Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 774 от 22.05.2023, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 3209/2022
Вид
Решение № 774
Подписан
22.05.2023
Състав
Майя Йончева Йончева

Цитирани разпоредби

  • чл.182 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.5, ал.1 · Закон за наследството

РЕШЕНИЕ

№ 774 гр. Русе, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Майя Й. Йончева при участието на секретаря Емилия Д. Добрева като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело № 20224520103209 по описа за 2022 година

Искът е с правно основание по чл.422 ГПК.

Ищецът “Топлофикация Русе” АД, представляван от изп. директор Севдалин Желев чрез процесуалния си представител твърди, че ответникът е купувач на доставяна от дружеството топлинна енергия в имот в гр. *******, с абонатен №03001510020, като по 36 бр. фактури за периода от 23.11.2019г. до 22.11.2021г. му дължи общо сумата 58.86 лв. Ответникът дължи и лихва за забава за периода от падежа на всяка фактура, който е 45 дни след периода на доставката до 25.01.2022г. в размер на 6.77 лв. За събиране на вземането си подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. дело №422/2022г. на Русенски районен съд. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което моли да се признае за установено по отношение на К. М.

Б., че му дължи сумите 58.86 лв за доставена и разпределена топлинна енергия по 36 бр. фактури за периода от 23.11.2019г. до 22.11.2021г., заедно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.01.2022г. до окончателното изплащане, 6.77 лв лихва за забава. Претендира направените разноски по заповедното 1 производство, както и разноските по настоящото дело.

Ответникът К. М. Б. чрез назначения му по реда на чл.47 ГПК особен представител взема становище за неоснователност на иска. Моли искът да се отхвърли.

По делото са представени писмени доказателства, прието е заключение на техническа експертиза и е приложено ч. гр. дело №422/2022г. на РРС.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Видно е от ч. гр. дело №422/2022г., че в производство по чл.410 и сл.

ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №196/27.01.2022г. срещу К. М. Б. за сумите 58.86 лв главница за доставена топлинна енергия по 36 бр. фактури за периода от 23.11.2019г. до 22.11.2021г. в имот на длъжника в гр. ********1, аб. №03001510020, заедно със законната лихва от 26.01.2022г. до окончателното изплащане, 6.77 лв лихва за забава от падежа на всяка фактура до 25.01.2022г. и за 77 лв разноски. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

Ищецът е предявил иска в установения в закона едномесечен срок.

От приложените на л.67-68 преписи от Пълномощно и Молбадекларация от М К.ов Б., живущ на адрес гр. ******* се установява, че същият е титуляр на партида №03-00-15-1-0020. Видно от удостоверение за наследници изх. №236/05.10.2007г. на Община Русе (л.65), абонатът е починал на 11.09.2007г. и е оставил за свои наследници дъщери Т М.а Б.а, А М.а Б.а и син К. М. Б.- ответник.

От представените по делото сметкофактури за доставена топлинна енергия за периодите: 23.11.2019-20.12.2019г., 21.12.2019-21.01.2020г., 22.01.2020-21.02.2020г., 22.02.2020-24.03.2020г., 25.03.2020-28.04.2020г., 29.04.2020-27.05.2020г., 28.05.2020-30.06.2020г., 01.07.2020-31.07.2020г., 31.08.2020г.-24.09.2020г., 25.09.2020г.-27.10.2020г., 28.10.2020г.-24.11.2020г., 25.11.2020г.-21.12.2020., 22.12.2020г.-22.01.2021г., 23.01.2021г.-22.02.2021г., 23.02.2021г.-26.03.2021г., 27.03.2021г.-26.04.2021г., 27.04.2021г.-26.05.2021г., 27.05.2021г.-30.06.2021г., 01.07.2021г.-26.07.2021г., 27.07.2021г.-27.08.2021г., 28.08.2021г.-27.09.2021г., 28.09.2021г.-21.10.2021г., 22.10.2021г.-22.11.2021г., 2 както и от приложеното на л.45 извлечение от сметка по партида №03-00-151-0020 за дължими суми от наследниците на М К.ов Б., б.ж. на гр. Русе, се вижда, че ответникът дължи на ищеца за доставена топлинна енергия за обект в гр. ********, за исковите периоди общо сумата 58.86 лв, съобразно наследствените си права по чл.5, ал.1 ЗНасл.

От заключението на техническата експертиза, потвърдено и допълнено устно от вещото лице инж. М. Т. Д. в съдебно заседание на 20.04.2023г., се установява, че имотът с административен адрес гр. *******, е присъединен към топлопреносната мрежа на “Топлофикация Русе” АД чрез индивидуална абонатна станция, както и че в сградата, в която същият се намира, е въведено дялово разпределение на топлоенергията, като през исковия период услугата “дялово разпределение на топлинната енергия” за отопление е извършвано от “Дикей-Л” ООД гр. Русе, а на топлинната енергия за БГВ е извършвано от “Топлофикация Русе” АД. В жилището има един водомер за битова гореща вода, който е вътре в имота, но за исковия период няма отчетена консумация на БГВ. Периодът, посочен в исковата молба (23.11.2019г. - 22.11.2021г.), включва пет отоплителни месеца от отоплителен сезон 2019/2020г., шест неотоплителни месеца от 2020г., шест отоплителни месеца от отоплителен сезон 2020/2021г., шест неотоплителни месеца от 2021г., един отоплителен месец от отоплителен сезон 2021/2022г. Претендираната в исковата молба сума е формирана от стойност на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация за отчетените отоплителни периоди и от услугата “Дялово разпределение на топлинна енергия” – 22 месеца по 1.30 лв и един месец по 1.50 лв. При спазване правилата за дялово разпределение, съгласно Закона за енергетиката, Наредба №Е-РД-04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването, обн.

ДВ, бр.25 от 20.03.2020г.) и Методиката за дялово разпределение, за имота следва да се разпредели общо 1.5376 MWh топлинна енергия на стойност 178.96 лв с ДДС, дължима от всички наследници.

Заключението на експертизата е прието от съда без възражения от страните.

В исковата сума 196.84 лв са включени лихви за забава на плащанията.

От цит. по-горе извлечение от сметка по партида №03-00-15-1-0020 се вижда, че размерът на лихвата за забава от падежа на всяка от фактурите до 25.01.2022г. възлиза на 20.29 лв общо, дължима от всички наследници.

3

Съгласно чл.182 ГПК същото има доказателствено значение за отразените в него факти.

Ответникът не е представил доказателства, че е изпълнил задължението си да заплати на ищеца стойността на доставената топлоенергия за исковите периоди.

При това положение съдът намира, че искът по чл.422 ГПК следва да се уважи съобразно петитума на исковата молба или като се признае за установено съществуването на вземането на ищеца за сумите 58.86 лв стойност на доставена топлинна енергия за периода 23.11.2019г.22.11.2021г., тъй като е недопустимо да присъди повече от поисканото, заедно със законната лихва от 26.01.2022г. до окончателното изплащане и 6.77 лв лихва за забава за периода до 25.01.2022г. Ответникът дължи на “Топлофикация Русе” АД и сумата 77 лв разноски по ч. гр. дело №422/2022г. на РРС.

Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца 675 лв разноски по настоящото дело, от които 75 лв за държавна такса, 300 лв за експертиза, 200 лв за особен представител и 100 лв за юрисконсултско възнаграждение, съобразно представен списък на разноските.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено съществуването на вземането на “Топлофикация Русе” АД, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул.

“ТЕЦ Изток”, представлявано от изп. директор Севдалин Желев Желев, ЕИК 117005106, към К. М. Б. от ************ ЕГН **********, за сумите 58.86 лв стойност на доставена топлинна енергия по 36 бр. фактури за периода от 23.11.2019г. до 22.11.2021г., заедно със законната лихва, считано от 26.01.2022г. до окончателното изплащане, 6.77 лв лихва за забава за периода до 25.01.2022г.

ОСЪЖДА К. М. Б. да заплати на “Топлофикация Русе” АД сумите 77 лв разноски по ч. гр. дело №422/2022г. на Русенски районен съд, както и 675 лв разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в 4 двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5