Решение № 1931 от 03.12.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1931 гр. Варна, 03.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Христина В. Тодорова Колева при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско дело № 20213110103672 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено между страните, че в полза на ищеца „М.Б.” ЕООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** съществуват вземания срещу ответника СВ. В. СТ., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.*** в следните размери: сумата 296.08 лева /двеста деветдесет и шест лева и 0.08 ст./ главница, падежирали и непогасени лизингови вноски за периода от 25.03.2020г. до 28.09.2020г., по Договор за финансов лизинг със задължително придобиване собствеността върху лизинговия актив № ***/26.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 01.12.2020г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 788.58 лева /седемстотин осемдесет и осем лева и 0.58 ст./, представляваща сбора на дължимата договорна лихва върху непогасените лизингови вноски за периода от 25.03.2020 г. до 28.09.2020 г.; сумата от 3.78 лева /три лева и 0.78 ст./, представляваща неустойка за забава в плащането на лизинговите вноски, начислена на основание чл. 15.1 от ОУ върху всяка закъсняла вноска за периода от 14.07.2020 г. до 28.09.2020 г.; сумата от 569.43 лева /петстотин шестдесет и девет лева и 0.43 ст./, представляваща неустойка за прекратяване на договора за лизинг по вина на лизингополучателя, на основание чл. 15.5 от ОУ; сумата от 109.81 лева /сто и девет лева и 0.81 ст./, разходи за заплатен данък по чл.52 и сл. от Закона за местните данъци и такси за 2020 г., на основание чл.8.6. от ОУ във вр. с чл.354 /2/ ТЗ; сумата от 197.04 лева /сто деветдесет и седем лева и 0.04 ст./, заплатени 1 от лизингодателя застрахователни премии, на основание чл.8.6. от ОУ във вр. с чл.354 /2/ ТЗ; сумата от 540 лева /петстотин и четиридесет лева/, представляваща разходи за възстановяване на лизинговия актив на основание чл. 14.4 във вр. с чл.8.7.10 от ОУ; сумата от 1900 лева /хиляда и деветстотин лева/, представляваща щети нанесени върху Лизинговия актив по време на ползването му от лизингополучателя, на основание чл.14.3 във вр.с чл.14.2 от ОУ, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 262074/02.12.2020г. по ч.гр.д. № 15465/2020г. по описа на ВРС, 39 състав.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 26.04.2018г. с ответника сключили договор Договор за финансов лизинг със задължително придобиване собствеността върху лизинговия актив № ***. По силата на договора, ищецът като лизингодател е поел задължение да придобие и предостави за възмездно ползване на ответника, като лизингополучател „Hyundai" модел „Santa Fe 2.0 Crdi", идентификационен номер на рама ***, peг. № В5645ВТ. Задължение на лизингополучателя било да заплаща дължимите суми по договора и ползва вещта съобразно ОУ. Оответникът се задължил да заплаща договорената лизингова цена, представляваща сбор от периодични плащания. Съгласно чл.4 от договора, месечните лизингови вноски са 60 броя в размер съгласно погасителен план към договора. В изпълнение на задължението, ищецът придобил собствеността върху лизинговия актив и с приемо-предавателен протокол от 27.04.2018г. го предоставил за ползване на ответника. Твърди, че ответникът е допуснал забава в изпълнение задължението си да плаща дължимите вноски, поради което и на основание чл. 13.5 вр.чл.13.6 ОУ, лизингодателят е изпратил уведомление до него за прекратяване на договора и покана за доброволно връщане на лизинговия актив. Това му изявление е получено лично от ответника на 18.09.2020 г. Лизингополучателят е продължил да ползва лизинговия актив. Твърди, че лизингополучателят не е предал доброволно автомобила, поради което изземването му е било възложено на трето лице - „Фиксед Асистанс“ ЕООД по договор от 29.05.2017г. Реално автомобилът му е върнат на 25.09.2020 г., от която дата и счита договорните отношения между страните за прекратени. Твърди, че по повод връщането на вещта, ищецът е реализирал разходи в размер на 540 лева с ДДС, представляващи платено възнаграждение на „Фиксед Асистанс“ ЕООД. Дължимостта на тези разходи сочи да е уговорена в чл.8.7.10 ОУ.

Същевременно, ответникът не е изпълнила задължението си за плащане на лизинговите вноски преди прекратяване на договора, а именно вноски № 2329. Предвид допусната забава в плащането, същият дължи неустойка за забава по чл. 15.1 ОУ в размер на законната лихва върху всяка просрочена лизингова вноска за периода от падежа й до датата на прекратяване на договора. Извън това и на основание чл.15.5 ОУ, ответникът се твърди да дължи и неустойка за неизпълнение в размер на три лизингови вноски.

Навежда доводи, че поддържането на застрахователно покритие по задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите било задължение на лизингополучателя, който бил снабден с нарочно пълномощно.

В случай на неизпълнение на това задължение, лизингадателят в качеството си на собственик имал интерес да изпълни вместо длъжника, като чл. 8.7.5 от ОУ предвиждал разходите извършени от лизингодателя да се възложатв 2 тежест на лизингополучателя. Ищецът извършил разходи по полица ***/14.08.2020г. в размер на сумата 70.23 лева и по полица ***14.08.2019г. в размер на сумата 126.81 лева. Лизингодателят заплатил и данък за 2020 г. в размер на 109.81 лева, който следвало да бъде също възстановен, на основание чл. 8.7.4 от ОУ. След изземване на автомобила, на основание чл. чл. 13.15, 14.2 и 14.3 от ОУ била извършена техническа инспекция, както и пазарна оценка на автомобила, респ. на необходимите ремонтни дейности:

Предна броня - драскотини - за боя - цена 150 лева; Преден капак драскотини - за боя - цена 150 лева; Предна лява врата - драскотини - за боя цена 150 лева; Задна лява врата - драскотини - за боя - цена 150 лева; Заден ляв калник - драскотини - за боя - цена 150 лева; Задна броня - драскотини - за боя - цена 150 лева; Преден десен калник - драскотини - за боя - цена 150 лева; Ляво огледало - за смяна -цена 250 лева; Ходова част за основен ремонт - 350 лева; Цялостно пастиране - 250 лева. Описаните щети довели до намаляване пазарната цена на актива и дружеството не е удовлетворило чрез продажбата му отпуснатата главница при сключване на договора за финансов лизинг. По заявление на ищеца е образувано ч.гр.дело №15465/2020г. на ВРС и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, по която постъпило възражение и на кредитора е указано, че може да предяви иск относно вземането си. Моли за постановяване на положително решение по предявените искове.

Въпреки предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил становище по допустимостта и съществото на предявените искове; по обстоятелствата, на които се основават същите; не е изложил възражения срещу исковите претенции, а съответно и обстоятелствата, на които същите се основават, както и не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с които евентуално разполага.

Ищецът редовно призован за съдебно заседание, чрез процесуален представител с писмена молба прави искане за постановяване на неприсъствено решение.

Въпреки предоставената му възможност, в срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не се е явил, нито е изпратил представител в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.

СЪДЪТ, като взе предвид, че на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239 ГПК. Ето защо решението по делото следва да бъде основано на положителната преценка за наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено такова.

По разноските:

Имайки предвид установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските направени в заповедното производство, съобразно ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г., т.12.

С оглед изхода на спора основателно е и искането на ищеца за 3 осъждане на ответника да му заплати деловодните разноски в настоящото производство, които възлизат на сумата от 320.03 лева - довнесена държавна такса. По отношение на юрисконсултското възнаграждение, съдът намира, че същото следва да бъде определено в размер от 300 лева, съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 ГПК. Така разноските в полза на ищеца се определят на сумата от 620.03 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, в отношенията между ищеца „М.Б.” ЕООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** с, от една страна и ответника СВ. В. СТ., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.***, от друга, че в полза на ищеца съществуват вземания срещу ответника в следните размери: сумата 296.08 лева /двеста деветдесет и шест лева и 0.08 ст./ главница, падежирали и непогасени лизингови вноски за периода от 25.03.2020г. до 28.09.2020г., по Договор за финансов лизинг със задължително придобиване собствеността върху лизинговия актив № ***/26.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 01.12.2020г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 788.58 лева /седемстотин осемдесет и осем лева и 0.58 ст./, представляваща сбора на дължимата договорна лихва върху непогасените лизингови вноски за периода от 25.03.2020 г. до 28.09.2020 г.; сумата от 3.78 лева /три лева и 0.78 ст./, представляваща неустойка за забава в плащането на лизинговите вноски, начислена на основание чл. 15.1 от ОУ върху всяка закъсняла вноска за периода от 14.07.2020 г. до 28.09.2020 г.; сумата от 569.43 лева /петстотин шестдесет и девет лева и 0.43 ст./, представляваща неустойка за прекратяване на договора за лизинг по вина на лизингополучателя, на основание чл. 15.5 от ОУ; сумата от 109.81 лева /сто и девет лева и 0.81 ст./, разходи за заплатен данък по чл.52 и сл. от Закона за местните данъци и такси за 2020 г., на основание чл.8.6. от ОУ във вр. с чл.354 /2/ ТЗ; сумата от 197.04 лева /сто деветдесет и седем лева и 0.04 ст./, заплатени от лизингодателя застрахователни премии, на основание чл.8.6. от ОУ във вр. с чл.354 /2/ ТЗ; сумата от 540 лева /петстотин и четиридесет лева/, представляваща разходи за възстановяване на лизинговия актив на основание чл. 14.4 във вр. с чл.8.7.10 от ОУ; сумата от 1900 лева /хиляда и деветстотин лева/, представляваща щети нанесени върху Лизинговия актив по време на ползването му от лизингополучателя, на основание чл.14.3 във вр.с чл.14.2 от ОУ, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 262074/02.12.2020г. по ч.гр.д. № 15465/2020г. по описа на ВРС, 39 състав.

4

ОСЪЖДА СВ. В. СТ., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на „М.Б.” ЕООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** сумата от 155.97 лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.15465/2020г. на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.8 ГПК.

ОСЪЖДА СВ. В. СТ., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на М.Б.” ЕООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.

*** сумата от 620.03 лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски при настоящото разглеждане на делото, на основание чл.