Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 281 от 28.10.2025, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно частно наказателно дело 551/2025
Вид
Определение № 281
Подписан
28.10.2025
В сила
28.10.2025
Състав
БИСЕР ЦВЕТАНОВ ПЕТРОВ, ПЕТЯ ЙОРДАНОВА КОТЕВА, ВЕЛИСЛАВ ИВАНОВ ИВАНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.213, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.213, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.214, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.24, ал.1, т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.341, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.341, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 281 гр. Перник, 28.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

ПЕТЯ Й. КОТЕВА

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ като разгледа докладваното от ПЕТЯ Й. КОТЕВА Въззивно частно наказателно дело № 20251700600551 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена Р. Й. С. срещу Определение № 726 от 18.09.2025г. на Районен съд Перник, ІV-ти наказателен състав, постановено по ЧНД № 1241/2025г. по описа на Районен съд - Перник, с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, жалбата на Р. Й. С. срещу Постановление на прокурор от Окръжна прокуратура - Перник от 08.08.2025г., с което са потвърдени две постановления на Районна прокуратура - Перник за отказ да се образува досъдебно производство (постановление от 27.01.2025г. по преписка с рег. № 4292/2024г. по описа на Районна прокуратура - Перник и постановление от 12.06.2025г. по преписка с рег. № 1261/2025г. по описа на Районна прокуратура - Перник) и е прекратено производството по ЧНД № 1241/2025г. по описа на Районен съд - Перник.

В жалбата бланкетно се заявява, че се обжалва постановеното Определение № 726 от 18.09.2025г. по ЧНД № 1241/2025г. по описа на Районен съд - Перник, предвид указаната възможност от първоинстанционния съд, като не са формулирани аргументи за неправилност по отношение на направените констатации в съдебния акт. Иска се постановлението на прокурора от Окръжна прокуратура - Перник от 08.08.2025г., с което са потвърдени постановление от 27.01.2025г. на прокурор от Районна прокуратура - Перник за отказ да се образува досъдебно производство по преписки с рег. № 4292/2024г. по описа на Районна прокуратура - Перник и постановление от 12.06.2025г. на прокурор от Районна прокуратура - Перник за отказ да се образува досъдебно производство по преписка рег. № 1261/2025г. по описа на Районна - прокуратура - Перник да бъде отменено от 1 въззивния съд, като се излагат твърдения, че този акт подлежи на съдебен контрол съгласно чл.213, ал.4 от НПК.

Окръжен съд - Перник, след като съобрази изложените в жалбата доводи и след като обсъди данните по делото в съответствие с изискванията на чл.345, ал.3, вр. чл.313 от НПК установи следното:

Жалбата е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу първоинстанционен съдебен акт, който не подлежи на съдебен контрол от въззивната инстанция и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.

Не е спорно, че в наказателния процес е установено правилото, че правото на жалба е пряко свързано и се обуславя от обжалваемия акт. При неподлежащ на обжалване акт, подадената жалба се явява недопустима. Тази позиция е изводима както от разпоредбата на чл.341, ал.3 от НПК, така и от Тълкувателно решение № 5 от 21.05.2018г. на ВКС по т.д. № 5 на ОСНК.

Правното основание на обжалваното определение е по реда на чл.213, ал.5 от НПК, както е отбелязано от решаващата инстанция. Тази разпоредба изрично указва, че съответният първоинстанционен съд се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за отказ да се образува досъдебно производство с определение, което е окончателно. В този смисъл определенията на първата инстанция във връзка с отказите за образуване на досъдебно производство не подлежат на контрол пред по-горен съд, доколкото компетентен да се произнася по тях е единствено съответния първоинстанционен съд със съдебен акт, който е окончателен и не подлежи на инстанционен контрол. При това положение атакуваното определение на Районен съд - Перник, с което жалбата на Р. Й. С. срещу постановление за отказ да се образува досъдебно производство, подадена по реда на чл.213, ал.4 от НПК, е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, не подлежи на въззивен контрол, по аргумент за противното от чл.341, ал.2 и ал.3 от НПК.

Изложеното изключва възможността настоящият състав да се произнесе по същество по законосъобразността на обжалвания съдебен акт, независимо от указанието на районния съд, че определението му подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Перник в 15-дневен срок, тъй като въззивната инстанция изобщо няма правомощия в обсъжданата процедура по чл.213, ал.5 от НПК, предвид липсата на предвиден инстанционен контрол. Посоченият срок за обжалване от решаващия съд също не е предвиден както в разпоредбата на чл.213, ал.5 от НПК, така и в глава ХХІІ от НПК.

За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че в принципен план постановлението за отказ да се образува досъдебно производство, не препятства възможността по същия законен повод и във връзка със същите факти да се образува нова прокурорска преписка, а въз основа на нея и досъдебно производство, при наличие на допълнителни материали за твърдяна деятелност, доколкото този акт на прокурора не формира „сила на присъдено нещо“ и няма стабилни правни последици. В подкрепа на този извод е и 2 разпоредбата на чл.24, ал.1, т.6 от НПК, уреждаща класическия принцип „ne bis in idem“, в която като пречки за образуване на досъдебно производство са посочени само незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление, или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото, сред които не попадат отказите за образуване на досъдебно производство, какъвто е настоящия случай.

По изложените съображения, настоящата инстанция не споделя доводите в Разпореждане № 2123 от 15.10.2025г. на първоинстанционния съд, с което е администрирана жалбата до Окръжен съд-Перник, че постановеното определение по реда на чл.213, ал.5 от НПК е акт, който попада в хипотезата на чл.341, ал.1 от НПК и подлежи на въззивна проверка.

Водим от горното Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Р. Й. С. срещу Определение № 726 от 18.09.2025г. на Районен съд Перник, ІV-ти наказателен състав, постановено в производство по чл.214, ал.5 от НПК по ЧНД № 1241/2025г. по описа на Районен съд – Перник, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима, жалбата на Р. Й. С. срещу Постановление на прокурор от Окръжна прокуратура - Перник от 08.08.2025г., с което са потвърдени две постановления на Районна прокуратура - Перник за отказ да се образува досъдебно производство (постановление от 27.01.2025г. по преписка с рег. № 4292/2024г. по описа на Районна прокуратура - Перник и постановление от 12.06.2025г. по преписка с рег. № 1261/2025г. по описа на Районна прокуратура-Перник) и е прекратено производството по ЧНД № 1241/2025г. по описа на Районен съд – Перник.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 281 гр. Перник, 28.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

ПЕТЯ Й. КОТЕВА

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ като разгледа докладваното от ПЕТЯ Й. КОТЕВА Въззивно частно наказателно дело № 20251700600551 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена Р. Й. С. срещу Определение № 726 от 18.09.2025г. на Районен съд Перник, ІV-ти наказателен състав, постановено по ЧНД № 1241/2025г. по описа на Районен съд - Перник, с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, жалбата на Р. Й. С. срещу Постановление на прокурор от Окръжна прокуратура - Перник от 08.08.2025г., с което са потвърдени две постановления на Районна прокуратура - Перник за отказ да се образува досъдебно производство (постановление от 27.01.2025г. по преписка с рег. № 4292/2024г. по описа на Районна прокуратура - Перник и постановление от 12.06.2025г. по преписка с рег. № 1261/2025г. по описа на Районна прокуратура - Перник) и е прекратено производството по ЧНД № 1241/2025г. по описа на Районен съд - Перник.

В жалбата бланкетно се заявява, че се обжалва постановеното Определение № 726 от 18.09.2025г. по ЧНД № 1241/2025г. по описа на Районен съд - Перник, предвид указаната възможност от първоинстанционния съд, като не са формулирани аргументи за неправилност по отношение на направените констатации в съдебния акт. Иска се постановлението на прокурора от Окръжна прокуратура - Перник от 08.08.2025г., с което са потвърдени постановление от 27.01.2025г. на прокурор от Районна прокуратура - Перник за отказ да се образува досъдебно производство по преписки с рег. № 4292/2024г. по описа на Районна прокуратура - Перник и постановление от 12.06.2025г. на прокурор от Районна прокуратура - Перник за отказ да се образува досъдебно производство по преписка рег. № 1261/2025г. по описа на Районна - прокуратура - Перник да бъде отменено от 1 въззивния съд, като се излагат твърдения, че този акт подлежи на съдебен контрол съгласно чл.213, ал.4 от НПК.

Окръжен съд - Перник, след като съобрази изложените в жалбата доводи и след като обсъди данните по делото в съответствие с изискванията на чл.345, ал.3, вр. чл.313 от НПК установи следното:

Жалбата е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу първоинстанционен съдебен акт, който не подлежи на съдебен контрол от въззивната инстанция и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.

Не е спорно, че в наказателния процес е установено правилото, че правото на жалба е пряко свързано и се обуславя от обжалваемия акт. При неподлежащ на обжалване акт, подадената жалба се явява недопустима. Тази позиция е изводима както от разпоредбата на чл.341, ал.3 от НПК, така и от Тълкувателно решение № 5 от 21.05.2018г. на ВКС по т.д. № 5 на ОСНК.

Правното основание на обжалваното определение е по реда на чл.213, ал.5 от НПК, както е отбелязано от решаващата инстанция. Тази разпоредба изрично указва, че съответният първоинстанционен съд се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за отказ да се образува досъдебно производство с определение, което е окончателно. В този смисъл определенията на първата инстанция във връзка с отказите за образуване на досъдебно производство не подлежат на контрол пред по-горен съд, доколкото компетентен да се произнася по тях е единствено съответния първоинстанционен съд със съдебен акт, който е окончателен и не подлежи на инстанционен контрол. При това положение атакуваното определение на Районен съд - Перник, с което жалбата на Р. Й. С. срещу постановление за отказ да се образува досъдебно производство, подадена по реда на чл.213, ал.4 от НПК, е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, не подлежи на въззивен контрол, по аргумент за противното от чл.341, ал.2 и ал.3 от НПК.

Изложеното изключва възможността настоящият състав да се произнесе по същество по законосъобразността на обжалвания съдебен акт, независимо от указанието на районния съд, че определението му подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Перник в 15-дневен срок, тъй като въззивната инстанция изобщо няма правомощия в обсъжданата процедура по чл.213, ал.5 от НПК, предвид липсата на предвиден инстанционен контрол. Посоченият срок за обжалване от решаващия съд също не е предвиден както в разпоредбата на чл.213, ал.5 от НПК, така и в глава ХХІІ от НПК.

За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че в принципен план постановлението за отказ да се образува досъдебно производство, не препятства възможността по същия законен повод и във връзка със същите факти да се образува нова прокурорска преписка, а въз основа на нея и досъдебно производство, при наличие на допълнителни материали за твърдяна деятелност, доколкото този акт на прокурора не формира „сила на присъдено нещо“ и няма стабилни правни последици. В подкрепа на този извод е и 2 разпоредбата на чл.24, ал.1, т.6 от НПК, уреждаща класическия принцип „ne bis in idem“, в която като пречки за образуване на досъдебно производство са посочени само незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление, или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото, сред които не попадат отказите за образуване на досъдебно производство, какъвто е настоящия случай.