Решение № 800 от 02.06.2022, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 477/2022
- Вид
- Решение № 800
- Подписан
- 02.06.2022
- Състав
- Яна Вълдобрева, Мария Яначкова, Ралица Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 800 гр. София, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Яна Вълдобрева
Членове:
Мария Яначкова
Ралица Димитрова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело № 20221000500477 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 14 от 18.10.2021г., постановено по търг.дело № 132/2020г. на Софийския окръжен съд, ТО, IV първоинстанционен състав, „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД е осъдено да плати на П. М. Ц. сумата 25 500 лева, като обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания от телесни увреждания, причинени при ПТП на 06.07.2019г., ведно със законната лихва, считано от 12.02.2020г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата над 25 500 лева до претендираните 50 000 лева, както и е отхвърлен акцесорният иск за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 25 500 лева за периода от датата на ПТП – 06.07.2019г. до 11.02.2020г. С решението на Софийския окръжен съд „ДЗИ-Общо застраховане” е осъдено да плати на Е. С.
Г. сумата 10 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания от телесни увреждания, причинени при ПТП на 06.07.2019г., ведно със законната лихва, считано от 12.02.2020г. до окончателното плащане, като е отхвърлен акцесорният иск за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 10 000 лева за периода от датата на настъпване на ПТП-06.07.2019г. до 11.02.2020г. ; „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да плати на адв. Е.П. от САК сумата 1035,30 лева-адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на П. М. Ц., съразмерно с уважената част от исковете, както и сумата 830 лева-адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на Е.Г., съразмерно с уважената част от исковете, както и да плати по сметка на Софийския окръжен съд сумата 1420 лева-държавна такса и сумата 213 лева-деловодни разноски; П. М. Ц. и Е. С. Г. са осъдени да платят по равно на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД обща сума 81,67 лева разноски за производството 1 пред СОС и общо сума 81,67 лева за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението на Софийския окръжен съд е постановено при участието на „Булстрад Виена Иншурънс груп” АД-трето лице-помагач на ответника „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД.
Въззивна жалба против решението е подадена от „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, чрез пълномощника юрк. Р.И., в частта, с която дружеството е осъдено да плати на П. М. Ц. сума над 14250 лева до присъдените 25 500 лева и на Е. С. Г. сума над 2000 лева до присъдените 10 000 лева, като обезщетения за неимуществени вреди, причинени при ПТП. Жалбоподателят сочи, че при определяне размера на обезщетението съдът е нарушил правилото на чл. 52 ЗЗД.
Смята, че с оглед събраните доказателства относно получените при ПТП телесни увреждания, продължителността на лечебния и възстановителен период, възрастта на пострадалите, обществено-икономическата обстановка в държавата към датата на инцидента и съдебната практика за подобни случаи, справедливото обезщетение, дължимо на ищеца Ц. е в размер 19 000 лева, а на ищцата Е.Г.-2 000 лева. Според жалбоподателя съдът неправилно е приел, позовавайки се единствено на епикризата на П.Ц., че при ПТП той е получил контузия на таза, като не е съобразил заключението на СМЕ, според което липсват данни за подобна травма, получена при ПТП. Иска да бъде отменено решението в обжалваните части и вместо това предявените искове да бъдат отхвърлени-по отношение на П.Ц. за разликата над 14 250 лева (при отчетено съпричиняване 25%) до присъдените 25 500 лева, а по отношение на Е.Г.-за разликата над 2000 лева до присъдените 10 000 лева. Претендира и разноски за тази съдебна инстанция.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от въззиваемите ищци П.Ц. и Е.Г. не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Решението на Софийския окръжен съд в частта, с която „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД е осъдено да плати на П.Ц. сумата 14 250 лева, а на Е.Г. сумата 2 000 лева, като обезщетения за неимуществени вреди-болки и страдания от телесни увреждания, причинени при ПТП на 06.07.2019г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 12.02.2020г. до окончателното плащане, като необжалвано от страните е влязло в сила.
Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от П. М. Ц. и Е. С. Г. с искова молба, с която против „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД са предявени искове с правно основание чл. 432 КЗ и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищците обезщетения за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 06.07.2019г., както следва: на П.Ц. сумата 50 000 лева, а на Е.Г. сумата 10 000 лева, ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от датата на увреждането-06.07.2019г. до окончателното плащане.
2
В исковата молба се твърди, че на 06.07.2019г. около 12,30 часа на автомагистрала Хемус в района на км 17+500 е настъпило ПТП между л.а.
„Хюндай Соната“ с рег. № ***, управляван от Д. Д. Т. и л.а.„Сузуки Вагон“ с рег.
№ ***, като в резултат на удара между двете МПС, л.а.„Сузуки Вагон“ се отклонява вдясно и удря намиращите се в най-дясната пътна лента пешеходци-П.
М. Ц. и Е.С. Г., които били на платното, тъй като отивали да окажат помощ на катастрофирали преди това лица. Твърди се, че вина за настъпване на инцидента има водачът на л.а. „Хюндай Соната”, който управлявал автомобила с неразрешена и с несъобразена с конкретните пътни условия скорост, не намалил скоростта, приближавайки л.а. „Сузуки Вагон” и реализирал удара с него.
Твърди се, че в резултат на ПТП ищецът Ц. получил скалпова рана-челно вдясно; контузия на главата; контузия на таза - недислоцирана фисура на пубисната кост; разкъсно-контузни рани в областта на дясната ръка; открита рана на окосмената част на главата; охлузвания и други съчетани повърхностни травми по тялото. Сочи се, че пострадалият бил настанен за болнично лечение, била извършена оперативна интервенция –антисептична обработка, ревизия на чужди тела и поставяне на шеф на раните на дланта, като и била приложена медикаментозна терапия и предписан строг постелен режим за 20-25 дни. Ищецът твърди, че през първите дни след инцидента страдал от постоянно главоболие и болки в тялото, лежал през цялото време, болките му пречели да спи, приемал обезболяващи, а към днешна дата-продължавал да изпитва затруднения-имал накуцваща походка, чувствал неудобство при физическа работа, не можел да извършва обичайните си дейности. Твърди, че ПТП се отразило отрицателно и върху психическото му здраве-станал раздразнителен, нервен и неспокоен, а при всяко пътуване изпитвал стрес.
В исковата молба се твърди, че при ПТП ищцата Е.Г. получила разкъсноконтузна рана на лявата ръка, охлузвания и други повърхностни травми по тялото, изпаднала в шок и преживяла силен емоционален стрес.
Твърди се, че към 06.07.20019г. за л.а. „Хюндай“ имало сключен с ответника договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, поради което на 11.11.2019г. ищците сезирали ответника с искане да им бъдат изплатени обезщетения за причинените при ПТП вреди, но застрахователното дружество нито определило, нито платило обезщетения. Предвид изложеното искат да бъде осъдено „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД да им плати претендираните суми, както и разноските по делото.
В срока за отговор на исковата молба ответникът „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на застрахователен договор по застраховка ГО по отношение на л.а. Хюндай, но оспорва твърденията в исковата молба, че са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД. Оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП и обстоятелствата, при които е настъпило, като твърди, че липсват доказателства, които да установяват причината за инцидента; оспорва наличието на виновно и противоправно поведение у водача на л.а.„Хюндай“, наличието на пряка причинно-следствената връзка между ПТП и получените от ищците телесни увреждания. Твърди, че са налице данни, че ПТП е настъпило поради нарушение на правилата за движение по пътищата и от страна на другите участници -от водача на л. а. „Сузуки“ и от водача на МПС с рег. № ***. При условие на евентуалност твърди, че ПТП е настъпило и в резултат на виновното и 3 противоправно поведение на водача на л.а. „Сузуки“, който нарушил правилата за движение по пътищата като отнел предимството на водача на л. а. „Хюндай“ и в този смисъл ПТП настъпило при условия на независимо съизвършителство.
Оспорва размера на претендираното от ищеца Ц. обезщетение, като смята, че то не е съобразено с принципа на справедливостта. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца Ц., като твърди, че последният, като водач на МПС с рег. № *** бил спрял автомобила си в крайната дясна лента без поставен светлоотразителен триъгълник и без включен авариен сигнал, като същевременно неправомерно се движел като пешеходец по платното за движение. Оспорва твърдението, че при ПТП от 06.07.2019г. е пострадала ищцата Е.Г., а при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от нея обезщетение предвид характера на причиненото телесно увреждане. Смята, че законната лихва върху обезщетенията, в случай, че бъдат уважени главните искове, не следва да се присъжда от датата на ПТП.
Конституираното, като трето лице-помагач „Булстрад Виена Иншурънс груп” АД-застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на водача на л.а. „Сузуки Вагон“ не взема становище по исковете.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
На 06.07.2019г. на автомагистрала „Хемус“, км 17+500 с посока на движението от София към Варна е настъпило ПТП с участието на л.а. „Хюндай Соната“ с рег. № ***, управляван от Д. Д. Т., л.а.„Сузуки Вагон“ с рег. № ***, управляван от Б. А. П. и пешеходците П. М. Ц. и Е. С. Г., вследствие на което на пешеходците са причинени телесни увреждания.
Обстоятелствата при които е настъпил пътния инцидент не са спорни пред тази съдебна инстанция. Въз основа на събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства-констативен протокол за ПТП с пострадали лица, протокол за оглед на местопроизшествието и фотоалбум към него, гласните доказателства-показанията на свидетеля Д.Т. и въз основа на заключението на приетата САТЕ, изготвено от вещото лице инж.А. Д., САС приема за установен следния механизъм на ПТП: на 06.07.2019г. около 12,30 по автомагистрала „Хемус“ в района на км 17+500, в дясната лента за движение в посока от София към Варна се движи л.а.„БМВ“ с рег. № ***, управляван от ищеца Ц.. След този автомобил, на голямо разстояние, също в дясната пътна лента се движи л.а.
„Сузуки Вагон“ с рег. № ***, управляван от водача П., а след него се движи л.а.
„Хюндай Соната“ с рег. № ***, управляван от Д. Д. Т.. Вещото лице инж. Д. е установило, че платното за движение в този участък било еднопосочно, с три ленти за движение в посоката, като лявата и средната лента били с широчина по 4 м всяка, а дясната пътна лента била с широчина 3,20 метра, като лентите били отделени помежду си с единична прекъсната линия МЗ, прав участък. Посочило е, че вдясно на дясната пътна лента се намирал крайпътен банкет и вдясно на него имало водосточна канавка с широчина в горния край 1,8 метра. Придвижвайки се по гореописания начин, в един момент водачът на л.а. „БМВ“-ищецът Ц., спрял автомобила в дясната лента за движение. Това било забелязано от водача П. на л.а.
Разпечатката съдържа 35 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/60ea5a86-530c-4923-90c2-c9f6fd6aa70a