Решение № 8833 от 13.05.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 39870/2025
- Вид
- Решение № 8833
- Подписан
- 13.05.2026
- Състав
- ВАНЯ БОРИСОВА ИВАНОВА ЗГУРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 412, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 74 · Правилник за прилагане на” и
РЕШЕНИЕ
№ 8833 гр. С-..., 13.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20251110139870 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на ЗАД „А.. “ АД срещу ЗАД „Д...“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 4806,04евро /9 399,79 лева / , представляваща непогА.о регресно вземане за изплатено по имуществена застраховка „Автокаско“ обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 29.06.2023 г., в т.ч. ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.07.2025 г., до окончателното плащане, както и иск с правно основание чл. 86,ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за забава върху непогА.ата главница в размер на 1828,22евро/ 3575,69лева/ , дължима за периода 07.07.22г.- 07.07.25г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП на 29.06.2023г. , в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при него автомобил“ Ауди А6“ с рег. № ....... . Поддържа, че вредите са на стойност 9399,79 лева, в който размер е изплатил застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски в размер на 15лева, и 120лева за репатриране на автомобила . Твърди, че ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на делинквентапо отношение на автомобил „Фолксваген пасат“ с рег. № ...... , поради което в полза на ищеца възниква регресно вземане срещу него за платеното обезщетение и разноските по определянето му.
Поддържа като механизъм на произшествие, че при движение по О... в гр. С-... с посока на движение от гр. Н.. към бул. „Л..“, на пътен възел със 1
Северна скоростна тангента а-л „Ауди А6“ с рег. № ....... намалил скоростта си на движение поради обстоятелството , че пред автомобила му , в дясна лента за движение се намирали аварирали автомобили. Докато изчаквал безопА. момент за пристрояване в средна лента, застрахованият при ищеца автомобил бил ударен в задната си част от а-л „Фолксваген пасат“ с рег. № ....., който не спазил необходимата дистанция. По автомобил „Ауди А6“ били наненсени значителни материални щети , като за събитието бил съставен и Протокол за ПТП с №1834774/30.06.23г.
Твърди, че след покана ответникът е отказал заплащане, като е изпаднал в забава , считано от 07.07.22г. и дължи обезщетение за забава до 07.07.25г. в размер на 3575,69лева .
Ответникът „ЗАД Д...“АД с депозирания по делото отговор на искова молба оспорва исковете. Оспорва механизма на произшествието, както и твърдението, че вина за настъпването му има водача на застрахования при ответника автомобил. Релевира възражение за съпричиняване от водача на застрахования при ищеца автомобил. Счита исковата претенция за предявена и в завишен размер, неотговарящ на действителните вреди. Моли за цялостно отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.
Следователно, за възникване в полза на ищеца на регресното вземане по чл. 411 КЗ е необходимо да се установят следните факти: наличието на сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновното и противоправното поведение на водач, чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответното дружество, са причинени имуществени вреди, за което застрахователно събитие застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования по имуществената застраховка или на трето лице, овластено да получи плащане, застрахователно обезщетение в претендирания размер, съответстващо на стойността на действителните вреди. Съгласно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса ищецът следва да 2 докаже при условията на пълно и главно доказване елементите от визирания фактически състав.
В тежест на ответника и при доказване на горните обстоятелства е да установи положителния факт на плащане на обезщетението и възраженията, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, в т.ч., възражението за съпричиняване. В тежест на ответника е в условията на обратно доказване да обори презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Не е налице спор, а и от приетата като писмено доказателство по делото Застрахователна полица № 0306Х0748423 се установява наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане между ищеца в качеството на застраховател и собственика на процесния лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, с рег. № ... в качеството на застрахован с период на покритие , включващ датата на процесното събитие.
Спорен между страните по делото се явява механизмът на процесното ПТП, който се установява еднопосочно от приетия протокол за ПТП от 30.06.2023 г., останалите приобщени по делото писмени доказателства /уведомление за щета, опис на щета/, събраните гласни доказателства чрез разпит единия водач на застрахован при ответника лек автомобил и заключението на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като достатъчно обосновано, обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област.
Представеният протокол за ПТП е съставен по надлежния ред от органите на реда в кръга на службата им, с оглед на което протоколът съставлява годно доказателство за установяване на обстоятелствата по настъпване на пътнотранспортното произшествие, т.е. установява, че посочените в протокола факти относно дата , час, участници, видимост, състояние на пътя, наличие на спирачен път, щети, са се осъществили така, както е записано. Относно механизма на ПТП съдът възприема заключението на изслушаната и приета по делото съдебна автотехническа експертиза, според което на 29.06.23г. около 20.20.ч. в гр. С-... при движение по ул. „О...“ , в района на пътен възел със Северна скоростна тангента при намаляване на скоростта си на движение поради аварирали автомобили , автомобил „Ауди А6“ бива ударен в задната си част от автомобил „Фолксваген пасат“ с рег. № .......
В причинно-следствена връзка с произшествието на застрахования при ищеца лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“ са нанесени описаните в исковата молба и в приложените към нея писмени доказателства материални щети.
При така установените обстоятелства по реализиране на процесното ПТП въз основа на събраните по делото и преценени в съвкупност доказателства съдът приема, че пътнотранспортното произшествие е настъпило по вина на водача на лек автомобил марка „ Фолксваген пасат“ с рег. № ...... , застрахован при ответното дружество. С поведението си водачът е нарушил разпоредбата 3 на 23, ал.1,ЗДвП и чл. 74 от Правилника за прилагане на ЗдВп , според които водачът на МПС е длъжен да се движи на такова разстояние от превозното средство пред себе си , че да може да спре безопасно , ако то намали скоростта или спре внезапно , без да блъсне движещия се отзад. В приетото заключение вещото лице посочва, че водачът на лек автомобил марка „ Фолксваген пасат“ е имал техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако се е движил на нужната дистанция и при съобразена скорост на движение, както и че водачът на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“ не е разполагал с техническата възможност да предотврати произшествието .
От гореизложеното следва извод, че презумпцията за виновност по чл. 45 ЗЗД не е оборена от страна на ответника при условията на обратно доказване, поради което съдът приема, че са налице всички елементи от фактическия състав на нормата на чл. 45 ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна отговорност на водача на лек автомобил марка „ Фолксваген пасат“ , застрахован при ответника, по отношение на причинените от процесното пътнотранспортно произшествие вреди.
Неоснователно е своевременно наведеното в отговора на исковата молба възражение, че процесното застрахователно събитие е настъпило при условията на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увредения лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“. Ответникът, чиято е доказателствената тежест за установяване на действия или бездействия, с които увреденият е допринесъл за вредоносния резултат и които да са в причинна връзка с него, не ангажира доказателства, от които да следва категоричен извод, че към момента на настъпване на процесното произшествие водачът на увредения лек автомобил е предприел внезапна маневра да спре управляваното от него превозно средство, като отделно от това се установи и , че ударът е настъпил в пътната лента, в която се е движел застрахования при ищеца автомобил .
Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало за настъпването на вредите, като е създало условия или е улеснило тяхното настъпване /така Решение № 99/08.10.2013 г. по т. д. 44/2012 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. 596/2012 г. на ВКС, II т. о./. Приносът на увреденото лице трябва да е конкретен и да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем.
Съгласно императивната правна норма, уредена в чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. По силата на разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо 4 застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а съгласно ал. 2 на същата норма за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане на обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е., по пазарната цена на същата, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН /в този смисъл Решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, І т. о., Решение № 52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І т. о., Решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ т. о.; Решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. и др./.
При имуществените застраховки стойността на дължимото застрахователно обезщетение се определя по следния начин: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди не повече от три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката (официален фирмен сервиз), следващото се застрахователно обезщетение е това, за стойността на което е бил отремонтиран автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури; при липса на поне едно от посочените по-горе две условия, т.е., ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди повече от три години или отремонтирането е станало не в официален сервиз на марката, дължимата застрахователна сума се определя на база на средната пазарна цена, т.е. изхожда се от възстановителната стойност на имуществото.