Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 23406 от 26.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 9536/2026
Вид
Определение № 23406
Подписан
26.06.2026
В сила
26.06.2026
Състав
ВАЛЕНТИН ТОДОРОВ БОРИСОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.127 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140а, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140а, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 5 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
  • чл. 5, параграф 1, буква "в" · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
  • чл. 7, пар. 1, б. "а" · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
  • чл. 368, ал. 1 · Търговски закон

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23406 гр. София, 26.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20261110109536 по описа за 2026 година

Производството е образувано е по искова молба на Л. С. П., с ЕГН **********, К. Л. П., с ЕГН **********, действаща чрез законния си представител Л. С. П., М. Д. С., с ЕГН **********, Д. К. Т., с ЕГН **********, В. Н. С., с ЕГН **********, и петимата действащи чрез адв. В. В.

Ч. М., със съдебен адрес: ..., срещу Р. Д. А. К.

(RYANAIR DAC), дружество с ограничена отговорност, учредено и регистрирано съгласно законодателството на Ирландия, вписано в Ирландски регистър на дружествата, с рег.номер 104547, с адрес за връчване на съобщения и призоваване за ответника: град София, п.к. 1000, .. чрез Адвокатско съдружие "Си Ем Ес София", с .., за заплащане на всеки от тях на главница в размер на 250 евро представляваща неизплатено обезщетение, дължимо на основание чл. 7, пар. 1, б. “а” от Регламент (ЕО) №261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. за отмяна на полет FR350 / 20.07.2024г. с направление Гърция – България, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на предявяване на исковата молба 08.04.2026 г. до момента на изплащане на вземането;.

Предявени са субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 368, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 7, т. 1, б. «а» от Регламент /ЕС/ № 261/2004 г. Вземането произтича от следните обстоятелства: неизплатени суми за обезщетение съгласно чл. 7, пар. 1, б. “а” от Регламент (ЕО) №261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. за отмяна на полет FR350 / 20.07.2024г. с направление Гърция – България.

1

В исковата молба са налице твърдения, че ищците закупили самолетни билети за полет FR350 на авиокомпания Р. Полетът бил плануван да излети на 20.07.2024г. в 14:45ч. от Летище Ханя „Йоанис Даскалояннис“, Гърция и да кацне на Летище София, България на 20.07.2024г. в 16:20ч.

Пътниците – ищци направили и платили една обща резервация, която била потвърдена от ответното дружество под рег. № .., а авиокомпанията издала бордни карти.

В деня на полета, 20.07.2024г., след като вече били пристигнали на летището, пътниците разбрали, че полетът им е отменен. А авиокомпанията не ги била предупредила своевременно за отмяната. Т.е. ответникът не спазил правилата на Регламент №261/2004г. на ЕП и на Съвета относно уведомяването на пътниците при отмяна на полет, а именно минимум 14 дни преди планираната дата за излитане. В такива случаи, съгласно чл. 5, параграф 1, буква “в” от Регламент (ЕО) №261/2004, пътниците на отменени полети подлежат на обезщетяване от опериращия въздушен превозвач. Дължимото обезщетение е нормативно определено в Регламента и се изчислява въз основа на разстоянието между двете летища - на излитане и на кацане на полета. В случая разстоянието между началната и крайната точка на полета e до 1500 км. (изчислено по метода на дъгата на големия кръг – 799.243 км.) и това попада в хипотезата на чл. 7, пар. 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004, следователно дължимото обезщетение на всеки от пътниците е в размер от 250 Евро.

На 05.08.2024г., един от ищците (действайки от името на всички петима пътници по резервацията) подал оплакване/жалба до авиокомпания Р., използвайки интернет платформата, създадена от превозвача за тази цел. Той попълнил формуляра на официалната интернет страница на авиокомпанията, чрез който предявил до превозвача претенция от свое име и от името на своите спътници за изплащане на парични обезщетения за отменен полет.

След като системата на превозвача обработила подадения формуляр/жалба, тя генерирала автоматичен отговор, който гласял, че пътниците на този полет нямат право на обезщетение, тъй като той бил отменен поради срив в системата на трета страна, който бил извън контрола на авиокомпанията. До настоящия момент, превозвачът не е изплатил на ищците претендираните от тях суми, поради което последните остават неудовлетворени и решават да 2 потърсят защита на правата си по съдебен път.

Ищците представят писмени документи, като формулират искане да бъдат приети като писмени доказателства.

Ответникът Р. Д. (Дезигнейтид Активити Къмпани) е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК. Намира за безспорни следните обстоятелства: че ищците са закупили билети по договор за въздушен превоз за полет FR350, на авиокомпания Р., планиран да излети на 20.07.2024 г. от 14:45 ч. местно време от летище Ханя – Гърция (CHQ /код по ICAO: LGSA) до летище София, България (SOF, код по ICAO: LBSF) („Процесния полет“); дължината на полет FR350 е до 1500км.; ответникът е уведомил ищците, че нямат право на обезщетение, тъй като отмяната е настъпила поради глобален срив в системите на външен доставчик на ИТ услуги, което е извън контрола на авиокомпанията.

В отговора са налице твърдения, че на 20.07.2024 г. самолетът El-EKS, Boeing 737-800, базиран в летище Ханя (CHQ), е планиран да изпълни 2 полета в ротация - FR350/349 Ханя (CHQ) – София (SOF) и обратно. Въпреки това на 19.07.2024 г. е възникнал внезапен, глобален срив на ИТ системи на Microsoft – доставчик на информационни услуги, ключови за авиационните операции в цял свят, който довел до масови и безпрецедентни по мащаб смущения на стотици полети включително и на Р., при което авиокомпанията е претърпяла в същия ден над 400 закъснения от над 3 часа и 240 отменени полети. Именно настъпилите смущения от 19-ти юли 2024г., които продължили и на 20ти юли 2024г., както и ограниченията, наложени от Евроконтрол (ATC slot) във връзка с възникналия инцидент, са довели до каскадни промени върху ротацията на самолети и екипажи в мрежата на 20ти юли 2024г., които са засегнали непосредствено и Процесния полет. В резултат, на което екипажът, планиран да осъществи Процесния полет, е достигнал лимитите на допустимото работно време, вследствие на натрупаните закъснения от предходния ден. Наред с това, множество планирани полети до летище Ханя не са се осъществили, поради което не е съществувала възможност за смяна на екипажа с друг наличен екипаж на място. На практика това е довело и до невъзможност за осъществяване на Процесния полет, тъй като преминаването на допустимите граници за работно време на екипажа би 3 било в нарушение на въведените европейски правила за безопасност с обща цел да ограничат умората чрез лимити на дневно, седмично и месечно ниво и чрез задължителни почивки, включително правилото за 18 часа бодърстване.

В конкретния случай превозвачът не е могъл да пренебрегне тези ограничения при каквито и да е обстоятелства, тъй като нарушаването им създава непосредствена заплаха за безопасността на пътниците и екипажа. С оглед изложените извънредни обстоятелства Р. не е могъл да изпълни Процесния полет съгласно установения график.

Ответникът оспорва изцяло предявените искове, като счита, че са неоснователни и обезщетението е недължимо. Твърди, че са налице извънредни обстоятелства, които се намират извън контрола на Р., в качеството си на въздушен превозвач и които не биха могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки относно твърдяното закъснение на процесния полет. Съгласно чл. 7, § 3 от Регламента, опериращ въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение, в случай че е налице извънредно обстоятелство. Политиката на Р. е да полага всички разумни усилия за изпълнение на полетите по график и да избягва анулирания или закъснения, освен когато това е оперативно невъзможно или би застрашило безопасността на полета. При срив на ИТ системите от подобен мащаб изпълнението на полети става обективно невъзможно и създава непосредствена опасност за безопасността на въздухоплаването. Без функциониращи ИТ системи не е възможно да бъдат проследени полетите в реално време, да бъдат подадени полетни планове за получаване на разрешение за полет от Евроконтрол, нито да бъде проследено местоположението и статусът на екипажите и въздухоплавателните средства.

Тези системи са от критично значение за оперативната безопасност и тяхното функциониране е задължителна предпоставка за извършване на търговски въздушен превоз съгласно приложимите европейски и международни стандарти за авиационна безопасност. Изпълнението на полет при неработещи или компрометирани ИТ системи е не само регулаторно забранено, но представлява и пряка заплаха за живота и здравето на пътниците и екипажа, което би могло да доведе до тежки авиационни инциденти.

Ответникът твърди, че съгласно чл. 5, §3 от Регламент (ЕО) № 261/2004, авиопревозвачът не е длъжен да изплаща компенсация, когато може да докаже, че закъснението или отмяната на полета е причинено от извънредни 4 обстоятелства, които не е могъл да избегне дори при полагане на всички разумни мерки. Тази разпоредба е доразвита в съдебната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС), който дава ясни критерии кога дадено събитие следва да се квалифицира като форсмажорно, като например в решението Eglītis и Ratnieks (C-294/10) Съдът потвърждава, че макар авиопревозвачът да трябва да положи всички разумни усилия за ограничаване на последиците, не се изисква да предприема действия, които биха довели до непропорционални разходи или биха компрометирали безопасността на полета. Тази разпоредба е доразвита в практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), който дава ясни критерии кога дадено събитие следва да се квалифицира като извънредно обстоятелство. В решението по дело Eglītis и Ratnieks (C-294/10) Съдът потвърждава, че макар въздушният превозвач да е длъжен да положи всички разумни усилия за ограничаване на последиците от извънредните обстоятелства, от него не се изисква да предприема действия, които биха довели до непропорционални разходи или биха компрометирали безопасността на полета. В решението по дело С-315/15 Съдът на ЕС допълнително посочва, че за да могат извънредните обстоятелства да освободят от отговорност въздушния превозвач, следва да се установи, че те не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки, тоест чрез мерки, които в момента на настъпването на тези извънредни обстоятелства отговарят по-специално на технически и икономически условия, поносими за съответния въздушен превозвач. Същевременно Съдът изрично подчертава, че при преценката дали превозвачът е предприел всички разумни мерки следва да се вземат предвид само мерките, за които той действително носи отговорност, като се изключат тези, които са от компетентността на трети лица — например оператори на летища или органи за управление на въздушния трафик.

Заявява, че конкретния случай превозвачът не е могъл да предприеме каквито и да е действия, с които да избегне настъпилите смущения.

Глобалният ИТ срив на системите на Microsoft (трета страна) е събитие, което по своето естество и произход не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на въздушния превозвач и се намира извън ефективния му контрол.

По аналогичен начин мерките за регулиране на въздушния трафик (ATC slot), наложени от Евроконтрол, които са задължителни за превозвача и не подлежат на негово влияние или оспорване — авиокомпанията е длъжна да ги спазва 5 безусловно. На последно място, ограниченията за работно време на екипажа са императивни регулаторни изисквания, установени в защита на обществения интерес и безопасността на полетите, които превозвачът е длъжен да спазва без изключение.

В отговора на исковата молба са формулирани доказателствени искания за снабдяване с писмени документи по реда на чл. 192 от ГПК от СОФ „Кънект" АД и "Ръководство на въздушното движение", по представени молби по този законов текст, както и за изслушване на СТЕ, която да отговори на поставени в молбата въпроси. Прилагат се и писмени документи, които се иска да бъдат приети като писмени доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на доказателствената тежест е, както следва: ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на договор за превоз, както и изпълнение на задълженията си по него, а именно, че е закупил билет за процесния полет, че се е явил на време за същия, преминал е проверка, а ответника следва да установи фактите, от които произтичат възраженията му, а именно, че са били налице твърдените обективни причини за отмяна на полета.