Решение № 825 от 07.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 825 гр. Варна, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Таня Г. И. като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20243110203661 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 145 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на М. Л. З., роден на ********** г., гражданин на Украйна, чрез процесуалния му представител адвокат И. К. от Адвокатска колегия – Варна, срещу Заповед за задържане на лице рег. № 442зз-320 от 30.08.2024 г., издадена от полицейски орган – к.о. А. И. И., ***** в Четвърто РУ при ОД МВР – Варна.

В жалбата и в съдебно заседание се поддържа, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена при липса на фактически основания и в нарушение на съществени процесуални правила.

Излагат се доводи, че жалбоподателят е непълнолетен чужд гражданин, невладеещ български език, като при задържането му не е осигурен преводач, не са уведомени органите за закрила на детето и не е назначен защитник.

Твърди се, че извършваната от него дейност е легална доброволческа дейност по събиране на дарения, а не „просия, както и че заповедта е с бланкетни мотиви.

1

Иска се отмяна на акта и присъждане на направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА).

Ответникът – полицейски орган А. И. И., представляван от юрисконсулт Г. Г., оспорва жалбата като неоснователна.

Счита, че заповедта е правилна, законосъобразна и достатъчно мотивирана, като изтъква, че законодателят не изисква подробни мотиви от полицейски орган от най-ниско ниво, а предвижда съдебен контрол за преценка на законосъобразността.

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

На 30.08.2024 г. жалбоподателят М. Л. З., който към тази дата е непълнолетен (на 16 години), е извършвал дейност по събиране на дарения пред магазин „*******“ в гр. Варна, кв. Аспарухово.

Видно от приложените по делото споразумение за доброволчество и справка от Търговския регистър, жалбоподателят е действал като доброволец към фондация за благотворителност и подкрепа **********. По време на дейността си е бил облечен с отличителна жълта жилетка и е носел пломбирана кутия за дарения.

При извършена проверка от служители на Четвърто РУ – Варна, жалбоподателят е задържан. В 20:09 ч. на 30.08.2024 г. ответникът по жалбата, к.о. А. И., е издал процесната Заповед за задържане на лице рег. № 442зз320/30.08.2024 г.

Като правно основание за задържането е посочен чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, а като фактически мотиви е вписано „просия“. Жалбоподателят е освободен в 20:40 ч. на същата дата.

От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е чужд гражданин, невладеещ български език. По делото липсват данни при задържането да му е бил осигурен преводач, да е бил уведомен орган за закрила на детето (Дирекция „Социално подпомагане).

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя представи решение на ВРС и определение за тълкуването му, с което е отменено наказателно постановление, издадено срещу З. за същото деяние.

2

Жалбата е допустима. Подадена е от лице с правен интерес, срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол съгласно чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, и в законоустановения 14-дневен срок по чл.

149, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Заповедта е издадена от компетентен орган – полицейски орган по смисъла на ЗМВР, в рамките на неговите правомощия.

Актът обаче е издаден при съществено нарушение на изискванията за форма. Съгласно чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, заповедта за задържане задължително съдържа фактическите и правните основания за задържането. В процесната заповед като фактическо основание е посочено единствено „просия“. Това представлява бланкетно мотивиране, тъй като не съдържа никакви конкретни факти и обстоятелства – описание на поведението на лицето, причините то да бъде квалифицирано като „просия“, а не като друг вид дейност, и как това поведение се свързва с посоченото правно основание по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР (съзнателно пречене на орган на власт). Липсата на конкретни фактически мотиви е съществено нарушение на формата на акта, което само по себе си е основание за неговата отмяна, тъй като възпрепятства проверката за материална законосъобразност и накърнява правото на защита на адресата. Тази практика е трайно установена както от ВАС, така и от ЕСПЧ по дела срещу България (напр. делото „Д. срещу България“).

При издаването на заповедта са допуснати множество съществени нарушения на процесуалните правила, които засягат фундаментални права на задържаното лице:

Жалбоподателят е непълнолетен. Съгласно чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето, при всяко административно производство, засягащо права на дете, административният орган е длъжен да уведоми Дирекция „Социално подпомагане. Задържането е принудителна административна мярка, която пряко засяга правата на непълнолетния, поради което неуведомяването на органа по закрила е съществено нарушение.

Жалбоподателят е чужд гражданин, невладеещ български език.

Съгласно чл. 72, ал. 3 от ЗМВР, той е следвало незабавно да бъде информиран 3 за основанията за задържането на разбираем за него език, а съгласно чл. 74, ал.

2, т. 6, б. „е от ЗМВР има право на преводач. Неосигуряването на преводач е грубо нарушение на правото на защита, гарантирано както от националното законодателство, така и от чл. 5, § 2 от ЕКПЧ.

Всяко от тези процесуални нарушения е достатъчно, за да обоснове отмяната на оспорения акт.

Оспорената заповед е и материално незаконосъобразна.

Правното основание, посочено в заповедта, е чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР – съзнателно пречене на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Фактическото основание обаче е „просия“. Липсва каквато и да е логическа връзка между двете. Дори да се приеме, че полицейските органи са счели „просията“ за нарушение, което са се опитали да преустановят, по делото няма никакви доказателства жалбоподателят да е пречил на изпълнението на служебните им задължения.

Самата „просия“ не представлява законово основание за задържане. С Решение № 13 от 2022 г. на Конституционния съд, разпоредбата на чл. 329, ал.

2 от НК, криминализираща системната просия, е обявена за противоконституционна. Просията не е уредена като административно нарушение нито в ЗМВР, нито в Наредбата за обществения ред на територията на община Варна.

В същото време, от представените по делото доказателства (договор за доброволчество, документи на фондация) се установява, че жалбоподателят е извършвал доброволческа дейност по смисъла на Закона за младежта. Тази дейност е общественополезна и законово регламентирана, и не може да бъде приравнена на просия.

Следователно, към момента на задържането не са били налице никакви данни за извършено престъпление или административно нарушение, което да обоснове прилагането на принудителната административна мярка.

Липсва „обосновано подозрение по смисъла на чл. 5 от ЕКПЧ, поради което задържането се явява произволно и незаконосъобразно.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответната страна дължи направените от жалбоподателя разноски. По делото е представен договор за правна помощ, в който е посочено, че на жалбоподателя е предоставена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

4

Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, в този случай съдът осъжда насрещната страна да заплати адвокатското възнаграждение в полза на адвоката. Размерът следва да се определи съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати и направените от жалбоподателя разноски за държавна такса.

Предвид датата на постановяване на настоящото решение и влизането в сила на Закона за въвеждане на еврото в Република България, присъдените суми следва да бъдат посочени в евро, като за яснота се изписва и тяхната левова равностойност.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед за задържане на лице рег.

№ 442зз-320 от 30.08.2024 г., издадена от полицейски орган при **** РУ на ОД МВР – Варна, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е задържан М. Л. З., роден на 24.09.2024г .

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Варна, с адрес гр. Варна, ул.

„Цар Калоян № 2“, да заплати на адвокат И. Х. К. от Адвокатска колегия – Варна, с личен номер на адвокат ********, сумата от 204.52 EUR (двеста и четири евро и петдесет и два цента), с левова равностойност 400 (четиристотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Варна, с адрес гр. Варна, ул.

„Цар Калоян № 2, да заплати на М. Л. З., роден на 24.09.2024г., сумата от 5.11 EUR (пет евро и единадесет цента), с левова равностойност 10 (десет) лева, представляваща направени по делото разноски за държавна такса.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – Варна в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

5

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6