Решение № 377 от 10.08.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 377 гр. Варна, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело № 20253100900686 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от С. К. Б. от гр.Ст.Загора срещу П. М.

Б. от гр.Варна, с която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.415 ГПК вр. чл.535 и сл. ТЗ за признаване за установено, че П. М. Б. дължи на С. К. Б. сумата от 30677,51 евро /равностойност на 60000лв/, представляваща вземане по запис на заповед, издаден на 02.03.20г. с падеж 30.04.25г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 30.09.25г. до оконч.изплащане на вземането, за което вземане по ч.гр.д.№3767/2025г. по описа на РС-Ст.Загора е издадена заповед №1776/06.10.25г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.

Ищецът твърди, че на 02.03.20г. в гр.Варна ответникът е издал процесния запис на заповед, с който се е задължил да плати на ищеца сумата от 60000лв. на посочения падеж 30.04.25г., като сумата следва да бъде платена без протест. Излага, че записът на заповед е редовен от външна страна и съдържа всички реквизити по чл.535 ТЗ. Сочи, че на падежа издателят не заплатил дължимата сума, поради което било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, по което е образувано ч.гр.д.

№3767/2025г. по описа на РС-Ст.Загора и е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът подал възражение.

С допълн.искова молба оспорва твърденията в отговора. Излага, че подписването на записа на заповед е предварително договорено между страните във връзка с имуществени отношения между тях, като страните се уговорили на 02.03.20г. да се издаде записа на заповед, който да бъде нотар.заверен, когато е трябвало да се подпише и допълн.споразумение между бившите съпрузи за семейното жилище и ипотечния кредит. Твърди, че записът на заповед е изготвен в нотар.кантора, където ответника не показала уплаха или несъгласие със съдържанието на подписаните документи. Сочи, че 1 отношенията между страните към този момент били много добри, като добри били и отношенията с бившия съпруг и липсвали данни за заплахи, страх и насилие. Излага, че към 02.03.20г. бившият съпруг на ответника не е притежавал огнестрелно оръжие, като след тази дата между тях е имало нормална комуникация. Излага, че първоначалната регистрация на дружеството „ТЕРРА АГРО ИНВЕСТ“ ЕООД е финансирана от ищеца чрез превод от 9900лв, нареден от майка му, а впоследствие дейността била финансирана от ищеца като с негови средства чрез приятелката му С.К. били извършвани преводи по сметки на съпрузите Б.и в общ размер на 32000 щ.д. за периода м.08.15г.-08.12.15г. Уточнява, че тези средства са във връзка със сключен между страните договор за заем, по силата на който ищецът е предоставил на ответника и съпруга й сумата от 32000 щ.д., равностойна на 60000лв, предназначена и ползвана за дружеството, и във връзка със задължението за връщане на заема е издаден процесния запис на заповед.

Сочи, че предоставянето на средствата е извършено чрез посредничеството на С.К., която е нареждала преводите от името и за сметка на ищеца, като предоставянето на средствата по сметка на Д.Б. е извършвано по уговорка между страните и средствата са постъпвали в имущ.сфера на ответника и са ползвани за финансиране на търг. й дейност. В евентуалност твърди, че сумата е предоставена на ответника на неосъществено основание, тъй като тя е получила средствата с уговорка ищецът да бъде приет като съдружник в дружеството, което не се е случило, поради което и се е обогатила неоснователно със сумата и тя подлежи на връщане.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът П. М. Б. е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Излага, че с ищеца са роднини по сватовство, като след развода с брата на ищеца – Д.Б. се установила на нов адрес. Твърди, че на 02.03.20г. била извикана от бившия си съпруг в жилището, където бил и ищеца, и й било заявено да подпише предварително подготвени документи – сигнал до НАП, споразумение за семейното жилище и записа на заповед, без възможност да бъдат прочетени, обсъдени или консултирани, изказванията за което предизвикали страх.

Твърди, че под заплаха била отведена от двамата братя при нотариус, където подписала документите. Оспорва да са предоставени средства от ищеца за дейността на дружеството „ТЕРРА АГРО ИНВЕСТ“ ЕООД, която фирма била учредена с лични средства на ответника, предоставени от нейната майка.

Твърди, че ищецът е работил във фирмата на ответника по трудов договор и не е заявявал, че е предоставил средства за дружеството, а основанието в записа на заповед било невярно и предназначено да прикрие истинската цел на документа – упражняване на натиск и ограничаване на правата на ответника върху семейното жилище. Твърди, че записът за заповед е издаден под принуда, заплаха и липса на свободно волеизявление при подписването му. С допълн.отговор оспорва изложеното в допълн.искова молба и уточнението към нея и поддържа възраженията си в отговора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не е спорно, че по ч.гр.д. №3767/2025г. по описа на РС-Ст.Загора е удовлетворено заявление на ищеца С. К. Б., и е издадена 2 заповед №1776/06.10.25г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК против П. М. Б. за заплащане на сумата от 60000лв, дължима по запис на заповед, издаден на 02.03.2020г. с падеж 30.04.25г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 30.09.25г. до оконч.изплащане на вземането, и сумата в размер на 3520лв – разноски по делото.

Не се спори по делото, а и съгласно представените писм.доказателства по ч.гр.д. №3767/2025г. по описа на РС-Ст.Загора, се установява, че в срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от ответника за недължимост на присъдената в полза на заявителя сума.

Съгласно приложения по делото запис на заповед, издаден на 02.03.2020г., място на издаване гр.Варна, и с падеж 30.04.25г., П. М. Б., посочена като длъжник, се е задължила да заплати безусловно, без протест, въз основа на този запис на заповед на поемателя С. К. Б. сумата от 60000лв, на посочения в ценната книга падеж. В записът на заповед е посочено още, че поемателят е превел сумата по банков път и чрез преводи в периода 2015 – 2016г. на длъжника с цел отваряне, обзавеждане на офис, закупуване на офис оборудване и рекламна дейност за фирмата на длъжника „ТЕРРА АГРО ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 203472524. Ответникът не оспорва подписването на документа от него, като се установява още, че подписите върху записа на заповед, положени за длъжник и поемател, са нотариално заверени под рег.

№787/02.03.20г. на Н-с Д.С.. От така изложеното следва, че процесната ценна книга е съставена в предписаната от закона форма и съдържа всички съществени реквизити, предвидени в чл.535 ТЗ, поради което и записът на заповед се явява редовен от външна страна.

Записът на заповед е абстрактна сделка, при която основанието за поемане на задължението не е елемент на съдържанието на документа / в този смисъл са и разясненията, дадени в т.17 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк. д.

№4/2013г. на ОСГТК на ВКС/. Когато кредиторът търси плащане въз основа на ценната книга, издателят може да се защити, като противопостави на приносителя абсолютните си възражения срещу ефекта /основани на формата или съдържанието на документа/ или личните си възражения, основани на каузални правоотношения с кредитора. Като абсолютни възражения в теорията се приемат и възраженията, основани на недействителност на волеизявленията, закрепени върху ценната книга /така проф. д-р М.П., „Записът на заповед и менителницата“/.

С отговора на исковата молба ответникът е релевирал възражение за унищожаемост на сделката по смисъла на чл.27 вр. чл.30 от ЗЗД поради това, че записът на заповед е издаден при упражнена принуда и заплаха. Съгласно чл.30 ЗЗД заплашването води до унищожаемост на договора, когато едната страна е принудена от другата страна или от трето лице да сключи договора чрез възбуждане на основателен страх. При заплашването се въздейства върху волята на лицето, като се използват средства за психическа принуда (или комбинирани с физическа), като страховите представи могат да имат за предмет живота, здравето, честта или имуществените интереси на страната по сделката, или интересите на нейни близки лица. Законът не уточнява начина, по който се предизвикват страховите представи, но в трайно установената съдебна практика и в 3 правната теория се приема, че е необходимо използваните с неправомерна цел средства да могат да възбудят основателен страх. Приема се още, че заплашване няма, ако обективно са налице обстоятелства, които сами по себе си могат да предизвикат страхови представи у страната, която твърди порока по чл.30 ЗЗД / така Решение № 136 от 30.10.2020 г. по гр. д. № 4746/2019 г. на ВКС/.

В подкрепа на своето възражение ответникът е ангажирал писмени доказателства и свидетелски показания. Към показанията на св.П. и св.Б. / майка и син на ответника/ съдът следва да подходи със засилена критичност съгласно чл.172 ГПК, като само близката родствена връзка със страната, посочила ги като свидетел, не е основание за отричане достоверността им, а същите следва да се преценяват чрез цялостна съпоставка на всички доказателства по делото. От показанията на св.Б. не се установяват факти, които да сочат на упражнена спрямо ответника заплаха или принуда. Изложеното от свидетеля /който към този момент е бил на 14г./, че същата се е „прибрала шокирана, в ступор“ не е достатъчно, за да формира извод за упражнено спрямо нея психическо насилие. Твърдението на ответника за възбуждане на страх чрез поставянето на видно място на оръжие, собственост на съпруга, не се възприема от съда, доколкото по делото е представено разрешение от МВР от 08.05.20г. за разрешено на Д.Б. придобиване на лично оръжие. Показанията на св.Б. за закупуване на оръжие през 2019г. също не могат да бъдат кредитирани, предвид тяхната неконкретизация и опровергаването им от данните, съдържащи се в описания писмен документ. Съдът намира, че и показанията на св.П. не могат да бъдат кредитирани. На първо място показанията й, описващи фактите по подписване на записа на заповед, не отразяват нейни лични впечатления, а съставляват преразказване на чутото от нея от ответника. Личното й възприятие се свежда до това, че ответницата била в шоково състояние, което обаче не е достатъчно да обоснове наличието на отправена спрямо последната заплаха. Налице е и противоречие между показанията на свидетелите на отв.страна касателно отношенията между ответника и бившия й съпруг, като според св.П. „след тази случка отношенията не били никакви, не комуникирали“, а според св.Б. отношенията им били приятелски, водели се разговори, свързани с неговото образование. Като съобразява приложените по делото споразумение от 02.03.20г. относно семейното жилище, и нотар.акт за продажба от 06.08.21г., свидетелстващ за съвместно разпореждане със съсобствен имот, както и показанията на св.М., кредитирани от съда като обективни и безпротиворечиви, според който след развода съпрузите били в близки отношения, съдът намира, че следва да възприеме именно изложения от св.Б. факт за поддържани от съпрузите след развода приятелски отношения, което обстоятелство също разколебава твърдението за упражнено насилие при подписване на процесния документ. Показанията на св.П. за упражнено насилие се разколебават и от заявеното от нея липса на активно действие, въпреки уведомяването й за подлагане на ответника на насилие и заплаха. Що се касае до приложения към отговора сигнал, посочен и от св.П., то съдът намира, че същият не е годно доказ.средство, доколкото не носи подпис на издател. При така изложеното се формира извода, че показанията на св.П. и св.Б. не са годни свидетелски показания за установяване на факта за 4 упражнена спрямо ответника принуда и заплаха за издаване на процесния запис на заповед. Ето защо възражението на ответника за недействителност на записа на заповед е останало недоказано.