00 лева - разноски по изпълнението; 675.73 лева - таксата по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС, 155.00 лева - адвокатско възнаграждение.

При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Съгласно даденото задължително разрешение в т. 2 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. по т.д.

№ 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки 2 акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист.

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство е свързан с общия принцип на отговорността за разноски, която е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е регламентирано от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство.

Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, е приложима не само в исковото, но и в изпълнителното производство. Длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда.

В случая, няма данни преди иницииране на изпълнителното производство от длъжника по изпълнението да е било предприето действие насочено към доброволно изпълнение на съдебно признатите парични суми, което означава, че ще следва да се понесат разноските във връзка с образуването на изпълнителното производство, тъй като плащане преди неговото образуване не е извършено. Това означава, че възнаграждение за процесуално представителство на юрисконулт по смисъла на чл. 27, ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ в настоящия случай е дължимо. С оглед разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ за представителство в изпълнително производство възнаграждението е от 100.00 до 190.00 лева. В настоящия случай процесуалният представител на взискателя е извършил едно фактическо действие подал е молба за образуване на изпълнително производство. Съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК в молбата си взискателят посочва начина на изпълнението, като той може да посочи едновременно няколко начина, само ако това е нужно за удовлетворяване на вземането му.

Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП и чл. 27 от Наредбата за заплащането на правната помощ възнаграждението за процесуално представителство в изпълнително производство е в размер от 100.00 до 190.00 лева. Предвид изложените мотиви, съдът приема, че ЧСИ правилно е постановил възнаграждението за юрисконсулт на взискателя да е в размер на 150.00 лева и то съответства на предвидения в нормативната уредба размер и не може да се счита за прекомерен.

По отношение на начислените от съдебния изпълнител обикновени такси по ТТРЗЧСИ настоящият състав намира, че същите са правилно определени. От материалите по изпълнителното дело се установява, че начислените такси по ТТРЗЧСИ съответстват на действително извършени от съдебния изпълнител действия, за които по делото се съдържат надлежни доказателства. Същите са индивидуализирани както по основание, така и по размер, видно от Сметка на дълга от 10.12.2025 г. и от 11.12.2025 г. и правилно са възложени в тежест на длъжника, на основание чл. 79, ал. 1 ГПК.

За останалите начислени от ЧСИ такси и разноски, настоящият съд не дължи 3 произнасяне, доколкото жалбата касае единствено начислените такси и разноски, съдържащи се в поканата за доброволно изпълнение от 11.12.2025 г.

Неоснователно е и възражението, че съдебният изпълнител е разполагал предварително с информация относно наличностите по банковите сметки на длъжника и поради това предприетите изпълнителни действия не са били необходими. Към момента на образуване на изпълнителното производство съдебният изпълнител не разполага с данни относно размера на наличните парични средства по банковите сметки на длъжника, като справката от БНБ съдържа информация единствено за наличието на открити банкови сметки, но не и за техните наличности. Ето защо предприемането на изпълнителни способи за обезпечаване и събиране на вземането е било законосъобразно и съответства на задълженията на съдебния изпълнител за защита интересите на взискателя.

Неоснователни са и доводите относно липсата на авансово внесени такси.

Евентуалното неизпълнение на задължението по чл. 80 ЗЧСИ не води до недължимост на разноските от длъжника, когато съответните действия са реално извършени.

По отношение на отправеното до съда искане на жалбоподателя за намаляване на размера на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ от съдебния изпълнител следва същото да бъде прието за основателно.

Съгласно т. 26 ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично задължение се събира пропорционална такса върху събраната сума. Под “парично вземане“ по смисъла на т. 26 се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, върху които такса по т. 26 не се дължи. Противното би означавало и че върху самата такса по т. 26 следва да се дължи такса по т. 26, върху която също да се дължи такса, и т.н. – извод, лишен от всякаква правна и житейска логика.

Аргумент в тази насока може да бъде изведен и от Забележка 1, изр. 1 на т. 26 ТТРЗЧСИ, според която при частично събиране на паричното вземане таксата се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума. “Целият дълг“ представлява вземането по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, и не включва признатите от ЧСИ разноски на взискателя, възложени в тежест на длъжника по изпълнението. В крайна сметка, вземането по изпълнителния лист, което взискателят желае да бъде събрано в изпълнителното производство (в случая това е сумата в размер на 4 516.58 лева, респ. 2309,29 евро), представлява “материалния интерес“ по смисъла на чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ за определянето на пропорционалните такси по изпълнението.

Предвид което, съгласно т. 26, б.“в“ ТТРЗЧСИ, дължимата от длъжника пропорционална такса следва да е в размер на 457,60 лева с ДДС, респ. 233,97 евро с ДДС (100.00 лева + 8 % за горницата над 1 000.00 лева), а не както я е определил ЧСИ в размер на 675.73 лева, респ.

345,50 евро с ДДС.

По разноските за настоящото производство.

Съгласно установената практика на Върховния касационен съд, в производството по разноските страните не си дължат разноски. В това производство (относно дължимостта и 4 размера на разноските) не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение (в този смисъл Определение № 489/17.10.2017 г. по ч.гр.д. № 3926/2017 г. на ІV Г.О. на ВКС, Определение № 393 от 17.09.2018 г. по ч.гр.д. № 2845/2018 г. на ІV Г.О. на ВКС и др.). При това положение искането на взискателя за присъждане на разноски в настоящото производство следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление за разноските, обективирано в Покана за доброволно изпълнение, с изх. № 227541/11.12.2025 г. по изпълнително дело № 20258600402661 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 на КЧСИ, в частта, в която е определена пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер от 675,73 лева с ДДС, вместо което постанови:

НАМАЛЯВА пропорционалната такса по т. 26, б. „в“ ТТРЗЧСИ по изп. дело № 20258600402661 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 на КЧСИ, дължима от М. О. Г., от 675,73 лева с ДДС, респ. 345,50 евро с ДДС, на 457,60 лева с ДДС, респ. 233,97 евро с ДДС.

Разпечатката съдържа 43 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/60ecd920-bc64-466a-9f38-409f6190140a