Решение № 102 от 17.07.2026, Районен съд - Кнежа

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. К., 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Г. Тодоров при участието на секретаря Красина М. Давидова като разгледа докладваното от Пламен Г. Тодоров Гражданско дело № 20251430100440 по описа за 2025 година за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по предявени искове с правно основание чл.127,ал.2 вр. чл.123,ал.2 от СК,вр.чл.127а от СК,вр.чл.143,ал.2 от СК и чл.149 от СК.

Делото е образувано по искова молба от К. К. А.,с ЕГН**********,с адрес:гр.К.,ул.„**** *****“№**,действаща като майка и законен представител на малолетното дете Г. П. Б.,с ЕГН**********,против П. Г. Б.,с ЕГН**********,с постоянен адрес:гр.С.,ж.к.„****** ****“,бул.„*******“№***,ет.*,ап.* и настоящ адрес:гр.К.,ул.„***** ********“№**.

Ищцата твърди,че с ответника са живели на семейни начала,без сключен граждански брак,и от съвместното им съжителство имат роден син —Г. П. Б.,роден на 04.12.2012г. Тя поддържа,че съжителството им е било краткотрайно,че ответникът е зависим от хазарт,не е П.агал грижи за детето, не е участвал в издръжката му,не е поддържал лични отношения с него и от около десет години няма реална връзка с детето.

Ищцата твърди още,че сама,с помощта на родителите си,отглежда детето и осигурява необходимите условия за неговото развитие.

Ищцата иска от съда да предостави упражняването на родителските права на майката,да определи местоживеенето на детето при нея,да определи режим на лични отношения с бащата,да осъди ответника да заплаща месечна издръжка, както и издръжка за минало време. Освен това ищцата иска от съда да даде разрешение,заместващо съгласието на бащата, майката да снабдява детето с документи за самоличност и да пътува с него в чужбина за срок от пет години.

В производството по делото на ответника е назначен особен представител, който е депозирал писмен отговор,с който предявените искове са приети за допустими,като се сочи,че исковете са частично основателни.

Особеният представител на ответника не възразява срещу предоставяне на родителските права на майката и срещу предложения режим на лични отношения,но възразява срещу искането за издръжка за минало време и срещу искането по чл.127а от СК за разрешение за пътуване на детето в чужбина без съгласието на бащата за срок от пет години.

1

След като се запозна със събраните по делото доказателства по отделно и съвкупно,съдът счита за установена следната фактическа обстановка:

От приетото по делото удостоверение за раждане се установява,че детето Г. П. Б. е родено на 04.12.2012г.,като негови родители са страните К. К. А. и П. Г. Б..

Страните не са сключвали граждански брак.След фактическата им раздяла детето е останало да живее при майката,в дома на нейните родители в гр.К.,ул.„**** *****“№**.

От удостоверенията за настоящ адрес се установява,че майката и детето живеят на един и същ адрес в гр.К..От удостоверението от ОУ„Отец Паисий“ –гр.К. се установява, че детето е ученик в това училище.

От представеното удостоверение за доходи се установява,че майката работи и реализира доходи,макар и ограничени, като същевременно П.ага ежедневни грижи за детето.

В съдебно заседание беше изслушано детето Г. П. Б. по реда на чл.15 ЗЗДет, в присъствието на педагог,което заяви,че е на 13г.,учи в ОУ„Отец Паисий“–гр.К.,в седми клас,живее с майка си,баба си и дядо си по майчина линия,разбира се добре с тях,няма нещо,което да го притеснява у дома или в училище,участва в театрална група „Щрих“към Народно читалище „Борба“–гр.К.,ходи на участия извън града и посещава допълнителни уроци по български език и литература и по математика.

Детето заявява още,че последно е виждало баща си преди да навърши три години.През изминалия период бащата не го е търсил,не е идвал при него и не е разговарял с него по телефона.

Педагогът Б. К. заявява,че по време на изслушването не е имало вербален натиск върху детето,че детето е отговаряло спокойно и правдиво.

Ищцата К. А. е дала обяснения в съдебно заседание.Същата разказа,че от бременността и раждането на детето до настоящия момент основно тя се грижи за него. Посочи,че е правила опити с ответника да бъдат семейство,но това не се е П.учило.Твърди,че е работила на две места,а ответникът е харчел средства за хазарт,продавал нейни лични вещи и след раздялата не е участвал в отглеждането и издръжката на детето.Заявява, че не знае бащата да е поддържал контакти с детето,не е давал издръжка или подаръци,а ежедневните грижи и разходи за детето се поемат от нея с помощта на родителите .

От събраните доказателства съдът приема за установено,че майката е родителят,който трайно,постоянно и реално упражнява непосредствените грижи за детето,осигурява му дом,училищна среда,извънкласни занимания, помощ от близки роднини и стабилна семейна среда. По отношение на бащата се установява,че той не поддържа реална връзка с детето от години,не участва в ежедневното му отглеждане и възпитание,не осигурява регулярна издръжка и не е установена активна родителска ангажираност от негова страна.

Предвид описаната фактическа обстановка,съдът стигна до следните си правни изводи:

Относно родителските права и местоживеенето на детето

Съгласно чл.127,ал.2 от СК,когато родителите не живеят заедно и не постигнат съгласие относно упражняването на родителските права,местоживеенето на детето,личните отношения и издръжката,спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.

Водещ критерий при разрешаване на спора е най-добрият интерес на детето.

В настоящия случай детето от дълъг период от време живее при майката. Тя е родителят,който реално П.ага грижи за него,осигурява жилищна,семейна, училищна и социална среда.Детето се чувства спокойно в дома на майката и не сочи проблеми в средата, в която живее.

Бащата не е поддържа трайни отношения с детето и не е участвал реално в неговото отглеждане.Особеният представител на ответника не възразява родителските права да бъдат предоставени на майката.

При тези данни съдът намира,че упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на майката К. К. А.,а местоживеенето на детето следва да бъде определено 2 при нея,на нейния настоящ адрес,като следва местоживеенето на майката.

Относно режима на лични отношения с бащата

Детето има право на лични отношения и с двамата родители.Това право принадлежи преди всичко на детето,а не само на родителя.

В случая обаче съдът отчита,че бащата не е поддържал реален контакт с детето от около десет години.Детето практически не познава баща си като активна родителска фигура.Поради това незабавното определяне на интензивен режим с преспиване би могло да бъде неподходящо и да създаде напрежение за детето.

Поради което съдът намира,че следва да бъде определен режим на лични отношения,който да позволи възстановяване на връзката между баща и син,но постепенно и с оглед спокойствието на детето.

Съдът следва да определи следния режим:

-през първите шест месеца след влизане на решението в сила — всяка първа и трета събота от месеца от 10:00ч. до 17:00ч.,без преспиване,като бащата взема и връща детето от дома на майката;

-след изтичане на този шестмесечен период —всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с преспиване,от 09:00ч. в събота до 18:00ч. в неделя;

-десет дни през лятото,които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката; по всяко друго време—по предварителна уговорка между родителите и при съобразяване с учебните, извънкласните и личните ангажименти на детето. Така определеният режим защитава правото на детето да има връзка с бащата,но отчита и фактическото прекъсване на тази връзка за продължителен период.

Относно издръжката

Съгласно чл.143,ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Детето е на 13 години,ученик е,посещава училище,занималня,извънкласни дейности и допълнителни уроци.Нуждите му са обичайните за дете на тази възраст — храна,облекло,учебници,учебни пособия,транспорт,здравни грижи, културни и социални потребности.

Майката осигурява ежедневните грижи и пряката издръжка на детето. Бащата е трудоспособен,в активна възраст,като по делото не са представени доказателства да страда от заболяване или да е в обективна невъзможност да реализира доходи. С оглед възрастта на детето,неговите нужди и възможностите на бащата,съдът намира,че бащата следва да заплаща месечна издръжка в размер на 155,05евро,съответстваща на минималния размер на издръжката за 2026г.

Издръжката следва да се дължи,считано от датата на подаване на исковата молба19.06.2025г.,до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване,ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска.

На основание чл.242,ал.1 от ГПК решението в частта за издръжката подлежи на предварително изпълнение.

Относно издръжката за минало време

Ищцата претендира издръжка за минало време на основание чл.149 от СК.

От събраните доказателства се установява,че бащата не е предоставял регулярна издръжка за детето за периода преди предявяване на иска.Майката е поемала изцяло непосредствените грижи и разходи,с помощта на своите родители.

Съдът намира,че искът по чл.149 от СК е основателен за периода 01.06.2024г. – 18.06.2025г.,тоест за периода преди подаване на исковата молба.

Размерът следва да се определи съобразно минималния размер на издръжката за съответния 3 период,а именно : за периода 01.06.2024г.–31.12.2024г.—по 119,26евро месечно; за периода 01.01.2025г. – 18.06.2025г. — по 137,67евро месечно,съразмерно за непълния месец юни 2025г.

При това изчисление общият размер на издръжката за минало време възлиза на 1605,74евро./хиляда шестотин и пет евро и седемдесет и четири цента/.

Тази сума следва да бъде присъдена в П.за на детето,чрез неговата майка и законен представител,ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

Относно искането по чл.127а от СК

Ищцата иска съдът да даде разрешение,заместващо съгласието на бащата, детето да бъде снабдявано с документи за самоличност и да пътува в чужбина за срок от пет години.От доказателствата се установява,че бащата не поддържа връзка с детето и не участва активно в живота му.Това обективно затруднява майката при упражняване на родителските права,включително когато е необходимо да бъдат издадени документи за самоличност или да бъде организирано пътуване на детето в чужбина.

Детето участва в театрална група,има участия извън града и поддържа социални и културни интереси.Майката сочи,че нейна сестра живее в Гърция, където са братовчедите на детето,които то не е виждало.Освен това,с оглед възрастта на детето,е възможно да възникнат потребности от училищни екскурзии,участия, почивки и посещения в чужбина.

Съдът намира,че искането е основателно,но следва да бъде уважено в рамки, които съчетават интереса на детето с необходимостта от правна определеност.

Следва да се даде разрешение,заместващо съгласието на бащата, майката да подава заявления и да П.учава български лични документи на детето — лична карта и паспорт,както и детето да пътува извън пределите на Република *******,придружавано от майката или от изрично упълномощено от нея пълнолетно лице,за срок от пет години,до държави членки на Европейския съюз,държавите от Европейското икономическо пространство,Швейцария, Сърбия,Северна Македония,Турция и Обединеното кралство, за целите на почивка,гостуване, културни, образователни и училищни пътувания.

Това разрешение не накърнява родителските права на бащата,а преодолява практическата невъзможност майката да упражнява пълноценно родителските права при фактическата липса на контакт с него.

С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищцата разноски, съобразно представените доказателства от нея доказателства.

По делото са налице доказателства за заплатена държавна такса от 50,00лв./петдесет лева/,равняващи се на 25,56евро/, внесен депозит за особен представител в размер на 255,65евро,равняващ се на 500лв., както и адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие в размер на 500лв., равняващи се на 255,65евро или общо 1050лв./хиляда и петдесет лева/,равняващи се на 536,86евро/петстони тридесет и шест евро и осемдесет и шест цента/.