Определение № 296 от 29.04.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 296 гр. Плевен, 29.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА при участието на секретаря Н. В. Д. в присъствието на прокурора С. М. Г. като разгледа докладваното от БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА Частно наказателно дело № 20264400200337 по описа за 2026 година Производство по реда на чл.64 от НПК.

Постъпило е искане от Окръжна прокуратура - Плевен за вземане мярка за неотклонение „Задържане под стража“ на Й. Л. П., обвиняем по досъдебно производство по преписка №2728/24 по описа на Окръжна прокуратураПлевен.

В съдебно заседание прокурорът поддържа искането като намира, че са събрани достатъчно доказателства, от които да се направи обосновано предположение, че той е извършител на деянието, което му е предявено.

Твърди, че са налице предпоставките на чл.63 ал.2, т.3 от НПК – налице е реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление, тъй като за деянието се предвижда наказание не по малко от 10 години лишаване от свобода.

Защитникът адв. Л. Г. не оспорва, че са налице доказателства, от които да се направи обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия П. към деянието, но намира, че не са налице другите предпоставки, а именно не съществува опасност той да се укрие или да извърши престъпление. От деянието до настоящия момент е минал период от близо две години, в които обвиняемият е знаел за воденото разследване и не е направил опит да се укрие, нито има данни да е извършил друго престъпление.

1

Обвиняемият Й. П. поддържа защитника си и моли за по-лека мярка за неотклонение.

С ъдът, като съобрази искането на прокурора и становището на защитата, въз основа на представените доказателства по досъдебното производство, прие следното:

Съгласно чл.63, ал.1 НПК най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“ се взема тогава, когато е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с „Лишаване от свобода“ или друго по-тежко наказание и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност той да се укрие или да извърши престъпление.

Съгласно чл. 63, ал. 2, т. 3 НПК при първоначалното вземане на мярката за неотклонение задържане под стража, реалната опасност по ал. 1 е налице, когато лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, за което се предвижда наказание не по-малко от десет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, освен ако от доказателствата по делото не се установява противното.

Като съобрази процесуалните основания в закона и въз основа на доказателствата в досъдебното производство, като изслуша становищата на страните, съдът прие следното:

Обвиняемият Й. П. е привлечен в това качество на 27.04.2026 г., с което му е предявено обвинение в извършване на престъпление по чл. 152, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НК - за това, че на 20.07.2024 г. в гр. Плевен се съвъкупил с Н.С.И., родена на *** г., която била лишена от възможност за самоотбрана, без нейно съгласие, като изнасилената не била навършила 14 години. За това престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода от 10 до 20 години.

Налице е обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, за което е привлечен като обвиняем.

От показанията на пострадалата и на св. И.С. се установяват 2 обстоятелствата (в дискотека, където двете били употребили райски газ и алкохол), при които се срещат с непознатите им преди това - обвиняемия Й. П. и св. Е.А., с които напускат заведението, като и двете момичета са били в неадекватно състояние, падали и повръщали, което е налагало да ги носят на ръце. Последното е визуализирано в съдебно-техническата експертиза на иззетите и изследвани технически видоезаписи от охранителни камери.

Пострадалата дава показания за самото деяние, което се подкрепя както от показанията на св. С., но и от експертните заключения - Съдебномедицинската експертиза, която установява, че по вещественото доказателство - бельото на пострадалата има следи от човешка сперма, а ДНК - експертиза категорично сочи, че тя произхожда от обвиняемия Й. П.. От съдебно-медицинското удостоверение, издадено от д-р С.К. се установява, че съдебният лекар е установил признаци на прясна дефлорация. Назначената впоследствие Съдебно-медицинска експертиза установява, че обективно уврежданията по девствената ципа на пострадалата са резултат от механично въздействие и може да се получи при полово сношение по съобщения от пострадалата начин.

Налице са и доказателства за състоянието на пострадалата, което криминализира извършването на полов акт с нея - била е лишена от възможност за самоотбрана и от обективна възможност да изрази съгласие.

Това се установява както от нейните показания, така също и от комплексната СППЕ без нейно съгласие.

Първоначалната индивидуалната оценка на пострадалата, изготвена по реда на § 1, ал. 4 ДР НПК, вр. чл. 7 ЗПФКПП е констатирала уязвимост поради детската възраст и белезите на травматично преживяване, което е наложило изготвяна на разширена оценка, която е установила специфичните потребности.

Въз основа на тези доказателства, съдът прие, че е изпълнено условието за наличие на обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, в което е обвинен.

За нуждите на задържането под стража не е необходимо престъплението и правната му квалификация да са несъмнено установени. Практиката по приложението на чл. 5, т. 1, б. „с“ ЕКПЧ, който предвижда, че временно ограничаване на свободата е допустимо при „обосновано подозрение за извършено престъпление“, установява, че следва да има факти или информация, които биха убедили обективния наблюдател, че лицето вероятно е извършило престъплението (вж. делата Фокс, Кембъл и Хартли срещу Обединеното Кралство; Murray и др., както и проф. д-р Маргарита Чинова, „Досъдебното производство по НПК“, Сиела, стр. 250).

3

Съдът приема, че с оглед първоначалното вземане на мярка за неотклонение и тежестта на предвиденото наказание, следва да се приложи законовата презумция за опасност от укриване на обвиняемия. Тази опасност не се опровергава от доказателствата.

Младата възраст на обвиняемия, недобрите характеристични данни и лекомислието в поведението, което се установява от показанията на очевидците, подкрепят извода за наличие на риск, въпреки чистото съдебно минало на обвиняемия.

При това положение съдът прие, че искането на прокурора е основателно и на основание чл. 64, ал. 4 НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ВЗЕМА мярка за неотклонение “ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” по отношение на Й. Л. П., обвиняем по досъдебно производство по преписка №2728/24 по описа на ОП Плевен

НАСРОЧВА, в случай на жалба или протест, делото за разглеждане пред Великотърновски апелативен съд за 07.05.2026 г. от 10,00 часа, за която дата и час страните уведомени в настоящото съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва или протестира пред Великотърновски апелативен съд в 3-дневен срок от днес.

Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________ 4