Определение № 575 от 20.09.2021, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 575 гр. Ловеч , 20.09.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ИВАНИЧКА

КОНСТАНТИНОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20214300500388 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.413, ал.2 от ГПК.

Подадена е частна жалба вх. № 4957/28.07.2021 година (клеймо 27.07.2021 година) „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ " ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, етаж 2, офис 4, чрез юриск. ИВ. Н. Н., срещу разпореждане № 1274 от 14.07.2021 г. по ч.гр.д. № 1251/2021 г. на Районен съд - Ловеч, с което е оставено без уважение и отхвърлено в цялост Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, подадено срещу ЕЛ. ИВ. АС..

Счита, че заповедният съд погрешно е тълкувал обстоятелствената част на подаденото заявление и приложените към същото доказателства, в резултат на което е приложил неправилните разпоредби на материалния закон към правоотношението.

Твърди, че Районен съд Ловеч неправилно е счел, че погасяването на поръчителството изключва възможността за възникване на регресни права към неизпълнилия длъжник.

Последицата от непредявяване на иск срещу длъжника в шестмесечен срок от падежа на главното задължение и последващо погасяване на задължението от страна на поръчителя, предоставя на последния възможностите по чл. 56 и 74 ЗЗД в зависимост от особеностите на случая. Така Решение № 1646 от 16.06.1978 г. по гр. д. № 465/1978 г., I г. о. на ВС.

Посочва, че разпоредбата на чл. 74 от ЗЗД повелява, че този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата 1 на кредитора. Счита за безспорно, че поръчителят има интерес от изпълнение на задължението, за което е поръчителствал, тъй като облигационното правоотношение между кредитора и длъжника засяга конкретни имуществени права на това лице. В смисъла на изложеното е Решение № 773 от 15.07.2002 г. на ВНС по гр. д. № 1534/2001 г., V г.о. Правен интерес от плащане на чужд дълг като предпоставка за законовата суброгация по чл. 74 от ЗЗД е налице тогава, когато имуществото на третото лице би могло да бъде предмет на претенции или на насочване на изпълнение от страна на кредитора, било по силата на правоотношение между това трето лице и длъжника, било по силата на правоотношение с кредитора. Само в такива хипотези третото лице има признат от закона интерес да плати чужд дълг с последицата от това плащане встъпване е правата на кредитора. Така Решение от 13.02.2009 г. на СГС по гр. д. № 3519/2008 г., 4-ти "Д"с-в.

Счита, че тезата на заповедния съд относно погасяване на поръчителството би била правилна и подкрепена от закона в случай, че заявителят подаваше заявлението както срещу основния длъжник, така и срещу поръчителя. Доколкото в настоящия случай поръчителят е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес от това, суброгирал се е в правата на удовлетворения кредитор, впоследствие е прехвърлил вземането си на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, която от своя страна е насочила претенцията си само и единствено срещу кредитополучателя, то изтичането на 6-пдесечния срок за ангажиране на отговорността на поръчителя не е относимо към настоящия случай.

В подкрепа на изложените по-горе доводи е и Решение от 23.09.2008 г. на АдмС - София по адм. д. № 3464/2008 г., I о., 4-ти с-в, съгласно което особеността в отношенията между главния длъжник и поръчителя е такава, че те са солидарни длъжници и кредиторът може да търси изпълнение на целия дълг от когото и да е от тях. Ако поръчителят изпълни задължението, той встъпва в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника

В този смисъл моли да бъде отменено разпореждането на първоинстанционния съд, като бъде издадена Заповед за изпълнение за сумите претендирани със Заявлението по чл. 410 ГПК.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и разгледа жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

2

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството е образувано по повод подадено от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД - София заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника ЕЛ. ИВ. АС., ЕГН **********, с настоящ адрес: град Ловеч, Община Ловеч, Област Ловеч, Ж.К. „Младост“ № 324, вх. Д, ет. 2, ап. 4, за вземане в размер на 480,65 лева – платена главница на „Кредисимо“ ЕАД във връзка с договор за потребителски кредит № 1221064; 431,52 лева –дължимо възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 74,97лева – възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит за периода от 20.02.2019 г. до 20.02.2020 г.; 121,90 лева – обезщетение за забава по договор за потребителски кредит, начислена за периода от 17.12.2020 г. до датата на подаване на заявлението, като за периода 13.03.2020 година – 14.07.2020 година не е начислявана лихва, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението до изплащане на вземането; законна лихва върху главниците от подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението.

Посочено е, че вземането произтича от Договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, за сумата от 1 109,04 лева, цедирано на 17.12.2020 година от кредитора на заявителя. Твърди се, че длъжникът е уведомен с писмо с изх. № УПЦ-П-КРС-АТ/1221064/ 18.01.2021 г., от тях, като пълномощник на „Ай Тръст“ ЕООД, изпратено с известие за доставяне. Посочва, че съгласно договора за поръчителство, сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД, поръчителят се е съгласил да отговаря солидарно с Кредитополучателя по договор за потребителски кредит № 1221064.

Пояснява, че на 26.01.2019 г. между "Кредисимо" ЕАД /Кредитодател/ и ЕЛ. ИВ.

АС. /Кредитополучател/ е сключен договор за потребителски кредит с № 1221064, съгласно който Кредитодателят се е задължил да предостави на Кредитополучателя потребителски кредит, който Кредитополучателят се задължава при условията и сроковете на договора да усвои и върне, като плати на Кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита. Между "Ай Тръст" ЕООД и ЕЛ. ИВ. АС. е сключен договор за предоставяне на поръчителство, във връзка с възникналото облигационно правоотношение между Кредитополучателя Кредитодателя. На същата дата между „Ай Тръст" ЕООД и „Кредисимо" ЕАД е сключен договор за поръчителство, по силата на който Поръчителят се е съгласил да отговаря солидарно с Кредитополучателя по договор за потребителски кредит № 1221064. В тази връзка и на основание сключения договор за предоставяне на поръчителство, А. дължи на "Ай Тръст" ЕООД възнаграждение. Към момента начисленото и непогасено възнаграждение към „Ай Тръст" ЕООД е в общ размер на 431,52лв. Поради неизпълнение на задължението си 3 по договора за потребителски кредит от страна на Кредитополучателя, същото е било изпълнено от солидарно отговорния длъжник - „Ай Тръст" ЕООД. Заемополучателят не е възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител, поради което за „Агенция за събиране на вземания" ЕАД възниква правен интерес от предявяване на претенциите си по съдебен ред.

Начислено е и обезщетение за забава в размер на 121,90 лева за периода от 17.12.2020 г. до датата на подаване на заявлението, като за периода 13.03.2020 година 14.07.2020 година не е начисляване на лихва за забава или неустойка на основание чл.

6 ЗМДВИПОРНС. Претендират и законната лихва за забава от момента на подаване на заявлението в съда до окончателното плащане, както и разноски в размер на 25,00 лева д.т. и възнаграждение в размер на 50 лева.

Първоинстанционият съд с разпореждане № 1157/ 30.06.2021 година е оставил без движение заявлението, като е указал на заявителя, че следва в тридневен срок от съобщението да наведе твърдения относно същественото съдържание на договорната връзка по предоставяне на кредит – размер на предоставения кредит, размер на договореното възнаграждение за ползване на предоставения финансов ресурс, условия за погасяване; предоставена ли е сумата по кредита на длъжника, кога и как. По отношение заплащането на наказателна лихва или обезщетение за забава не е конкретизирано основание, от което произтича това вземане (обезщетение за забава или неустойка за забава), съответно механизма на формиране. Да очертае съдържанието на договора за предоставяне на поръчителство – условия по него, вкл.

Тези за заплащане на възнаграждението; да посочи кога е предложил изпълнение по договора за кредит вместо длъжника; да посочи достигнало ли е изявлението му за продажба на вземания до длъжника и ако, да кога.

С молба от 12.07.2021 година (клеймо) 09.07.2021 г.) заявителят е посочил, че длъжникът е уведомен за прехвърляне на задължението на 25.01.2021 година, като на 09.12.2020 година поръчителят е уведомил длъжника, че е получил искане от кредитора за плащане по кредита, като на длъжника е даден петдневен срок за заплащане на всички дължими суми.

Изложени са съображения, че останалите указания, дадени в разпореждането излизат извън рамките на служебното начало, съгласно чл. 7, във връзка с чл. 411 от ГПК. В разпоредбата на чл. 410, ал.3 от ГПК законодателят изрично е посочил, кои документи са необходими, а останалите факти подлежат на доказване в исковото производство. Считат, че са изпълнили всички изисквания на чл. 410 от ГПК, съобразно промените на ГПК.

Първоинстанционията съд е отхвърлил заявлението по чл.410 от ГПК, като е 4 приел, че поръчителят е предложил изпълнение след изтичане на 6-месечния срок по чл. 147 от ЗЗД, с който се погасява поръчителството, което от своя страна изключва възможността за възникване на регресни права към неизпълнилия длъжник, който с договор за цесия поръчителят може да е прехвърлил в полза на заявителя. Изложени са съображения, че плащането при прекратено поръчителство е осъществено без основание, а платеното подлежи на връщане, като за платили не нестъпва суброгация по чл. 146 от ЗЗД и в негова полза не се пораждат регресни вземания по чл. 143 ЗЗД срещу кредитополучателя.

При действието на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на РБългария, както и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията РБългария.

В конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411, ал.2, т.1 от ГПК – искането не отговаря на чл. 410, ал., вр. чл. 127, ал.1, т.4 от ГПК, тъй като не са изложени обстоятелствата, на които се основава искането.

Действително производството по чл. 410 от ГПК е формално, като съдът по самото заявление установява дали са налице предпоставките по чл. 411, ал.2 от ГПК за издаването на заповедта, една от тях е съществуване на вземането, като изхожда от изложените в заявлението обстоятелства. Конкретизацията на обстоятелствата в заявлението, въз основа на което започва заповедното производство, предвид разпоредбата на чл. 410, ал.2 от ГПК, следва да бъде направено в същата степен, подробно и изчерпателно, както в една искова молба. Това е необходимо, за да може съдът в заповедното производство да прецени дали са налице предпоставките за издаването на исканата заповед, а от друга страна изложението на обстоятелствата, на които се основава претенцията е и гаранция за защита правата на длъжника по повод на възможността за възражения и подаване на иск за установяване на вземането. В този смисъл е и практиката на ВКС, е именно, че абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна и това следва от препращащата норма на чл.410 ал.2 ГПК към чл.127 ал.1 от ГПК.Съгласно определение № 367 от 15.05.2013 г. на ВКС по ч.т.д.№ 1968/2013 г. ІІ т.о. „заявителят трябва да посочи източника на претендираното вземане и да изложи фактическите обстоятелства, които са от значение за неговото възникване, съществуване и изискуемост, в степен, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или да не оспори вземането”, така и в постановените от ВКС Опр.№ 46 от 20.10.2011 г. по т.д.№ 11/2011 г. на І т.о на 5