Решение № 163 от 16.05.2025, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Бяла Слатина, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело № 20241410101297 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.9 от ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София 25, ет.2, ап.4, бул. Д- р П. Д. №25, офис-сграда Лабиринт, общ. Столична, обл. София (столица), чрез юрк. Н. А., с които се иска да се установи наличието на претендираните от ищеца вземания срещу ответника Н. Д. Ц., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: **********, съдебен адрес: гр.София, ул.Д. №15, ет.1, оф.5, чрез Еднолично адвокатско дружество „Р.

П.“, чрез адв.Р. П. от САК, за сумата в размер 7218,44 лева (седем хиляди двеста и осемнадесет лева и четиридесет и четири стотинки), представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 7001085714 от 21.11.2019 г., ведно със законна лихва за период от 30.04.2024г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 7 146,26 лева (седем хиляди сто четиридесет и шест лева и двадесет и шест стотинки), представляваща договорна лихва за период от 21.11.2019 г. до 25.12.2019г, сумата в размер 830,40 лева (осемстотин и тридесет лева и четиридесет стотинки), представляваща законна лихва за забава за период от 21.11.2019 г. до 29.04.2024г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№646/2024г. по описа на РС-Бяла Слатина, както и да се осъди ответника да заплати на ищцовото дружество направените разноски в хода на заповедното и исковото производства.

Ищецът твърди, че между „Ти Би Ай банк“ ЕАД и ответника е сключен Договор за потребителски кредит № 7001085714 от 21.11.2019 г., по силата на който на ответника е предоставена сумата в размер на 7474,48 лв. Задължението по процесния договор било 1 разсрочено на 36 месечни погасителни вноски, като кредитополучателят се задължил да заплати договорна лихва в размер на 4237,21лв. Сочи, че последната вноска била с падеж 25.12.2019г. Твърди, че на 30.11.2022г., е сключен договор за цесия между „ Ти Би Ай банк“ ЕАД - като цедент, и „Иновативни финанси“ ООД като цесионер, по силата на който цедентът е прехвърлил на цесионера вземанията си по договора за кредит. На 30.10.2023г. с договор за цесия „Иновативни финанси“ ООД прехвърлило на дружеството-ищец вземанията по процесния договор. Ищецът сочи, че ответникът е уведомен за цесията от Иновативни финанси“ ООД. В условията на евентуалност моли с връчването на ИМ и приложенията й на ответника, да бъде счетено, че е връчено уведомление до ответника за осъществената цесия. Предвид изложеното моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответникът чрез адв.Р. П. от САК депозирал писмен отговор, с който оспорил исковата молба като неоснователна по изложени съображения. Не оспорва, че Ц. е сключил процесния договор с„Ти Би Ай банк“ ЕАД при подробно описани условия. Релевира доводи за недействителност на договора поради нарушение разпоредбата на чл.22 от ЗПК, вр. с чл.10, ал.1 от ЗПК. Инвокира доводи за нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл.10а, ал.2 от ЗПК. Твърди, че застрахователните премии представляват разходи по договора, предвид което невключването на същите към ГПР води до нищожност на процесния договор. Предвид изложеното моли исковете да бъдат отхвърлени.

По делото са събрани писмени доказателства, допуснати са съдебно-счетоводна експертиза и съдебно-техническа експертиза, приложено е ч.гр.д. №.646/2024г. по описа на РС-Бяла Слатина.

Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Приложено по делото е ч.гр.д. №.646/2024г. по описа на РС-Бяла Слатина, от което се установява, че по заявление на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу Н. Д. Ц. за сумата в размер на 7218,44 лева (седем хиляди двеста и осемнадесет лева и четиридесет и четири стотинки), представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 7001085714 от 21.11.2019 г., ведно със законна лихва за период от 30.04.2024г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 7 146,26 лева (седем хиляди сто четиридесет и шест лева и двадесет и шест стотинки), представляваща договорна лихва за период от 21.11.2019 г. до 25.12.2019 г, сумата в размер 830,40 лева (осемстотин и тридесет лева и четиридесет стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 21.11.2019 г. до 29.04.2024г., както и държавна такса в размер на 303,90 лева (триста и три лева и деветдесет стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).

В случая страните не спорят и между тях е признато за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между „Ти Би Ай банк“ ЕАД и ответника е сключен Договор за 2 потребителски кредит № 7001085714 на 21.11.2019г. Въз основа на цитирания договор кредитодателят е предоставил на ответника сумата в размер на 5000,00лв., с 36 месечни вноски, при ГПР 49,22 % и годишен лихвен процент 31,95%, с падеж на последната вноскa 25.11.2022г. В чл.7.1 от Договорa е вписан размер на кредита 5000 лева, oбщ размер на застрахователната премия 1673,64лв. и общ размер на кредита 7474,48 лв., както и еднократна такса за оценка на риска – 800,84лв, от което следва, че застрахователната премия и таксата са включени в главницата по кредита и представлява част от отпуснатата сума. Видно от чл.7.2.2 сумата за застрахователна премия е платима от кредитора директно по банкова сметка на съответния застраховател, респ. по банковата сметка на съответния Застрахователен посредник, като е включена в общата сума, дължима от потребителя.

От текста на Договора е видно, че в него е инкорпориран погасителен план в чл.11.2, съгласно който се олихвява общият размер на кредита от 7474,48.

От заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че във връзка с процесния ответникът е заплатил сумата в общ размер на 650,66лв.

В заключението е отразено, че главницата е преведена на ответника на 21.11.2019г., като към момента на изготвяне на експертизата непогасената главница възлиза на сумата в размер на 7218,44лв., непогасената договорна лихва е в размер на 3835,23лв., а непогасената неустойка по чл. 9.4 от договора е в размер на 3311,56лв. В заключението си експертът сочи, че дължимата законна лихва за забава е в размер на 1362,66лв. за периода от 27.10.2022г. до 29.04.2024г.. Съдът кредитира заключението в посочената част като компетентно изготвено, безпристрастно и обосновано.

Съдът не кредитира изготвеното от вещото лице заключение в частта, в която е отразено, че към посочения ГПР в процесния договор са включени застрахователната премия и еднократната такса ангажимент. Видно от приложение №3 към изготвената експертиза при изчислението си вещото лице е задал параметри на кредит, както следва: сума по кредита 7474,48лв., като в раздел „такси“ не е посочил такива, което не кореспондира със съдържанието на процесния договор, от който е видно, че ответникът е получил главница в размер на 5000,00лв..

При извършена служебна справка от съда чрез кредитен калкулатор – ГПР, находящ се в сайт calculator.bg, се установява, че при зададени параметри на кредит, както следва: размер на кредита 5000,00лв., при нетна сума: 5000,00лв., и такси при усвояване – 2474,48лв., платими разсрочено и добавени към главницата, се установява ГПР по кредит в размер над 92%. Същото е заявено от вещото лице в съдебно заседание при защита на заключението му, като съдът намира този извод за обоснован и кореспондиращ със събраните по делото доказателства.

От заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза, което съдът възприема като компетентно изготвено, безпристрастно и обосновано, се установява, че използваният шрифт в процесния договор е “Tahoma” 12 пункта.

От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни 3 изводи:

От събраните по делото писмени доказателства – Договор за продажба на вземания(цесия) от 30.11.2022г., Приложения №1 и №2 към договора, Договор за продажба и прехвърляне на вземания(договор за цесия) от 18.10.2023г., Допълнително споразумение №1 към договора, Приложение №1 и №4 към договора, потвърждения за извършени цесии, се установява по делото, че заемодателят „Ти Би Ай банк“ ЕАД е прехвърлил вземанията си срещу Н. Д. Ц. по Договор за потребителски кредит № 7001085714 от 21.11.2019г. на „Иновативни финанси“ ООД, което дружество на 18.10.2023г. е прехвърлило на ищеца по настоящото дело вземанията срещу ответника. По делото е представено пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионерът да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник /Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о. /. Към приложенията на исковата молба е представено уведомително писмо по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД от цесионера до длъжника, което видно от приетите като писмено доказателство удостоверения за доставяне същите не са получени от настоящия ответник.

Въпреки посоченото, съгласно трайно установената съдебна практика уведомлението, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД/ Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и Решение № 78 от 09.07.2014 г. , т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. /, поради което следва да бъде направено заключението, че извършената цесия е надлежно съобщена на ответника. Ето защо и ищецът Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕАД се явява материалноправно легитимиран да претендира всички вземания от договорното правоотношение по сключен Договор за потребителски кредит № 7001085714 от 21.11.2019г., сключен между „Ти Би Ай банк“ ЕАД, в качеството на кредитор /заемател/, и Н. Д. Ц., в качеството му на кредитополучател /заемополучател/.

Предявените установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК са допустими, тъй като са предявени в указания едномесечен срок и имат за предмет същите вземания, за които е издадена заповед за изпълнение.

От приетия като писмено доказателство по делото договор се установява, че на 21.11.2019г. в гр.София между „Ти Би Ай банк“ ЕАД, в качеството му на кредитор, и ответника в настоящото производство, в качеството му на кредитополучател, е сключен процесният договор за потребителски паричен кредит, т.е. между страните е налице облигационно правоотношение във връзка с предоставянето на потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от Закона за потребителския кредит. Ответникът не спори, че е усвоил сумата по договора. Ето защо ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от Закона за потрбителския кредит /ЗПК/ и спрямо него е приложима специалната защита на потребителя, регламентирана в Закона за защитна на потребителите /ЗЗП/ - арг. § 4

13, т. 1 от ДР на ЗЗП, който въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Нещо повече, при извършване на преценка относно действителността на договора за кредит съдът не е обвързан от посочените от ответника основания, доколкото нормите, уреждащи нищожността, са от императивен характер и за тях съдът следи служебно предвид действието на чл. 6, § 1 от горната Директива. Ето защо, следва да се извърши цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на сключения договор за потребителски кредит, която проверка се обхваща от пределите на чл. 22 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от същия, договорът за потребителски кредит е недействителен.